Определение № 1482 от 13.12.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1482 гр. Стара Загора, 13.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20235500500803 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба, подадена от „Ф.И.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от изпълнителния директор С.П., действащо чрез юрисконсулт М. Н. против разпореждане № 1180/17.10.2023г., постановено по ч. гр. д. № 578/2023 г. по описа на PC – Чирпан, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ***, вх. № 63479 от 10.07.2023 година, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от Л.К.Д. и С.К.П. - изпълнителни директори, действащи чрез юрисконсулт В.Ц.Ц., срещу длъжника Г. Б. К..

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, като противоречащо на материалния закон. Излага подробни съображения.

Твърди, че процесният договор за кредит има необходимата форма и съдържание, съгласно изискванията на Закона за потребителския кредит (отм.) в редакцията му от ДВ. бр. 105 от 22 декември 2006г. Договорът съдържал достатъчно ясни и конкретни условия, които са фиксирани между страните и не подлежат на промяна - посочени са всички параметри по него и какви са дължимите суми в общ размер и разбит и по вид и стойност, поради което потребителят без затруднения може да прецени обхвата на своето задължение. Договорът не препращал към допълнителни условия, уговорени в общи условия или тарифи и бил написан граматически и смислово неутежнен. Обстоятелството, че кредитополучателят е бил наясно с поетите от него задължения, се потвърждавало от поведението му след сключване на кредитното правоотношение - същият е извършвал плащания за погасяване на задълженията, които е поел, което било видно от размера на претендираната от тях главница, която е по-малка от размера на отпуснатия кредит. В случай, че съдът приеме и обяви на основание чл.22 ЗПК договора за кредит за недействителен, молят да укаже на заповедния съд да издаде заповед за 1 изпълнение срещу длъжника само за претендираната главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, тъй като според разпоредбата на чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.Предвид изложеното молят съда да отмени като неправилно обжалваното разпореждане и да постанови да бъде издадена заповед за изпълнение за претендираните от тях суми. Молят да им бъдат присъдени разноските за настоящето производство- 15,00 лева - държавна такса.

Препис от частната жалба не се връчва на насрещна страна.

След преценка на изложеното в жалбата и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В Районен съд гр. Пловдив е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение, вх. № 63479 от 10.07.2023 по чл. 410 от ГПК в полза на „Ф.И.“ ЕАД, гр. С. срещу длъжника Г. Б. К.. По подаденото заявление е образувано частно гражданско дело № 202353301100047 по описа на съда за 2023 година. С Определение № 7955 от 12.07.2023 година на РС гр. Пловдив производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност в Районен съд гр. Чирпан.

Заявителят претендира парично вземане в общ размер на 6625.73 лв., от които 2462.79 лв. главница, договорна възнаградителна лихва в размер на 680.07 лв., начислена за периода от 28.03.2008 година до 30.06.2009 година; лихва за забава в размер на 3482.87 лв., която е начислена за периода от 29.03.2008 година до 12.04.2023 година, с изключение на периода от 13.03.2020 година до 13.07.2020 година, законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Вземането произтича от Договор за потребителски паричен заем с номер PLUS-01087054 от 24.08.2007 година, сключен между Д.Ф.И. АД, ЕИК *** /БНП П.П.Ф. ЕАД - заличен търговец, и Г. Б. К... Претендират се и направените в производството разноски.

Посочено е в т. 12 от образеца на заявлението, че вземането на заявителя „Ф.И.“ ЕАД произтича от сключен Договор за кредит с горепосочения номер и длъжника, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя заем в размер на 3085.80 лв. с краен срок за погасяване 30.06.2009 година. Посочено е от заявителя, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 година гореописаните вземания са прехвърлени в полза на заявителя, като заявителят е надлежно упълномощен от цедента да уведоми заемополучателя за прехвърлянето на вземането, като уведомление в този смисъл е изпратено на длъжника. Посоченият от заявителя договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 не е приложен. При извършената служебна проверка по редовността на подаденото заявление по реда на чл. 411, ал. 2 от ГПК вр. чл. 410 от ГПК, съдът е констатирал, че подаденото заявление е нередовно. Със свое Разпореждане № 895 от 18.08.2023 година по частно гражданско дело № 578 от 2023 година по описа на Районен съд гр. Чирпан е отхвърлено заявление за 2 издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „Ф.И.“ ЕАД.

Разпореждането е обжалвано в законовия срок от заявителя пред въззивната инстанция Окръжен съд гр. Стара Загора и същото е отменено с Определение № 1184 от 06.10.2023 година по въззивно частно гражданско дело № 650 от 2023 година по описа на Окръжен съд гр. Стара Загора, като делото е върнато обратно на РС гр. Чирпан за произнасяне по същество на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ако са налице законовите изисквания, предвидени в чл. 411, ал. 2 от ГПК, които са пречка за издаване на заповед за изпълнение. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

При новото разглеждане на заявлението е образувано гр. д.№ 578/2023г. по описа на ЧРС, по което е постановено обжалваното разпореждане № 1180/17.10.2023г., постановено по ч. гр. д. № 578/2023 г. по описа на PC – Чирпан, с което отново е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на „Ф.И.“ ЕАД, гр.С., срещу длъжника Г. Б. К..

Заявителят е представил Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01087074 от 24 август 2007 година, сключен между Д.Ф.И. АД и Г. Б.

К., по силата на който кредиторът предоставя кредит за потребителски цели с размер на кредита от 3000 лв., с месечна погасителна вноска от 204.24 лв. и ГПР 55.59 %, като общият размер на кредита е 3085.80 лв. с включена застраховка „Сигурност на плащанията“. Заявител по депозираното заявление е „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ***, тоест лице, различно от първоначалния кредитор.

В т. 12 от представения от заявителя договор е предвидено, че кредиторът се задължава да ползва предоставената с този договор информация само за нуждите на своята дейност, като предоставя достъп до същата на свои служители и/или изпълнители при условията на конфиденциалност и само доколкото това е необходимо за осъществяване на дейността му или за проверка на пълнотата и верността на същата информация, както и на трети лица, оказващи съдействие за изпълнение на настоящия договор. В същата точка е налично и второ изречение, съгласно което кредитополучателят оправомощава кредитора да проверява пълнотата и верността на всяка предоставена информация, по всяко време, до пълното погасяване на кредита, чрез свои служители и/или независими изпълнители и/или източници. В третото изречение на същата точка 12 от договора е предвидено, че прехвърлянето на правата на кредитора по този договор (ведно с предаването на настоящия документ на приобретателя на правата), предявяването му от кредитора пред съд за осъществяването на своите права, или предоставянето му на контролен орган в изпълнение на задължение по закон не съставлява неизпълнение на задължението на кредитора по предходното изречение.

Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗПК /отм./ кредиторът може да прехвърли вземанията си срещу потребителя на друго лице само при условие, че договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.

В изпълнение на чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Представеният договор не съдържа изрична клауза със съгласие на 3 потребителя правата на първоначалния кредитор да бъдат прехвърлени на трето лице. В т. 12, изречение трето от договора е направена индиция за това, но формулировката е твърде неясна с оглед разбирането от страна на потребителя, че такава възможност е налице по принцип, а именно да се прехвърлят правата на друго лице, а не само при предоставяне на конкретна информация за него на трети лица от кредитора. Съгласно изискванията на чл. 7 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на ясен и разбираем език и съдържа изрично посочените в тази разпоредба реквизити.

Първоинстанционният съд е изложил съображения, че липсата на ясна и недвусмислена клауза, изразяваща съгласието на потребителя вземането да бъде прехвърлено на трети лица е в пряко противоречие със закона, в частност чл. 16, ал. 1 от ЗПК /отм./, поради което и заявителят не притежава материалноправна легитимация да претендира процесното вземане в неговата цялост. Съгласно чл. 99, ал.1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно чл. 16 от Закона за потребителския кредит /обн. ДВ, бр.5/2006 г., отм. бр. 18/2010 г./, действал към датата на сключване на договорите и приложим по отношение на тях предвид съгласно §5 от ПЗР на ЗПК /обн., ДВ, бр. 18/05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./, кредиторът може да прехвърли вземанията си срещу потребителя на друго лице само при условие, че договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.

Въззивният съд споделя напълно доводите, изложени от първоинстанционния съд. В допълнение следва да се посочи, че Заповед за изпълнение не се издава, ако искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; ако искането е в противоречие със закона или с добрите; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище, респ. обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

Чл. 410, ал.3 от ГПК предвижда, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Това законово изискване произтича от установените в правото на Европейския съюз задължения на националните юрисдикции да следят служебно за защита на правата на потребителите.

Тази защита се отнася както до защитата от неравноправни клаузи в договорите, така и до защитата от нелоялни търговски практики и превратно упражняване на права от страна на кредитора - икономически по-силната страна в правоотношението.

В областта на кредитирането на потребителите е налице специална правна уредба - Закона за потребителския кредит, която конкретизира и допълва общата правна уредба, касаеща защитата на правата на потребителите, закрепена в Закона за защита на потребителите.

4

Глава 8 от Закона за потребителския кредит урежда защита на правата на потребителя при прехвърляне на вземанията по договора за потребителски кредит.

Наличието на тази законова регламентация, преценена в аспекта на задължението на съда да следи служебно за защита на правата на потребителите, обуславя извода, че в случай на сезирането му с искане за издаване на заповед за изпълнение за вземане, основано на договор за потребителски кредит и договор за цесия, съдът следва да изпълни правомощията си като провери дали заявителят се легитимира като носител на претендираното със заявлението вземане.