Решение № 513 от 05.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. София, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20221100900114 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1) иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; 2) иск с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД; 3) иск с правна квалификация чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД; 3) насрещен иск с правна квалификация чл. 266 ЗЗД; 4) насрещен иск с правна квалификация чл. 79, ал.

1, предл. 2 ЗЗД; 5) насрещен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът - О.В., твърди, че на 07.08.2018 г. сключил след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка с ответника - „А.Б.И.” ЕООД, договор за изработка, по силата на който последният се задължил да извърши строително-монтажни работи /СМР/ за изпълнение на проект „Ремонт и обновяване на съществуваща сграда на общинска музейна колекция“. Съгласно постигнатите с този договор уговорки в поетото от ответника задължение се включва осъществяване както на действия по изпълнение на уговорени СМР за обекта, така и на действия по доставка и влагане в строителството на необходимите строителни продукти, материали, съоръжения и т.н., на действия по производството и/или доставка на строителни детайли/ елементи, необходими за влагане в строежа, на действия по извършване на изпитвания и лабораторни изследвания, на действия по изготвяне на цялата необходима документация за строежа, на действия по участие в процедурата по въвеждане в експлоатация на строежа. В договора е уговорен срок, в който ответникът трябва да изпълни възложените СМР, който е от 150 календарни дни, считано от датата на подписване на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Предвид датата на съставяне на този протокол срокът за изпълнение на възложената работа е 20.11.2019 г. По силата на описания договор ищецът, в качеството му на възложител, поел задължение да заплати възнаграждение в уговорен между страните размер, 50 % от което е платимо авансово. Заявява, че в изпълнение на това свое задължение 1 на 04.07.2019 г. заплатил на ответника сума в размер на 90 158, 17 лв. с ДДС. Ищецът твърди, че ответникът не изпълнил в срок всички възложени му с договора за изработка строителни дейности, като това се дължи на неговото поведение, а не на обективни причини, свързани с метеорологичните условия, които не могат да окажат въздействие на възможността за извършване на всички възложени работи, част от които се изпълняват на закрито. Посочва, че до края на срока за изпълнение на договора не е издавана заповед за спиране на строителството и от него не са осъществявани никакви действия, които да пречат на изпълнителя да извърши в цялост възложената му работа. С оглед на така допуснатото забавено изпълнение на договора от ответника за ищеца е възникнало правото да го развали, което той е упражнил с изявление, обективирано в писмо от 11.12.2019 г. Към момента на упражняване на това право е изминал такъв период от забавата на изпълнителя да извърши възложената му работа, за който се достига максималния размер на уговорена в чл. 38 от договора неустойка за забава, което съгласно постигнатото с клаузата на чл. 60, ал. 3, т. 2 от договора съгласие означава, че за възложителя е възникнало правото да развали сключения договор без да дава допълнителен срок за доброволно изпълнение. В резултат на осъщественото разваляне на договора сумата от 90 158, 17 лв., която е платена от ищеца на ответника като част от уговореното възнаграждение за изпълнената работа, се явява получена от последния на отпаднало основание за това и той дължи да я върне на ищеца. В тежест на ответника е възникнало и задължение да заплати на ищеца неустойка, която е уговорена в чл. 39, ал. 2 от договора да се дължи при разваляне на договора и която е в размер на 18 031, 63 лв. Ищецът твърди, че процесният договор за изработка е сключен с оглед изпълнението на задълженията му по договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по Програма за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонда за развитие на селските райони. В резултат на допуснатото от ответника неточно във времево отношение изпълнение на задължението му по процесния договор за изработка и неговото разваляне ищецът не е успял да представи пред ДФ „Земеделие“ отчет за изпълнената работа, поради което загубил цялото финансиране – постановен е отказ за получаване на финансова помощ и са предприети действия за връщане на неправомерно престирана на ищеца финансова помощ, която той възстановил на финансиращия орган. Ето защо ищецът заявява, че е претърпял вреди, които са в пряка причинна връзка с развалянето на договора и които се изразяват във:

- възстановена от ищеца в полза на ДФ „Земеделие“ безвъзмездна финансова помощ, получена по договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, която е в размер на 47 736, 75 лв., - заплатена от ищеца на ДФ „Земеделие“ неустойка, дължима съгласно договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, която е в размер на 19 362, 86 лв. Ищецът твърди, че ответникът му дължи обезщетение за така претърпените вреди, което е в размер на 59 210, 77 лв., която сума е получена като от пълния размер на претърпените вреди е изваден размера на полученото от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 7 888, 84 лв. Предвид изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати следните суми: 1) сумата от 90 158, 17 лв., представляваща платена такава по договора за изработка от 07.08.2018 г., която подлежи на връщане предвид отпадането на основанието за нейното 2 получаване с развалянето на този договор поради забавено изпълнение на задължението за извършване на възложената работа; 2) сумата от 18 031, 63 лв., представляваща неустойка, дължима при разваляне на договора съгласно чл. 39, ал. 2 от договора за изработка от 07.08.2018 г.; 3) сумата от 59 210, 77 лв., представляваща обезщетение за вреди от развалянето на договора от 07.08.2018 г., изразяващи се във възстановена от ищеца в полза на ДФ „Земеделие“ безвъзмездна финансова помощ, получена по договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ в размер на 47 736, 75 лв. и в заплатена от ищеца на ДФ „Земеделие“ неустойка, дължима съгласно договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ в размер на 19 362, 86 лв. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът - „А.Б.И.” ЕООД, оспорва предявените искове. Твърди, че забавата да изпълни цялата възложена му с договора работа се дължи на обективни причини, които представляват лоши метеорологични условия. Посочва, че самият възложител му е създавал пречки да изпълни точно възложените с договора строително-монтажните работи, като е отказвал да подпише актовете, които се изготвят в процеса на строителство, както и като от Кмета на О.В. е издадена заповед за спиране на строежа, която е била обжалвана и отменена от компетентния орган. Ответникът заявява, че изпълнил 95 % от възложените му с договора строителни дейности, поради което счита, че за ищеца не е възникнало правото да развали процесния договор и да получи платения аванс. Твърди, че уговорената в чл. 39, ал. 2 от договора неустойка се дължи при пълно неизпълнение на задължението за извършване на работата, а не при разваляне на договора поради частичното му неизпълнение. Оспорва, че ищецът е претърпял описаните в исковата молба вреди. Счита, че дори и да се докаже, че ищецът е претърпял тези вреди, той е можел да ги избегне при полагане на дължимата грижа, като възложи изпълнението на неизпълнените от ответника строителни работи на трето лице, за да бъде спазен уговорения в договора за безвъзмездна финансова помощ краен срок.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът предявява насрещни искове срещу О.В.. Твърди, че доколкото е изпълнил 95 % от всички дейности, които му е възложено да извърши със сключения договор, то за него е възникнало право да получи от възложителя уговореното със сделката възнаграждение за изпълнените работи. То е в размер на 159 036, 91 лв. с ДДС и не е заплатено от О.В.. „А.Б.И.” ЕООД посочва, че в хода на изпълнение на договора от О.В. устно му е възложено изпълнението на допълнителни работи, които не са сред тези, описани в съдържанието на сключения договор. Те са такива по частичен ремонт на дървена покривна конструкция, по преработка на покрив – фасада югоизток, по направа на предстенна обшивка по външни стени 252 кв.м. Заявява, че извършването на тези работи е било необходимо за цялостното изпълнение на обекта от технологична гледна точка. С оглед на това „А.Б.И.” ЕООД счита, че му се дължи възнаграждение за изпълнение и на тези работи, което е в размер на 11 045, 18 лв. с ДДС. Това дружество заявява, че поведението на О.В. да се откаже от изпълнението на договора и да отправи изявление за неговото разваляне му е причинило вреди, които се изразяват в пропуснати ползи от реализиране на 3 печалба от изпълнението на тази част от възложените работи, които са останали неизпълнени, и получаване на уговореното възнаграждение за това, която печалба е в размер на 1 702 лв. Предвид изложеното „А.Б.И.” ЕООД моли О.В. да бъде осъдена да му заплати следните суми: 1) сумата от 159 036, 91 лв., представляваща възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи, възложени с договора за изработка от 07.08.2018 г.; 2) сумата от 22 624, 50 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху част от дължимото възнаграждение по договора в размер на 89 998, 79 лв., което обезщетение е начислено за периода от 19.12.2019 г. до 10.06.2022 г.; 3) сумата от 11 045, 18 лв., представляваща възнаграждение за изпълнени строително-монтажни работи, които са били необходими за завършване на цялостната работа, възложена с договор от 07.08.2018 г.; 4) сумата от 1 702 лв., представляваща обезщетение за вреди от предсрочно прекратяване на договора от 07.08.2018 г. поради отказ от неговото изпълнение от О.В., изразяващи се в нереализирана от „А.Б.И.” ЕООД на печалба от изпълнението на тази част от възложените работи, които са останали неизпълнени и получаване на уговореното възнаграждение за това. „А.Б.И.” ЕООД претендира присъждане на направените в производството разноски за защита по първоначално предявените искове и по насрещните искове.

Ответникът по насрещните искове - О.В., ги оспорва. Твърди, че „А.Б.И.” ЕООД не е изпълнил възложената му с процесния договор за изработка работа, както и не е съставял и не му е предоставял никакви документи и актове за извършеното от него строителство в изпълнение на договора. Посочва, че няма приети от възложителя и от строителния надзор нито един вид СМР, извършени от изпълнителя по договора. С оглед на това и предвид развалянето на договора за изработка от 07.08.2018 г. О.В. не дължи на изпълнителя възнаграждение за каквито и да е строителни дейности, които са извършени в изпълнение на този договор. Заявява, че не е възлагал на „А.Б.И.” ЕООД изпълнението на строителни дейности извън предмета на подписания между страните договор, както и че такива не са били изпълнени от това дружество. Поради изложеното моли съдът да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1) По иска, предявен от О.В. срещу „А.Б.И.” ЕООД, с правна квалификация чл.

55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за присъждане на сумата от 90 158, 17 лв.:

При съобразяване на фактите, на които О.В. основава вземането си към ответника за получаване на сумата от 90 158, 17 лв., посочени в исковата молба, съдът счита, че тази претенция следва да се квалифицира по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Това е така, тъй като ищецът изрично заявява, че между страните по спора е бил сключен договор, че от страна на ответника, който е едната страна по този договор, е налице неизпълнение на задълженията му по сделката, както и че в резултат на това ищецът е упражнил правото си да развали 4 договора и претендира връщане на сумата, дадена по него, т.е. налице е позоваване на фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.