Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 37364 от 12.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 28734/2024
Вид
Определение № 37364
Подписан
12.10.2026
В сила
12.10.2026
Състав
ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37364 гр. София, 12.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20241110128734 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на М. П. П. срещу „..“ ЕООД, която отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „..“ ЕООД е подал отговор на исковата молба.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 17.12.2026 г. от 13,30 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца– препис и от отговора на исковата молба и неговите приложения.

ДОПУСКА като писмени доказателства по делото представените от ищеца документи.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са от М. П. П. срещу „..“ ЕООД главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит № ../26.07.2023 г. поради противоречие на закона и евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на т. 6 от Договор за потребителски кредит № ../26.07.2023 г., предвиждаща възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, поради противоречие на закона. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № ../26.07.2023 1 г., по силата на който му е предоставен кредит в размер на 2000 лв. при уговорени ГЛП в размер на 41 % и ГПР в размер на 48.33 %, като той се задължил да върне сума в общ размер на 4590,55 лв. на 18бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на по 255,03 лв. Сочи, че в договора била обективирана клауза, предвиждаща заплащането от него на възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 800 лв., с което общият размер на задълженията му по договора възлязъл на 4590,55 лв., а месечната погасителна вноска станала 255,03 лв. Релевира възражение за нищожност на целия договор за кредит поради противоречие на закона. Възразява, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото е посочен грешен ГПР. В тази връзка излага, че възнаграждението за допълнителна услуга представлява скрит разход по кредита, който е пряко свързан със задължението по договора и е бил известен на кредитора, но не е включен в размера на ГПР, а при включването му се нарушава максималният допустим размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита, че непосочването на реалния размер на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика, която не позволява на потребителя да прецени реалните икономическите последици на договора. Навежда възражение, че процесната клауза е нищожна на собствено основание поради нарушение на чл. 10а ЗПК, защото възнаграждението е за услуга, за която събирането на отделна такса е забранено.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Признава сключването на процесния договор за кредит с ищеца. Счита, че договорът отговаря на всички условия за действителност. Излага, че ГПР е посочен и формиран изцяло в съответствие със закона. Признава, че в посочения в договора размер на ГПР е включена само възнаградителната лихва. Оспорва възнаграждението за допълнителна услуга да подлежи на включване в него, след като ползването на услугата не е задължително условие за сключването на договора за кредит.

Евентуално сочи, че нищожността на клаузата за възнаграждение за допълнителна услуга не води до недействителност на целия договор за кредит. Моли за отхвърляне на исковете.

В тежест на ищеца е да докаже следните факти: сключването между страните на Договор за потребителски кредит № ../26.07.2023 г. и неговото съдържание; твърдяните пороци на договора за кредит, респ. на клаузата от него, предвиждаща заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: сключването между страните на Договор за потребителски кредит № ../26.07.2023 г., по силата на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 2000 лв. при уговорени ГЛП в размер на 41 % и ГПР в размер на 48.33 %, като той се задължил да върне сума в общ размер на 2710,55 лв. на 18 бр. месечни погасителни вноски, всяка в размер на по 150,59 лв.; че в договора е обективирана клауза, предвиждаща заплащането от ищеца на възнаграждение за услугата „Фаст“ в размер на 800 лв., както и възнаграждение за услугата „Флекси“ в размер на 1080 лв., с което общият размер на задълженията му по договора възлязъл на 4590,55 лв., а месечната погасителна вноска станала 255,53 лв.; че възнаграждението за услугата „Фаст“ не е включено в посочения в договора размер на ГПР.

2

УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че съдът ще изследва и служебно ще се произнесе по наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, като им дава възможност в срок до първото открито съдебно заседание да изразят становището си в тази насока.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към Съдебен център за медиация към СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3