Решение № 482 от 23.12.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. Карлово, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Димитрова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20255320101260 по описа за 2025 година

Производството е по установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, предявен от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 175074752 със седалище и адрес на управление: г***, със законни представители С.Н. Н., Н. М.Л. и Я.К.Ч. – управители, чрез юрк. С. против М. И. Д. с ЕГН **********, настоящ адрес: *** В исковата молба се твърди, че на 27.11.2019 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и ответницата бил сключен Договор за потребителски кредит № 30040937396, при следните параметри: сума на кредита: 4200.00 лв.; срок на кредита: 36 месеца; размер на месечната вноска:

202.94 лв.; дата на погасяване: 25-то число на месеца; ГПР: 49.09%; годишен лихвен процент: 41.00%; лихвен процент на ден: 0.11%; общо дължима сума:

7306.16 лв.;

Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга били, както следва: „Фаст“ – 840.00 лв.; „Флекси“ – 2436.00 лв.; вноска за допълнителни услуги: 91.00 лв.; общо задължение: 10582.16 лв.; общ размер на месечната вноска по договора: 293.94 лв.; дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.

1

Възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги ставало изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочвало за срока на договора на равни месечни вноски и се добавяло към месечните вноски за погасяване на кредита. С част от сумата по договора било поискано да бъдат извършени рефинансирания по други договори, които М.

И. Д. била сключила с „Профи Кредит България“ ЕООД, както и с трети юридически лица (т. V на ДПК „Допълнителни възможности за клиента“): вътрешно рефинансиране към „Профи Кредит България“ ЕООД – 2172.64 лв.; външно рефинансиране към „Неткредит“ ООД – 822.00 лв.; външно рефинансиране към „Ай Ти Еф Груп“ АД – 565.00 лв.

Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД изпълнил точно и в срок задължението си, като извършил поисканите рефинансирания, а останалата част от сумата по договора – 640.36 лева, била преведена на М. И. Д. по посочената от нея банкова сметка с IBAN *************************, видно от приложеното преводно нареждане за кредитен превод от 28.11.2019 г.

Бил изготвен погасителен план с определени 36 вноски, всяка по 293.94 лева, с падежна дата на всяко 25-то число от месеца. Погасителният план бил получен от длъжника на 27.11.2019 г., заедно с договора за кредит и стандартния европейски формуляр с допълнителна преддоговорна информация.

М. И. Д. подала заявление за промяна на погасителния план по ДПК № 30040937396, с което пожелала да отложи една вноска, представляваща втората вноска по първоначалния план. Поради това отлагане бил подписан Анекс № 1 от 05.02.2020 г. с коригиран погасителен план, по който клиентът трябвало да погасява задължението си и в края на същия да погаси отложената вноска. След подписването на Анекс № 1 погасителният план се променил от 36 на 37 вноски.

Ответницата не изпълнила изцяло задълженията се по договора, като извършила частични плащания Общо заплатената сума възлизала на 9916.00 лв. С нея била погасена сума от 6196.82 лв. съгласно задължението по погасителния план (14 пълни вноски, 15 след сключения Анекс № 1). В общата сума на получените плащания били включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие – 381.03 лв. Поради забавата по вноските били начислени 381.03 лв., които към момента били погасени 2 изцяло. Била заплатена и законна лихва в размер на 3252.19 лв., дължима за периода от 03.03.2021 г. – датата на предсрочната изискуемост – до 28.04.2025 г.

С извършените плащания ответницата погасила и 75.96 лв. съдебни такси, присъдени по ч. гр. д. № 896/2025 г. на Районен съд – К., както и 10.00 лв. начислени такси по Тарифата. Съгласно уговореното в чл. 17.4 от Общите условия към ДПК № 30040937396 клиентът дължал такси за извършени действия по тарифата, включително разноски за извънсъдебно или съдебно събиране на просрочен дълг.

Поради неизпълнение на договорните задължения клиентът изпаднал в забава, видно от приложеното извлечение по сметка към ДПК № 30040937396. След настъпването на забавата и съгласно чл. 12.3 от Общите условия към договора, според който кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост при просрочие на две или повече последователни месечни вноски, договорът бил прекратен и задълженията по него били обявени за предсрочно изискуеми на 03.03.2021 г. Договорът бил прекратен автоматично от „Профи Кредит България“ ЕООД, за което М. И. Д. била уведомена с уведомително писмо, изпратено на посочения в договора адрес.

Крайният срок за погасяване на кредита по погасителния план изтекъл на 25.12.2022 г., с което настъпила изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.

В настоящото исково производство „Профи Кредит България“ ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото заявление неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 500 лева, начислени на 15.07.2020 г.

Прави уточнението, че сумата, която претендира в настоящото производство за договорно възнаграждение е различна от сумата, която „Профи Кредит България“ ЕООД е претендирало с подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, тъй като след депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК са постъпили плащания по кредита в размер на 225.00 лева, с които е погасено и част от процесното вземане.

Предвид направените от длъжника

3 плащания и обявената предсрочна изискуемост на вземането на дата 03.03.2021 г., неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в размер 81.21 лева (осемдесет и един лева двадесет и една стотинки), дължимо за периода от 03.03.2021 г. до 03.03.2021 г. – дата на предсрочна изискуемост. Това е сумата за дължимата възнаградителната лихва /договорно възнаграждение до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Не се претндира договорно възнаграждение за периода след 03.03.2021 г. /датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/.

Поради неизпълнение на договорното задължение „Профи Кредит България“ ЕООД входирало в Районен съд – Карлово заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. И. Д.. По заявлението било образувано ч. гр. д. № 896/2025 г. на Районен съд – Карлово, като срещу издадената заповед било подадено възражение от длъжника. Това обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия иск.

„Профи Кредит България“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му дължи следните суми, за които по ч. гр. д. №896/2025 г. по описа на РС К. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

- сумата от 3069.11 лева, представляваща дължима главница договор за потребителски кредит № 30040937396 от 27.11.2019 г.;

- сумата от 81.21 лева, представляваща неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 03.03.2021 г. до 03.03.2021 г.;

- законната лихва, считано от датата на входиране на заявлението – 29.04.2025 г., до изплащане на вземането.

Претендират се разноските по делото, включително и тези в заповедното производство.

Ответницата, чрез адв. К. К. е подала отговор на исковата молба.

Излага подробни съображения за неоснователност и недоказаност на иска.

Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли иска и да й присъди разноските по делото. Предявява насрещен иск, с който моли да бъде осъдено ответното дружество да й заплати сумата от 5617.00 лева, представляваща сума, получена при начална липса на основание по недействителния Договор за потребителски кредит № 30040937396 от 27.11.2019 г., с която ответникът се обогатил неоснователно за нейна сметка, 4 ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба – 03.07.2025 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските по делото.

В насрещната искова молба се твърди, че на 27.11.2019 г. между М.

И. Д., като кредитополучател и „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитодател бил сключен Договор за потребителски кредит № 30040937396.

По силата на договора ищцата получила заем в размер на 4200 лв. за срок от 36 месеца, при месечна вноска от 202,94 лв., годишен лихвен процент от 41% и годишен процент на разходите (ГПР) от 49,09%. Към договора било сключено споразумение за предоставяне на „пакет от допълнителни услуги“, включващи приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане и намаляване на определен брой вноски, промяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. За предоставянето на допълнителните услуги ищцата допълнително заплатила 840 лв. за услуга „Фаст“ и 2436 лв. за услуга „Флекси“, при месечна вноска по пакета от 91 лв. Общото задължение по кредита и пакета допълнителни услуги било 10582,16 лв., с месечна вноска 293,94 лв.

В исковата молба на „Профи Кредит България“ ЕООД било посочено, че М. Д. заплатила по процесния кредит 9916 лв., като плащанията били извършени на следните дати и суми: 28.11.2019 – 28,8 лв.; 08.01.2020 – 269,3 лв.; 30.10.2020 – 98,8 лв.; 30.11.2020 – 100 лв.; 31.12.2020 – 48,8 лв.;

29.01.2021 – 180 лв.; 10.03.2021 – 100,3 лв.; 28.06.2020 – 160 лв.; 27.08.2021 – 200 лв.; 27.10.2020 – 200 лв.; 22.12.2020 – 200 лв.; 31.01.2022 – 100 лв.;

25.02.2022 – 200 лв.; 31.03.2022 – 150 лв.; 31.05.2022 – 230 лв.; 28.06.2022 – 200 лв.; 30.06.2025 – 25 лв.; 28.07.2022 – 225 лв.; 26.08.2022 – 225 лв.;

28.09.2022 – 225 лв.; 27.10.2022 – 225 лв.; 29.11.2022 – 225 лв.; 19.12.2022 – 225 лв.; 30.01.2023 – 225 лв.; 27.02.2023 – 225 лв.; 02.05.2023 – 225 лв.;

06.06.2023 – 225 лв.; 29.06.2023 – 225 лв.; 27.07.2023 – 225 лв.; 30.08.2023 – 225 лв.; 27.09.2023 – 225 лв.; 26.10.2023 – 225 лв.; 27.11.2023 – 225 лв.;

15.12.2023 – 225 лв.; 30.01.2024 – 225 лв.; 28.02.2024 – 225 лв.; 27.03.2024 – 225 лв.; 25.04.2024 – 225 лв.; 28.05.2024 – 225 лв.; 26.06.2024 – 225 лв.;

26.07.2024 – 225 лв.; 27.08.2024 – 225 лв.; 26.09.2024 – 225 лв.; 25.10.2024 – 225 лв.; 26.11.2024 – 225 лв.; 19.12.2024 – 225 лв.; 30.01.2025 – 225 лв.;

26.02.2025 – 225 лв.; 25.03.2025 – 225 лв.; 29.04.2025 – 225 лв. Сумите били удостоверени чрез извлечение от сметка по договора към датата на образуване 5 на исковата молба – 17.06.2025 г.

Ищцата признава, че действително е заплатила процесната сума, както било посочено в извлечението. Твърди обаче, че Договор за потребителски кредит № 30040937396 бил недействителен. В нарушение на чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК, в договора не били посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Клаузата за възнаградителна лихва била нищожна поради противоречие с добрите нрави, поради което не било изпълнено изискването за посочване на размера на лихвата и начина на нейното прилагане. С оглед чл. 22 ЗПК договорът бил обявен за недействителен.

В нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК не бил посочен начинът на изчисляване на ГПР и липсвала яснота относно формирането му и общата дължима сума. В договора не били разписани ясни правила за определяне на общата сума дължима от потребителя, което водело до недействителност на договора.

В договора липсвала информацията по чл. 11, ал.1, т.12 ЗПК относно правото на потребителя да получи извлечение по сметка при погасяване на главницата. Липсата на тази информация съгласно чл.22 ЗПК също било санкционирано с недействителността му.

Договорената възнаградителна лихва била нищожна, тъй като надвишавала трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити.

Клаузата за заплащане на възнаграждение за пакет допълнителни услуги противоречала на материалния закон и на чл. 21, ал.1 ЗПК. Такова възнаграждение не се дължало, тъй като услугите били свързани с усвояване и управление на кредита, а в договора не били конкретизирани видът, размерът и действието на начисляване. Начисляването на възнаграждението по пакета представлявало разход по кредита и нарушавало ограничението по чл. 19, ал.4 ЗПК, като по този начин клаузата била нищожна.