Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 841 от 30.01.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3984/2019
Вид
Решение № 841
Подписан
30.01.2020
В сила
30.01.2020
Състав
ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА ТАШЕВА, СТЕЛА БОРИСОВА КАЦАРОВА, КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

Гр.София,30.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА

КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

Мл.с.КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ

При участието на секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гражданско дело 3984 по описа за 2019 г., взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение от 03.01.2019 г., постановено по гр. д.62310/15 г., СРС ,27 състав ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, е ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление *** 23Б, искове с правно основание чл. 422 ТПК вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, че А. А.А., ЕГН: **********,***, дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 1530.92лв. за доставена от ищеца топлинна енергия през периода от м.05.2013г. до м.11.2014г„ ведно със законната лихва от 16.03.2015г. до изплащане на вземането, както и обезщетение в размер на законната лихва в размер на сумата от 60,80лв. за периода от 30.06.2013г. до 17.12.2014г„ като ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия за сумата над 1530.92лв. до пълния предявен размер от 1772.98лв., както и ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение в размер на законната лихва за сумата над 60,80лв. до пълния предявен размер от 70,33лв. за които суми има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ТПК от 23.03.2015г. по ч.гр.д. № 13562/2015г. по описа на СРС, 27 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ТПК А. А.А., ЕГН: **********,*** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, е ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление *** 23Б, разноски по делото, а именно: 72.58лв. за държавна такса, 43.18лв. юрисконсултско възнаграждение и 345.40лв. за експертизи, както и сумата от 31,84лв. за държавна такса и 259,05 лв. юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по ч.гр.д.№ № 13562/2015г. по описа на СРС, 27 състав.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.З ГПК„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление *** 23Б да заплати на А. А.А., ЕГН: **********,***, сумата от 71.13 лв. разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Срещу това решение е подадена въззивна жалба от ответницата , с която се обжалва постановеното решение като незаконосъобразно,в нарушение на процесуалния закон и необосновано.неправилно съдът приел,че ответницата е потребител на топлинна енергия.Приложените документи сочели различни адреси и абонатни номера.Неправилно съдът приел,че е доказано доставянето на топлинна енергия,тъй като според вещото лице ищецът е правил разпределение на ТЕ,а формуляри и отчети нямало по делото.

Моли да се постанови ново решение,с което да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и да се отхвърлят исковете изцяло.Претендира разноски..

Срещу въззивната жалба не е подаден отговор от въззиваемата страна .

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Релевантните за делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

За пълнота следва да се отбележи следното:

От представените по делото настанителна заповед,заявление-декларация и писмо на

Столична община се установява,че ответницата е настанена в общинско жилище с адрес :гр.София,жк ********.От писмото на СО се установява,че за процесния период-май 2013 г.-ноември 2014 г.титуляр на настанителната заповед е ответницата и е ползвала топлоснабден имот с абонатен номер 427705.Апартамент №24 се намира във вх.Б удостоверено с Удостоверение от 05.08.2014 г.на СО ,относно уточняване на административен адрес .

Според

Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, 2008 г., в чл.3 ал.1 на които е записано,че купувач на ТЕ може да бъде всяко физическо лице,потребител на топлинна енергия за битови нужди,което е собственик ,или титуляр на вещно право на ползване.

В чл.64 ал.1 ОУ за 2008 г.се определя,че купувач може да бъде и физическо лице,което ползва топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване в жилище,на което е наемател,ако юридическото лице-собственик на имота е подал декларация пред Продавача ,че топлинната енергия ще се ползва за битови нужди,с изразено съгласие да носи солидарна отговорност с наемателя за заплащане на дължимите суми за топлинна енергия.В тези случаи продавачът води партидата на името на собственика на имота и на наемателя,който заплаща дължимите суми за топлинна енергия..

В конкретния случай ответницата е подала заявление до Продавача на ТЕ за отриване на самостоятелна партида на наемателя като е отбелязано,че е приложила настанителна заповед или наемен договор.По делото не е представен договора за наем.Налице е уговорка на наемодателя за солидарна отговорност с наемателя за заплащане на сумите,изразена в подаденото заявление до Продавача за откриване на партида с нарочна декларация/стр.22 от делото/.Кметът на СО-район „Люлин“-инж.Серафимова, е декларирал пред Продавача на ТЕ,че дава съгласието си да носи солидарна отговорност с наемателя за заплащане на дължимите суми за консумирана в имота топлинна енергия.

Щом е изразено съгласие за носене на солидарна отговорност,то задължен за дължимите суми е наемателя .

Доказването на факта,че ответникът е потребител на топлинна енергия влече основателност на предявените искове и правилно СРС е постановил уважаването им.

Правилно съдът е кредитирал техническата експертизата като е приел искът за доказан в размер на 856.99 лв. стойност на ТЕ за сградна инсталация и ТЕ имот и 673.93 лв. за БГВ.В имота не е имало ИРРО,поради което е начислявана сума за ТЕ на база използвани данни от общия топломер в сградата,който се отчитал по електронен път като от отчетеното количество се приспадали технологичните разходи .По данните в колонка 2 и 3 от заключението на СТЕ са посочени реално ползваните ТЕ като ТЕ за отопление на имота е изчислена на редуцирана кубатура,а именно 108 куб.м.В документите за главен отчет са отразени показанията на монтирания в процесното жилище водомер.Поради непредставяне на изравнителни сметки,в чиято тежест е било задължение на ищеца,съдът приема за недоказан този факти и на основание чл.162 ГПК, предвид доказаното основание на исковете, определя размера му на сумите 856.99 лв.главница и 673.93 лв.мораторна лихва .

Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстнационното решение ,поради което то следва да бъде потвърдено .

Воден от горното, СГС

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение 03.01.2019 г., постановено по гр. д.62310/15 г., СРС ,27 състав

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.