Решение № 11971 от 30.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11971 гр. София, 30.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАНКА П. БОЛГУРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело № 20211110133694 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

128, т.2 КТ, чл. 215, ал.1, чл. 177 и чл. 264 КТ и чл. 86 ЗЗД и инцидентен установителен иск с правно основание чл. 74, ал. 1 и ал. 4 КТ.

Ищецът В. Н. П. твърди, че страните са били обвързани от трудово правоотношение за срок от 18 месеца, по силата на което от 06.04.2017г. е заемала длъжността „младши член на кабинен екипаж“ при уговорена брутна заплата в размер на 8765,19 лв., платима на 12 равни месечни вноски, в зависимост от действително отработените месеци, като същата включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, в т.ч. основна заплата, брутна фиксирана сума за допълнителна работа, брутна фиксирана работа за часовете, в които служителят е в режим на готовност или е бил извикан на работа по време на такъв режим, брутна фиксирана сума за работа на следобедни или нощни смени, както и брутна фиксирана сума за прослужено време. Сочи, че е налице уговорка и за секторно плащане от работодателя за всеки приключен сектор, като сумите за първите 2 сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на основната брутна заплата и ответникът няма да бъде длъжен да прави отделни плащания и за тях. Допълва, че между страните е налице и уговорка за плащане на допълнителни командировъчни пари. Пояснява, че сключеният между страните договор е изменян последователно с анекси от 20.03.2018г. и 09.08.2018г. Твърди, че на 14.12.2018г. страните са сключили нов трудов договор със срок 18 месеца, изменян последователно на 01.01.2019г. и 13.06.2019г., по силата на който е заемала длъжността „стюард/стюардеса“, като същият е прекратен на 16.06.2020г. Поддържа, че работодателят не е изпълнил задължението си за плащане на уговорените възнаграждения, поради което моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 15 601 лв., представляваща неплатени „секторни плащания“ за периода от 01.05.2018г. до 16.06.2020г., сумата от 3 122,72 лв., представляваща лихва за забава върху „секторните плащания“ за периода от падежа на съответното плащане до 10.06.2021г.; сумата от 10 975,43 лв. – неизплатени командировъчни пари за периода от 1

10.06.2018г. до 16.06.2020г., сумата от 7 685,78 лв., представляваща сбор от неплатени възнаграждения по чл. 177 КТ, дължими за дните, през които ищецът е ползвал платен годишен отпуск през посочени месеци в периода от месец 07.2018г. до месец 06.2020г.,сумата от 303,99лв., представляваща неплатено възнаграждение за работа на официални празници в периода от 01.05.2018г. до 15.06.2020г.; сумата от 73,32 лв., представляваща лихва за забава плащането на възнаграждението за работа в дните на официални празници за периода от падежа на съответното плащане до 10.06.2021г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на депозиране на исковата молба – 14.06.2021г. до окончателното им изплащане.

С молба от 03.02.2022 г. ищецът е предявил и инцидентен установителен иск с правно основание чл. 74, ал. 4 КТ за обявяване недействителност на клаузи от трудовите договори с ответника, както следва: 4б от трудов договор от 06.04.2017г. и т.5б от трудов договор от 14.12.2018г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ФИРМА, с който оспорва допустимостта на исковете при твърдения, че същите са предявени срещу ненадлежна страна. Твърди, че всички дължими суми към ищеца били изцяло заплатени. По отношение на претендираните „секторните плащания“ твърди, че са налице неправилни изчисления, тъй като същите били дължими след втория сектор за деня, а ищцовата страна включвала всички прелетени сектори. Освен това тези плащания се изчислявали и престирали в периода 21-20 число, а не 1-30 число, като било възможно направените сектори за един месец да се платят през следващия. Оспорва и претенцията за командировъчни плащания, като поддържа, че размерът, записан в Приложение 3А от НСКСЧ, е приложим само за екипажите на въздухоплавателни средства, които летят с национални и регистрационни знаци на Република България, каквито неговите не са. Оспорва и претенцията по чл. 177 КТ, както и тази за заплащане на възнаграждение за работа през дните на официални празници. Оспорва твърденията за недействителност на оспорените от ищеца клаузи от договорите. При условията на евентуалност, твърди, че целият договор е нищожен. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че за периода от 06.04.2017г. до 17.06.2020г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „младши член на кабинен екипаж“, а впоследствие „стюардеса“.

От предметното съдържание на представения трудов договор от 06.04.2017г., се установява, че в чл.4а от същия за работодателя е уговорено задължение да заплаща на служителя брутна годишна заплата в размер на 8765,19 лв., платима на 12 равни месечни вноски в зависимост от действително отработените месеци, която сума включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер, включително брутна фиксирана сума за допълнителна работа, извънреден труд и работа по време на празници, брутна фиксирана сума за часовете, в които служителят е бил в режим на готовност, брутна фиксирана сума за следобедни и нощни смени, брутна фиксирана сума за прослужено време.

Страните са уговорили и че след всеки планиран и приключен сектор работодателят ще заплаща на служителя така нареченото „секторно плащане“, като първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат включени в 2 размера на основната брутна заплата на служителя и работодателят няма да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези сектори. Размерът на всяко стандартно секторно плащане за секторите приключени от служителя в един ден, в допълнение към първите два сектора, ще бъде в размер на 20,54 лв. бруто, която сума, ще бъде заплащана всеки месец от работодателя допълнително. Уговорено е също така, че служителят има право да получава за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери, допълнително установени в изрична заповед от работодателя. С анекс от 09.02.2018г. договорът е изменен, като размерът на основната брутна заплата, включваща горепосочените компоненти, се увеличава на 9714 лева, считано от 01.01.2018г. Към трудовия договор е сключен и анекс от 20.03.2018г., с който считано от 21.03.2018г. ищецът е назначен на длъжност „член на кабинен екипаж“ и размерът на секторното плащане е увеличен на 24,45 лв.

На 14.12.2018г. страните са сключили нов трудов договор без прекъсване на трудовите правоотношения, по силата на който ищецът е заемал длъжността „стюардеса“ при уговорено трудово възнаграждение размер 9714 лв., съставено от същите компоненти в идентичен размер и при изрично посочен размер на секторни плащания – 24,45 лв. С анекси от 01.01.2019г. и 13.06.2019г. последователно е увеличен размерът на дължимото на служителя трудово възнаграждение на 12420 лв., като съответно са увеличени и размерите на компонентните, формиращи същото.

Видно от чл. 1 на анекс от 13.06.2019г. ищецът е назначен на длъжност „старши член на кабинен екипаж“, считано от 14.06.2019г.

Със заповед от 08.05.2020г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.3 КТ

За изясняване на спора по делото са изготвени и приети съдебно-счетоводна и допълнителна съдебно - счетоводна експертиза. Установява се, че в процесния период П. е прелетяла общо 517 сектора, като само за 33 от тях работодателят е заплатил възнаграждение в общ размер на 1057,09 лв. посочените 33 сектора, за които е заплатена сумата, представляват 3-ти, 4-ти и т.н. прелетян сектор, докато останалите 484 сектора, представляват прелетените 2 сектора дневно за всеки отработен ден, за които е уговорено, че плащането ще бъде калкулирано към заплатата. Изяснява се, че в периода 01.05.2018г. – 16.06.2020г. работодателят е заплатил на ищеца сумата от 15056,67 лв., като дължимите съгласно на НСКСЧ такива възлизат на 26032,10 лв.

Съгласно констатациите на вещото лице, ответникът е заплатил на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 108 дни в размер на 5602,89 лв., като при включване към основата за изчисляване на дължимото обезщетение на секторните плащания и бонуси – при съобразяване увеличените размери на прелетените сектори, същото възлиза на общо 13288,67 лв. Законната лихва, начислена върху последното, е опредЕ. на сумата от 1007,05 лв. Вещото лице е изчислило и че дължимото възнаграждение за работа на ищеца на официални празници в заявения период е общо 301,65 лв., а законната лихва върху същото – 72,49 лв. Изяснява се, че във фишовете за заплата няма начислени допълнителни възнаграждения по чл. 264 КТ. Във връзка с възраженията на ответника за липса на пасивна процесуална легитимация по отношение на унгарското дружество по делото се изяснява, че осигурителните вноски и трудовото възнаграждение на ищеца са внасяни от ФИРМА, а за данък: за 2018г. е внесен от ФИРМА, за 2020г. от ФИРМА. Изяснява се, че в ФИРМА има назначени на трудов договор служители на длъжност „стюард“, „пилот“ и др.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна 3 страна следното:

По допустимостта на исковете:

Клонът на търговско дружество не е самостоятелен правен субект, а е част от търговското предприятие, което се персонифицира единствено чрез собственика си – търговско дружество. Макар да са налице елементи на известна правна самостоятелност, те не водят до обособяване на клона като правен субект, той не е самостоятелен носител на права и задължения, а страна по сключените чрез клона сделки е търговецът. Поради това се приема, че клонът на търговско дружество, независимо от правноорганизационната форма на последното, не може да бъде страна в гражданския процес /Решение № 1217 от 19.06.1998г. на ВКС по гр. д. № 926/98г., Определение № 132 от 30.03.2022г. на ВКС по ч.т.д.№542/2022г. и др./. В хипотезата на специалната работодателска правоспособност по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, клонът, като организационно обособената структура на търговеца, може да участва като страна в производство по трудови спорове, но постановеното спрямо него решение обвързва юридическото лице, в чиято организационна структура той е включен. Затова в този случай като надлежна страна в процеса могат да участват както организационно обособената структура, поради призната от Кодекса на труда правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице, в чиято структура е клонът и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението В този смисъл са и разясненията, дадени с решение №310/15.06.2012г., по гр. д. № 458/2010г. на ВКС, ГК, IV ГО; решение №325/22.07.2011г. по гр. д. № 954/2010г. на ВКС, ГК, IV ГО, Определение №204 от 30.12.2008г. на ВКС по гр. д. №5022/2008г., II г. о. и др. По делото действително се установява, че в процесното трудово правоотношение голяма част от работодателските права и задължения са упражнявани от ФИРМА. В случая обаче в трудовите договори на ищеца и последващите анекси към тях като работодател е посочено ответното дружество, което е и страна по трудовото правоотношение. В този смисъл възражението за ненадлежна легитимация на ответното дружество – ФИРМА се явява неоснователно.

По исковете по чл. 74, ал. 4 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на иска за заплащане на трудово възнаграждение в тежест на ищеца е да докаже съществуването на трудово правоотношение с ответника и полагането на труд за твърдения период, съответно настъпването на предпоставките за начисляване на т. нар. „секторни плащания” и техния размер, както и падежа на това задължение.