Решение № 454 от 07.05.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3316/2020
- Вид
- Решение № 454
- Подписан
- 07.05.2021
- Състав
- Иванка Ангелова, Красимир Машев, Златина Рубиева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 304 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 523, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- § 2, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "б", изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 68, ал. 1, предл. 2 · Закон за собствеността
- чл. 68, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 69 · Закон за собствеността
- чл. 70 · Закон за собствеността
- чл. 70, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 70, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 75 · Закон за собствеността
- чл. 76 · Закон за собствеността
- чл. 77, предл. 2 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 81 · Закон за собствеността
- чл. 83 · Закон за собствеността
- чл. 84 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 454 гр. София , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Иванка Ангелова
Красимир Машев
Златина Рубиева при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело № 20201000503316 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 2327/21.04.2020 г., постановено по гр. д. № 16216/2018 г. по описа на СГС, I ГО, 24 с-в, са уважени предявените от Л. Г. Н. и Г. К. К. срещу А. А. Д. активно субективно съединени осъдителни петиторни искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на следната недвижима вещ: апартамент № 89, с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на АГКК, находящ се в гр. ***, местност „***”, ж. к. „***”, ул.
„***”, бл. ***, вх. „*”, ет. *, с площ по договор от 156 м 2 (по договор и съдебно Решение №1043/03.02.2016 г., постановено по гр. д. №3375/2012 г. по описана СГС, ГО, 19 състав), а по скица – 129, 25 м2 , състоящ се от четири стаи, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, преддверие, коридор и три балкона, като този самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при съседи: имот с идентификатор ***, под имота имоти с идентификатори *** и *** и над обекта имот с идентификатор ***, а по документи при съседи: апартамент № 96, от вход „З”, от две страни - двор, помещение за колички, асансьорна шахта, стълбище и двор, отдолу – апартамент № 88, отгоре – апартамент № 90, заедно с прилежащото мазе № 8 с полезна площ от 6,82 м2 , а по договор и Съдебно решение № 1043/03.02.2016 г., постановено по гр. д. № 3375/2012 г. по описа на СГС, ГО, 19 състав с площ от 13,70 м 2 , при съседи: мазе № 7, двор, мазе № 9 и мазе № 10, 1 коридори на мазета, заедно със 7,975% ид. части от общите части на вход „А” от жилищната сграда, както и с 0,682% ид. части от правото на строеж върху мястото, съставляващ УПИ I, кв. № 133д, по ПУП на гр. София, местността „Красно село -плавателен канал”, с площ от 8500 м2 , при съседи: от север – улица, от изток – УПИ II, от юг – ул. „Тодор Каблешков”, от запад – улица.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника, който поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен, тъй като първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че ищецът е придобил правото на собственост върху спорния имот на оригинерно
(първично) основание - изтекла в негова полза кратка (5-годишна) придобивна давност, която е продължила от момента на сключване на процесния транслативен възмезден договор, обективиран в н. а. № 143/28.04.2010 г., съставен по н. д.
№ 138/2010 г. от нотариус В. В., като този договор представлява правно основание, годно да го направи собственик по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Счита, че като не е разгледал това правопрекратително, респ. правопораждащо материалноправно възражение, СГС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Въззиваемите са подали в законоустановения срок писмен отговор, в който поддържат становище за неоснователност на въззивната жалба, тъй като в обжалваното решение първоинстанционният е достигнал до правилния извод, че ищците са придобили правото на собственост върху процесния имот въз основа на изтекла в тях 10-годишна придобивна давност, продължила през периода от 1994 г. до 2009 г., като не е установено след този период ответникът да е установил свое фактическо господство върху спорната недвижима вещ, респ. че то се основава на правно основание, годно да го направи собственик. В този смисъл, поддържат, че транслативната възмездна сделка, обективирана в н. а. № 143/28.04.2010 г., съставен по н. д. № 138/2010 г. от нотариус В. В., е нищожна поради нейната привидност (при абсолютна симулация), тъй като страните по нея изначално не са целели настъпване на нейните правни последици. Считат, че сключването на този договор за покупко-продажба по време на висящ исков процес между ищците в настоящото исково производство и праводателя на ответника (неговата баба) - с правно основание чл.
38а ЗЖСК, както и фактът на близка родствена връзка между купувача и продавача (баба и внук) представляват доказателство за твърдяната привидност на оспорената придобивна сделка, което изключва добросъвестността на купувача като владелец на спорния имот.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, като се явява и основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на 2 решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
СГС, I ГО, 24 с-в е бил сезиран с активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че ищците са станали собственици на процесната недвижима вещ на основание изтекла в тяхна полза обща (10-годишна) придобивна давност, продължила през периода от 1993 г. до 2009 г.( когато владението им е отнето от Л. З. К. - баба и праводател на ответника) с помощта на държавната принуда (въз основа на влязло в сила решение по иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК). Счел е, че най-ранната дата, от която ответникът е започнал да владее спорния имот, е 29.06.2010 г., а най-късната - 29.04.2011 г., но въпреки че упражняването на фактическа власт от него да е продължило повече от 5-години, той не е имал намерение за своене („анимус”), тъй като със сключване на процесния транслативен договор бил „формирал воля като собственик на имота, чието право е придобито на деривативно основание - договор за покупко-продажба” - следователно, според първоинстанционния съд „придобиването” правото на собственост от несобственик изключвало субективния елемент на владението (намерението за своене).
Чрез петиторния осъдителен иск ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на ищеца и въз основа на това установяване да се допусне по отношение на ответника, който я владее или държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт върху спорната вещ на собственика. Следователно, фактическият състав, при осъществяването на който възниква материалното притезателно право да се иска предаване фактическата власт, включва три юридически факта – две положителни и една отрицателна материална предпоставки. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи правното задължение (доказателствената тежест) да установи, че е титуляр на правото на собственост върху спорната вещ, както и че ответникът я владее или държи, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е длъжен да установи, че упражнява фактическата власт върху вещта на вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно.
Не е спорно между страните, а и от Решение № 702/21.12.2009 г., постановено по гр. д. № 676/2009 г. по описа на ВКС, II ГО, се установява, че с влязло в сила Решение № 183/30.03.2009 г., постановено по гр. д. № 5032/2007 г. по описа на ВКС (отменено по реда на чл. 304 ГПК, тъй като не е участвал необходим факултативен другар - съпругът на ответника в това съдебно производство и ищец в настоящото Г.К. К.) е бил уважен предявен иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК за предаване владението на процесния имот от Л. Г.
3
Н. (ищца в настоящото исково производство) на Л. З. К. (баба и праводател на ответника в настоящото съдебно производство).
Именно въз основа на влязлото в сила решение, постановено по иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК, с Протокол от 06.07.2009 г. по изп. д. № 2009783040192/09 г. ЧСИ Ив. Ч. е въвел праводателя на ответника в настоящото исково производство (Л. З. К.) във владение на процесния имот, като в този момент въззиваемите са били отстранени от фактическото господство върху него.
От н. а. № 143/28.04.2010 г., съставен по н. д. № 138/2010 г. от нотариус В. В., удостоверяващ сключен договор за покупко-продажба, се установява, че Л. Г. Н. (ищца по иска с правно основание чл. 38а ЗЖСК) е „прехвърлила” на възмездно правно основание правото на собственост върху спорния имот на въззивника в настоящото производство - А.
А. Д., срещу поемане на насрещната парична престация - за заплащане на уговорената продажна цена.
Но възобновеното въз основа на отменителното решение на ВКС (чрез извънредните средства за отмяна на неправилни съдебни решение - по чл. 304 ГПК) съдебно производство, образувано по иска с правно основание чл. 38а ЗЖСК, е било прекратено с влязло в сила на 28.04.2012 г. Определение № 20/29.03.2011 г., постановено по гр. д. № 512/2010 г. по описа на СРС, ГО, 26 с-в - на основание чл. 119, ал. 2 ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 1 ГПК поради отказ от иска от процесуалния субституент (макар и да не е съобразено, че действителният носител на спорното материално право - ЖСК, не е дал съгласие за разпореждане с предмета на делото).
От влязлото в сила на 25.04.2017 г. Решение № 1043/03.02.2016 г., постановено по гр. д. № 3375/2012 г. по описа на СГС, I ГО, 19 с-в, се установява, че е уважен предявен от ищците в настоящото съдебно производство срещу праводателя на ответника (Л. З. К.) осъдителен петиторен иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на процесния имот.
Останалите писмени доказателствени средства като неотносими за правилното решаване на правния спор, предмет на делото, не следва да бъдат обсъждани обективираните в тях факти не биха могли да формират вътрешното убеждение на съда (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК). Този извод се отнася и за нотариална покана с рег.
№ 2932/09.05.2012 г. - от една страна, добросъвестността при владението се преценява към момента на осъществяване на правното основание, годно да направи владелеца собственик (в конкретния случай към момента на сключване на процесния транслативен възмезден договор - 28.10.2010 г.; арг. чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗС), а от друга, не поканата за предаване владението на имота би смутила владението, а предявяването на собственически иск (в настоящия случай едва след предявяване на ревандикационния иск владелецът би станал недобросъвестен - в този смисъл са и тълкувателните разяснения, дадени в т. 6 от ППВС № 6/27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г, но това обстоятелство е ирелевантно за правилното 4 решаване на правния спор, пренесен пред въззивната инстанция с въззивната жалба).
От показанията на свидетеля В. П., позната на ищците от 1991 г., се установява, че от 1993 г. те са започнали да упражняват фактическа власт върху имота с намерение да го своят („През 1993 г. става собственичка и си купува апартамент от Б.”), като са извършвали действия, съответни на вещното правомощие владение, а упражняването на фактическото господство е преустановено през 2009 г. („когато ЧСИ ги извади от тази собственост”).
Свидетелства, че, когато посещавала ищцата, която била собственик на друг обособен обект, съседен на процесния - отдолу, в същия жилищен вход, тя й заявявала, че не се чува тропот или движение отгоре. Според субективните възприятия на свидетеля от 2009 г. в процесния апартамент нямало „осветление”.
Тези факти напълно се потвърждават и от показанията на свидетеля Ив. М., познат на ищците от 90-те години на миналия век. Изяснява се, че когато през 2012 г. е ходил да ремонтира обекта на ищцата, било необходимо да бъде отстранен теч от горния апартамент (процесния), но никой не му отворил - „Не си личеше някой да живее там... През 2016 г. бях там - ставаше въпрос за гараж и от носталгия погледнах апартамента: нямаше пердета, едва ли някой живее вътре. Не съм се качвал да търся някой след 2012 г.”.
Разпечатката съдържа 37 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e5ce4b83-f75a-456c-8ec6-b975e27d8874