Решение № 334 от 22.12.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Перник, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241700100681 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Д. Г. В., ЕГН **********, действащ чрез своя родител и законен представител М. Ж. В., ЕГН ***, уточнена в проведеното на 13.10.2025 г. открито съдебно заседание, срещу ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, с която се иска ответното дружество да бъде осъдено на основание чл.432 ал.1 КЗ да заплати на ищеца сума в размер 60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 22.12.2023 г., ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на завеждането на доброволната претенция пред ответното дружество по чл. 380 от КЗ - 12.01.2024 г., до окончателното плащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че на 22.12.2023 г., около 07:55 ч., в ***, на ПП I- 6 КМ. 62 - надлез ***, И.В., водач на МПС марка „***“, модел „***“, с per. № ***, чиято отговорност за причинените вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ЗД “БУЛ ИНС” АД, със застрахователна полица № BG***, валидна от 02.04.2023 г. до 01.04.2024 г., губи контрол над управляваното от нея МПC и реализира удар с МПС марка „***“, модел „***“, управлявано от Г. В.. Вследствие на ПТП-то е пострадал ищецът, като пасажер, возещ се в МПС марка „***“, модел „***“ на задната седалка, зад шофьорското място.

Твърди се, че вследствие на ПТП ищецът е откаран по спешност в МБАЛ „Р.

Ангелова“ АД, гр. Перник, където са му проведени консултации с неврохирург и образни изследвания рьография на шийни прешлени — фас и профил; рьография на дясна подбедрица - фас и профил; рентгенография на дясна гръдна половина - лицева проекция; Комтотър-томографско изследване на глава - нативно. След така посочените консултативни прегледи и проведени изследвания, Д. В. е диагностициран с фрактура на дясна тибия и фрактура на пръстите 2 и 3 на лява ръка, катое изписан с препоръки за шийна яка за период от 3 седмици. Поддържа, че болката била толкова силна, че той 1 не могъл да спи. Естеството на травмите го възпрепятствало да извършва елементарни битови дейности. Д. В. следвало да посещава лекари-специалисти, за да следят състоянието му. От проведените прегледи на 02.01.2024 г., 16.01.2024 г. и 01.02.2024 г., както и от резултатите от извършените рентгенографии на 07.02.2024 г., 03.04.2024 г. и 12.04.2024 г. било установено, че при ищеца са налице: счупване на дисталната част на тибията; давностна, ненапълно консолидирана фрактура на тибията в средна дистална трета - от рентгенография на дясна подбедрица; множествени счупвания на метакарпални кости; давностни, ненапълно консолидирани фрактури на II и III метакарпални кости с остатъчна дислокация на фрагментите по ширина и дължина - от рентгенография на лява длан. В. следвало да носи гипсов тутор за период от два месеца, а гипсова лонгета за период от близо шест седмици, както и да спазва щадящ двигателен режим. Поради тежкото счупване на десния крак ищецът търпял изключително силни и остри болки, не спирал да плаче в първите дни, като нищо не успявало да го успокои. След изписване на пострадалото дете от болничното заведение, то било транспортирано до дома си за продължаване на домашното си лечение, което лечение продължило повече от шест месеца. В дома си пострадалото дете било отново неподвижно на легло, като за извършването на всичките му нужди са се грижили неговите близки. През време на лечението си ищецът е изпитвал много силни болки в увредения крайник, като дори и извършването на елементарно движение е било съпроводено с изключителна болезненост, което е налагало да приема болкоуспокоителни лекарства. Предвид възрастта си, пострадалото дете разпитвало майка си защо точно на него му се е случило и дали ще може да ходи отново.

Постоянно изпадало в нервни кризи, които продължавали с часове. През първите три месеца след инцидента пострадалото дете изпитвало силни болки, като преминали в опити за самостоятелна походка. Това наложило пострадалото дете отново да се учи да ходи, на възраст, на която следва да се развива, движи пълноценно и израства наравно с връстниците си. Поради счупването на лявата ръка, пострадалият имал нужда от ежедневна помощ за хранене, къпане и извършване на ежедневни дейности.

В продължение на 3 месеца ищецът не можел да използва пълноценно увредената си ръка, като при всяко движение изпитвал изключително силни болки. Обстоятелството, че ищецът е получил фрактура на горен и долен крайник затруднило значително възстановителния процес. За да използва две патерици, с помощта на които да се вертикализира, било нужно ползването на двете ръце. Това довело до невъзможност за пострадалото дете да използва патерици през първите три месеца. Към настоящия момент възстановителният период за ищеца продължавал, тъй като пълно възстановяване не е настъпило. Моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски.

В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който исковата претенция е оспорена изцяло. Не се спори досежно наличието на застрахователно правоотношение между ответника и водача на л.а. „***“, peг. № *** към датата на настъпилия пътен инцидент 22.12.2023г. Ответникът оспорва твърденията в исковата молба за осъществено от водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество противоправно поведение, довело до настъпване на вредоносния резултат. Поддържа, че по делото не са представени доказателства, от които да е изводим твърденият в исковата молба механизъм на ПТП. Поддържа, че съставеният констативен протокол за ПТП не установява същия, доколкото длъжностното лице не е очевидец на настъпилото ПТП. Оспорва претенцията за обезщетение за неимуществени вреди по размер, като поддържа, че същият е прекомерно завишен. На следващо място, при 2 условията на евентуалност, ответникът релевира възражение за съпричиняване от страна на родителите на ищеца на настъпилия вредоносен резултат, като поддържа, че малолетният ищец не е бил поставен в детско столче съобразно разпоредбите на чл.137в ал.2 от Закона за движение но пътищата. Оспорва претенцията за лихва за забава, като моли за отхвърляне на предявените искове и претендира разноски.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Правното основание на предявената претенция е чл. 432, ал. 1 от КЗ.

За да бъде ангажирана имуществената отговорност на застрахователя, в обективната действителност следва да са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което застрахователят се е задължил да обезпечи гражданската (деликтна) отговорност на сочения за виновен водач на МПС (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие; 3/ настъпване на неимуществени вреди- неблагоприятно засягане на нематериални блага на ищеца, вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка между ПТП и вредоносните последици. На 12.01.2024 г. ищецът е предявил пред ответната страна претенция по чл. 380 КЗ, като в законоустановения срок ответното дружество не е определило застрахователно обезщетение, поради което и исковата претенция е допустима.

Между страните не се спори, че по отношение на водача на лек автомобил л.а.

„***“, peг. № *** има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в ЗД “БУЛ ИНС” АД - полица № BG***, валидна от 02.04.2023 г. до 01.04.2024 г., валидна към датата на ПТП, като това правнорелевантно обстоятелство е и изрично признато от процесуалния представител на ответника.

Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-102850001/22.12.2023 г. на ОД МВР-Перник, сектор ПП, в който е отразено настъпило на 22.12.2023 г. около 07.55 ч. ПТП в в ***, на ПП I- 6 КМ. 62 - надлез ***, между л.а. марка „***“, модел „***“, с per. № ***, управляван от И.В., и л.а. марка „***“, модел „***“, рег.№ ***, управляван от свидетеля Г. В.. Отбелязано е от длъжностното лице – мл.автоконтрольор при ОД МВР-Перник, сектор ПП, че ПТП е посетено на място.

Съгласно константно приетото в съдебната практика, протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. При протокол, изготвен след посещение на място, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа /в този смисъл решение № 15/25.07.2014 по дело № 1506/2013 на ВКС, ТК, I т. о., решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 3

24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д.

№ 423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на ВКС, II ТО. Когато протоколът за ПТП е изготвен при условията на чл. 125 ЗДвП – при задължително посещение от служителите на МВР на местопроизшествието, както е в настоящия случай, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други (в този смисъл решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г, I ТО).

От показанията на св. К. В.-мл.автоконтрольор при ОД МВР-Перник, сектор ПП, и св. Д. С.-инспектор при ОД МВР -Перник, се установява, че констативният протокол за ПТП е съставен по образец въз основа на попълнена на ръка бланка, след посещение на място от служител на ОД МВР –Перник, сектор ПП.

От показанията на свидетеля Г. В.-баща на ищеца, които съдът кредитира при съобразяване разпоредбата на чл.172 ГПК като еднопосочни, логически свързани и безпротиворечиви, се установява, че на процесната дата управлявал собственото си МПС марка „***“, модел „***“, като искал да закара малолетния ищец в детската градина. По време на движението сив автомобил „***“ навлязъл в тяхната лента за движение и последвал челен удар между двете МПС. ПТП настъпило в светлата част на деня, около 07:45 ч. сутринта и станало при движение в посока от *** към ***, на ЖП надлеза. Пътят бил заледен. Свидетелят поддържа, че управляваното от него МПС се движело със скорост не повече от 70 км/ч. Твърди, че другият автомобил се подхлъзнал и навлязъл в неговата лента за движение. Между двете МПС нямало други автомобили. Свидетелят стиснал волана и натиснал спирачките. Ударът бил силен и настъпил в предната дясна част на управляваното от него МПС. След този сблъсък, последвал удар в задната част на МПС, с друг автомобил, който се движел зад ***.

Малолетният ищец бил зад свидетеля, на задната седалка, в специална седалка, ползваща коланната система на автомобила, чийто колан закопчавал сам. Преди настъпване на ПТП свидетелят възприел, че малолетният ищец хвърлил обелка от банан на предната седалка, след което седнал и си закопчал колана. След катастрофата за известно време свидетелят не виждал ясно. Видял малолетният ищец до себе си, изплашен, оплаквал се от болки в крачето, което било посинено. Със съпругата си се опитвали да успокоят детето. С линейката отишли в болницата в гр. Перник –МБАЛ „Рахила Ангелова“. Направили рентгенова снима на ищеца, след което го диагностицирали със счупване на подбедрицата на дясното краче и му поставили гипс.