Определение № 2667 от 12.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2667 гр. Пловдив, 12.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Николай Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20265300501370 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 423, ал.1 от ГПК.

Образувано по възражения на К. Т. А., ЕГН ***, чрез адвокат П., против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 14.12.2015 г., постановена по ч. гр. д. № 2023/2015 г. на РС Асеновград, в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.

Молителката твърди, че заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 14.12.2015 г., издадена по ч. гр. д. № 2023/2015 г. по описа на РС Асеновград не й е връчена надлежно. Оспорва връчването на покана за доброволно изпълнение и призовки за принудително изпълнение, издадени по изп. д.№ 1800/2016 г. по описа на ЧСИ К. П., с твърдения, че подписите под името К. Т. А. не са изпълнени от нея. В тази връзка се иска допускане на СГЕ.

Препис от възражението са връчени на насрещната страна

„Фронтекс

Интернешънъл“ ЕАД, която не взема становище.

Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид изложените във възраженията на страните и извърши служебна проверка, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава право на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. Молбата за приемане на възражението следва да се основава на твърдения за наличие на обстоятелствата по чл. 432, ал. 1, т. 1 - 4 от ГПК. В случая възражението се основава на твърдения за наличието на обстоятелства по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК- твърди се, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

От приложените по делото писмени доказателства се установява че ч.гр.д.

№2023/2015 г. по описа на РС- Асеновград, по което е издадена процесната заповед за 1 изпълнение, е било образувано на 11.12.2015 г. по подадено заявление по чл. 410 от ГПК от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД против длъжника К. Т. А.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 14.12.2015 г. по ч. гр. д. № 2023/2015 г. на РС Асеновград.

Видно от приложените по делото известия за доставка от 17.02.2020 г. и 22.12.2020 г. се установява, че на лицето К. Т. А. са връчени на 17.02.2020 г. ПДИ и ППИ на 22.12.2020 г., издадени по изп. д.№ 1800/2016 г. по описа на ЧСИ К. П.. И в двете известия за доставка е посочено, че са получени лично от К. Т./ К. А., като след името има положен и подпис на лицето.

Съгласно чл. 423, ал. 1, т. 1 - 4 ГПК , в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства; длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Според чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК, съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал.

1. По аргумент от обратното на чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК, въззивният съд не приема възражението, ако установи, че предпоставките на ал. 1 липсват. Предпоставките са две: обща (длъжникът да е спазил 1-месечния срок) и допълнителна (осъществяваща основание по чл. 423, ал. 1, т. т. 1 – 4 ГПК). Въззивният няма задължение да приеме възражението на длъжника и съответно да приложи останалите последици, уредени в следващите изречения на чл. 423, ал. 3 ГПК, когато намери за изключена едната. За наличието и на двете (срок и основание по чл. 423, ал. 1, т. 1 – 4 ГПК) въззивният съд се произнася с крайния акт и по съществото на искането. С определението по чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК въззивният съд отрича правото на длъжника да приеме неговото възражение срещу заповедта за изпълнение или с определението по чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК въззивният съд приема възражението на длъжника, като съобразява дали позитивния акт поражда и останалите последици, предвидени в чл. 423, ал. 3 ГПК, в който смисъл е определение № 533/ 02.12.2015 г., по ч. гр. д. № 5723/ 2015 г. на І г. о., ВКС; определение № 232/19.05.2015г. по ч. гр. д. № 2210 / 2015 г. на І г. о., ВКС.

В конкретния случай длъжникът К. Т. А. е била уведомена за образуваното срещу нея изпълнително дело на 17.02.2020 г. – лично с получаване на ПДИ по изп. д.№ 1800/2016 г. по описа на ЧСИ К. П., чрез връчване на известие за доставка.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателката е била уведомена още на 17.02.2020 г., когато е получила покана за доброволно изпълнение. От приложената по делото обратна разписка /известие за доставка № ИД РS 4018 004OLP W/ се установява, че К. Т. А. е получила писмо от съдебния изпълнител, съдържащо поканата за доброволно изпълнение на 17.02.2020 г.

Съгласно ГПК - връчването на съобщение по пощата е надлежен способ за уведомяване. Удостоверяването му става с обратна разписка. Реквизитите на обратната разписка не са регламентирани нито в ГПК, нито в Закона за пощенските услуги/ЗПУ/.

Съдебната практика приема, че уведомяването е редовно когато са спазени общите правила /в случая на чл. 42 и чл. 44 от ГПК/, включително при място на връчване на пощенската пратка, определено съобразно специалния закон –чл. 36 от Закона за пощенските услуги.

Връчването съгласно чл. 44 от ГПК е редовно, когато връчителят е удостоверил с подписа си датата и начина на връчването и всички действия във връзка с връчването. При точно удостоверяване на извършените действия и отразените в документа пощенска книга, че 2 пратката е получена от адресата, представлява официален документ по смисъла на закона, обвързващ съда с материалната си доказателствена сила. Връчването на пощенската пратка и оформянето на обратната разписка е съобразено с изискванията на чл. 36 ЗПУ, респ.

Общите правила за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, тъй като съдържа отбелязване на името на получателя, подпис, дата на връчване и печат и подпис на връчителя.

Разписката има не само формална, но и материална доказателствена сила, обвързваща съда и задължаваща го да приеме за осъществили се фактите, предмет на удостоверяването, до опровергаването на тази доказателствена сила чрез доказване на обстоятелството, че удостоверителното изявление на длъжностното лице обективно не отговаря на действителното фактическо положение. Доказването на факти, удостоверени с официални документи, е обвързващо за съда, освен ако не бъде опровергано с доказателства, които да поставят под съмнение автентичността или верността на удостоверените факти /Решение № 249/12.11.2012г. по гр.д. № 270/2012г. на ВКС, II ГО; Решение № 76/10.07.2012г. по т.д. № 490/2011г. на ВКС, I ТО/. Тъй като съдът е обвързан от формална и материалната доказателствена сила относно фактите, предмет на удостоверителното изявление на длъжностното лице- връчител, то следва, че съдът е обвързан от тази доказателствена сила на официалното удостоверяване/ известие за доставка/ до момента на оборването и по предвидения в закона ред - с влязла в сила присъда или с влязло в сила съдебно решение, основано на чл.124, ал.4 ГПК, а такива доказателства по делото – отсъстват./ Решение № 232/24.01.2011 г. по т.д. № 643/2010 г. на ВКС, II ТО/.

С оглед изложеното искането за приемане на възражение, просрочено при условията на чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ПРИЕМА възражение по чл. 423 от ГПК, подадено на 14.05.2026 г. от длъжника К. Т. А., ЕГН *** против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 14.12.2015 г., издадена по ч. гр. д. № 2023/2015 г. на РС Асеновград, в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3