Решение № 349 от 12.10.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. София, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Мая Цонева

Даниел Луков при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Калин Софиянски като разгледа докладваното от Блага Иванова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200608 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. П.

Р., депозирана чрез защитата, срещу решение на Варненски апелативен съд № 64 от 3.05.2023 г, по ВНОХД № 337/22, с което е изменена присъда на Окръжен съд, Варна, № 49 от 12.09.2022 г, по НОХД № 1283/21, като съдебният акт е отменен в частта относно постановеното отнемане в полза на държавата на превозни средства, собственост на подсъдимия, актът е изменен относно размера на дължимите разноски и е потвърден в останалата му част.

С първоинстанционната присъда жалбоподателят е признат за виновен в това, че през периода от 2.05.2017 г до 31.12.2017 г, в /населено място/, при условията на продължавано престъпление, като пълномощник на /фирма/, /населено място/, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане / ЗКПО /, възлизащи на сумата 11 915, 76 лв, големи размери, като осъществявал счетоводството в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство по отношение на отразяване на договори за услуги, като 1 използвал неистински и с невярно съдържание частни документи при упражняване на стопанската дейност и при предоставяне на информация пред органите по приходите, с оглед на което и на основание чл. 255, ал. 1, т. 5 и т.

6 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода“, при „общ“ режим, и глоба от 2 000 лв, като е оправдан по обвинението да е извършил престъплението в периода от 1.01.2017 г до 1.05.2017 г, както и относно неподаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 ЗКПО за календарната 2017 г. Със същата присъда са отнети в полза на държавата лек автомобил /марка/ ДК/рег. №/ и товарен автомобил /марка/ /рег. №/, собственост на подсъдимия. Със съдебния акт на жалбоподателя са възложени сторените по делото разноски.

С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъкват се следните аргументи: Съдът от първата инстанция е възпроизвел дословно фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, и същото нарушение е допуснато от въззивната инстанция. Апелативният съд е извършил доказателствен анализ в отклонение от процесуалните изисквания. Мотивите на съда не съдържат еднозначни изводи относно фактическите положения, имащи значение за съставомерността на деянието. Налице е съществено процесуално нарушение, изразяващо се в пропуска на съдебните състави да констатират порок при изготвяне на обвинителния акт. Липсва кръг от факти в обвинителния акт, относими към формите на изпълнителното деяние, за които жалбоподателят е осъден. Не е взето предвид, че подсъдимият не е имал съпричастност към осъществяване на счетоводната дейност на дружеството. Изводът на съда, че жалбоподателят е използвал процесните документи, като е целял да извърши данъчно престъпление, почива на невярна интерпретация на доказателствените източници. Обясненията на подсъдимия, че счетоводството на дружеството е водено от св. А., която би могла да бъде потенциален субект на престъпление, неправилно са отхвърлени. Не е съобразено, че показанията на св. Б. не следва да бъдат безкритично кредитирани, при условие, че той също е потенциален извършител на данъчно престъпление. Не са взети предвид доказателствата, че е изпълнен договорът, сключен между /фирма/ и /фирма/. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите, приобщени на основание чл. 371, т. 1 НПК, но не е съобразил частта от показанията им, че тези лица действително са работили на строителен обект, стопанисван от дружество /фирма/.

2

Неправилен е изводът на съда, че св. Б. не е имал знание относно стопанската дейност на дружеството. От заключението на Агрономическата експертиза, показанията на св. Ж., св. Д., св. Р., св. Я., е установено, че /фирма/ е изпълнило дейностите, предмет на договора с /фирма/, но това обстоятелство не е съобразено от съда. Допуснатите съществени процесуални нарушения са довели до неправилно приложение на материалния закон. Не е взето предвид, че процесните граждански договори не са първичен счетоводен документ.

Съдът е кредитирал заключението на вещото лице, че осчетоводяването на разходи по инкриминираните документи би се отразило на финансовия резултат, имащ отношение към определяне размера на корпоративния данък, но не е установил дали такива разходи действително са осчетоводени и в какъв размер. Не е отчетено становището на вещото лице, че ако бъдат осчетоводени и признати разходите за възнаграждения и осигуровки по инкриминираните граждански договори, би се стигнало до ощетяване на бюджета със сума, в размер на 3 650, 91 лв, докато подсъдимият е осъден за значително по-голяма сума / 11 915, 76 лв /. Съдът не е взел предвид, че за представляващия дружеството би възникнало задължение да установи данъчните задължения за 2017 г, но това задължение попада извън инкриминирания период. Съдът не е изследвал въпроса как следва да се преценят действително направени разходи, респективно, реално укрити данъци, при документална необоснованост на разходите за конкретна стопанска дейност. В посочената хипотеза данъчната основа следва да бъде определена по реда на чл. 122 ДОПК, в която хипотеза би било възможно да се съобразят реалните разходи и оттам, действително дължимия данък.

Наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като при неговата индивидуализация не са приложени законосъобразно правилата на чл. 54 НК.

Не са отчетени смекчаващи отговорността обстоятелства. Не е взето предвид, че за осъждането през 1982 г е настъпила амнистия, а не реабилитация по право.

С жалбата се прави искане за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на подсъдимия или за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на 3 жалбата.

Подсъдимият жалбоподател моли да бъде оправдан.

Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Настоящата инстанция счита, че релевираните съществени процесуални нарушения не са допуснати, а възраженията на защитата в тази насока не могат да бъдат споделени. Съображенията за това са следните:

Липсва соченото от защитата нарушение на процесуалните изисквания при изготвяне на обвинителния акт. В обстоятелствената част на обвинителния акт е отразен кръгът от факти, имащи значение за съставомерността на инкриминираното престъпление, като е посочено с какви действия са осъществени признаците от състава. Изрично е отбелязано, че през 2017 г обвиняемият като фактически управител на дружеството е решил да води счетоводството в разрез със законовите изисквания, като за целта се е снабдил с неистински документи и с такива с невярно съдържание, които предоставил на св. А., ангажирана със счетоводната отчетност на юридическото лице. В обвинителния акт е посочен механизма на осъществяване на престъплението, а именно: представяне пред данъчните органи на договори за услуги, които са привидни, но са създадени с цел да попречат за установяването и заплащането на данъчните задължения по чл. 92 ЗКПО. Следователно, не може да бъде споделено становището на защитата за допуснато процесуално нарушение при изготвяне на обвинителния акт, откъдето следва, че съдебните състави, които са се произнесли по делото, не са имали основание да констатират наличие на порок в обвинителния акт, който би обусловил необходимост от прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

На следващо място, не може да бъде споделено възражението, че фактическите обстоятелства, описани в обвинителния акт, са идентични с тези, възприети от съда в първата инстанция и във въззивната такава.

4

Наличието на съвпадение при описване на релевантните факти произтича от обстоятелството, че хронологията на събитията е една и съща. При това положение, сходството в редакционно отношение на фактическата обстановка, изложена от прокурора в обвинителния акт, и тази, възприета от съда, не може да се счита за процесуално нарушение, а възражението в тази насока е неоснователно.

Въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение при анализа на доказателствата и средствата за тяхното установяване, тъй като е спазил изискванията на чл. 14 НПК. Обстойно са анализирани гласните доказателства, изводими от свидетелските показания, и от обясненията на подсъдимия, съпоставени с писмените доказателства и със становището на вещите лица по приетите експертизи. Съдът стриктно се е придържал към рамките на предмета на доказване, за да изведе своите фактически и правни изводи, а логическият процес при анализа на доказателствената съвкупност е протекъл при пълно съответствие с правилата на формалната логика.

Спазвайки изискванията на чл. 102 НПК, съдът е оценил доказателствата, изследвайки тяхната относимост към обвинението, предмет на наказателното производство, за да отговори на въпроса дали се касае за съставомерно деяние. Верен е изводът на съда, че подсъдимият се е възползвал от ниския социален статус на св. Б., водил скитнически живот, за да регистрира дружеството /фирма/. Формално, свидетелят е бил собственик и управител на юридическото лице, а фактически, стопанската дейност е водена от подсъдимия, който се е снабдил с пълна представителна власт, въз основа на упълномощаване. Съдът е имал основание да даде вяра на казаното от св. Б. на досъдебното производство, тъй като тези негови показания кореспондират на други доказателствени средства, за чиято достоверност не е възникнало съмнение, каквито са показанията на св. А., показанията на свидетелите, приобщени по реда на чл. 371, т. 1 НПК, писмените доказателства, експертните заключения. Съвкупната оценка на изброените доказателствени източници разколебава тезата на жалбоподателя, изводима от неговите обяснения, че не той, а св. Б. е участвал активно в стопанската дейност на дружеството. С решаващо доказателствено значение относно авторството на деянието в лицето на подсъдимия са показанията на свидетелите, вписани в 19-те представени граждански договора, че не са полагали труд в лозовия масив, респективно, че не са получавали заплащане. Казаното от свидетелите 5 кореспондира на заключението на Графологическата експертиза, че подписите на „изпълнители“ в гражданските договори и останалите документи, приложени към тях, не са положени от съответните лица.

Неоснователно се изтъква, че показанията на цитираните свидетели не са оценени с оглед на твърденията им, че се е случвало да работят на строителен обект, стопанисван от подсъдимия. Такива факти действително фигурират по делото, но те са ирелевантни за неговия изход, тъй като са извън предмета на обвинението,което касае полагане на труд в лозов масив, за което свидетелите са категорични, че не се е случвало. Относно действителната роля на подсъдимия при осъществяване на дейността на дружеството е от значение и това, че в процесните договори подписът на „възложител“ е положен именно от подсъдимия. Отделно от това, изяснено е, че, към момента на инкриминираното деяние, дружеството не е разполагало със съответната финансова и кадрова обезпеченост, за да изпълни обема работа, описана в приложените граждански договори. Вярно е, че в процесния имот са извършени предвидените мероприятия по засаждане на лозови насаждения и изграждане на лозов масив, с което /фирма/ е изпълнило задължението си към /фирма/. Този факт обаче не оневинява подсъдимия, тъй като е установено, че към извършената работа представляваното от него дружество /фирма/ няма съпричастност, а лозовият масив е изграден по неустановен начин и от неустановени лица. Що се отнася до заключението на Агрономическата експертиза и показанията на св. Ж., св. Д., св. Р., св. Я., те установяват, че лозовият масив е изграден и функционира, но не дават отговор на въпроса кой е положил труда и по какъв начин е станало това. Същественото за изхода на делото е, че представените от подсъдимия документи, целящи да „докажат“, че представляваното от него дружество е извършило работата в лозовия масив, са документи с невярно съдържание и неистински по произход, а представените граждански договори са привидни и не отразяват действителното фактическо положение. При тази хипотеза, обстоятелството, че работата е изпълнена от друг правен субект, не може да повлияе на наказателната отговорност на подсъдимия, който е създал привидност, че работата е извършена от представляваното от него дружество и за положения труд е осъществено заплащане на лицата, които са „работили“ на обекта.