Решение № 3321 от 14.10.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 375/2021
- Вид
- Решение № 3321
- Подписан
- 14.10.2022
- В сила
- 29.04.2024
- Състав
- Костадин Божидаров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 348 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 349, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12, ал. 2 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 3321 гр. Пловдив, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20215330100375 по описа за 2021 година
Производството е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила Решение № 1858/25.10.2021 г., постановено по настоящото гр. д.
№ 375 /2021 г. по описа на ПРС, VІ с-в, е допуснато извършване на съдебна делба на следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, представляващо УПИ *** от кв.*** по ПУП на село***, общ. ***, обл. П., одобрен със заповед № ***г. на общинската администрация, с площ 476 кв.м., застоено и незастроено, с административен адрес: с.
***, общ. ***, обл. П., ВЕДНО с построените в същото дворно място: ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 102 кв.м., състояща се от три стои, кухня, баня, антре, с избено помещение и клозет, и МАСИВЕН СТОЕЖ – гараж, с площ от 19 кв.м., при граници и съседи на поземления имот: север – улица; изток – улица; юг – УПИ *** от кв. ***; запад УПИ*** от кв. **, която да се извърши между Ю. К. К., ЕГН **********, Я. К. Ш., ЕГН **********, Ж. К. Л., ЕГН **********, К. И. Х., ЕГН
**********, и А. И. Х., ЕГН **********, при квоти от правото на собственост по 2/8 ид.ч. за първите три и по 1/8 ид.ч. за последните двама съделители.
В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решение, с което е допусната делбата на процесния имот, Я. К. Ш. е предявила възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК. Останалите страни не са предявили претенции за възлагане.
В същия срок са заявени от страните и приети от съда следните претенции по 1 сметки:
На Ю. К. К. претенция с квалификация чл. 12, ал. 2 ЗН за осъждане на Я. К. Ш., Ж. К. Л., К. И. Х. и А. И. Х. да й заплатят съответно сумите от по 1233,75 лв. за първата и втората, и по 616,88 лв. за третия и четвъртия, представляващи припадащата се част на съделителите от увеличената стойност на имота, с който се е увеличило наследството, в резултат на извършени от Ю. К. К. подобрения и полезни разноски приживе на общия наследодател К. Х., починал на *** г., изразяващи се в следните строително-монтажни работи /СМР/ в югоизточната стая от съсобствения имот: смяна на стара дограма с нова PVC дограма чрез поставяне на една врата с размери 240см/75см., два прозореца с размери 180см./145см. и един прозорец с размери 180см/148см; обръщане на прозорците и вратата след смяна на дограмата; поставяне на дървена врата с размери 220см./100см; нова ел. инсталация; изолация на тавана; изолация на външни стени; шпакловка на стени и таван; поставяне на нов балатум с размери 420см./360см. - 250лв.; и боядисване на стаята; както и в кухнята: нов балатум с размери 500см./380см. и боядисване на кухнята и коридорите, ведно със законната лихва от датата на приемане на претенцията – 16.03.2022 г., до окончателното изплащане.
Обща претенция на Ю. К. К. и Я. К. Ш. с квалификация чл. 12, ал. 2 ЗН за осъждане на Ж. К. Л., К. И. Х. и А. И. Х. да им заплатят съответно сумите от 245 лв. за първата и по 122,50 лв. за втория и третия, представляващи припадащата се част на съделителите от увеличената стойност на имота, с която се е увеличило наследството, в резултат на извършени от Ю. К. К. и Я. К. Ш. подобрения и полезни разноски приживе на общия наследодател К. Х., починал на ***г., изразяващи се в следните строително-монтажни работи в източната стая от съсобствения имот: смяна на дограма с PVC дограма чрез поставяне на един прозорец с размери 150см/175см, на врата към терасата с размери 235см./65см. и обръщане на прозореца и вратата след смяна на дограмата, ведно със законната лихва от датата на приемане на претенцията – 16.03.2022 г., до окончателното изплащане.
Обща претенция на Ю. К. К. и Я. К. Ш. с квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС за осъждане на Ж. К. Л., К. И. Х. и А. И. Х. да им заплатят съответно сумите от 294,57 лв. за първата и по 147,28 лв. за втория и третия, представляващи припадащата се част на съделителите от вложените от Ю. К. и Я. Ш. лични средства за снабдяване на всички съделители с документ за собственост – Констативен нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, нот.дело №*** г. на ***, вписан под акт № ***,том *** дело № ***г. на Службата по вписванията – П., ведно със законната лихва върху тази сума за времето от приемане на претенцията за разглеждане - 16.03.2022 г., до окончателното й изплащане.
Депозирана е молба от К. Х. и А. Х., с която двамата не оспорват предявените 2 претенции по сметки. Оспорват обаче да са налице предпоставките за възлагане на процесния имот в дял на Я. Ш., като твърдят, че тя не е живяла в имота в момента на откриване на наследството на К. Х., починал на ***г.
Районен съд Пловдив, VІ гр. с-в, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
По способа за извършване на делба:
По делото е допусната СТЕ с оглед установяване поделяемостта и пазарната цена на допуснатите до съдебна делба недвижими имоти. Според заключението на вещото лице /л.104-109/, процесния поземлен имот и построените в него сгради са с обща пазарна стойност от 85 240 лв. Вещото лице е посочило още, че сградите са неподеляеми. Въпросът за поделяемостта на дворното място пък не е спорен между страните, които не изразяват и воля същото да се разделя.
Касателно способите за извършване на делба, следва да се посочи, че същите са законоустановени и страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.
В случая Я. Ш. е предявила възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК за поставяне в неин дял на процесния имот. За уважаването на същата съделителката Ш. следваше да докаже, че процесния имот е неподеляем, обслужва жилищни нужди и тя няма друго жилище, че съсобствеността между страните е възникнала в резултата на наследствено правоприемство от общ наследодател, както и че Я. Ш. е живяла в имота към момента на смъртта на общия наследодател. Тези предпоставки се извеждат от нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК уреждаща една от хипотезите на възлагане на делбен имот.
По делото не е спорно, че предмет на делото е неподеляем жилищен имот. Не се оспорва и твърдението, че Я. Ш. няма друго жилище, за което обстоятелство тя е представила и саморъчно разписана клетвена декларация. От мотивите на решението по допускане на делба, постановено съобразно установената фактическа обстановка в първата фаза, е видно, че съсобствеността между страните е възникнала в резултата на наследствено правоприемство от общия на страните наследодател К. Х., починал на 3
***г. Спорно по делото е дали към момента на смъртта на наследодателя, Я. Ш. е живяла в имота.
В тази насока в хода на съдебно дирене са разпитани свидетелите Д. А. и З. Й. – по инициатива ищцата Ш., и свидетелите В. Щ. и Г. Г. – по инициатива на ответниците К. и А. Х.и. Изложеното от Д. А. и З. Й. – живущи в близост до делбения имот в с. ***, е последователно и непротиворечиво, като всяка от тях твърди да познава имота и наследодателя Х.. Двете категорично твърдят, че преди К. Х. да почине през *** г. за него се е грижела Я. Ш., която е живяла в делбения имот заедно с баща си. Съдът не е кредитирал изложеното от свидетеля Щ., тъй като част от неговите твърдения противоречат с изложеното от А. и Й., в частност В. Щ. твърди да живее в съседство до делбения имот, докато и двете свидетелки на ищцата ясно заявяват, че това обстоятелство не е вярно и че свидетелят Щ. живее в друг край на селото. Освен това В. Щ. сочи, че преди смъртта на К. Х. за него са се грижели синът му И. Х. и*** А. А..
Посоченото обстоятелство е невъзможно да е се е осъществило, тъй като И. Х., видно от удостоверението за наследници на К. Х., е починал около 10 години преди своя баща. Досежно показанията на свидетеля Г., съдът намира, че със същите не може да се опровергае изложеното от Д. А. и З. Й. относно това кой е живеел и се е грижел за К.
Х. преди смъртта му. Това е така, защото самият свидетел заявява, че е посещавал К.
Х. веднъж месечно, т.е. не е имал ежедневен поглед върху това кой живее с него.
Освен това липсва конкретика в изложеното от свидетеля относно периода, за който говори, а именно след смъртта на И. Х., която, както вече се посочи, е настъпила около 10 години преди тази на К. Х..
Предвид горното съдът намира възлагателната претенция на Я. Ш. за доказана, поради което и на основание чл. 349, ал. 2 ГПК в неин дял ще се възложи делбения имот – дворно място с построени в него жилищна сграда и гараж. Същата ще придобие собствеността върху имота след заплащане на припадащата се част от неговата стойност на останалите съделители, а именно: по 21 310 лв. на Ю. К. и Ж. Л., и по 10 655 лв. на К. Х. и А. Х.. Заплащането следва да се извърши в шестмесечен срок от влизане в сила на решението по възлагане, в противен случай същото се обезсилва по силата на закона. В този смисъл е разпоредбата на чл. 349, ал. 6 ГПК.
Относно претенциите по сметки с правно основание чл. 12, ал.2 ЗН.
За уважаването на предявената от Ю. К. претенция по сметки, както и на общата на Ю. К. и Я. Ш. претенция, и двете с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН, следваше да се установи, че двете съделителки имат качеството на наследник, че са спомогнали за увеличаване на наследството чрез увеличаване стойността на имота в резултат на твърдените СМР, че действията, довели до увеличението са извършени приживе на наследодателя, че същите са без правно основание и са били налице към момента на откриване на наследството. Същите следваше да докажат претенциите си и по размер.
4
Осъществяването на обстоятелствата, включени във фактическия състав на заявените претенции не се оспорва. Налице е и изрично изявлението в тази насока от страна на К. и А. Х.. По делото е установено, че Ю. К. и Я. Ш. са наследници на К. Х..
Ответните страни не оспорват извършването на твърдените СМР, нито, че те са направени приживе на наследодателя. Прието е и не е оспорено заключение по СТЕ /л.127-129/, според което извършените подобрения действително са завишили стойността на имота, от което се прави извод, че е налице увеличаване на наследството.
От същото заключение се доказват и по размер приетите претенции по чл. 12, ал. 2 ЗН.
Вещото лице е посочило, че пазарната стойност на имота се е увеличила с 10 % или с 8 524 лв., от които 5% или 4 262 лв. от смяната на дограмата (тук се включват ремонта в югоизточната и този в източната стая, като разликата между първия и втория не повече от два пъти в полза на първия, видно от самото заключение), 3% или 2 557,20 лв. за настилката и 2% или 1 704,80 лв. от шпакловки, боядисване и изолация, като при тези проценти увеличение се взема предвид само ремонта в югоизточната стая и кухнята, пак видно от съдържанието на заключението. Не са въведени и възражения, че двете са съответно възнаградени за сторените от тях подобрения по друг начин.
Предвид изложеното заявените претенции по сметки с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН от Ю. К., както общата претенция на Ю. К. и Я. Ш., ще се уважат като доказани по основание и размер.
Относно претенцията по сметки с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС.
Съгласно посочения текст на закона всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Предпоставките за уважаване на тази претенция са наличието на съсобственост между страните, че ищецът е извършил разход във връзка с делбения имот, които разходи са били в полза на всички съсобственици.