Решение № 337 от 01.11.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Севлиево, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА при участието на секретаря ТРАЯНА П. СПАСОВА като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20234230100759 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и е образувано по подадена от „АПС БЕТА България” ЕООД, искова молба срещу Г. А. М. /заедно с направено уточнение от 14.06.2024 г./, с която са предявени обективно кумулативно съединени искови претенции, с правно основание чл. 240 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), чл.

79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1, във вр. с чл. 99 от ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: сумата от 1397,61 лева главница; сумата от 557,79 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата от 08.12.2016 г. до 20.08.2018 г.; сумата от 970,54 лева – законна лихва за забава върху главницата от 08.12.2016 г. до 02.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 05.06.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 327 от 06.06.2023 г. по ч. гр.д. № 580/2023 г. по описа на Районен съд – Севлиево.

В исковата молба се излагат твърдения, че между „КРЕДИСИМО” ЕАД, с ЕИК 175330437, в качеството на кредитодател, и ответницата Г. А. М., в качеството на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски 1 кредит № 775841 на 08.12.2016 г. по електронен път, по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните били използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответницата била предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на приложимото законодателство.

Ищецът сочи, че видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит № 775841 на 08.12.2016 г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не била изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

В исковата молба се твърди, че на 08.12.2016 г. длъжникът Г. А. М., била сключил Договор за потребителски кредит 775841 с „КРЕДИСИМО” ЕАД, по силата на който получила сумата от 1397,61 лева, срещу което се съгласила да върне 20 броя вноски по 97,77 лева в срок до 20.08.2018 г., когато падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50 %.

В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /ОУ/, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „КРЕДИСИМО” ЕАД, в Раздел VI, чл. 8 и Раздел Х, чл. 5 от ОУ страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му, а в Раздел VI, чл. 7 от ОУ страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на „КРЕДИСИМО” ЕАД да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

Ищецът сочи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „КРЕДИСИМО” ЕАД, като цедент, е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит 2 на цесионера „АПС БЕТА България” ЕООД, ЕИК 203374133, като се твърди, че длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 01.04.2021 г.

От представения към исковата молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021 г. между „КРЕДИСИМО” ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД и „АПС БЕТА България” ЕООД, се установявало, че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания е договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 23.02.2021 г., неразделна част от договора.

С Приложение № 1. към описания по-горе договор, „КРЕДИСИМО” ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД бил прехвърлил на цесионера „АПС БЕТА България” ЕООД, вземането на „КРЕДИСИМО” ЕАД и „Ай Тръст" ЕООД към ответника по гореописания Договор за кредит № 775841, за сумата от 2599 лева.

Ищецът моли съда, ако приеме, че уведомяването на длъжника ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Твърди се, че ответникът Г. А. М. не е изпълнила в срок задълженията си по Договор за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита и към момента на подаване на исковата молба задължението все още не е погасено.

Иска се от съда да приеме за установено, че ответницата дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който се оспорват така подадените искове. В отговора се оспорва сключването на договор за кредит от страна на ответницата, прави се възражение, че сумите са погасени по давност. Излагат се съображения за нищожност на клаузи в договора. Сочи се, че липсват доказателства за съобщаване на извършената цесия. Искането към съда е да се отхвърлят предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК вр. с чл. 99 ЗЗД е да установи следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между

„КРЕДИСИМО” ЕАД и ответницата по договор за кредит с твърдяното от ищеца съдържание; че ответницата е усвоила кредита в размера, посочен в 3 исковата молба; размера на непогасената главница и възнаградителна лихва; настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита; че вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ищцовото дружество с договор за цесия, за което прехвърляне ответницата е надлежно уведомена по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: в доказателствена тежест на ищеца е да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.

По делото е представен на хартиен носител Договор за потребителски кредит № 775841 на 08.12.2016 г., който е подписан от кредитодателя.

Относно наличието на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, съдът намира следното:

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в ЗПК – чл.

9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – чл. 10, ал. 1 ЗПК – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора /дефиниция на понятието „траен носител” се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация/.

ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на ЗПФУР, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 /при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно 4 кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация – едно или повече. Дефиниция на понятието „финансова услуга” се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на „средство за комуникация от разстояние” – в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да докаже, че е: 1/. изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2/. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/. получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни изявления /както се твърди в частност/ се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги

/ЗЕДЕУУ/, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.

Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ/. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл.