Решение № 4424 от 20.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4424 гр. София, 20.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20221110207702 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД, ЕИК №№№№, представлявано от К.П.В. - управител срещу наказателно постановление № 622844–F625123/24.01.2022 г., издадено от Павлина Цветанова Покровнички – директор на офис „Красна поляна“ при ТД на НАП – София, с което на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО, обн. в ДВ бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 01.01.2000 г./ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., обн. в ДВ бр. 1 от 03.01.2020 г., в сила от същата дата, издадена от министъра на финансите/.

В депозираната жалба са релевирани доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване право на защита на дружеството-въззивник, а в условията на евентуалност – такива 1 за маловажност на процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк.

Иван Йорданов, с пълномощно по делото, който пледира за неоснователност на жалбата и за пълна доказаност на неизпълненото правно задължение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Претендира се и присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № F 625123/31.08.2021 г., съставен от Ц. С. П. – инспектор по приходите в офис „Красна поляна“ при ТД на НАП-София и в присъствието на свидетелите Н.К.М. и В.Р.Т. е констатирано, че жалбоподателят „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД, в качеството си на работодател и осигурител по чл. 5, ал. 1 КСО, не е подал в законоустановените срокове декларация образец 1 „Данни за осигурено лице“ относно осигурените от него лица в офис „Красна поляна“ при ТД на НАПгр. София за месец февруари 2021 г., считано до 25.03.2021 г. /четвъртък/, 2 което задължение е изпълнено със закъснение на 19.05.2021 г.

В акта е отразено, че на 26.03.2021 г. в гр. София са нарушени разпоредбите на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., като в деня на съставянето му е връчен препис на упълномощен представител на търговското дружество.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 622844–F625123/24.01.2022 г. от Павлина Цветанова Покровнички – директор на офис „Красна поляна“ при ТД на НАП – София, с което на основание чл. 355, ал. 1 КСО, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.

Препис от НП е връчен на 01.06.2022 г. чрез упълномощен представител на дружеството-въззивник, видно инкорпорираната в санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана с пощенски оператор в законоустановения 14-дневен чрез наказващия орган на 15.06.2022 г., видно от приложената по делото товарителница.

При проведения непосредствен разпит на актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в административните органи фактически положения. Показанията на свидетеля Ц. П. са подробни, задълбочени и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените източници. Нещо повече – между страните не се спори по фактите, а единствено досежно приложимите процесуален и материален закон.

От цялостния анализ на инкорпорирания по делото доказателствен материал за този съдебен състав не съществува съмнение относно факта на неизпълненото правно задължение, времето, мястото, неговия механизъм и отговорното за констатираното противоправно бездействие юридическо лице.

3

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от постъпилите писмени доказателства, относими към назначаването, съответно оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. В тази връзка, неоснователно е възражението на управителя на търговското дружество за издаване на множество наказателни постановления за едно-единствено нарушение, имайки предвид, че от разказа на свидетеля П. на етапа на съдебното следствие и приобщените преписи от санкционни актове, е видно, че имуществената отговорност на юридическото лице е ангажирана за 4 неспазването на различни предписания на КСО и Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. Съвпадението в темпорален аспект между наказателното постановление, предмет на настоящото производство с НП № 6228430-F625143/24.01.2022 г., не мотивира извод за идентичност на нарушенията, доколкото в първия случай въззивникът е санкциониран за несвоевременното подаване на декларация образец 1, а във втория – на декларация образец 6 т.е. касае се за отделни правни задължения по чл. 5, ал.

4, т. 1 КСО във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., съответно по чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 2-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената отговорност на жалбоподателя от формална страна. В контекста на изложеното, несъстоятелни са оплакванията за неспазване на 3-месечния срок за съставяне на АУАН, който противно на изразеното становище от представляващия търговското дружество, не започва да тече от крайния срок за подаване на декларацията, а от момента на установяване на нарушението от органите по приходите. В случая това е сторено при извършената проверка, приключила на 09.06.2021 г., поради което съставянето на акта на 31.08.2021 г. е в съответствие с изискванията на процесуалния закон.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Имуществената отговорност на въззивника „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г., като на основание чл. 355, ал. 1 КСО му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева.

По делото се установи по категоричен и безспорен начин, че 5 жалбоподателят „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД, в качеството си на работодател и осигурител по чл. 5, ал. 1 КСО, не е подал в законоустановените срокове декларация образец 1 „Данни за осигурено лице“ относно осигурените от него лица в офис „Красна поляна“ при ТД на НАП-гр. София за месец февруари 2021 г., считано до 25.03.2021 г. /четвъртък/, което задължение е изпълнено със закъснение на 19.05.2021 г. С демонстрираното противоправно бездействие, на 26.03.2021 г. в гр. София, търговецът не е изпълнил правното си задължение по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г.

От своя страна, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 КСО, която предвижда отговорност за юридически лица не само при неподаване, но и при неподаване в срок на декларации с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно

В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на въззивника е обективна и касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.

В разпоредбата на чл. 355, ал. 1 КСО законодателят е предвидил „имуществена санкция“ за юридически лица и еднолични търговци в размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание. Наказващият орган е обсъдил добросъвестно обуславящите отговорността обстоятелства и обосновано е наложил санкция в минимален размер, като за съда не съществува юридическа възможност да редуцира същата /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН, приложим по аналогия на закона/.

Не са налице и предпоставки за третиране на процесния случай като маловажен, което да обуслови приложното поле на общата разпоредба на чл.

28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 6

ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.