Решение № 615 от 29.10.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. Благоевград, 29.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Д. Р. Беровски при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20221210100223 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от „С. Г. Груп“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София 1766, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, вписано в ТРРЮЛНЦ, ЕИК 205942517, представлявано от законния представител Юл. Б. Ц. против Г.

А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., Б. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., Д. Ю. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., вх. “Б“, ет.3, ап.8 и Г. Ю. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., последните двама ответници чрез законния им представител и баща Ю. Б. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., вх. “Б“, ет. 3, ап.8.

Ищецът твърди, че има качеството на кредитор на ответницата Г. А. К.. В тази връзка излага, че на 19.06.2008г. между „Юробанк и Еф Джи“ АД /сега „Юробанк България“ АД/ като заемодател и ответницата Г. К. като кредитополучател е бил сключен договор за кредит № HL38631, обезпечен с договорна ипотека на недвижими имоти. Поддържа, че с влязло в сила решение горепосочената ответница е била осъдена да заплати на заемодателя „Юробанк България“ АД парични суми по описания договор за кредит, като в тази връзка е било образувано и изп.д. № 10/2017г. при ЧСИ Виолина Тозева и е била връчена Покана за доброволно изпълнение на 27.09.2017 г. Заявява, че на 11.12.2017 г. бил сключен договор за дарение, оформен с нотариален акт № 55 от 11.12.2017 г., том VI, рег. № 14178, издаден по нот. дело № 955 от 2017 г. по описа на кантората на нотариус Искра Кутева, с район на действие – районът на РС – Благоевград, с който Г. А. К. и нейният съпруг ответникът Б. Д. дарили на внуците си ответниците Д. Ю. Д. и Г. Ю. Д. процесните недвижими имоти, подробно описани в исковата молба. Излага, че на 21.12.2017г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) между цедента „Юробанк България“ АД и цесионер ищеца, като с него били прехвърлени и вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит № HL38631 от 19.06.2008г. Сочи, че на 03.09.2018 г. ответницата Г. А. К. била уведомена за извършената цесия, както и че бил и конституиран по изпълнителното дело.

Смята, че извършената сделка между ответниците го уврежда, поради което иска да бъде обявена за недействителна спрямо него, както следва: за 1/2 ид. част от прехвърлената собственост на ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, изградена по одобрен архитектурен проект в гр. С., област Благоевград, без посочена площ в док. за собственост и 1 изградена в УПИ-IV /четвърти/, кв. 17 по регулационния план на гр. Симитли, одобрен със Заповед № 255/1964 г., при граници и съседи: УПИ-III, УПИ-II, УПИ-VIII, УПИ-VI, УПИ-V и улица, заедно със съответните идеални части от правото на строеж и за 1/2 ид. ч. от учреденото право на ползване върху стая по избор на лицето с право на ползване от имота; за 1/6 ид. част от прехвърлената собственост на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 21 по кадастралния план на кв. Ораново, гр. Симитли, одобрен със Заповед № 779/2001 г., целият с площ по скица – 1240,93 кв. м., а по доказателствен документ за собственост — 1000 кв.м., при граници и съседи: път, ПИ с планоснимачен № 20, път, ПИ с планосниомачен № 22 и ПИ с планоснимачен № 23, както и за 1/2 ид. част от прехвърлената собственост на ПЪРВИЯ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, без посочена в документа площ и за 1/4 ид. част от прехвърлената собственост на ТАВАНА, без посочена в документа площ, на построената в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА.

Ответниците изцяло оспорват предявените искове. Не оспорват обстоятелствата, че: на 19.06.2008г. между „Юробанк и Еф Джи“ АД /сега „Юробанк България“ АД/ като заемодател и ответницата Г. К. като кредитополучател е бил сключен договор за кредит № HL38631, обезпечен с договорна ипотека на недвижими имоти; на 11.12.2017 г. бил сключен договор за дарение, с който ответницата Г. А. К. и нейният съпруг ответникът Б. Д. дарили на внуците си ответниците Д. Ю. Д. и Г. Ю. Д. процесните недвижими имоти, подробно описани в исковата молба; на 21.12.2017г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) между цедента „Юробанк България“ АД и цесионер ищеца, като с него били прехвърлени и вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит № HL38631 от 19.06.2008г.; на 03.09.2018 г. ответницата Г. А. К. била уведомена за извършената цесия.

Заявяват, че ищецът нямал качеството на кредитор, тъй като към датата на дарението /11.12.2017г./ същият не е бил придобил вземането, което му е било цедирано.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство субективно (пасивно) съединени конститутивни искове по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира спрямо ищеца да бъде обявен за относително недействителен горецитираният договор за дарение, с който първите двама ответници Г. К. и Б. Д. са дарили на третия и четвъртия ответник Д. Д. и Г. Д. следните недвижими имота:

1. 1/2 ид. част от прехвърлената собственост на ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, изградена по одобрен архитектурен проект в гр. С., област Благоевград, без посочена площ в док. за собственост и изградена в УПИ-IV /четвърти/, кв. 17 по регулационния план на гр. Симитли, одобрен със Заповед № 255/1964 г., при граници и съседи: УПИ-III, УПИ-II, УПИ-VIII, УПИ-VI, УПИ-V и улица, заедно със съответните идеални части от правото на строеж и за 1/2 ид. ч. от учреденото право на ползване върху стая по избор на лицето с право на ползване от имота;

2. 1/3 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 21 по кадастралния план на кв. Ораново, гр. Симитли, одобрен със Заповед № 779/2001 г., целият с площ по скица 1240.93 кв. м., а по доказателствен документ за собственост — 1000 кв.м., при граници и съседи: път, ПИ с планоснимачен № 20, път, ПИ с планосниомачен № 22 и ПИ с планоснимачен № 23, ведно с ПЪРВИЯ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ, без посочена в документа площ и 1/2 ИД.Ч ОТ ТАВАНА, без посочена в документа площ, на построената в имота ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА.

Уважаването на така предявените субективно съединени искови претенции е детерминирано от кумулативната даденост на следните предпоставки: 1/ ищецът да е кредитор на ответницата Г. К. по отношение на твърдяното в исковата молба вземане; 2/ последната чрез сключването на атакувания договор за дарение да уврежда имуществените интереси на първия, свързани с удовлетворяване на вземането му, и 3/ да е налице знание за 2 увреждането у ответницата Г. К..

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна трябва да установи съществуването на визираните изисквания, с изключение на знанието за увреждане по отношение на ответницата Г. К.. Именно в контекста на тези принципни положения е необходимо да бъде потърсено разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус. В тази връзка трябва да се отчете следното:

Няма спор между страните, че ответниците Г. К. и Б. Д. са съпрузи и по време на брака си, в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), са придобили процесните недвижими имоти, които впоследствие са дарили с оспорваната от ищеца сделка. Следователно и доколкото по делото няма други данни в обсъждания аспект, трябва да се приеме, че по реда на чл. 21, ал. 1 във вр. с ал. 3 СК имотите са били придобити от Г. К. и Б. Д. в условията на СИО.

Не се спори и по факта, че четиримата ответници на 11.12.2017г. са сключили оспорвания от ищеца договор за дарение, по който Г. К. и Б. Д. имат качеството на дарители на имотите, а ответниците Д. Д. и Г. Д. – на дарени, както и че последните са внуци на първите двама.

Тези обстоятелства са били отделени с доклада по чл. 146, ал. 1 ГПК като такива, които се признават от страните, поради което не се нуждаят от доказване. По повод изясняване на параметрите на сключената сделка, като доказателство по делото е приобщен и самият нотариален акт № 55 от 11.12.2017 г., том I, рег. № 14178, издаден по нот. дело № 955 от 2017 г. по описа на кантората на нотариус Искра Кутева, с район на действие – районът на РС – Благоевград.

По отношение наличието на качеството кредитор у ищцовото дружество спрямо ответницата Г. К. е нужно да се съобрази, че:

В производството по Павловия иск (както още е известен в правната теория и практика искът по чл. 135 ЗЗД) съдът изхожда от положението, че вземането, което легитимира ищеца като кредитор, съществува, ако то произтича от твърдените в исковата молба обстоятелства, стига да не е отречено със сила на пресъдено нещо (вж. Решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 122 от 14.03.2011 г. по гр. д. № 1028/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 65 от 25.03.2016 г. по гр. д. № 3800/2015 г., IV г. о. на ВКС и Определение № 295 от 24.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3681/2013 г., I г. о. на ВКС).

Юридическата логика на обсъжданото разрешение е пределно ясна и тя се обосновава с два важни довода. Първо, правоотношенията, от които произтича вземането на ищеца, не стават част от предметния обхват на делото по Павловия иск, тъй като тези правоотношения (включително съществуването им) могат да бъдат преценявани само в производството, чийто предмет са (вж. Решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о. на ВКС). Второ, при уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД оспорената с него сделка се счита за несъществуваща единствено по отношение на ищеца и ако неговото качество на кредитор впоследствие бъде отречено (в процес относно съществуването на легитимиращото го вземане) или самото вземане бъде погасено, относителната недействителност губи своя смисъл и няма да породи никакво действие (вж. Решение № 328 от 23.04.2010 г. по гр. д. № 879/2009 г., III г. о. на ВКС).

В конкретния казус ищецът е изложил в обстоятелствената част на исковата молба ясни и безпротиворечиви твърдения, че има неудовлетворени парични вземания спрямо ответницата Г. К.. В тази връзка е посочил, че на 19.06.2008г. между „Юробанк и Еф Джи“ АД /сега „Юробанк България“ АД/ като заемодател и ответницата Г. К. като кредитополучател е бил сключен договор за кредит № HL38631, обезпечен с договорна ипотека на недвижими имоти. Поддържа, че с влязло в сила решение по т.д. № 52/2016г. по описа на ОС-Благоевград горепосочената ответница е била осъдена да заплати на заемодателя „Юробанк България“ АД парични суми по описания договор за кредит 3

(главница от 101 536,74 швейцарски франка, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на иска - 25.02.2016 г., до изплащането на главницата, лихва от 14 024,33 швейцарски франка, дължима за периода от 10.05.2014 г. до 16.02.2016 г., такси по кредита от 445,60 швейцарски франка, дължими за периода от 29.01.2015 г. до 16.02.2016 г., застраховки от 219,47 швейцарски франка, касаещи периода от 29.01.2015 г. до 16.02.2016 г., и разноски за нотариални такси от 222 лв., както и направените по делото разноски - 22 965,11 лв.). Изтъкнал е, че въз основа на влязлото в сила решение на ОС-Благоевград е бил издаден изпълнителен лист, като е било образувано и изп.д. № 10/2017г. при ЧСИ Виолина Тозева и на ответницата Г. К. е била връчена Покана за доброволно изпълнение на 27.09.2017 г. Изложил е, че на 21.12.2017г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) между цедента „Юробанк България“ АД и цесионер ищеца, като с него били прехвърлени и вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит № HL38631 от 19.06.2008г. В тази връзка и в подкрепа на твърденията си към исковата молба е представил копия на процесния договор за потребителски кредит, пет допълнителни споразумения към него, покана за доброволно изпълнение по изп.д., от влязлото в сила решение по т.д. № 52/2016г. по описа на ОС-Благоевград, от договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 21.12.2017г., от Приложение № 1 към договора за цесия, в което приложение като един от длъжниците по цедираните вземания фигурира и ответницата Г. К., уведомление за извършена цесия. Същевременно ответниците не са релевирали доводи, нито са ангажирали доказателства за това паричните притезания, на които ищцовото дружество основава кредиторовото си качество, да са отречени със сила на пресъдено нещо. Тъкмо обратното, цедираните парични вземания са установени с влязло в сила решение.