Решение № 2997 от 04.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2997 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100510548 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 20135909 от 30.01.2025г., постановено по гр.д. № 13745/2021г. по описа на СРС, 60-ти състав, са отхвърлени предявените от „Уникредит Булбанк“ АД срещу Б. А. К. установителни искове по реда на чл.

422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ, чл. 86 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 1952,48 лева, представляваща главница по договор за кредитна карта на физически лица № CCIR-248-000052014 от 19.02.2014г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното плащане на дължимата сума; сумата от 40,89 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 16.10.2014г. до 20.12.2014г., сумата от 1824,69 лева, представляваща лихва върху просрочена главница за периода от 20.12.2014г. до 22.10.2020г. и сумата от 72 лева, представляваща дължими разходи за уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 26.11.2020г. по ч.гр.д. № 52242/2020г. по описа на СРС, 60-ти състав. С решението „Уникредит Булбанк“ АД е осъден да заплати на Б. А. К. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 700 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца „Уникредит Булбанк“ АД, в която са развити съображения за 1 неговата неправилност. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че изискуемостта на процесните вземания настъпила на 20.12.2014г., от която дата е започнала да тече погасителната давност за тях. Сочи, че крайният срок на договора бил 28.02.2018г. като кредитът не бил обявяван за предсрочно изискуем. Напротив – такова обстоятелство не се твърдяло, нито се доказвало от страните по делото, поради което, като е приел дата на изискуемостта 20.12.2014г. съдът бил нарушил диспозитивното начало в процеса и бил постановил недопустим съдебен акт. При условията на евентуалност счита решението за неправилно като сочи, че изискуемостта била настъпила на 28.02.2018г. съгласно клаузата на т. 4.4. от договора, от който момент до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 23.10.2020г. погасителната давност за вземанията не била изтекла. Твърди, че съдържащите се в договора клаузи за автоматична предсрочна изискуемост на вземанията не пораждали действие с оглед постановката на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което съдът не могъл да се позовава на тях. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Б. А. К. е подал отговор на въззивната жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност.

Счита, че правилно съдът бил приел дата на изискуемостта на вземанията – 20.12.2014г., която била видна и от счетоводните документи на банката. Счита, че главниоцата и лихвата следвало да се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Релевираните от жалбоподателя съображения за неправилно определяне датата на изискуемост на процесните вземания са относими към правилността на решението, а не към неговата допустимост.

Относно неговата правилност по изложените във въззивната жалба оплаквания съдът намира следното.

По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно кредитно правоотношение между страните, усовляването на главницата по кредита, размера и изискуемостта на договорната възнаградителна лихва, изпадането на ответника в забава, наличието на валидна клауза, уреждаща задължение за плащане на наказателна лихва и нейния размер, извършването на претендираните разходи за уведомяване на ответника, както и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност. В тежест на ответника е да докаже 2 плащането на вземанията по договора за кредит.

В първоинстанционното и въззивното производство не е налице спор между страните, че същите са сключили процесния договор за кредитна карт на физически лица № CCIR-284-00005-2014 от 19.02.2013г., съгласно който ищецът е издал на ответника кредитна карта с кредитен лимит от 2000 лева.

От своя страна ответникът се е задължил да ползва картата, като усвоява в рамките на периода за клиентски плащания и възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне минимална погасителна вноска. Съгласно т. 3.1 от договора месечният лихвен процент е в размер на съгласно обявения в лихвения бюлетин за всеки отделен месец през срока на действие на договора, определен съгласно установеното в него, който към датата на договора е 1,33%. В т. 4.1 е предвидено, че минималната изискуема погасителна вноска е в размер на сума равна на 3% от кредитния лимит, т.е. не по-малко от 60 лева.

Съгласно т. 4.1.1. периодът на клиентски плащания е всеки календарен месец от 1-во до 30/31 число с изключение на първия след сключването на договора и последния при изтичане на срока му които месеци обхващат реалните дни. В чл. 4.1.2 е уредено, че периодът на погасяване /издължаване/ е от 01-во до 15то число на всеки текущ месец, следващ периода на клиентски плащания.

Срокът за ползване на разрешения кредитен лимит /т.4.2/ е до 29.02.2016г., датата на блокиране на картата при възникване на всяко едно просрочие съгласно установеното в този договор и общите условия /т.4.3/ е на 31-ия ден от възникване на просрочието. В т. 4.4. е посочен срок на действие на договора до 28.02.2018г., а в т.4.4.1 е предвидено, че крайният срок за окончателно възстановяване и погасяване без право на револвиране на дължимите по кредита суми е две години, считано от датата на сключване на договора и при условията на раздел I, т. III.8.2 от Общите условия.

В цитираната клауза на раздел I, т. III.8.2. от приложимите Общи условия за банкови карти за физически лица и за предоставяне платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти /ОУ/ е предвидено, че в случай, че оправомощеният държател изрични писмено не поиска прекратяване на договора и е бил изряден платец по този и по съществуващи други договори за кредит, банката може по своя преценка да продължи еднократно действието на договора автоматично по силата на настоящата клауза за нов двугодишен период. В т. 5.4 ОУ е уговорено, че в рамките на срока по т.4.2 от договора /т.е. до 29.02.2016г./ оправомощеният държател може да използва свободния лимит до сумите по т.

2 от същия при предпоставката, че е възстановил сума не по-малка от дължимата за всеки период на клиентски плащания минимална дължима сума.

При неизпълнение на това изискване картата се блокира. Минималната погасителна вноска, съответно минималната дължима сума по картата е изискуема и дължима до 15-то число на текущия месец, следващ периода на клиентски плащания, като след внасянето й ползването на картата в частта на свободния кредитен лимит се възстановява, така че към всеки един момент от действието на договора, усвоеният от оправомощения държател кредитен 3 лимит да не надхвърля разрешения по т. 2 от договора. Според т. 5.14, ал. 1 ОУ ако до 15-то число от месеца средствата по картовата сметка на оправомощения държател са недостатъчни за покриване на минималната погасителна вноска/минималната дължима сума, на 15-то число банката събира наличната сума от картовата сметка за частичното им покриване.

Останалата неплатена вноска се събира от разплащателната сметка за директен дебит /ако има такава/ или се отнася в просрочие при липса на достатъчно средства. При недостиг на средства за покриване, банката блокира ползването на картата и започва да начислява лихва върху ползваната част от кредитния лимит, отнесена в просрочие, в това число просрочен дълг от такси и коминисони по плащанията/тегленията, считано от датата на просрочие, с лихвен процент съгласно т. 3.1. от договора /т.е. в размер на възнаградителната лихва/.

Също така в настоящото производство няма спор и от приетото от СРС и неоспорено експертно заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че за периода от 29.03.2014г. до 30.10.2014г. ответникът е усвоил средства по кредитния лимит в общ размер от 2 192,34 лева. Начислената възнаградителна лихва за периода от 29.03.2014г. до 20.12.2014г. е в размер на 166,65 лева, а договорните такси за същия период са в размер на 189,38 лева. През периода от 17.04.2013г. до 12.12.2014г. ответникът е извършил плащания в общ размер на 555 лева, от които 189,38 лева по договорните такси, 125,76 лева по възнаградителната лихва и 239,86 лева по главницата. След така извършените погашения неплатената главница е останала в размер на 1952,48 лева, а неплатената възнаградителна лихва – в размер на 40,89 лева. Последното плащане на ответника датира от 12.12.2014г. Видно е също така, че за периода от 20.12.2014г. до 22.10.2020г. ищецът е начислявал наказателна лихва от 15,96% върху пълния неплатен размер на главницата от 1952,48 лева, която лихва възлиза на 1824,69 лева.

Следователно претендираните вземания за главница, възнаградителна лихва и наказателна лихва се явяват установени по размер. Извършените погашения вследствие на образуваното изпълнително дело въз основа на заповедта за изпълнение са ирелевантни за настоящия процес предвид указанията, дадени с т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпроса за изискуемостта на вземанията с оглед релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. В тази насока съдът намира следното.

Видно от приетото експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза, както и от представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на банката, за периода от 29.03.2013г. до 20.12.2014г. кредитният лимит е бил активен, като ответникът е извършвал усвоявания в 4 общ размер от 2192,34 и спорадични плащания на минимални погасителни вноски по главница лихви и такси в общ размер на 555 лева. От извлечението от счетоводните книги на банката-ищец се установява, че непогасените месечни вноски по главницата са в следния размер: вноска с падеж 16.10.2014г. в размер на 120,81 лева; вноска с падеж 17.11.2014г. в размер на 65,57 лева и вноска с падеж 15.12.2014г. в размер на 112,48 лева.

Следователно за периода от 16.10.2014г. до 15.12.2014г. непогасената просрочена главница по падежиралите вноски е в общ размер на 298,86 лева, както е посочено и в извлечението. С оглед на това, на 20.12.2014г. ищецът е осчетоводил кредита като предсрочно изискуем, от която дата е посочил като изискуем остатъкът от усвоената главница от 1653,62 лева и видно от експертното заключение по ССчЕ, ползването на кредитния лимит и плащането на месечни минимални погасителни вноски е преустановено. По делото обаче не се твърди, нито се установява кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем на 20.12.2014г. или на която и да било друга дата преди изтичане на неговия срок. Установените в общите условия клаузи за автоматична предсрочна изискуемост на кредита не произвеждат правен ефект – както и е изяснено с т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост има действие от датата на обявяването й на длъжника, а не от момента на осчетоводяването й от страна на банката. След като не се установява кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем чрез уведомяване на ответника, извършеното на 20.12.2014г. осчетоводяване като изискуема на цялата усвоена и непогасена главница е без правно значение.