Решение № 276 от 20.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20241001000842 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 87767/08.08.2024 г. от „ИНЕРТ 94" ЕООД, ЕИК 200533018, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК „Младост 2“, бл. 278, вх. 1, ет. 4, ап. 21 срещу Решение № 967/08.07.2024 г., по т.д. № 567/2023 г., на СГС, ТО, VI-25 с., в частта, с която e осъден да заплати на „И.§КО“ ЕООД, ЕИК 200720295, със седалище и адрес на управление гр.

Бургас, ул. „Гурко“, 15, ет. 3, сумата 317894.75 лв., неплатен остатък от цена по Договор за доставка № BG16RFOR002-3.001-0200-С01/20.03.2018 г., сключен между „Пауърскрийн ЧР“ с.р.о. и „ИНЕРТ 94“ ЕООД, обективирана в издадена фактура № 18STR038/29.03.2018 г., което вземане му е цедирано от „Пауърскрийн ЧР“ с.р.о., с Договор за цесия от 29.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 24.03.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата 97553.70 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода 23.02.2020 г. - 23.02.2023 г., на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Въззивникът атакува решението с твърдения за незаконосъобразност, противоречие на материалния закон и съдебната практика, нарушение на съдопроизводствените правила и неправилна оценка на доказателствата по делото, поради което е достигнал и до неправилни изводи. Излага коментар на мотивите в постановеното съдебно решение и извършва пространен анализ на събраните в процеса доказателства, от който анализ извежда, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Релевира доказателствени искания.

1

В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият „И.&Ко“ ЕООД, депозира отговор вх. № 117604/29.10.2024 г., в който счита, че въззивната жалба съдържа клевети и обиди, както и излиза извън етиката и морала на лицето, което я е подписало. Счита атакуваното решение за правилно, законосъобразно и постановено в съответствие със събраните доказателства. От своя страна репликира оплакванията на въззивника и също извършва анализ на събраните в хода на производството доказателства и обстоятелствата, които се установяват от тях. Счита, че доказателствените искания на въззивника не следва да бъдат уважавани.

В съдебно заседание, въззивникът и въззиваемият, чрез процесуални представители, поддържат въззивната жалба и отговора по изложените в тях оплаквания, съображения и доводи.

Софийски Апелативен Съд по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 28131/24.03.2023 г. на „И.§КО“ ЕООД, ЕИК 200720295, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на „Инерт 94“ ЕООД, ЕИК 200533018, да заплати сумата 179741.00 евро, дължим остатък от сума по фактура № 18STR038/29.03.2018 г., представляваща възнаграждение по Договор за доставка № BG16RFOR002-3.001-0200-С01/20.03.2018 г., сключен между „Пауърскрийн ЧР“ с.р.о. и „Инерт 94“ ЕООД, което вземане му е било цедирано по силата на Договор за цесия от 29.10.2021 г., сключен с „Пауърскрийн ЧР“ с.р.о., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.03.2023 г. до окончателното изплащане, както и сумата 54771.00 евро, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода 23.02.2020 г. – 23.02.2023 г., осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД..

Ищецът е твърдял, че цедираното му вземане е с произход дължим остатък от сума по фактура № 18STR038/29.03.2018 г., с предмет „TRAKPACTOR 320SRE“. За цесията ответникът-длъжник бил уведомен на 11.08.2022 г., с пратка на куриерска фирма „Еконт“.

Излага, че между цедента и ответника е бил сключен договор за доставка от 20.03.2018 г., с предмет – доставка, първоначално изпитване и въвеждане в експлоатация на Мобилка роторна трошачка „Powerscreen, Trakpactor 320 SRPOMHC5835, на стойност 1536000.00 лв., без ДДС. Твърди, че доставката на машината е извършена и машината, предмет на договора е получена от страна на ответника. По договора били издадени авансова фактура № 18ZV008/28.02.2018 г. за 30 % от уговореното възнаграждение, възлизащо на сумата 235603.00 евро, по която на 19.04.2018 г. било извършено плащане и процесната фактура № 18STR038/29.03.2018 г., за пълния размер 785344.00 евро, по която на 03.05.2018 г. била заплатена сумата 370000.00 евро. Остатъкът в размер на процесната сума по тази фактура не бил заплатен от ответника, въпреки проведените разговори и изпращани уведомителни писма.

В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът депозира отговор вх. № 65512/11.07.2023 г., в който оспорва исковете, по основание и размер.

На първо място сочи, че не са били представени доказателства за съществуването на дружеството-цедент, поради посочено оспорва съществуването на договора за цесия, както и твърди, че е нищожен поради липса на предмет. Оспорва да е извършено твърдяното съобщаване на цесията 2 на длъжника. Твърди, че договорът за цесия е антидатиран, тъй като бил съставен с цел завеждане на дело. Липсвали доказателства за заплащане на уговорената цена и предоставяне на посочената в него консултантска услуга.

На следващо място твърди, че цедираното вземане не съществува. Сочи, че Договор за доставка № BG16RFOR002-3.001-0200-С01/20.03.2018 г., е сключен в изпълнение на процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма

„Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. Сочи, че след одобряването му да получи финансова помощ била обявена процедура „Избор с публична покана“ за определяне на изпълнител по проекта. В границите на тази процедура на 22.12.2017 г. „Пауърскрийн ЧР“ с.р.о. депозирало оферта за мобилна роторна трошачка марка „POWERSCREEN“, модел “TRAKPACTOR320SRE”, като в офертата били посочени техническите спецификации на предложената машина, които отговаряли напълно на изискванията по проекта, както и била предложена цена. Посоченото дружество било избрано за изпълнител и бил сключен между него и ответника за доставка на машината. Машината била доставена на 30.03.2018 г., за което бил съставен приемо-предавателен протокол. Ответникът твърди още, че впоследствие се оказало, че доставената машина е със значително по-малки възможности като обем на двигателя и мощност от оферираната, за доставка на която бил сключен договора. При доставката било констатирано, че машината е без формовъчна люлка, както било посочено в офертата и е било налице изрично изискване по проекта.

Посоченото било отразено в приемо-предавателния протокол. Относно липсата на формовъчна люлка при доставката на трошачката, с искане за пояснения и допълнителни документи изх. № 26-И-127/16.01.2019 г. управляващият орган - Министерство на финансите, изискало обяснения от „Инерт 94“ ЕООД. В писмена обосновка до Министерството на финансите „Инерт 94“ ЕООД е заявило, че е задържало 20% от сумата по фактурата поради обстоятелството, че не е доставена формовъчна люлка.

Разминаването в техническите характеристики – вместимост на горивния резервоар и мощност на двигателя, между машината, предмет на сключения договор и фактически доставената, ответникът интерпретира като скрити недостатъци на вещта, по см. на чл. 193 ЗЗД. Твърди, че при откриването на недостатъците отправил уведомление до продавача и поискал да върне вещта, съотв. да получи платената цена, но реакция не последвала. В резултат от това, ответника твърди, че с уведомление от 01.08.2018 г. направил изявление за разваляне на договора едностранно. Релевира възражение, че липсата на формовъчна люлка и наличието на скрити недостатъци са основание да задържи вещта и да иска намаляване на цената по договора, каквито са правата му по чл. 195, ал. 1 ЗЗД. На посоченото основание счита, че не дължи заплащане на остатъка от цената по договора.

Още излага, че наличието на скрити недостатъци във вещта е обстоятелство, което е било известно известно на продавача, в подкрепа на това сочи, че същият отговорил, че стандартното оборудване на машината е с резервоар 500 л. и не се знаело какво е имал предвид бившия управител като посочил резервоар 997 л. Позовава се и на чл. 5 от договора за доставка, съгласно който възложителят има право да не плаща суми за непълно или некачествено извършени от изпълнителя доставки преди отстраняване на всички недостатъци. Твърди, че неизпълнението на задължението на продавача да достави формовъчна люлка породило правото на ответника да 3 начисли неустойка за забава, на осн. чл. 22 от Договора, която предвид периода на неизпълнението била в максималния размер от 78534.40 евро.

Счита, че стойността на недоставената люлка и стойността на неустойката за забава са достатъчни по размер за погасяване почти изцяло на претенцията на ищеца. Настоява, че в случай, че вземането на ищеца съществува, то след намаляване на остатъка от цената със стойността на недоставената люлка, следва да бъде извършено прихващане с начислената неустойка. Счита, да е възникнало и правото му да релевира възражение за неизпълнен договор, по чл. 90 ЗЗД, ведно с последицата по ал. 2 от същият текст.

В границите на срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба вх. № 75064/14.08.2023 г., в която репликира всяко от оспорванията и възраженията на ответника. Сочи, че дори уведомлението за извършената цесия да не е достигнало до ответника, същото е било приложено към исковата молба, по която е образувано т.д. № 944/2022 г., на СГС и най-късно тогава е достигнало и до длъжника. За неоснователни намира възраженията във връзка с договора за цесия, неговия предмет и индивидуализирането на цедента. Счита, че длъжникът след като не е страна по договора за цесия, не може да се позовава на неплащане на уговорената цена. Твърди се, че приемо-предавателен протокол от 30.03.2018 г., в който ответникът твърди да е отразил липсата на формовъчна люлка, не е подписван. Счита, че не са налице твърдяните от ответника недостатъци. Сочи се, че на машината имало външни табели от производителя, с посочване на мощността на двигателя и обема на резервоара, с която информация управителят на ответното дружество е бил запознат. Твърди, че управителят на ответника е заявил, че лично ще се „оправя“ при огледа на машината от страна на комисия от финансиращия орган. Твърди се, че офертата е манипулирана от страна на ответника. Още излага, че при въвеждане на трошачката в експлоатация не са направени възражения, по реда на чл. 16, ал.

1 от договора, а такива били направени едва при завеждане на настоящото дело. Твърдяното от ответника писмо от 01.08.2018 г. за разваляне на договора не е достигало до цедента. Оспорва се ответното дружество да е уведомило за недостатъците продавача, като се сочи, че представеното от ответника писмо за доказване на това обстоятелство всъщност е адресирано до Министерство на икономиката.

Счита, че не се касае за недостатъци по смисъла на закона, като ответникът не твърди машината да не работи и да не е годна за ползване и изразява становище, че е недопустимо подобни възражения да се правят пет години след доставката на машината и то пред цесионера. Оспорва истинността на представената оферта.

Излага, че процесната машина е доставена на 12.03.2018 г. в базата на „Инерт 94“ ЕООД - гр. Ябланица. В периода 16.04. - 19.04.2018 г. от „Пауерскрийн - България“ ЕООД, от лицето В. С. е извършено въвеждане в експлоатация на машината, обучение на оператор и смяна на два броя чукове, за което е съставен протокол, който е подписан от П. Н., като друг приемо предавателен протокол не е подписван. Поддържа, че при въвеждане в експлоатация на машината не са били направени отбелязвания и забележки в протокола, тя е приета и след като работи и изпълнява функциите си, следва да се приеме, че е прегледана и одобрена. При разговори с управителя на ответното дружество в периода м.05.2018 г. – м.11.2018 г. също не са били отправяни възражения относно доставената машина, а забавянето на 4 плащането било обяснено с липсата на отпуснат от банка кредит. Твърди се, че през м.01- 02.2019 г. между дружествата е водена кореспонденция във връзка с искане на обяснения и документи от страна на Министерство на икономиката.