Решение № 50 от 15.01.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. В., 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Св. С.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. И. при участието на секретаря Марияна Ив. И. като разгледа докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско дело № 20243100501601 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. В. Г., ЕГН ********** и насрещна въззивна жалба на Н. Х. Л., ЕГН**********, и двете срещу Решение №1552 от 07.05.2024г. по гр. дело №10457/2023г. на ВРС , 8-ми състав, с което е определен режим на лични отношения на бабата Н. Х. Л. с детето С. Т. С., ЕГН**********, на осн. чл.128, ал.1 от СК, а именно:

- за 6-месечен период от влизане в сила на решението: всяка първа неделя от месеца за времето от 10,00 часа до 12,00 часа в дома на бабата по бащина линия, в присъствието на майката на детето С. В. Г., която следва да води детето в дома на неговата баба;

- след изтичане на горния 6-месечен период: всяка първа неделя от месеца за времето от 10,00 часа до 12,00 часа в дома на бабата по бащина линия, в присъствието на лелята на детето по бащина линия С. И. С., която следва да взима от и връща детето в дома на неговата майка С. В. Г..

Във въззивната жалба на С. Г. се твърди, че решението на ВРС е неправилно, по следните причини: Поради тежко здавословно състояние на бабата Н. Л., а не поради забрани от майката на детето, то не е имало контакт с баба си повече от шест години. За първия период от шест месеца бабата не 1 може да възстанови общуването с внука си така че той да се чувства спокоен и сигурен при нея. Включването на лелята по бащина линия за втория приет от ВРС период ще доведе до водещ контакт основно с нея, но тя няма такива права по чл.128, ал.1 СК. От КСПсЕ пред ВРС е видно, че бабата е със заболявания, на моменти апатична, със стеснени интереси и с нарушения в комуникацията, при което не може да бъде активна при срещите с внука й. С оглед на това се моли за отмяна на решението и за присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна и необоснована. Невярна е тезата за липса на желание на бабата от контакт с внука си; причината за липсващия такъв е изцяло в отказът на майката да инициира такъв години наред. И досега майката не желае да подмомага общуването на момчето с баба му. Абсурдно е твърдението, че лелята ще „иззееме главната роля“ в живота на детето за два часа месечно. Напротив – тя ще съдейства за спокойното общуване на бабата с детето, което е в интерес и на двамата. По същество моли жалбата да бъде оставена „без уважение“.

В насрещната въззивна жалба на Н. Л. се твърди, че решението на ВРС е неправилно, необосновано и постановено при нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото и всички доводи на страните и с това е постановил необосновано решение. В последното липсват пълни, ясни и убедителни мотиви по основния предмет на спора, което е довело също и до необоснованост на решението.Определеният от ВРС режим на бабата е крайно ограничен, но в същото време не е и „преходен“, както ВРС се е мотивирал. В същото време първият период,през който момчето ще бъде водено от майка му е твърде дълъг, още повече при конфликта й с бабата. Възможно най-скоро е необходимо момчето да започне самостоятелно общуване с бабата и с другите роднини по бащина линия за да се избегне бъдещо отчуждаване между тях. И досега майката отказва всякакво съдействие и диалог с бабата. Нелогично ВРС приел, че бабата не е опасност за детето, но в същото време допуснал срещи между тях само по два часа на месец. ВРС не е осигурил „плавност“ на РЛО на бабата, а е предпоставил бъдещ съдебен процес със същия предмет, което не в интерес на детето. Още сега следва да се достигне до период на максимално разширен РЛО между бабата и детето. По същество моли за отмяна решението на ВРС и нормиране на посочен от бабата разширен спрямо сегашния режим с детето, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Не са налице поддържаните с нея пороци на решението, напротив – то е обосновано и постановено след анализ на всички релевантни обстоятелства. Претендираните от бабата мерки на РЛО са неадекватни с оглед на тежкото й здравословно състояние. По същество моли жалбата да бъде оставена „без уважение“.

2

В о.с.з. всяка страна поддържа аргументите, съображенията и исканията си по съществото на спора пред въззивния съд.

Контролиращата страна – ДСП-В. – не изразява никакво становище по съществото на въззивната жалба.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. По останалите въпроси съдът взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искане с правно основание чл.128, ал.1 от СК на Н. Х. Л., ЕГН**********, срещу С. В. Г., ЕГН **********, за определяне на предложени от ищцата мерки за лични отношения на бабата по бащина линия Н. Л. с детето С. Т. С., ЕГН**********.

Ищцата твърди, че е баба по бащина линия на малолетното дете С. Т. С., а родители на детето са Т. И. С. и С. В. Г.. Бащата е починал на ****г. когато детето е било 5-6 месечно бебе. До онзи момент родителите и детето С. са живели заедно в собственото им жилище на адрес в ***, а след смъртта на бащата детето и майката продължават да живеят там.

Твърди още, че до навършване на 2-годишна възраст детето редовно е контактувало с неговата баба по бащина линия. Срещите са се осъществявали основно в дома на детето и майката, а при някои от гостуванията ищцата била придружавана от нейната дъщеря С. - сестра на бащата Т. И. С.. След навършване на двугодишна възраст на детето майката спряла да кани ищцата за срещи с детето и напълно прекъснала контактите си с нея, като оттогава ищцата не е виждала внучето си. Допреди една-две години леля му С. е успявала да контактува с детето по телефона и да информира ищцата за състоянието му, но и нейният контакт вече бил напълно ограничен. Бабата винаги е искала да поддържа лични отношения с внука си С.. Много трудно е преживяла смъртта на сина си Т. и не е искала да влошава отношенията си с майката на внука си, затова през всички тези години не е потърсила правото си за личен режим с детето по съдебен ред. Надявала се с времето майката да размисли и отново да й предостави възможност за срещи с внука й, но това не се случило.

Ищцата понастоящем живее в ****, заедно с дъщеря й С., като домът й е обзаведен с всичко необходимо за едно домакинство. Битовите и санитарнохигиенни условия в него са добри и дават възможност за отглеждане на дете, вкл. разполага и с обособена детска стая, топлоснабдено, водоснабдено и електрифицирано е. Ищцата е пенсионер с постоянен доход от пенсия от 853.45лв. Чувства емоционална нужда от внука си и има желание да го вижда, да полага грижи за него, както го е правила в ранното му детство. Вярва, че детето също желае да се вижда с нея, но от страна на неговата майка има трайно несъгласие. Счита, че при контактите на детето с нея то ще получава 3 приемане и подкрепа, да придобива опит и знания в различни житейски ситуации, да изгради чувството за родова принадлежност и семейни традиции, да поддържа спомена за своя починал баща. Освен това когато се вижда с баба си С. ще може да общува и с леля си и с другите си близки по бащина линия, което ще обогати емоционалния му свят и опит. В противен случай детето ще е загубило не само своя баща, но и половината си род. При тези съображения моли за уважаване на подадената молба, а в о.с.з. поддържа твърденията и искането си до съда.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор, в който не оспорва фактите, че Н. Л. е баба по бащина линия на малолетното дете С. Т.

С.; че негови родители са Т. И. С. и С. Г.; че бащата е починал на ****г.; че и досега майката и детето живеят в собственото им жилище на адрес в ***.

Всички останли твърдения на ищцата и основателността на иска обаче оспорва категорично. Невярно е, че контактът на бабата с момчето бил прекъснат от майката. Последната среща на ищцата със С. била когато детето е било на 2-годишна възраст, когато майката го завела в дома на ищцата, но бабата не му обърнала никакво внимание, а била поканила свои приятелки на гости. След този случай ищцата не се е обаждала на ответницата и не е търсила контакт със С.. Лелята (С.) регулярно е посещавала дома на ответницата и е виждала С., както когато е била в страната (до 2022г. е живяла и работила в Германия), така и след връщането си в България. В края на април 2023г. когато ответницата имала тежък период (загубата на баба си) е ограничила обажданията на С. по телефона, но тя и С. продължавали да поддържат контакти и към момента (по Вайбър). Не е в интерес на детето общуване с баба му при условията, посочени в исковата молба, тъй като Н. Л. е диагностицирана с деменция и често е попадала в ситуации или имала действия, които пораждали съмнение относно психическото й здраве. Поради заболяванията ищцата не би могла да осигури на С. грижа, внимание и отговорност, необходими на дете на 8-годишна възраст. Поради това моли за отхвърляне на иска и за съдебни разноски, като в о.с.з. поддържа позицията си.

Контролиращата страна – ДСП-В. – не изразява становище по предмета на спора.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, като се потвърждвава и от приобщените по делото препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за съпруг/а и за родствени връзки, удостоверение за раждане и удостоверение за наследници, че ищцата Н. Х. Л. е баба по бащина линия на детето С. Т. С., родено на ***г.; че негови родители са Т. И. С. и С. Г.; че бащата Т. С. е починал на ****г., когато детето е било едва на 5-месечна възраст; че и към момента на делото майката и детето живеят на адрес в *****; че към момента бабата Н. Л. и 4 лелята С. С. живеят заедно на адрес ****.

Видно от приетото разпореждане от 30.06.2023 г. от ТД на НОИ – В., ищцата е пенсионер и получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване и пенсия за осигурителен стаж и възраст в общ размер 853.45лв.

От приетия социален доклад на ДСП се потвърждават данните относно роднинските отношения между страните и местоживеенето им. Потвърждава се и че след смърта на бащата, бабата Н. Л. е продължила да идва в дома на семейството в **** и да се вижда със своя внук, но около двегодишна възраст на момчето контактът между тях е бил преустановен по неизяснени причини.

След този момент и досега момчето има контакти само с леля му по бащина линия, но не редовно и не лични. Жилището на бабата на адрес *** е добре обзаведено, а хигиената и реда в него са на необходимото ниво. При разговор със социален работник С. се е проявил като възпитано и щастливо дете; бил е спокоен в присъствието на майка си; показал поведение на емоционална отчужденост от роднините му по бащина линия; станало ястно, че волно или не момчето е било запознато с проблемите на възрастните. В заключение се посочва, че по принцип е в интерес на всяко дете да познава своя род и приозход и да общува със своите роднини и възходящи, ако това не е изрично в негова вреда. Между майката и бабата по бащина линия няма пълноценен контакт, което се отразява неблагоприятно върху детето и върху познаването на роднините му по бащина линия.

Показанията на св. С. С. съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но и като базирани на непосредствени впечатления. От тях се изяснява, че св. С. живее с майка си Н. Л. от м. март 2023г., като преди това е работила в Германия и се е връщала често в България. Когато е била във В. свидетелката се е чувала по телефона с племенника си, а когато била поканена отивала в дома му за часдва. Майка й обаче (бабата) последно е виждала своя внук на рождения му ден на 2-години. Свидетелката не е виждала конфликт между ищцата и детето, нито ответницата й е споделяла за такъв. Св. С. е правила опити да покани ответницата с детето да им гостуват, но тя всеки път отговаряла уклончиво.