Решение № 67 от 10.04.2023, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Ловеч, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ А. при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500062 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК

С Решение № 260010/28.11.2022 г., постановено по гр.д. № 875 по описа на РС-Троян за 2020 г., е прието за установено по иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от М. П. М. ЕГН ********** от гр.Т., чрез адв.К.Н. от ЛАК, срещу К. Т. Я. от гр.Т., ЕГН **********, Г. Т. В. от с.Т., общ.Луковит, ЕГН **********, Ц. Д. П. от гр.София, ЕГН ********** и К. Д. П. от гр.София, ЕГН ********** в качеството им на н-ци на Ц. П.

К. б.ж. на с.Г. Ж., общ.Т., че към момента на образуване на ТКЗС в с.Г. Ж., м.Д.- с проектен №*** съгласно приложената на л.244 от делото скица, изготвена от вещото лице К.К., представляваща неразделна част от решението, от който имот реална част от 2 162 дка попада в ПИ с кад.№*** по ККР на с.Г. Ж., м.Д. –възстановен на н-ци на Ц. П. К. б.ж. на с.Г. Ж., общ.Т. починал на **.**.**** г., признал е за установено по иск с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, предявен от М. П. М. ЕГН ********** от гр.Т., чрез адв.К.Н. от ЛАК, срещу Община-Троян представлявана от Кмета Д. М., че към момента на образуване на ТКЗС П. М. Ш. б.ж. на с.Г. Ж. поч. На 1.10.1986 г. е бил собственик на имот овощна градина от 2,478 дка в землището на с.Г. Ж. м.Д. с проектен №15703 съгласно приложената на л.244 от делото скица, изготвена от в.л. К.К., представляваща неразделна част от решението, от който имот реална част от 0,316 дка попада в имот с кад.

№*** по ККР на с.Г. Ж. м.Д. вид собственост-стопанисва Община-Троян,, осъдена е К. Т. Я. от гр.Т., ЕГН ********** да заплати на М. П. М. ЕГН ********** от гр.Т. сумата 1 от 120 лв. представляваща дължимата част от общо сторените разноски в размер на 480 лв, съгласно представен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските, осъдена е Г. Т. В. от с.Т., общ.Луковит, ЕГН **********, да заплати на М. П. М. ЕГН ********** от гр.Т. сумата от 120 лв. представляваща дължимата част от общо сторените разноски в размер на 480 лв, съгласно представен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските,, от ЛАК, срещу К. Т. Я. от гр.Т., ЕГН **********, осъдена е Ц. Д. П. от гр.София, ЕГН ********** да заплати на М.

П. М. ЕГН ********** от гр.Т. сумата от 120 лв. представляваща дължимата част от общо сторените разноски в размер на 480 лв, съгласно представен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските сумата от 120 лв. представляваща дължимата част от общо сторените разноски в размер на 480 лв, съгласно представен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските, осъден е К. Д. П. от от гр.София, ЕГН ********** да заплати на М. П. М. ЕГН ********** от гр.Т. сумата от 120 лв. представляваща дължимата част от общо сторените разноски в размер на 480 лв, съгласно представен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 260685/21.12.2022 г. от К. Т. Я., Г. Т. В., Ц. Д.

П. и К. Д. П., чрез адв. Ц. А. Съдебен адрес: *** против Решение № 260010 от 28.11.2022 год. на ТРС. Счита решението на ТРС за неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и задължителната съдебна практика, има допуснати съществени процесуални нарушения, а също така е и необоснован акт. Изтъква, че фактите по делото се тълкуват превратно от съдебния състав, като коренно противоположните показания са основа, на която съдът гради решаващите се мотиви, като отделно, съдът приема, че представени документи от ищцата са неистински и същевременно ползва съдържанието им в решаващите си мотиви.

Излага,че фактическите твърдения в исковата молба са изцяло невярни, тъй като ищцата и нейните праводатели никога не са били собственици на имот, който попада върху имот собственост на въззивниците, тъй като имотът на ищцата е съседен по КВС № 109059, като причината този имот да не бъде нанесен в кадастралната карта не зависи от тях.

Относно искът по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ изтъква, че действително праводателите на ищцата са имали имот, който граничи с техен имот, като общата граница е тяхна северна, а на ищцата - южна.

Сочи, че имотът на ищцата и техния имот по Картата на възстановената собственост /КВС/ били заснети като два съседни с обща граница между тях -техният имот бе заснет с № 109064, а имотът на ищцата с № 109059 и за тези имоти има окончателни решения и скици към тях и в този обем били възстановени правата на ищцата, които не засягали тяхното право на собственост.

Твърдят, че след изготвянето на КВС реално владеели имота съобразно неговото положение и граници, отразени в картата.

Сочат, че при изготвянето на КККР на с. Г. Ж. техният имот запазил местоположението и площта си и бил заснет като имот с идентификатор *** и северната граница почти съвпадала с границата по КВС с изключение на един малък 2 триъгълник в западната част, който е записан като общински имот с идентификатор ***, като имотът на ищцата от КВС по КККР попада в имоти с идентификатор *** и ***, които са записани на други лица неизвестно по какви причини, но не по тяхна вина.

Твърдят, че това обстоятелство се установило от допуснатата и изслушана експертиза, като в степен на абсолютна категоричност заявила, че имотът на ответниците по КВС, по действаща кадастрална карта и по съществуваща ограда напълно съвпада и няма каквито и да било отклонения, като имотът на ищцата попада на север от имота на ответниците и засяга имоти с идентификатор *** и ***.

В този смисъл считат, че претенциите на ищцата следва да бъдат насочени спрямо други лица, на които са записани имоти с идентификатор *** и ***.

Изтъква, че е невярно, че има разминаване и противоречие в заключението на вещото лице и дадените от инж. К. обяснения при огледа на място.

Сочат, че допълнителният разпит на вещото лице в едно с оглед на имота на място е бил допуснат по тяхно искане, тъй като вещото лице не можело да си спомни по какъв начин е материализирана оградата на място и от къде реално има порта /вход/ към имота и в тази връзка били техните възражения, че имали опасния дали вещото лице е посетило имота на място и предвид това, съдът след приключване на съдебното следствие възобновил същото и насрочил оглед на имота в присъствието на вещото лице и при огледа всички факти, които са изложени в отговора на исковата молба се потвърдиха.

Излага, че включително вещото лице на огледа на имота на 28.10.2022 год. заявило:

„Не съвпада имотът на ищцата, който е бил от долната страна на възрастните сливи. Според мен, имотът на ищцата по КВС трябва да бъде по на север, тоест извън ограждението, така е начертан по КВС" „Имот с проектен № 109.59 застъпва в северозападния край 316 кв.м., които са на ответника Община Троян, но не застъпва имота на другите ответници с № 109.64."

Твърдят, че действително с изработена скица-проект, която скица-проект съвпада с тази депозирана пред Поземлена комисия гр. Троян, но възраженията им, че скицата-проект не отразява правилното местоположение на имота на ищца се доказали при условията на пълно и главно доказване.

Смятат, че ищцата в процеса следвало да установи, че именно тази скица-проект отразява действителното местоположение на имота й, но това не беше установено от допусната и изслушана експертиза.

По отношение на фактите на доказване сочат, че били направени две основни възражения по иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, като едното било в насока, че: а/ Щом ищцата твърди, че имотът е придобит чрез покупка от нейния баща, то следва да представи документ за собственост на имота и многократно изисквали от съда да задължи ищцата да представи такъв документ, като в открито съдебно заседание процесуалният й представител заявил, че не разполагат с документ за собственост, а имотът 3 е придобит на основание давност. б/ Тъй като ищцата не представило документ за собственост, то следвало да докаже в процеса, че имотът е бил владян от баща й в продължение на 20 години преди влизане на имота в ТКЗС, тъй като към действащия тогава Закон за собствеността към твърдяното придобиване - около 1948 г., придобивната давност за непокрити недвижими имоти е била 20- годишна. Т.е. за да докаже собствеността си, ищцата следвало да установи, че праводателите й са владяли имота в продължение на повече от 20 години до момента на внасяне на земята в ТКЗС през 1957-58 год. и при положение, че тя самата твърди, че имота го имат от около 1948 год. е невъзможно да се установи 20 годишно владение.

В тази връзка били допуснати свидетелски показания, които съдът превратно тълкувал изцяло в полза на ищцата, въпреки че, посочените от нея свидетели заявявили изцяло различни граници, местоположение и площ на имота, без дори да могат да определят към кой момент е това.

Коментират показанията на св. Д. Д., че този свидетел заявява, че е на 80 години и го помни от 10-годишна възраст. Това означава, че той е роден 1942 год. и наблюдения върху имота има от 1952 год. Ако действително имотът е бил включен в ТКЗС и преди това е бил придобит на основание 20 годишна давност, т.е. от 1937-38 год., то този свидетел не може да даде достоверни показания за владението на имота преди 1952 год. Т.е. с неговите показания не се установява въпросната 20 годишна давност за непокрит имот.

Твърдят отделно, че този свидетел излага изцяло неверни обстоятелства, които следвало да се коментират от съда.

Св. Д. не е роден на 200-300 метра от имота, тъй като най-близките къщи са на около 700-800 метра, с изключение на къщата на Ц. К., която е в непосредствена близост до възстановения му имот.

Св. Д. заявява, че си спомня, че в имота имало само череша, която зреела по празника на Св. Св. Кирил и Методий и заявява също, че 20 дни преди разпита в с.з. минал покрай имота и нямало насадени сливи, а тези в имота на М. били 10-15 см. в диаметър, но всички тези твърдения са неверни. В имота никога не е имало череша, а в имота на възивниците има два вида сливови насаждения - стари и нови, като новите са на около 5 години, старите са на около 20 год. и нито едни от насажденията не попадат в имота на М.

М..

Коментират, че този свидетел посочва като граници:

Север - Ц. К. или имота е закупен от Б. Б. и продължава надолу на Ц. и на Б. и техни роднини. Запад - път.

Юг - Ц. К. и С. Д.. Изток - не е посочена граница.

Твърдят, че в показанията си св. Н. заявява, че е на 82 години, като от 1959 год. се омъжила в с. Г. Ж., като наблюдения върху имота има от 1965-1966 год., тъй като работила в ТКЗС, като тя заявила много важен „факт", който не е коментиран от съда, а именно, че между Д. Ц. / по нейни думи баща на Ц. К./ и майката на М. М. никога не е имало спорове.

4

Твърдят, че тази свидетелка заявила също, че през 1991 год., когато връщали имотите е имало комисия, всеки е застанал върху имота си, като тя била там. „Когато идва комисията тя бях там на място, защото и ние имахме един парцел там. На М. майка й дойде по- рано, а след нея дойде сина на Д. Ц., който е Ц. П., който пък е дядо на Т. Д. Ц. не е имал никакви спорове и кавги с майката на М.. "

Твърдят, че видно от представените по делото документи и най-вече Удостоверение за наследници на Ц. П. К. се установява, че същият е роден 1894 год. и починал на **.**.**** ГОД.

Задава въпроса как тогава е присъствал на връщането на земите през 1991 год., при положение че е починал преди 15 години и как така тази свидетелка го е видяла и как на тази свидетелката са й били известни отношенията между Д. Ц. и майката на М. М., при положение, че бащата на Ц. К. е починал много преди сина си Ц. К. и Д. Ц. не е баща на Ц.

К., а Ц. К. не е дядо на Т. а негов прадядо.

Изтъква, че това явно заявяване на неистина се вижда от писмените доказателства и въпреки това съдът кредитира показанията на свидетелката и явното заявяване на неистина е престъпление, за което следва да се търси отговорност, а не да се градят решаващи мотиви на съда, като това не е единственото деяние, което представлява престъпление в това производство.