Присъда № 11 от 22.01.2026, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 11/22.01.2026г. по НОХД № 6046/2025г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.

Пловдивска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу Д. В.

Г., ЕГН **********, и същият е предаден на съд за престъпление по чл.144, ал.3, т.1, вр.ал.1 от НК, за това, че в периода 07.10.2023 г.- 08.10.2023 г., в гр.

Пловдив, се заканил с убийство на другиго - В.Т.Т., роден ** г., от **, с думите: „**! **!“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

По искане на подсъдимия и неговия защитник, съдът е допуснал предварително изслушване на страните по реда на чл. 370 и чл. 371 т.2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието. По отношение на реализирането на наказателната отговорност се предложи на подсъдимия да бъде наложено при условията на чл.54 от НК наказание „лишаване от свобода“ в размер на девет месеца, който след редукцията му с 1/3 предвид реда, по който протича производството, да бъде наложено в размер на шест месеца. Предлага същото наказание да бъде отложено за изтърпяване по реда на чл.66, ал.1 от НК с тригодишен изпитателен срок, както и да бъдат възложени в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

Граждански иск в наказателното производство не е предявяван .

По делото по искане на пострадалия В.Т.Т. съдът го е конституирал в качеството на частен обвинител. Последният е редовно уведомен, но се явява в съдебно заседание, като се представлява от повереник – адв.К.М., който се солидаризира с изложеното от представителя на държавното обвинение.

Изтъква конкретни отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия.

Защитникът на подс.Г. - адв.Й.Д., излага становище относно установената по казуса фактология, но се противопоставя на виждането на държавното и частно обвинение за наличие на отегчаващи вината обстоятелства, като в техен противовес подробно излага редица смекчаващи такива, в която връзка предлага съдът да приложи разпоредбата на чл.55 от НК при определяне на наказанието на подзащитния му, като наложи на последния наказание „пробация“ в минимален размер, при двете задължителни пробационни мерки и с минималната периодичност на изпълнение.

Подсъдимият Д. В. Г., редовно уведомен, се явява лично в съдебно заседание, признава се за виновен, изразява съжаление за стореното.

Декларира, желание делото да приключи чрез провеждане на предварително изслушване, както и не оспорва фактическата обстановка, такава каквато е посочена в обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства по 1 посоченото в него. Относно наказателната му отговорност се присъединява към искането на защитата му, а в последната си дума моли да му бъде наложено наказание пробация.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , намери за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият Д. В. Г. е роден на **, живущ в **, б., б.г., женен, със средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият Д. Г. бил собственик на апартамент, находящ се в **.

Същият живеел в посоченото жилище заедно със съпругата си – св. М.А.-Г.а.

В същата сграда, св. Г.Л. притежавал също наследствен апартамент /**/, който бил съседен /на **/ на този, в който живеел подсъдимия. В този апартамент не живеел никой, но синът му – св. Д.Л., се събирал с приятели в жилището, за да се забавляват, като си говорят и слушат музика.

На 07.10.2023 г. св. Д.Л. поканил свои приятели в апартамента, находящ се в **. Около 20:00 ч. на същата дата в посоченото жилище отишъл пострадалият В.Т., както и свидетелите Д.Д., Л.И., В.Д., В.С., Г.С. и М.Д..

Когато всички се събрали в жилището, пуснали музика на тонколона чрез мобилен телефон и започнали да си говорят.

Около 22:00 часа на 07.10.2023 г. подс. Д. Г. се качил до ** етаж и потропал на входната врата на апартамента, където се били събрали св. Л. и приятелите му, а именно на адреса в г**. Свидетелят Д.Л. и пострадалият В.Т. отворили входната врата и видели подс. Г.. Последният им отправил предупреждение да не вдигат шум, за да не стават проблеми, както и им указал след 23:00 часа да намалят музиката. Свидетелите Л. и Т. отвърнали, че щели да бъдат тихи, при което подс. Г. си тръгнал.

Около полунощ в периода 07.10.2023г.-08.10.2023г., макар че музиката била намалена, подс. Г. се подразнил, тъй като от апартамента, където се били събрали младежите, а именно: в ** се чували шумове, глъчка и кикот. Поради т о в а подс.Г. се качил на ** и потропал отново на входната врата на апартамента на сем. Л.и. Свидетелят В.Т. погледнал през шпионката на вратата и видял, че това отново бил подс.Г., като не му обърнал внимание и не отворил, а отишъл в спалнята на жилището. Подс.Г. обаче продължил да тропа на вратата и допълнително се изнервил, че не му отваряли. В един момент св.

Д.Л. решил да отвори, за да провери какво се случва. Когато св. Д.Л. отворил входната врата, подс. Г. влязъл много ядосан в апартамента. В същия момент св. В.Т. излязъл от стаята, в която бил заедно със св. Г.С., и отишъл до св. Л..

След подсъдимия дошла и съпругата му – св. М.А. -Г.а, която му повтаряла да се успокои. В момента, в който подс. Г. видял св. В.Т., се насочил към него и го попитал: „Какво се правиш на охрана?“. След това подс. Г. извадил от джоба на горнището си, с което бил облечен, хладно оръжие – нож, с метално острие и с размери около 15 см, който носел със себе си. Оръжието държал в ръката 2 с и . Подсъдимият заявил с разгневен тон следните цинични и заканителни изрази към св. В.Т.: „Ще видиш сега какво ще ти се случи! **! **!“, като съзнавал, че от това би могло да възбуди в конкретната ситуация основателен страх у св. Т. и се насочил към последния. След като св. Т. възприел заканите и видял хладното оръжие – нож, в ръцете на подс. Г., чувствайки основателен страх за живота си, побягнал вътре в жилището с цел да се отдалечи от подсъдимия, за да не бъде наранен. Подс. Г. обаче тръгнал да върви след св. Т., като му повтарял: „Ела, недей бяга, **!“. През цялото време съпругата на подсъдимия – св. М.А.-Г.а опитвала да увещава мъжа си да преустанови заканителните си действия спрямо св. Т., като вървяла след него и му повтаряла да спре. В един момент, подс. Г. се спрял до св. Д.Д., на когото казал: „Недей да ставаш, стой си на мястото!“. След това подсъдимият отново се насочил към св. Т., който продължавал да бяга из стаите в апартамента.

След няколко минути, св. М.А.-Г.а успяла да успокои подсъдимия, като последният преустановил действията си, и казал на св. Д.Л., че много уважавал баба му и дядо му и повече да не идват в този апартамент. След това същият заедно със съпругата му си тръгнали.

След като подс. Г. напуснал апартамента, св. В.Т. седнал на дивана като вцепенен и няколко минути, докато се успокои от стресовата ситуация, гледал в една точка, без да продума. След като се съвзел, се обадил на баща си – св. Т.

Т., за да дойде и да го вземе, като му разказал за случилото се. Последният веднага тръгнал с личния си автомобил към апартамента, където бил на гости синът му. Когато пристигнал св. Т. Т. се обадил на сина си да излиза, като след няколко минути с него слезли всички останали младежи, а именно свидетелите Д.Л., Д.Д., Л.И., В.Д., В.С., Г.С. и М.Д.. Те разказали за случилото се, като били силно уплашени от случилото се, след което всички се прибрали по домовете си.

На 11.10.2023 г. св. Т. Т. входирал сигнал в деловодството на Районна прокуратура, гр. Пловдив за случилото се. На база на сигнала било разпоредено извършването на проверка, а впоследствие образувано и настоящето досъдебно производство по реда на чл.212, ал.1 от НПК.

Видно от приложеното по делото заключение на изготвената комплексна психиатрична и психологична експертиза /КППЕ/ на пострадалия В.Т.Т., ЕГН **********, е, че същият не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен учет към ЦПЗ – Пловдив. Посочва се също така, че с оглед на физическото и психическото му състояние може правилно да възприема фактите и обстоятелствата, от значение за делото и да дава достоверни показания. В.Т.Т., ЕГН **********, е бил в състояние, съотносимо към критериите на категорията „основателен страх“ за живота и здравето си от случилото се. Неговото емоционално състояние е възрастово закономерно, без болестни индикации, съотносимо е към условията на събитията в живота му и конкретната обсъждана ситуация. Липсата на достатъчно житейски опит и 3 устойчиво и трайно изградена личностна структура, с присъщи все още недостатъчно ефективни и адаптивни поведенчески модели, определя и качеството и количеството на способностите му за справяне изобщо и в конкретния случай. По време на случилото се е имал правилни възприятия, застрашаващите действия на уличения инстинктивно са мобилизирали личностния му ресурс, което е извън неговия съзнателен контрол и това е допринесло за състоянието, което е наблюдавано непосредствено след събитието.

За да постанови присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.

Гореописаната фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по делото доказателствени материали - от самопризнанията на подсъдимия, направени в съдебното производство, от свидетелските показания на В.Т.Т., Т. И. Т., В.И.Д., Г.А.С., Л.И.И., В.Д.С., М.В.Д., Д.Г. Л., Д.В.Д. и Г.Х. Л., дадени в досъдебното производство, които подкрепят направеното самопризнание от подсъдимия и са събрани по реда, предвиден в НПК, както и от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетени на основание чл.282, ал.1 и чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – заключение на КСППЕ, справка за съдимост и характеристични справки за подсъдимия.

От наличните по делото доказателствени материали, които безсъмнено подкрепят направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия, по безсъмнен начин се установи осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството.

Това е така, тъй като свидетелите логично, подробно и непротиворечиво, изясняват всички факти и обстоятелства, които са им станали известни и които са предмет на доказване в настоящото производство - инкриминирания период, развилите се събития, характера на отправените от подсъдимия спрямо пострадалия закани, обстоятелствата при които същите са били реализирани, като показанията им се подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства, които съдът цени като обективни, достоверни и неоспорени от страните.

Всъщност между гласните доказателствени източници не се установяват съществени противоречия и несъответствия по линия на правнозначимите фактически обстоятелства, а именно дали подсъдимият се е заканил с убийство на св.Т., изричайки вербални закани за убийство с насочен към него нож. Обстоятелството досежно броя на ножовете не е от съществено значение за съставомерността на деянието, тъй като безспорно се доказва наличието на хладно оръжие.

В тази насока и при постановяване на присъдата си, съдът се ползва от самопризнанието на подсъдимия, което в контекста на гореобсъденото изцяло се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

4

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така възприетата фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си подсъдимата Д. В. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.144, ал.3, т.1, вр.ал.1 от НК, за това, че в периода 07.10.2023 г.- 08.10.2023 г., в гр. Пловдив, се заканил с убийство на другиго - В.Т.Т., роден ** г., от **, с думите: „**! **!“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

От обективна страна подсъдимият е изпълнил обективните съставомерни признаци на това деяние, като през инкриминирания период в гр.Пловдив, чрез думи и действия е отправил закана за убийство срещу св.Т., която е била възприета от последния пряко и с оглед сериозността на отправянето й и начина, по който подсъдимият е действал, а именно, гонейки го из апартамента с насочен към него нож е отправил към него думите “**! **.”.