Протокол № 248 от 06.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 248 гр. Благоевград, 06.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Вили Дацов при участието на секретаря Илиана Ангелова

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251200601067 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:50 часа се явиха:

Жалбоподателите Ж. А. и Д. А., редовно призовани, не се явяват.

За тях се явява адв. Г. Ю. с пълномощно от първата инстанция, редовно призована.

Въззиваемият Я. Н., редовно призован, се явява лично и с адв. А. А., с пълномощно по делото.

Свидетелят Е. Д., при режим на довеждане, се явява лично.

Свидетелят Д. М., редовно призован, се явява лично.

Свидетелят Н. Г., редовно призован, не се явява.

АДВ. Ю.: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото.

Съдът като взе предвид, че се явяват двама от свидетелите, намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото, с оглед на което О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАД НА СЪДА: В предходното съдебно заседание са допуснати до разпит 3-ма свидетели, от тях се явяват двама – Д. М. и Е. Д..

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Снема самоличността на явилите се свидетели:

Д. А. М. – на **** без родство със страните по делото.

Е. Ж. Д. – ****..

СВИД. Д.: Желая да свидетелствам в производството.

Свидетелите бяха предупредени за наказателната отговорност, която носят по чл. 290 от НК, същите обещаха да кажат истината и Е. Д. напусна съдебната зала.

Свидетелят М. отговоря на въпроси на адв. Ю.:

СВИД. М.: Като имена Ж. Д. и Я. Н. не ми говорят нищо, като ги видях сега се сетих. Ходил съм няколко пъти на техни сигнали. Тогава бях полицай във Второ районно управление в Благоевград. В периода декември 2023г. и януари 2024г. бяха полицай. Не ги познавам по име, но по физиономия ги познавам и се сетих. Ходим съм няколко пъти на сигнали, доколкото си спомня имат спор за детето. Но в детайли за самите детайли нямам спомен. Като съм ходил на сигнал, нямам спомен дали съм се качвал някога до самото жилище. Найвероятно съм го виждал детето, но нямам спомен. Адресът го помня – ул. Г.А..

Там ме изпращаше оперативния дежурен. Доколкото си спомням господина ме чакаше там, господина който е в залата. Чакаше ме пред кооперацията.

Нямам спомен дали с тъжителя Я. е имало някога друго лице.

АДВ. А.: Нямам въпроси към свидетеля.

Свидетелят М. отговоря на въпроси на тъжителя Я. Н.:

СВИД. М.: Нямам спомен дали тъжителя е имал личен контакт с детето.

Нямам спомен тъжителя да си е тръгнал заедно с детето от адреса.

2

Свидетелят М. отговоря на въпроси на съда:

СВИД. М.: Нямам спомен дали майката на детето е била там.

СТРАНИТЕ/поотделно/: Да се освободи свидетеля, нямаме повече въпроси.

Съдът

О П Р Е Д Е ЛИ:

ОСВОБОЖДАВА свидетелят Д. М. от съдебна зала.

Свидетелят М. напусна съдебната зала.

В залата влиза свидетелят Е. Д..

Свидетелят Д. отговоря на въпроси на адв. Ю.:

СВИД. Д.: Аз съм баща на Ж. Д. и съпруг на Д. Д.. ***** Предадоха ми, че г-н Н. идва на адреса, придружен от някаква госпожа, непозната за дъщеря ми и жена ми. Той твърди, че тя е била детски психолог, негова приятелка. Дъщеря ми слиза от апартамента долу, за да отвори входа на кооперацията и поканва гн Н. да се качи да види дъщеря си. Но господина отказва да се качи сам, без въпросната госпожа, която я представя за детски психолог. Когато дъщеря ми му казва, че държи той да се качи сам, не с някаква непозната. Той отказва да се качи и вика полиция. След пристигането на полицията, г-н Н. с двамата полицейски служители се качват горе. Дъщеря ми не позволя непозната да се качи, именно защото е непозната жена, тя е приятелка на господина. Не знам защо не е допусната тази жена. Мисля, че той трябва да идва сам, не с някаква жена. Ж. никога не отказала на г-н Н. да се види с дъщеря си, самото дете не желае да тръгне с него. Причините за това, че то не иска да тръгне с него, е това крещене и викане, този насочен телефон, с който г-н Н. снима, заплахите.

Г-н Н. се качва по стълбите до входа на апартамента, но той веднъж беше допуснат вътре в апартамента, но при излизането му се държа лошо – търка ръцете, хвали се „Сега ще видите вие кой съм аз“.

Да, имало е случаи, в които той е бил вътре в жилището, даже с присъствието на частен съдебен изпълнител. Той е разговарял с дъщеря си, даже сами в другата стая. Имал е контакти с дъщеря си. Имало е случаи г-н Н. да влиза с полицейския служител Н. Г.. Както вести път имаше крясъци от негова страна по входа нагоре, той беше допуснат вътре, моятя дъщеря подкани детето да тръгне. Каза й, че баща й е дошъл да я вземе, но тя категорично отказа. Тогава 3 въпросният господин извика полиция, полицията дойде и те влязоха вътре.

Полицейският служител се казва Н. Г.. Той влезе вътре, доста време прекараха с детето. Докато Г. беше с детето, Н. не беше в апартамента. Г. прекара доста време с детето, попита го 3 пъти дали иска да тръгне с баща си, то отказа категорично. Там беше той и още един полицейски служител. Той каза, че нещата са приключили, че детето не може насила да го накараме да тръгне, детето не разбира от съдебна заповед и нещата се приключиха. Те слязоха, въпросния господин си тръгна. Никога не имало отказване от страна на дъщеря ми към въпросния господин да му даде предадено детето. Самото дете, като се качи въпросния господин горе на входа, като го види с насочения телефон към него, започва да крещи, да снима, че ще станем най-известните.

Имаше един случай, когато тя изтрита обувките от вратата навън и се скри в детската си стая, и каза, че никой не иска да влиза в нейното царство. Никога не е била възпрепятствана да тръгне. Винаги е била подканяна от майка си или от мен, или от бабата. Не помня да е отказан разговор на детето с Н. от страна на дъщеря ми.

Свидетелят Д. отговоря на въпроси на адв. А.:

СВИД. Д.: От момента на раздялата е имало случай, когато детето е излязло навън с баща си. Това е 01.12.2023г. Детето с майка му слизат по стълбите, подготвено с раницата, облечено, че баща му ще дъба долу да я вземе. Детето е предадено на Н. в ръцете му. Докато тя му обяснява, че има кученце, купено от майка му и т.н., той я слага в колата н задната седалка и иска да затвори вратата. Детето като вижда, че вътре в колата има друга жена, която се оказва неговата майка, тя започва да крещи. За почва да крещи с **** на задното стъкло. Естествено, че дъщеря ми отива на там, но майка му започва да дърпа детето и казва на моята дъщеря „Ти коя си и какво правиш тук?“.

На дата 05.01.2024г., когато дойде Н. с една госпожа, не знам дали дъщеря ми и жената с Н. се познават. Дъщеря ми не ми е казала нищо. Дъщеря ми каза, че е непозна жена, която се е представила, че е детски психолог. Не знам дали дъщеря ми я е виждала някога. Имало е случай, не си спомням датата, но са били тримата насаме. Даже въпросният господин е спал в същата стая с дъщеря си цяла вечер. Спал е на спалнята. Аз съм стоял до 3:00 часа нощеска долу в колата. Не знам на коя дата, не мога да кажа.

Свидетелят Д. отговоря на въпроси на тъжителя Н.:

СВИД. Д.: Не знам за такъв разговор, в който дъщеря ми е обиждала майката на Н.. Не, това е абсурден въпрос – ***** Не знам съпругата ми да е получавала юридически съвет от някого, че не трябва да предаваме детето, щом то не иска. След датата на раздялата на майката и бащата, не имало случаи ****

4

Свидетелят Д. отговоря на въпроси на съда:

СВИД. Д.: Записал съм всяка една дата на пристигане на Н. от 01.12.2023г., защото трябва да отговоря този въпрос, защото господина още от първия ден каза, че ще ни съди.