Акт № 5226 от 11.12.2014, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 354/2014
- Подписан
- 11.12.2014
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.31, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.32, ал.2 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Решение № 323
Номер
323
Година
14.12.2011 г.
Град
Кърджали
Окръжен Съд - Кърджали
На
10.14
Година
2011
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Пламен Александров Александров
Секретар:
Светла Веселинова Радева
Васка Динкова Халачева
Кирил Митков Димов
Прокурор: като разгледа докладваното от
Пламен Александров Александров
Въззивно гражданско дело номер
20115100500312 по описа за
2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 68 от 14.06.2011 г., постановено по гр.д.№ 1716/2010 г., К.йският районен съд е осъдил Ф. А. Ш. от С., О., да заплати на Ш. А. Х. от С., О., сумата от 2 971.50 лева – главница, представляваща обезщетение за ползата, от която е лишен като собственик на 1/6 идеална част от първи етаж от магазин „Х.”, сградата с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр.К. от 2006 г., находяща се на ул.”К.” гр.К., за периода от 17.11.2009 г. до 12.10.2010 г., както и сумата от 156.13 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за същия период от време, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2010 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 125.11 лева за внесена държавна такса, 350 лева-адвокатски хонорар и 150 лева – възнаграждение за вещо лице.
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Ф. А. Ш., която чрез нейния представител по пълномощие го обжалва в срок. Счита, че решението е неправилно – необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и доказателствата по делото. От доказателствата по делото се установило, че до съгласие на ползването на имота между тях не се стигнало, тъй като предложеното разпределение не било правилно, тъй като с него се предлагало ползването на по – голяма площ от ищците, каквато те не притежавали. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установявало, че въззивницата ползвала 1/3 идеална част от имота, а останалата част била свободна и можела да бъде ползвана от ответниците. Осигурен бил и достъп до имота, който нямал нищо общо с ползваната от нея част от същия. Счита, че при непостигнато съгласие за ползване останалите собственици имали право да водят иск по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение на съсобствения имот за реално ползване между всички съсобственици. Твърди се, че връчената на 06.01.2009 г. на въззивницата покана касаела изплащане на суми, но не и разпределение на ползване, както и че по отношение на това обстоятелство било налице влязло в сила решение, като правнорелевантни към настоящия процес са факти и обстоятелства, настъпили след 16.11.2009 г. За да се приемело, че й е била връчена такава покана, същата следвало да й е отправена след 16.11.2009 г. В тази връзка счита, че обезщетение за ползване се дължи от датата на завеждане на исковата молба – 12.10.2010 г. Моли съда да отмени обжалваното решение и да му се присъдят направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемия Ш. А. Х.. В съдебно заседание представителят му по пълномощие моли съда да потвърди обжалваното решение.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.
Пред първата инстанция е бил предявен иск от Ш. А. Х. /въззиваем в това производство/ против Ф. А. Ш. /въззивник/, с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС, за заплащане на сумата в размер на 2 971.50 лева /след допуснато в хода на делото изменение на иска/, съставляваща обезщетение за ползите, от които е лишен като собственик на 1/6 идеална част от недвижим имот – магазин „Х.”, сградата с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр.К. от 2006 г., находяща се на ул.”К.” гр.К., от ползването на находящите се на първи етаж – част от търговска зала, складови помещения, гардеробни за обслужващия персонал, хладилник, хладилна камера и коридор, с обща площ 212.58 кв.м., съобразно договор за разпределение на ползването на недвижимия имот от 15.02.2002 г., за периода от 17.11.2009 г. до 12.10.2010 г., както и иск, с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 156.13 лева /след допуснато в хода на делото изменение на иска/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за същия период от време, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2010 г. до окончателното й изплащане.
Установено е по делото, че с договор за продажба с разсрочено плащане на общински нежилищен имот, невключен в състава на общинско предприятие, сключен на 28.12.1998 г., лицата Е.А.М., М.М.М. и ответницата по делото Ф. А. Ш. са придобили в режим на съсобственост в размер на по 1/3 идеална част за всеки от тях собствеността върху имот – магазин „Х.”, находящ се в кв.59, парцел І, пл.сн.№ 2360 по ЗРП на гр. К., понастоящем сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр. К. от 2006 г., находяща се на ул.”К.” гр.К., състоящ се от: 1. част от приземен етаж от 449.61 кв.м., включващ стълбище, коридор, асансьор – платформа – 2 броя, складове – 9 броя, хладилна камера – 2 броя, тоалетни – 2 броя, машинно и стълбищна клетка /понастоящем с идентификатор ***/; 2. първи етаж с площ 628.77 кв.м., включващ вход, предверие, търговска зала, щанд за месо и колбаси, транжорна, хладилна камера – 4 броя, коридор, стая, стая управител, асансьорна платформа – 2 броя, стълбище, склад – 2 броя, машинно за вентилация и стълбищна клетка /понастоящем с идентификатор ***/; 3. втори етаж с площ 229.19 кв.м. и 3. тавански етаж с площ 57.53 кв.м. С предавателно – приемателен протокол от 28.01.1999 г. преобретателите са въведени във владение на имота. От приложения към гр.д.№ 1331/2009 г. на К.йския районен съд /приложено като доказателство към настоящото дело/ споразумителен протокол от 15.02.2002 г., съставен от цитираните по – горе купувачи, като собственици на обект „Х.”, се установява, че същите са се споразумели за следното: 1. Е.А.М. се съгласява да вземе за ползване 1/3 от търговската площ на обекта, защрихована с жълт цвят и с номер 3, както е посочено в екземпляра, приложен към нотариална покана с рег.№ 134/11.01.2002 г. и 2. Ф. А. Ш. и М.М. дават съгласието си, посочено в т.1 от споразумението, като същевременно дават съгласие с общи средства на тримата да се построят разделителни стени между отделните площи. В тази връзка, от приложената към цитираното гр.д.№ 1331/2009 г. на К.йския районен съд нотариална покана с рег.№ 134/11.01.2002 г., отправена от М.М. и Ф. Ш. до Е.М., е видно, че към същата са приложени „два екземпляра от двата варианта за евентуално споразумение”.
От така обсъдените по делото доказателства не се установяват твърденията на ищеца, че тримата съсобственици Е.А.М., М.М.М. и ответницата по делото Ф. А. Ш. са се договорили и са разпределили ползването на съсобствения си недвижим имот, в това число, че съсобствениците М.М.М. и Ф. А. Ш. са се съгласили да ползват съвместно останалите 2/3 от търговската площ на обекта, както и че била постигната договореност находящите се на първия етаж – част от търговска зала, складови помещения, гардеробни за обслужващия персонал, хладилник, хладилна камера и коридор, с обща площ 212.58 кв.м., представляващи 2/3 идеални части от общата площ на търговската зала и прилежащите помещения, да се ползват съвместно от М.М.М. и ответницата Ф. А. Ш. в съотношение по ½ идеална част за всяко едно от описаните помещения. Това е така, тъй като от цитирания по – горе споразумителен протокол от 15.02.2002 г. се установява единствено съгласието на тримата съсобственици Е.М. да ползва „1/3 от търговската площ на обекта, защрихована с жълт цвят и с номер 3, както е посочено в екземпляра, приложен към нотариална покана с рег.№ 134/11.01.2002 г.”, но не и разпределение на ползването на останалите 2/3 части от процесния имот между М.М.М. и Ф. А. Ш., още по – малко разпределение на ползването на конкретно посочената процесна част – „част оттърговска зала, складови помещения, гардеробни за обслужващия персонал, хладилник, хладилна камера и коридор, с обща площ 212.58 кв.м.”, които да се ползват съвместно от последните двама.
Следва да се посочи също, че от така заявеното в споразумението съгласие не се установява и коя точно част е определена за ползване от съсобственицата Е.М., доколкото към цитираната нотариална покана с рег.№ 134/2002 г. са били приложени два екземпляра от два варианта за споразумение.
Предвид горното, съдът не кредитира заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза в частта й, установяваща разпределение на ползването между М.М., Ф. Ш. и Е.М. на имота с идентификатор ***, представляващ първия етаж от закупената от лицата сграда, доколкото, видно от горното, споразумителния протокол от 15.02.2002 г., на който се е позовала експертизата, не установява подобно разпределение. Впрочем, самият ищец в исковата си молба твърди, че със споразумителния протокол от 15.02.2002 г. било разпределено ползването само на търговската зала и прилежащите помещения, от които 2/3 представляват 212.58 кв.м., а видно от съдебно – техническата експертиза, същата е приела, че със споразумителния протокол е било разпределено ползването на целия първи етаж. Видно от заключението на назначеното вещо лице от съдебно – техническата експертиза и приложените към него скици, претендираната от ищеца площ от 212.58 кв.м. включва само: част от търговската зала с площ от 139.95 кв.м. /№ 1 по схемите към заключението/, разфасовъчно помещение с площ 25.20 кв.м. /№ 2 по схемите към заключението/, преходно помещение, склад с площ 8.25 кв.м. /№ 3/; коридор с площ 17.88 кв.м. /№ 4/; хладилна камера с площ 7.10 кв.м. /№ 5/; гардеробна с площ 7.10 кв.м. /№ 6/ и гардеробна с площ 7.10 кв.м. /№ 7/, но не включва магазин за трикотаж с площ 40 кв.м. /№ 8 по схемите към заключението/ и магазин за бяла техника с площ 60 кв.м. /№ 9 по схемите към заключението/. Все в тази връзка, експертизата е приела, че съгласно цитирания споразумителен протокол от 15.02.2002 г. било извършено разпределение на ползването на целия първи етаж, при което Е.М. ползва обекти с номера 10 и 11, а останалите 2/3 били разпределени за ползване между Ф. Ш. и М.М. и включват обекти от № 1 до № 9 включително, т.е. включително магазина за трикотаж и магазина за бяла техника, които обекти са с обща площ 312.58 кв.м.
Установено е по делото, че с нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 174/09.07.2008 г. на нотариус с рег.№ 020, М.М.М. и съпругата му Б.Ю.М. са продали на ищеца по делото Ш. А. Х. 1/6 идеална част от закупения през 1998 г. магазин „Х.”, представляващ сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта на гр.К. от 2006 г., находяща се на ул.”К.” гр.К., с което сградата е станала съсобствена между Е.А.М., притежаваща 1/3 идеална част от нея, М.М.М. и съпругата му Б.Ю.М., притежаващи в режим на съпружеска имуществена общност 1/6 идеална част от нея, ищецът Ш. А. Х., притежаващ в резултат на покупката 1/6 идеална част от сградата и ответницата Ф. А. Ш., притежаваща 1/3 идеална част. В тази връзка, по делото липсват каквито и да са доказателства, установяващи постигнато съгласие за ползването на имота с ищеца от който и да е от останалите съсобственици, в това число и с ответницата. Обстоятелството, че ищецът е закупил 1/6 идеална част от имота и се е съгласил, както се сочи в исковата молба, със сключения на 15.02.2002 г. споразумителен протокол, по никакъв начин не установява постигната договореност за ползването на имота с ответницата. Впрочем, обстоятелството, че не е било постигнато такова съгласие между страните по делото се установява и от представения по делото констативен протокол от 16.08.2010 г., съставен от нотариус с рег.№ 251, с който се констатира изявлението на ответницата Ф. Ш., че дължи на ищеца Ш. Х. сумата от 3 041 лева, вписана в нот. покана, както и че по предложенията, отправени с нотариална покана № 148, т.1/2.08.2010 г. за сключване на договор за реално разпределение на ползването на недвижим имот по приложена скица и уреждане на финансовите отношения, съгласие не е постигнато.
Разпечатката съдържа 35 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e5d7be87-ae33-4b12-a96e-d1e401571556