Решение № 9 от 16.01.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№9 гр. София, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

И. П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от И. П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20231800500447 по описа за 2023 година

С Решение № 104/26.04.2023г., постановено по гр.д. № 680/2022г. на Костинбродския районен съд, са били отхвърлени като недопустими исковете с правна квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от И. Ц. Г. с ЕГН ********** от срещу ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *** за заплащане на сумата от 12 151,97 лв. /дванадесет хиляди сто петдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи през периода от 31.08.2021 г. до 18.07.2022 г. за лечение вследствие виновно причиняване на телесни увреждания при ПТП на 11.08.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба (03.08.2022г.) до окончателното изплащане на задължението.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на ищеца И. Г. срещу горното решение, което жалбоподателят счита за неправилно и незаконосъобразно. Подчертава, че е претендирал обезщетение за имуществени вреди, претърпени от 31.08.2021 г.

- 18.07.2022 г. и представляващи разходи за лечение вследствие виновно причинени телесни увреждания при ПТП, реализирано от застрахован при ответника по полица „Гражданска отговорност“ водач на МПС. Поддържа, че в първоинстанционното производство са приети за безспорни настъпването на ПТП, виновното и противоправно причиняване на телесни увреждания на ищеца от страна на водача Владов, наличието на валидна застраховка „ГО“ към датата на ПТП, необходимост от заплащане на разходите и причинната им връзка с механизма на ПТП. Според ищеца, единствените две спорни 1 обстоятелства по делото са, дали вземането му е погасено по давност и какъв е точният му размер. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че при пряк иск на увредено лице срещу застраховател била приложима общата петгодишна погасителна давност поради функционалната обусловеност на отговорността му от тази на прекия делинквент, като давностният срок започвал да тече от момента на откриването на дееца (в случая - 11.08.2016 г.). Изразява становище, че имуществената вреда възниква в момента, в който е направен реално разходът, породен от необходимостта за лечение, а погасителната давност не може да започне да тече за вземане, което не е възникнало. Позовава се на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД в подкрепа на тезата си, че непозволено увреждане възниква от момента, в който се реализират всички елементи от фактическия състав на деликта, а, съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Анализира специалната норма на чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, съгласно която давността започва да тече „от откриването на дееца“, като счита, че тя е приложима, ако вземането вече е станало изискуемо към този момент. Излага съображения, че тази разпоредба е установена в полза на пострадалия от непозволеното увреждане, като отмества във времето начал‐ ния момент на давността за вреди, които са възникнали, но деецът не е открит. Намира, че неправилно първоинстанционният съд я е изтълкувал в полза на делинквента като бил приел, че уредената в нея погасителна давност има характера на абсолютна давност. Позовава се на чл. 112, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която тази давност не се прилага за вземания, произтичащи от непозволено увреждане. Черпи аргументи и от съдебната практика, вкл. задължителна такава (Тълкувателно решение № 1/2014 г. от 23.12. 2015 г. на ОСГТК на ВКС). Допълнително изтъква, че извършените разходи са разнородни и обвързани с моментното му здравословно съС.ие, вкл. поради настъпил през 2019г. ексцес, като това обстоятелство, вкл. и причинната му връзка с процесното ПТП, били обявени за безспорни от съда. Подчертава, че в Решение № 27/16.01.2023 г. по в.гр. № 608/2022 г. по описа на Софийски окръжен съд е бил разгледан аналогичен казус между същите страни с подобен предмет - претенция за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, направени след изтичане на 5 години от датата на ПТП, като е застъпено становище, че изводът на първоинстанционният съд за 11.08.2016 г. като начална дата на погасителната давност е неправилен и че е следвало да бъде съобразено, че вредите са претендирани като новонастъпили и в резултат на ексцес. Счита, че разпоредбата на чл. 108 от КЗ, цитирана от районния съд, е неприложима в конкретния случай. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло исковата претенция, като осъди „ЗК Л.И.“ А Д да заплати на И. Ц. Г. сумата от 12 151,97 лв. - обезщетение за имуществени вреди, претърпени в периода от 31.08.2021 г. до 18.07.2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на исковата молба (03.08.2022 г.), до окончателното й плащане. Претендира разноски.

Постъпил е отговор, с който ответникът оспорва подадената въззивна жалба. Споделя извода на първоинстанционния съд за изтекла погасителна давност. Позовава се на съдебна практика, обосноваваща приложението на общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД по отношение на вземания от деликт и краткия тригодишен срок само за лихвите върху вземанията от непозволено увреждане, като поддържа, че същите срокове намират приложение и спрямо застрахователя поради функционалната обусловеност на неговата отговорност от деликтното правоотношение. Счита, че 2 отговорността на застрахователя е ограничена в рамките на застрахователния договор, като нейното изтичане не се свързва е изискуемостта на вземането, а с настъпване на застрахователното събитие, за разлика от отговорността на делинквента към увредения, която е извън договора и поради това той отговаря за всички преки и непосредствени вреди, дори и за тези, които са непредвидими. Цитира съдебна практика, съгласно която началото на давностния срок за прекия иск на пострадалото лице срещу застрахователя по гражданска отговорност за обезщетение на вреди от ПТП, вкл. при ексцес, е моментът на настъпване на застрахователното събитие. Прави извод, че увреждащият отговаря неограничено и за вредите, които не са били предвидени, но са настъпили впоследствие в резултат на влошаване съС.ието на пострадалия от деликта, но, за да бъдат обезщетени новопостъпилите вреди от страна на застрахователя, тяхното проявяване трябва да е настъпило в срока на специалната застрахователна погасителна давност. Оспорва изложения от жалбоподателя довод, че давността за направените разходи следва да тече едва след тяхната направа. Счита, че така цитираната съдебна практика касае случаите, когато на правените разходи са вследствие на влошилото се здравословно съС.ие. В конкретния случай ставало дума за разходи, които ищецът периодично извършва поради получените вследствие на ПТП травматични увреждания, а не поради новонастъпили обстоятелства или влошено здравословно съС.ие. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител е постъпила молба за разглеждане на делото в негово отсъствие. С молбата той оспорва отговора на ответника, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият се представлява от юрк. Захариев, който оспорва жалбата и поддържа отговора.

Моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира разноски.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана вярно и пълно в обжалваното решение, поради което не следва да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

В случая, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а 3 съдът се е произнесъл по действително предявените искания.

ІІI. По същество

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).

В тежест на ищеца в производството е било да докаже предпоставките за уважаване на предявения иск - увреждането, обосноваващо отговорността на ответника, както и размера на претърпените вреди.

В тежест на ответника е било да докаже всички обстоятелства, изключващи отговорността му.

С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил основанието на предявения срещу него иск, като единствено се е противопоставил на увеличения размер на претенцията и е направил правопогасяващото възражение, че цялото претендирано вземане е погасено поради изтекла в негова полза погасителна давност.

Предвид постъпилия отговор, в изготвения от първоинстанционния съд доклад правилно е отделено като безспорно обстоятелството, че в резултат на настъпило ПТП на 11.08.2016г. ищецът е претърпял увреждане от лице, застраховано с валидна застраховка „Граждански отговорност“ при ответника, както и че за периода от 31.08.2021г. – 18.07.2022г. поради влошаване на здравословното му съС.ие и възникналата от това необходимост от лечение е понесъл имуществени вреди в размер на 11862,97лв. (л. 251, от първоинстанционното дело).

Спорните въпроси в първоинстанционното производство са били свързани с доказване на увеличения размер на претенцията за разликата над 11862,97лв. до 12151,97лв., както и с изтичане на погасителната давност за цялото вземане – обстоятелства, изследването на които е очертано с въззивната жалба като предмет и на настоящото производство.

По първия въпрос, а именно дали е проведено успешно съдебно дирене за частта от претенцията, представляваща увеличение на иска на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК (за сумата над 11862,97лв. до 12151,97лв.), ищецът е представил пред районния съд множество разходни документи, свидетелстващи за извършените плащания, за обобщаването на които е допуснато изготвянето на ССчЕ. В своето заключение вещото лице е посочило, че извършените от ищеца разходи възлизат на сумата 12095,22лв.

Този извод се възприема от настоящия съдебен състав с аргумента, че експертизата не е оспорена от страните и че същата изследва и обобщава в пълна степен на изследваните разходни документи, поради което няма основание за съмнение в нейната безпристрастност. Следователно, освен по основание, настоящата инстанция намира, че искът е доказан и до размера на сумата от 12095,22лв.

По втория спорен въпрос съдът намира за неправилен извода на районния съд, че вземането е било погасено по давност. Действително в чл.

197 от КЗ (отм.) е предвидено, че правата по застрахователния договор при застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 се погасяват с петгодишна давност от датата на настъпване на събитието. Тази разпоредба обаче е била обект на анализ в Тълкувателно решение № 1/ 23.12.2015г. по т.д. 1/ 2014 ОСГТК на ВКС, с т. 4 от което е наложено по задължителен начин корективно тълкуване в смисъл, че давността не започва да тече преди да е възникнало правото на обезщетение, проявяващо се на по- късен етап от първоначалното увреждане. В него се 4 подчертава, че не би могло да се погаси по давност задължение, което към момента, който законът определя за начален за давността, все още не е възникнало, какъвто е и настоящият случай. С решението е прието, че застрахователно събитие не може да се счита настъпило, ако не са настъпили всички елементи от фактическия състав, какъвто елемент са нововъзникналите вреди. Направен е извод, че, „независимо кога се проявява вредата – в момента на извършване на деянието или след него, едва от деня на нейната проява за третото лице възниква правото да иска обезщетяването й в границите на чл. 51 ЗЗД. Затова от този момент започва да тече и погасителната давност за прекия иск срещу застрахователя, вкл. за обезщетяване вредите от ексцес“.