Решение № 1642 от 30.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1642 гр. Пазарджик, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.КА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20255220100361 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1, във вр. чл.327 ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД от ЕТ „М. – К. М. – Н. М.“, ЕИК: 112013095 против И.

С. Х., за признаване на установено, че ищецът дължи на ответника сумата от общо 6483 лв., от които 4440 лева с ДДС по договор за покупко-продажба от 18.01.2021г. на 28.000 броя семена домати „Матиас 500 бр.“, 20.000 броя семена домат „Матиас 100c”, 7.000 броя семена домат „Матисимо 500с” и 5.000 броя семена домат „Матисимо 100с” и 2043 лева с ДДС по договор за покупко-продажба от 03.04.2021г на 50.000 броя семена домат „Матиас 100c“, 4.000 броя семена домат „Перуджино – 500с“ и 4.000 броя семена домати „Пинк рок - 500c”, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2378/03.10.2024г. по ч. гр. д.

4106/2024г. на Районен съд – Пазарджик, ведно със законна лихва от 01.10.2024г., до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че с ответника, като земеделски производител, са в трайни търговски отношения помежду си, свързани с договори за покупкопродажба на препарати за растителна защита и торове.

На 18.01.2021г. и 03.04.2021г. сключили два договора за покупкопродажба на семена и препарати за растителна защита, в търговския обект на едноличния търговец, представляващ агроаптека в град Пазарджик на булевард Александър Стамболийски № 120.

На 18.01.2021г. ответникът закупил от ищеца 28.000 броя семена домати „Матиас 500 бр.“, 20.000 броя семена домати „Матиас 100с“, 7.000 броя семена домати „Матисимо 500с” и 5.000 броя семена домати „Матисимо 1

100c“ за сумата от 4440 лв. с ДДС. Стоката била предадена в собственост и във владение на купувача на същата дата в търговския обект на едноличния търговец, за което била съставена фактура № 0000101754 от 18.01.2021 г. на общата стойност от 4440.00 лева с ДДС. В горепосочената фактура, от една страна било инкорпорирано съгласието на страните по съществените условия на договора за покупко-продажба, а от друга било удостоверено и предаването на стоката, предмет продажбата.

Падежът на основното задължение на купувача по договора за покупкопродажба, обективиран във фактура № 0000101754 от 18.01.2021г, да заплати цена в размер на 4440 лева с ДДС настъпил на 01.02.2021г. на основание чл.303а ал.3 от ТЗ, но въпреки това и към настоящия момент цената не била платена.

На 03.04.2021г. ответникът закупил от ищеца 50.000 броя семена домати „Матиас 100 бр.", 4.000 броя семена домати „Перуджино - 500C” и 4.000 броя семена домати „Пинк рок - 500С” за сумата от 2043 лв. с ДДС. Стоката била предадена в собственост и във владение на купувача на същата дата в търговския обект на едноличния търговец, за което била съставена фактура 0000101895 от 03.04.2021г. на общата стойност 2043 лв. с ДДС. В горепосочената фактура, от една страна било инкорпорирано съгласието на страните по съществените условия на договора за покупко-продажба, а от друга било удостоверено и предаването на стоката, предмет продажбата.

Падежът на основното задължение на купувача по договора за покупкопродажба, обективиран във фактура № 0000101895 от 03.04.2021 г. да заплати цена в размер на 2043 лева с ДДС настъпил на 17.04.2021г. на основание чл.

303а ал.3 от ТЗ, но въпреки това и към настоящия момент същото не било изпълнено доброволно.

Поради неизпълнение на задължението ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2378/03.10.2024г. по ч. гр. д. 4106/2024г. на Районен съд – Пазарджик за процесните суми. Същата била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, поради което били дадени указания да предяви установителен иск за вземанията.

Съобразно гореизложеното, иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземане спрямо ответника за сумата от 6483 лв. с ДДС, от които 4440 лева с ДДС по договор за покупкопродажба от 18.01.2021г. на 28.000 броя семена домати „Матиас 500 бр.“, 20.000 броя семена домат „Матиас 100c”, 7.000 броя семена домат „Матисимо 500с” и 5.000 броя семена домат „Матисимо 100с” и 2043 лева с ДДС по договор за покупко-продажба от 03.04.2021г на 50.000 броя семена домат „Матиас - 100c“, 4.000 броя семена домат „Перуджино – 500с“ и 4.000 броя семена домати „Пинк рок - 500c”, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2378/03.10.2024г. по ч. гр. д.

4106/2024г. на Районен съд – Пазарджик, ведно със законна лихва от 01.10.2024г., до изплащане на вземането.

2

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначение особен представител адв. А. Г., АК - Пазарджик, оспорва основателността на иска.

Оспорва, че между страните са съществували трайни търговски отношения, включително сключването на договор за продажба между страните и че ответникът е получил посочените в исковата молба фактури.

Представените от ищеца фактури не доказвали сключването на договори за покупко – продажба, защото не съдържали съществените негови елементи, били издадени едностранно от ищеца и не били осчетоводени.

Оспорва, че стоката е предадена на купувача и че е получена от него, както и че фактурата доказва сключването на договора и предаването на вещта от продавача. Тъй като стоката не е била предадена на ответника, то не възниквало и задължение за заплащане на цената.

Поддържа, че договорът за продажба е с невъзможен предмет, тъй като не било доказано по несъмнен начин, че фактурираните семена са разрешени за продажба на територията на страната.

Евентуално, при отхвърляне на тези възражения поддържа, че по всички фактури цените били платени на място в брой в търговския обект, на датите на получаване на фактурите, с което задълженията за заплащане били погасени, чрез изпълнение.

Поради гореизложеното, настоява предявените искове да бъдат отхвърлени.

Предявените искове се допустими, исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, от легитиМ.на страна. Налице е идентичност на вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК № 2378 от 03.10.2024г. по ч. гр. д. 4106/2024г. на Районен съд – Пазарджик и настоящия иск.

Съдът като обсъди доводите и възраженията на страните и представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност наМ. за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното ч. гр. д. № 4106/2024 г. на Районен съд Пазарджик се установява издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение № 2378/03.10.2024 г., с която е разпоредено И. С. Х. да заплати на ЕТ „М. – К. М.

– Н. М.“, ЕИК: 112013095 сумата от общо 6483 лв., представляваща незаплатена цена по два договора за покупко-продажба на семена за домати, за които са издадени фактура № 0000101895 от 03.04.2021г с предмет 50.000 броя семена домати „Матиас – 100с” за 979.17 лева, 4.000 броя семена домати „Перуджино - 500С” за 300.00 лева и 4.000 броя семена домати „Пинкрок 500С” за 423.33 лева, на обща стойност 2043.00 лева с ДДС и фактура № 0000101754 от 18.01.2021г с предмет 28.000 броя семена домати „Матиас 500 бр.” за 2 566.68 лева, 20.000 броя семена домати „Матиас 100 с” за 366.67 лева. 7.000 броя семена домати „МАТИСИМО 500с” за 670.83 лева и 5.000 3 броя семена домати „Матисимо 100с” за 95.83 лева на обща стойност 4 440.00 лева с ДДС.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника 47, ал. 5 ГПК и на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането.

Иск за процесната сума е предявен в месечния срок, като паричното вземане, предмет на иска е идентично на паричното вземане по заповедта за изпълнение, поради което същият е допустим.

На 18.01.2021 г. ищецът ЕТ „М. – К. М. – Н. М.“, ЕИК: 112013095 е издал фактура № 101754 за продажба на 28.000 броя семена домати „Матиас 500 бр.” на стойност 2 566.68 лева, 20.000 броя семена домати „Матиас 100 с” на стойност 366.67 лева. 7.000 броя семена домати „Матисимо 500с” на стойност 670.83 лева и 5.000 броя семена домати „Матисимо 100с” на стойност 95.83 лева. Общата стойност на фактурата е 4 440.00 лева с ДДС.

Като получател на стоките е вписан ответникът ЗП И. Х.. Сумата по фактурата е следвало да бъде платена по банкова сметка на издателя, посочена в нея.

На 03.04.2021г. ищецът е издал фактура № 101895 за продажба на 50.000 броя семена домати „Матиас – 100с”, на стойност 979.17 лева, 4.000 броя семена домати „Перуджино – 500с”, на стойност 300.00 лева и 4.000 броя семена домати „Пинкрок – 500с”, на стойност 423.33 лева. Общата стойност на стоките по фактурата е 2043.00 лева с ДДС.

Според основното и допълнително заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорени от страните, които съдът кредитира като обосновани и компетентно изготвено и двете фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца по дебита на сметка 411 „Клиенти“ – аналитична партида на И. Х. и кредита на сметка 702 „Приходи от продажба на стоки“ с данъчна основа на фактурите и кредита на сметка 453 „Разчети по ДДС“- с начисления ДДС. Фактура № 101754/18.01.2021г. на стойност 4440 лв. с ДДС е включена като приход от основната дейност на ищеца в дневника за продажби и в справката декларация по ЗДДС през м. януари 2021г. Фактура № 101895/03.04.2021г. на стойност 2043 лв. с ДДС е включена като приход от основната дейност на ищеца в дневника за продажби и в справката декларация по ЗДДС през м. април 2021г. Начисленият ДДС по двете фактури е внесен в бюджета. Данните са подадени в НАП. Счетоводните книги са водени редовно.

В счетоводството на ответника ЗП И. Х. е осчетоводена само Фактура № 101895/03.04.2021г. на стойност 2043 лв. с ДДС. Фактурата е включена в дневниците за покупки и в справка-декларация по чл. 125, ал. 1 ЗДДС за месец юни 2021г. Приспаднат е данъчен кредит в размер на 340,50 лв. Фактура № № 101754/18.01.2021г. на стойност 4440 лв. с ДДС не е осчетоводена при ответника. Не включена в дневниците за покупки и справката-декларация по чл. 125, ал. 1 ЗДДС. По нея не е ползван данъчен кредит.

Няма данни да е извършено плащане на сумите по двете фактури.

Доколкото се претендира вземане по сключен договор за продажба, 4 ищецът следва да докаже, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по което е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността и да предаде вещта, а ответникът възложител, че е заплатил уговорената цена.

Предвид че ищецът е търговец, а сделките са свързани с упражняваното от него занятие в отношенията между страните, на осн. чл. 287 ТЗ е приложима уредбата на договора за продажба, съдържаща се в чл. 318-328 ТЗ.

За неуредените случаи субсидиарно разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота в него търговските обичаи.

Договорът за търговска продажба по смисъла на чл.318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката - вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача, респ. на техните представители, време и място на сключване на продажбата.

Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с нея са обстоятелства, релевантни за възникване на продажбеното правоотношение, по повод на което тя е съставена. Отсъствието на изискуеми от Закона за счетоводството реквизити във фактурата само по себе си не е основание за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния характер на продажбата преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т. ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на договора /получаване на стоката или плащане на цената/, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка. Дори неподписаната фактура от купувача по договор за търговска продажба може да послужи като доказателства за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея /в този смисъл решение № 211/30.01.2012г. по т. д. 1120/2010г., II т. о. на ВКС, решение № 92/07.09.2011 г. по т. д. № 478/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 109/07.09.2011 г. по т. д. 465/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. В този смисъл 5 решение № 47 от 08.04.2013 г. по т.д.№137/2012 г. на ІІ Т.О, решение № 34 от 22.02.2010 г. по т. д.№ 588/2009 г./