Решение № 1402 от 01.10.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 3860/2026
- Вид
- Решение № 1402
- Подписан
- 01.10.2026
- Състав
- Зорница Николова Тухчиева - Вангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 и 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 146 · Закон за движението по пътищата
- чл.146, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 178, ал. 1, т.2 , пр. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1402 гр. Пловдив, 01.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20265330203860 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 26-3389-000139/ 13.05.2026 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР – Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на Н. П. Ш. на основание чл. 178, ал. 1, т.2 , пр. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1022,58 евро за нарушение по чл.146, ал. 1 от ЗДвП .
С жалбата и в съдебно заседание, пълномощника на жалбоподателя – адв. М. поддържа конкретни възражения за незаконосъобразност на НП и моли за неговата отмяна. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ангажира със съпроводителното писмо становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е основателна. Съображенията за този извод са следните:
В АУАН и НП са изложени следните фактически параметри на вмененото административно нарушение:
1
На 23.04.2026 г., около 14:25 часа в гр. Пловдив на бул. Марица до номер 160 управлява лек автомобил марка "БМВ 330 ЦД" с регистрационен номер ***, лична собственост (съгласно док. номер 5756/ 23.04.2026г./ нотариус 642), като извършва следното нарушение:
1. Физическо лице, което без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на МПС изразяващо се в поставяне под предната челна греда интеркулер, който не е заводско вграждане служещ за охлаждане на турбокомпресора за принудително пълненене на двигателя. Водачът отказва да отвори предния капак на мпс за да бъдат направени допълнителни снимки на двигателния отсег.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 146, ал. 1 ЗДвП, според която разпоредба: „Изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта и съобщенията.“ Видно е, че нормата на чл. 146 ЗДвП е типична бланкетна такава, която препраща към наредба на министъра на транспорта и съобщенията относно съдържанието на понятието „изменение на конструкцията“; видовете изменение на конструкцията, реализиращи формата на изпълнителното деяние и реда за правомерно извършване на промяната в конструкцията.
В случая приложимият подзаконов нормативен акт е Наредба № Н-3 от 2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, в която: в чл. 3-5 са уредени общите правила за изменение в конструкцията; в чл. 6-25б са изброени видовете промяна в конструкцията и условията, на които следва да отговарят; в чл. 26 и сл. е уредена юридическата процедура, която следва да се спази за законна промяна в конструкцията.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.
Според трайната съдебна практика в случай, че нарушената правна норма е бланкетна, изискванията за съдържание на АУАН и НП ще са спазени, ако в тях са посочени и съответните норми от подзаконов нормативен акт, запълващи бланкета.
2
Нормите, запълващи бланкета и по този начин дефиниращи формите на изпълнителното деяние и противоправния резултат, са неизменна част от правото на защита и следва да са изрично посочени в АУАН и НП и не могат да се извличат по тълкувателен или дедуктивен път.
Именно затова трайната съдебна практика е приела, че съдът може да упражни правомощието си по ТР № 8 от 16.09.2021г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 г. да преквалифицира деянието в рамките на същите фактически положения при неправилно приложена материално правна или санкционна норма, но не и ако: в АУАН и НП изобщо липсва посочена нарушена или санкционна норма; или ако при бланкетна нарушена норма, бланкетът не е запълнен със съответните норми от подзаконови нормативни актове.
Това е така, доколкото в тези хипотези е налице съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита, в който случай правомощието на съда е само да отмени, но не и да измени НП.
Точно такъв е процесният случай, в който при бланкетен характер на нормата на чл. 146 ЗДвП, в текста на АУАН и НП е следвало да присъства: позоваване на Наредба № Н-3 от 2013 г., към която препраща чл. 146 ЗДвП; посочване на конкретната разпоредба от Наредбата (чл. 6 до чл. 25б), в чието приложно поле според наказващия орган попада посочената промяна в конструкцията; посочване на конкретната норма от процедурата, уредена в Наредбата, която според контролния орган не е спазена.
Тези изисквания не са спазени, което е безусловно основание за отмяна на НП.
Че незапълване на бланкета, конкретно при нарушения по чл. 146 ЗДвП с конкретна норма от Наредба № Н-3 от 2013 г., представлява безусловно основание за отмяна на НП е трайната практика на административните съдилища от цялата страна. Така Решение № 1301 от 11.02.2026 г. по к. адм. н. д. № 2139 / 2025 г. на Административен съд - Бургас, Решение от 02.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 46 / 2018 г. на Административен съд - Стара Загора и др.
На следващо място, в НП като санкционна норма е посочена разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП , касаеща промяна в конструкцията на МПС. Разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП съдържа две алтернативни хипотези, осъществяването на всяка от които е основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност: 1.
Който без да спази установения ред комплектува МПС с основни агрегати от различни модели; 2. Който без да спазва установения ред променя конструкцията на МПС.
За да се считат спазени процесуалните правила при издаване на НП, следва да съществува, както в АУАН, така и в НП, ясно и точно описание на 3 конкретното нарушение, констатирано от органите, и релевирано като административнонаказателно обвинение. То следва да е идентично и в двата акта - т. е. наказанието следва да бъде наложено за констатирано в АУАН нарушение. В разглеждания случай, и в АУАН и в НП, като нарушение е посочено, че водачът управлява процесното МПС, като без да спазва установения ред комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията на моторно превозно средство, с което виновно е нарушил чл. 146, ал. 1 ЗДвП. Поради това и остава неясно какво точно нарушение е извършено според административнонаказващия орган - такова по предл. 1- "комплектуване с основни агрегати МПС от различни модели" или "промяна в конструкцията на МПС" /предложение второ/. В този смисъл е практиката на контролиращата съдебна инстанция – виж. Решение № 1618/ 19.02.2025 г., постановено по КАНД № 2598/2024 г. по описа на Административният съд – Пловдив.
Наред с горното следва да се посочи, че по делото липсват доказателства за извършено административно нарушение. Няма никакви доказателства, че именно жалбоподателят е лицето, което без да спазва установения ред е комплектувало МПС – во с основни агрегати от различни модели или пък е изменяло конструкцията му.
В ЗДвП административнонаказателна отговорност за водач, който управлява МПС с изменена конструкция без да е бил спазен установения за това ред или пък управлява МПС комплектувано с основни агрегати от различни модели без да спазва установения ред, не е предвидена. Не следва да се ангажира административнонаказателна отговорност за управление на МПС с променена конструкция. Отговорният субект не е водачът, а лицето, което без да спазва установения ред е комплектувало с основни агрегати от различни модели МПС – во или пък е изменяло конструкцията му. В повечето случаи това лице вероятно е собственикът му, но това следва да бъде установено с категорични доказателства, което в случая не е така. Нещо повече – бяха ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свид. Попов, които опровергават констатациите до които са достигнали актосъставителят и административнонаказващия орган.
Ето защо обжалваното НП следва да се отмени като безпредметно се явява обсъждането на останалите възражения на жалбоподателя.
По разноските
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. В случая жалбоподателят е доказал заплащането на 250 евро адвокатски хонорар, доколкото договорът за правна защита и съдействие, съгласно ТР № 6/2012 ОСГТК на ВКС има сила на разписка.
От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно. Така претендираният размер е справедлив и в унисон с разпоредбите на чл. 18, ал.3 и чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
4
Съгласно пар. 1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски“ от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОД на МВР - Пловдив.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-3389-000139/ 13.05.2026 г., издадено от Началник сектор в ОД на МВР – Пловдив, РУ 06 Пловдив, с което на Н. П. Ш., ЕГН ********** на основание чл. 178, ал. 1, т.2 , пр. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1022,58 евро за нарушение по чл.146, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ в полза на Н. П. Ш., ЕГН ********** сумата 250,00 /двеста и петдесет/ евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5