Определение № 4202 от 08.12.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 5270/2025
- Вид
- Определение № 4202
- Подписан
- 08.12.2025
- В сила
- 08.12.2025
- Състав
- Лилия Недялкова Георгиева, Емил Дечев, Петър Стоицев
Цитирани разпоредби
- чл. 134, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 13 и 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 и 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 199 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 6, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4202 гр. София, 08.12.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Лилия Н. Георгиева
Членове:
Петър Стоицев
Емил Дечев като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно частно наказателно дело № 20251100605270 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при Софийска районна прокуратура срещу Определение № 2746 от 23.06.2025 г. на Софийски районен съд, НО, 136-ти състав, постановено по НЧД № 7495 по описа за 2025 г. на СРС.
С обжалваното определение Софийски районен съд е отменил Постановление от 11.04.2025 г. по пр. пр. № 26961/2023 г. по описа на СРП за прекратяване на досъдебно производство № 2263МК 946/2023 г. по описа на 02 РУ-СДВР, и е върнал делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.
В частният протест се излагат доводи, че наказателното производство по делото следва да бъде прекратено, т.к. не са налице съставомерните признаци на престъплението по чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 128, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, поради това, че в конкретния случай настъпилият инцидент при който е пострадал св. М. не се дължи на виновно поведение от страна на трети лица на обекта, като не е нарушено определено правило или норма от съответния нормативен акт /правилник, наредба, инструкция, заповед, технологични правила за здравословни и безопасни условия на труд/ при извършване на своята дейност. В протеста се твърди, че постановеното определение на СРС е необосновано, поради което следва да бъде отменено, съответно да бъде потвърдено постановлението на СРП.
Срещу частният протест е постъпило възражение от К. С. М., чрез пълномощника адв. М.М., в което се счита, че изложените в протеста доводи и аргументи, обосноваващи искане за отмяна на обжалваното определение са несъстоятелни, неоснователни и необосновани, поради следните съображения: на първо място е посочено, че СРС правилно е приел, че следва да бъдат извършени допълнителни следствени действия за изясняване на фактическата обстановка като по делото следва да бъдат събрани още доказателства – в това 1 число Инструкция за безопасност на работа при товарно-разтоварна дейност с автомобили и ремаркета и товарни автомобили – самосвали. Твърди се още, че не е изследван въпроса дали собственикът на „АВТОТРАНС 10 Ц.Т.“ ЕТ, в качеството му на работодател, е изпълнил вменените му задължения – да проведе начален инструктаж по безопасност на работа на пострадалия. Освен това във възражението се твърди, че по делото не е събран доказателствен материал, а именно за това дали е проведен начален инструктаж на пострадалия, съответно каква е отговорността на работодателя. Отбелязано е, че съдът правилно е приел, че не са изяснени обстоятелствата, при които е настъпила трудовата злополука и били ли са спазени всички законови норми, за да се приеме, че отговорността е само на пострадалото лице. В заключение е посочено, че прокурорът не е извършил всички допустими и необходими действия за разкриване на обективната действителност, което е и причина при формиране на вътрешното си убеждение въз основа на непълен доказателствен материал да достигне до неправилни правни изводи, за да постанови прекратяване на наказателното производство.
След извършена проверка настоящият въззивен състав счита, че подаденият протест е процесуално допустим - депозиран е от активно легитимирана страна, в рамките на предвидения 7-дневен срок, срещу акт, който подлежи на съдебна проверка съгласно чл. 243, ал. 7 от НПК.
Разгледан по същество протестът е неоснователен и следва да бъде оставен без уважение, като по отношение на наведените в него т доводи съдъ намира следното:
Съгласно чл. 243, ал. 4 НПК съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора. Постановлението е обосновано, когато изводите относно установеното от фактическа страна съответстват на надлежно събраните в хода на разследването доказателствени материали, преценени в тяхната съвкупност. То ще бъде необосновано не само ако доказателствата са неправилно оценени, но и ако в хода на досъдебното производство не са били събрани всички доказателства, необходими за установяване на правнорелевантните факти, или при събирането на доказателствата са допуснати съществени процесуални нарушения. Постановлението е законосъобразно, когато е в съответствие с материалния и процесуалния закон.
При извършената проверка въззивната инстанция от фактическа страна установи следното:
ДП № 2263МК 946/2023 г. по описа на 02 РУ-СДВР, по пр. пр. № 26961/2023 г. по описа на СРП е образувано и водено за извършено престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 128, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, за това, че на 06.06.2023 г. в обл. София, с. Чепинци, пред кариера „Чепинци“, на К. С. М. е причинена тежка телесна повреда, поради незнание и немарливо изпълнение на правно-регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност.
С постановление на СРП от 11.04.2025 г. наказателното производство по ДП № № 2263МК 946/2023 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 26961/2023 г. на СРП, е прекратено 2 на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 199 от НПК.
Прокурорът в своето постановление е описал подробно фактическата обстановка, която е приел въз основа на приобщените в хода на производството доказателства. Изложени са твърдения, че въз основа на установените по делото факти и обстоятелства, може да се направи обоснован извод, че липсва реализиран състав на престъпление от общ характер.
Недоволен от прокурорският акт е останал пострадалият К. С. М., легитимирайки се като лице, пострадал от инкриминираното деяние, по реда на чл. 243, ал. 3 от НПК, който чрез своя упълномощен повереник адв. М.М., е обжалвал постановлението за прекратяване на наказателното производство пред Софийски районен съд и е направил искане за отмяна на същото, като неправилно и незаконосъобразно. С определение от 23.06.2025 г. по НЧД № 7495/2025 г. по описа на СРС-НО, 136-ти състав, на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 НПК, е отменено обжалваното постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство и делото е върнато на прокуратурата.
Първоинстанционният съд е счел, че по делото не са извършени всички необходими действия по разследване за изясняване на делото от фактическа страна, като на първо място е посочил, че разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от НК, предвижда носенето на наказателна отговорност от лице, което причини на другиго тежка или средна телесна повреда поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност. СРС е приел за установено в процесния случай, че К. М. е взел субективното решение да повдигне легена на товарния автомобил, като е преместил същият с няколко метра напред заедно с повдигнатия леген, след което е слязъл от кабината, за да ползва лостовете за управление на хидравликата за сваляне на легена. Именно тези негови решения са довели до закачането на електропроводния кабел ВЕ-20 kV, следствие на което той е бил поразен от електрически ток с високо напрежение, получавайки множество увреждания. Според контролирания съд несъмнено пострадалият не е проявил особена предпазливост по отношение на собствената си безопасност при извършването на горепосочените действия. Първият съд обаче е подчертал, че това не изключва възможността и виновното поведение на друго лице/а да бъде в причинна връзка с настъпилата трудова злополука.
Районният съд е констатирал, че при изготвянето на приетата съдебно-техническа експертиза вещите лица са установили, че в хода на досъдебното производство не са били приобщени Инструкция за безопасност на работа при товарно-разтоварна дейност с автомобили и ремаркета и товарни автомобили – самосвали, като именно въз основа на нея би могло да се направи преценка дали работодателят е изпълнил задълженията, които са му вменени с чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване. Неизпълнението на това задължение или неговото посредствено изпълнение от страна на „АВТОТРАНС 10 Ц.Т.“ ЕТ, в качеството му на работодател, според контролирания съд е възможно да допринесе за настъпване на трудовата злополука, т.к. то би било причина за недостатъчната осведоменост на пострадалия по отношение на използваното от него 3 работно оборудване.
Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че по отношение на собственика „АВТОТРАНС 10 Ц.Т.“ ЕТ, в качеството му на работодател, е съществувало нормативно задължение съгласно чл. 2, ал.2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – писмено да определи и утвърди програма за провеждане на обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа. В изготвената и приета съдебно-техническа експертиза е установено от вещите лица, че не е била представена от работодателя програма за провеждане на начален инструктаж. Според вещите лица не се установява писмено определяне от управителя на ЕТ „Автотранс-10 Ц.Т.“ на видовете обучение и инструктаж, лицата, които ще бъдат обучавани и/или инструктирани, програма за провеждане на обучението и/или инструктажа и лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа. Въпреки това в хода на разследването не са били предприети необходимите процесуални действия по нейното събиране или установяване на причините поради които тя изобщо не е била изготвена. Приобщаването на този доказателствен материал е от изключително значение за разкриване на обективната истина.
Вещите лица изрично са посочили, че от събраните по делото документи се установява, че работодателят на пострадалия е провел и документирал регламентираните инструктажи по ЗБУТ – начален, на работното място и ежедневен, но експертите не може да се произнесат по тяхното съдържание, тъй като липсват програмите за провеждането им.
От друга страна въззивният съд установи, че в показанията на пострадалия К. М., същият е заявил, че не му е бил проведен първоначален инструктаж, нито периодични инструктажи за безопасни условия на труд. Свидетелят М. допуска, че може и да се е подписвал някъде, че е бил инструктиран, но реално не е бил.
Тези свидетелски показания на пострадалия, в съчетание с установеното от вещите лица, че няма писмено определяне от работодателя на видовете обучение и инструктаж, лицата, които ще бъдат обучавани и/или инструктирани, програма за провеждане на обучението и/или инструктажа и лицата, които ще провеждат обучението и/или инструктажа, повдигат основателното съмнение дали действително е правен инструктаж на пострадалия и на останалите работници на „АВТОТРАНС 10 Ц.Т.“ ЕТ или такъв всъщност не е имало, но формално са полагани подписи срещу имената на инструктираните в документи за инструктаж. За да се установи обективната истина по тези въпроси е необходим разпит като свидетели на работниците, които са полагали труд на обекта, където е станал инцидента с пострадалия, да се установи кои са лицата, които са провеждали инструктажа и същите да се разпитат като свидетели. При предявяване на съответните документи за инструктаж, в случай че някой от свидетелите отрече да е бил инструктиран или да е инструктирал и отрече той да се е подписвал следва да се изготви съдебно-графическа експертиза, която да даде отговор дали подписите под документите за инструктаж действително са поставени от лицата, за които се твърди, че са инструктирани.
4
Въззивният съд намира, че фактическите и правните изводи на районния съд са правилни и споделя приетото в определението на СРС, че разследването не е проведено обективно, всестранно и пълно, като не са събрани всички възможни доказателства за пълното изясняване на случаят и съответно не са проверени всички възможни версии за настъпване на трудовата злополука.