Решение № 15 от 12.02.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Габрово, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил В. Ставрев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Васил В. Ставрев Административно наказателно дело № 20244210200709 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Цератицит България” АД, ЕИК: 817061834, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, бул. „Столетов” № 157, представлявано от изп. директор Георги П. – чрез адв. И. Т. от АК - София, против Наказателно постановление № 07-2400413/09.09.2024 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда – Габрово”, с което на дружеството - жалбоподател на основание чл. 416, ал.5 от КТ във вр. с чл. 413, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева в качеството на работодател за нарушение по т. 54.2 от Приложение 1 към чл. 7, т.1 от Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с елетрокари и мотокари във вр. с чл.

14, ал.1 и ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/.

В жалбата и пред настоящия съдебен състав адв. Т. моли за отмяна на атакуваното Наказателно постановление поради неясно и неточно формулиране на вмененото нарушение и доказана самоинициатива на загиналия работник като единствена причина за настъпване на инцидента.

Декларирано е и искане на присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Административнонаказващият орган се представлява от юрк. С., която мотивира цялостната доказаност на процесното нарушение и коректната му правна квалификация, поради което пледира за цялостно потвърждаване на обжалвания санкционен акт. Моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при отмяна на атакуваното Наказателно постановление възразява срещу размера на заплатения адвокатски хонорар.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, видно от предоставените на Директора на Дирекция „Инспекция по труда – Габрово” правомощия по силата на приложената по делото в заверено копие Заповед № ЧР-008/08.01.2020 г. на изп. директор на ИА „ГИТ”.

Към м. юли 2024 г. Г.Б. заемал длъжността „Техник, ел. обзавеждане на промишлени предприятия” в „Цератицит България” АД, като негови колеги със сходни функции в същото структурно звено на предприятието били и свидетелите Т. К., С. П. и И. Д.. На 08.07.2024 г. четиримата получили устно нареждане от своя пряк ръководител – свидетелят Д. П., да подменят две неработещи осветителни тела на фасадното осветление, без да бъде конкретизиран механизмът на извършване на поставената задача. На 09.07.2024 г. Г.Б. се уговорил със свидетеля Т. П. – мотокарист в дружеството, да съдейства за подмяната на осветителните тела с управлявания от него мотокар марка „Linde” с рег. № ЕВ 02652. Във връзка с това С. П. и И. Д. се качили в метален кош и свидетелят Т. П. ги издигнал с вилиците на цитирания мотокар на височина 3,51 м. първоначално до едното, а впоследствие – и до другото неработещо осветително тяло, които двамата подменили, като дейността им от земята била направлявана от Г.Б.. След приключване на посочената дейност С. П. и И. Д. се върнали на работното си място, а Г.Б. помолил Т. П. да го качи с коша до фасадата на цех „Термичен”, за да отстрани 2 висящ кабел. Свидетелят Т. П. се съгласил, поставил металния кош на вилиците на мотокара и по този начин издигнал Г.Б. до висящия кабел. В процеса на работа Г.Б. помолил Т. П. да му донесе клещи. Във връзка с това свидетелят Т. П. отишъл до работилницата, като при връщането си видял Г.Б. паднал на земята, като пристигналият малко по – късно на място лекарски екип констатирал смъртта му.

Във връзка с инцидента на 09.07.2024 г. /на място/ и на 11.07.2024 г. /по документи/ служителите на АНО и настоящи свидетели Ц. Р. и Б. Т. извършили проверка, резултатите от която обективирали в Протокол изх. № ПР2426472/02.08.2024 г., в който вписали, че една от причините за злополуката е поставянето върху вилиците на мотокара на метален кош, без да са предприети мерки да неговото сигурно захващане. За това деяние, квалифицирано като нарушение по по т. 54.2 от Приложение 1 към чл. 7, т.1 от Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с електрокари и мотокари във вр. с чл. 14, ал.1 и ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, Ц. Р. и Б.

Т. съставили против дружеството АУАН № 07-2400413/05.08.2024 година, станал основа за издаване и на атакуваното Наказателно постановление.

Същото било връчено на представител на юридическото лице - жалбоподател на 11.09.2024 г., като на 25.09.2024 г. е подадена и настоящата жалба против него.

Същевременно във връзка със случая е образувано и сл.дело № 17/2024 г. по описа на ОСлО при ОП – Габрово за престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.

Горевъзприетата фактическа обстановка, почиваща на съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обосновава материалноправната незаконосъобразност на обжалваното Наказателно постановление, доколкото с него „Цератицит България” АД на първо място е санкционирано за неизвършено административно нарушение. Съгласно посочената като нарушена на първо място разпоредба на чл. 14, ал.1 и ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ лицата по ал. 1 /работодателите/ носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица. Впоследствие е направена 3 привръзка и с разпоредбата на т. 54.2 от Приложение 1 към чл. 7, т.1 от Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с елетрокари и мотокари, указващ, че при работа с такива машини следва да се предприемат мерки за сигурно захващане на неустойчиви товари и товари, за които има опасност да бъдат изпуснати от съоръжението. Ведно с това и стъпвайки върху наличната доказателствена съвкупност съдът приема, че на процеснита дата и час на територията на „Цератицит България” АД е настъпила смъртта на служителя на дружеството Г.Б., но не констатира установена връзка между този факт и конкретно действие или бездействие на отговорни лица - служители на жалбоподателя.

Установено бе, че на 08.07.2024 г. свидетелят Д. П. в качеството си на техен ръководите е дал нареждане на Г.Б., Т. К., С. П. и И. Д. да подменят две неработещи осветителни тела на фасадното осветление, без да бъде прецизиран механизмът на извършване на поставената задача. Доказан факт е също така и че Г.Б. самоволно е решил това да стане чрез сядане на свидетелите С. П. и И. Д. в метален кош и неговото повдигане на съответните осветителни дела, което пък е реализирано от Т. П.. Едва впоследствие самият Г.Б. по своя преценка, без да е получил никакви заповеди в тази насока, е решил да отстрани висящ кабел по идентичен начин, като този път самият той е влязъл в металния кош и е бил издигнат от вилиците на мотокар Linde” с рег.

№ ЕВ 02652, управляван отново от свидетеля Т. П.. Тази конкретна дейност обаче никога и по никакъв начин не му е вменявана като задължение по надлежния ред, а освен това не бе установено което и да е длъжностно лице от състава на дружеството – работодател да е указвало на пострадалия как да стане това. Този механизъм доказано е резултат на самоволно решение на работника Г.Б., за което обаче работодателят не може да носи каквато и да е административнонаказателна отговорност.

По гореизложените съображения съдът извежда категоричната материалноправна незаконосъобразност на обжалваното Наказателно постановление, доколкото санкционираното юридическо лице не е осъществило вмененото му с него нарушение. В случая доказано се касае за самоволно предприети действия на пострадалия работник с наложен изцяло и единствено от него механизъм, поради което и спрямо „Цератицит България” АД отсъстват каквито и да е законови предпоставки за ангажиране на административнонаказателна отговорност на основание чл. 416, ал.5 от КТ 4 във вр. с чл. 413, ал.2 от КТ, което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваният санкционен акт.

Отделно от това съдът и констатира и две такива от процесуален характер, първото от които е свързано е неясното описание на изследваното нарушение. В атакуваното Наказателно постановление АНО е очертал приетата и от съда за достоверна фактическа обстановка и след това е изписал, че по този начин „…е поставен на вилиците на мотокара метален кош, без да са предприети мерки за сигурно захващане.” Така формулирана, волята на АНО остава неясна, като липсва словесно описание как точно това доказано фактическо положение ангажира административнонаказателна отговорност на дружеството, респ. дали същото е резултат от получено нареждане от длъжностно лице в разрез с дадена императивна норма, или пък се касае за допускане настъпването на инцидента чрез някакво бездействие. Никаква конкретика от това текстовото описание няма по отношение кой, как и по чие указание е действал в случая и защо именно „Цератицит България” АД следва да носи отговорност за това „поставяне”. Опит, но отново недостатъчен, за по – конкретно текстово очертаване е направен едва в частта касателно мотивите за размера на наложената имуществена санкция, но и там отсъства дължимата се яснота както относно основополагащите характеристики на деянието, така и най – вече на правната връзка на извършеното с определено действие или бездействие на представител на санкционираното юридическо лице.

Не на последно място съдът констатира и че направената цифрова привръзка на деянието е неправилна, като според АНО е нарушена т. 54.2 от Приложение 1 към чл. 7, т.1 от Наредба № 10 от 07.12.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с елетрокари и мотокари, съгласно която следва да се предприемат мерки за сигурно захващане на неустойчиви товари и товари, за които има опасност да бъдат изпуснати от съоръжението. Така установената фактология обаче налага друга правна квалификация, доколкото в случая пострадалият е бил издигнат на мотокар от свидетеля Т. П. в нарушение на т. 12 от Приложение 1 към чл. 7, т.1 от същата Наредба, съгласно която не се допуска превоз на хора върху кара, виличните рогове, сменните съоръжения и ремаркетата, ако те не са предвидени за тази цел от производителя. В този ред на мисли е налице процесуален дефект и касателно точното законово описание на изследваното нарушение, което е още една предпоставка за цялостна отмяна на атакувания 5 санкционен акт.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН Дирекция „Инспекция по труда – Габрово” дължи заплащане на направените от „Цератицит България” АД разноски за наетия защитник в настоящото производство. Дружеството е ангажирало такъв в лицето на адв. И. Т. от АК София, на която съобразно представеното по делото пълномощно е заплатена сумата от 650 лева. От страна на юрк. С. по реда на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН е направено искане за редуциране на този размер поради завишеност и ниска степен на фактическа и правна сложност на делото, което съдът намира за основателно. Безспорно материалите по делото са в относително ограничен обем, а съдебното следствие приключи в рамките на три заседания, поради което и размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение се явява прекомерен и следва да бъде редуциран. А с оглед на това заключение и параметрите по чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира сумата от 500 лева за адекватна по отношение реализираното от адв. И. Т. от АК – София процесуално представителство.