Решение № 153 от 03.07.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Севлиево, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20254230101448 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

М. И. А., ЕГН: ********** е предявила против „Сити Кеш” ООД установителен иск с правно основание с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.

10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 857928, сключен между М. И. А. и „Сити Кеш“ ООД от 05.05.2023 г., а в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11 инкорпорирана в процесния договор, поради тяхната неравноправност и противоречие със закона.

Ищцата твърди, че на 05.05.2023 г. между нея и ответното дружество бил сключен Договор за потребителски кредит № 857928 за сумата в размер на 850 лв., при фиксиран лихвен процент от 44.5 % и годишен процент на разходите - 56.67 %.

При усвоена главница в размер на 850 лв. кредитополучателят следвало да заплати общо 1045.02лв. В договора било уговорено, че кредитополучателят ще погаси кредита на 44 седмични вноски с размер на погасителната вноска 6 х 7.35 лв. и 38 х 26.34 лв. с крайна падежна дата 08.03.2024 г.

Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Договора страните се споразумели ищцата да предостави поне едно от посочените обезпечения в срок до 3 дни от сключване на Договора. Ако ищцата не предостави обезпечение по кредита съгласно чл. 11 от Договора, дължи на кредитора неустойка в размер на 846.98 лв. Видно било от Погасителния план към Договора, че неустойката предварително била разсрочена и включена към анюитетните вноски по кредита.

1

В исковата молба се излагат подробни съображения, че посочената неустойка следва да бъде включена в ГПР, както и че посоченото в договора ГПР не отразявало действителните разходи по кредита, което правено договора недействителен. Отделно се сочи, че претендираната от кредитора възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави.

Отделно се поддържа, че договорът бил недействителен и на друго основание, а именно в него липсвала информация за начина, по който се прилага лихвеният процент. Не било ясно при какви условия се прилага договореният лихвен процент - на база целия размер на отпуснатата сума или на база остатъчната главница по кредита.

Искането към съда е да уважи така предявените искови претенции. Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество. Поддържа се, че предявените искове са неоснователни. Сочи се, че договорът сключен между страните отговарял на законоустановените изисквания. Ясно бил посочен ГПР. Отделно се посочва, че възнаградителната лихва не надвишавала максимално установения размер. Поддържа се, че атакуваната неустойка не следвало да бъде включвана в ГПР.

Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират се разноските по делото.

Съдът, като съобрази събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, поради което с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че неустойката за непредставяне на обезпечение не е включена посочения в договора за заем ГПР.

В чл. 5 от процесния договор е предвидено задължение на кредитополучателя да обезпечи кредита с поне едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), като поръчителите следва да отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен“, както по активни, така 2 и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение.

По отношение на банковата гаранция – същата следва да е със срок на валидност 6 месеца след крайния срок на плащане на задълженията по договора.

В чл. 11 от договора за кредит е предвидено, че неизпълнението на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение в срока по чл. 5 се санкционира с неустойка 846,98 лв., разсрочена за срока на заема и дължима заедно с всяка погасителна вноска.

По делото е представен и погасителен план към договора за кредит, видно от който наред с погасителната вноска по кредита се начислява и седмична неустойка в размер на 35,65 лв. за първите шест седмици и по 16,66 лв. за следващите четиринадесет седмици.

В приетия по делото договор е посочен ГПР в размер на 56,67%.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл. 22 ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на 3 разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното право на Р България именно със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума, дължима от потребителя“ означава сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл. 3, б. „ж“ от Директивата и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, ГПР представлява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.

В конкретния случай и видно от приложената по делото писмени доказателства кредиторът е посочил, че ГПР по кредита е 56.67 %, в който изобщо не е ясно какви компоненти на дълга включват, тъй като това не е посочено. Същевременно в погасителния план към договора е посочено, че общо дължимата сума по кредита, като сбор от главница, лихва и неустойка (в случаите на неосигурено обезпечение) е в размер на 1 892 лева, от която неустойката е в размер на 846,98 лева и същата се начислява и се дължи от кредитополучателя, в случай че в тридневен срок от получаване на сумата по кредита не се предостави обезпечение по кредита, съгласно изискванията на чл. 5 от договора. Като съобрази съдържанието на клаузите, обосноваващи начисляването на процесната неустойка и предоставената преддоговорна информация, в частност обявения размер на ГПР, пренесена след това в договора за кредит, съдът намира, в случая че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в договора за кредит неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, а това не е сторено. Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната 4 лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 пункта), което към 05.05.2023 г. означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 57,10 % от заетата сума. За да достигне до този извод, съдът изходи от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от заплащането на неустойката. Това е така на първо място, защото изискването за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство съдържа множество ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и изключително краткия срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно изпълнимо. Тридневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителя-заемател, както за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез предоставяне на официални документи, така и относно останалите предвидени обезпечения като ипотека, особен залог, банкова гаранция или издаване на ценна книга.