Решение № 238 от 12.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Пловдив, 12.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора А. Янков като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600495 по описа за 2023 година Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 21/19.05.2023 г. по НОХД № 471/2023 г. на Пазарджишкия окръжен съд подсъдимият Н. А. Д. е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в това, че на 03.01.2020 г. в гр. П. при управление на МПС – лек автомобил „Ф.Г.“ с ДК № ********* по ул. „Х.Д.“, с посока към кръстовище с ул. „К.“, нарушил правилата за движение - чл.21, ал.1 от ЗДвП, превишил максимално разрешената скорост от 50 км/ч, като в населено място е управлявал МПС от категория „В“ със скорост 88 км/ч, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Ц. Д. от гр. П., като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б.“б“, вр. чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК е ОСЪДЕН на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода на подс. Н. А. Д. за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, като е възложена

1 възпитателната работа с него на Наблюдателната комисия при Община – П..

На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7, вр. чл. 49 ал. 2 от НК подс. Н.

А. Д. е ЛИШЕН ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът е постановил веществените доказателства по делото да бъдат унищожени след влизане на присъдата в законна сила.

Подсъдимият Н. А. Д. е осъден да заплати, направените на досъдебното производство разноски по сметка на ОД на МВР – Пазарджик в размер на 1167 лева.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал подсъдимият Н.

Д., който чрез защитника си – адв. Е. Б. от АК – Пазарджик, го е обжалвал в съответния срок. Основното оплакване в жалбата на защитника е срещу постановената присъда в частта, с която на основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимият Н. Д. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 2 години, което наказание счита за несправедливо и моли да бъде намалено от две на една година. В допълнението към въззивната жалба от адв. Б. се обръща внимание на поведението на пострадалата, която бягайки е пресякла пътното платно, както и на неотразеното в мотивите обстоятелство, че според показанията на св. К., пътувала заедно с подсъдимия, пред него непосредствено е имало друг автомобил. Иска се да бъдат съобразени като допълнителни обстоятелства, естеството на допуснатите от подсъдимия дребни нарушения на правилата за движение, за които е бил наказван, това че близо две години след инцидента не е извършвал други нарушения на правилата за движение, както и че професията му изисква да има свидетелство за правоуправление. Ако бъде уважена жалбата им, молят за намаляване на наказанието лишаване от правоуправление на 1 година или на 1 година и шест месеца.

Частните обвинители И. Д., Р. Д. и С. Д., чрез техния повереник – адв.

Т., не са обжалвали постановената присъда. От тях е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се прави собствен анализ на събраните по делото доказателства и интерпретация на изводите на съда за осъществяване на инкриминираното деяние, като изразява несъгласието си с виждането, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата. Също така се обръща внимание, че пострадалата е била на 46 години и смъртта й е настъпила бавно 2 и мъчително, като наложеното наказание не е с висок размер и силно занижено, с оглед на причинения резултат. Въпреки изложените пространни съображения, адв. Т. счита накрая, че постановената присъда следва да се потвърди, тъй като наложеното наказание като размер се явява справедливо, а жалбата на подсъдимия предлага да се остави без уважение. Претендират се разноски в рамките на минимално предвидените адвокатски възнаграждения за предоставена безплатна правна помощ на частните обвинители, не само пред окръжния, но и пред апелативния съд, като се прилагат списък за разноските и шест на брой договори за предоставяне на правни услуги по реда на чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. В списъка за разноски се посочва, че е съставен съгласно чл.80 от ГПК, като се иска определяне на минимално адвокатско възнаграждение, съобразено с увеличените лимити при приключил наказателен процес, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, без да се конкретизират размери. В постъпилия втори по ред отговор /по повод на подадената частна жалба срещу присъдените разноски на частните обвинители с определение по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, след постановяване на присъдата, предмет на производство по реда на Глава 22 от НПК/ се посочва, че постановената присъда касае първоначалното обвинение по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, като според фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт са извършени от подсъдимия няколко неправомерни и наказуеми деяния. Тъй като е предвидено за престъплението кумулативно налагане на наказания, следва на основание чл. 13, ал.3 от Наредбата – за процесуално представителство, защита и съдействие на частния обвинител, възнаграждението по ал.1 да се увеличи с ½. Позовава се на разпоредбата на чл. 13, ал.1, т.4 от Наредбата за предвидено наказание до 15 години лишаване от свобода и възнаграждение от 2250 лева. Затова същото следва да се увеличи с ½, което прави разноски от по 3375 лв. възнаграждение за всеки един от частните обвинители или общо дължимата сума е 10 125 лева. Евентуално, ако тази преценка се счете за неправилна, да им се присъдят разноски за безплатна правна помощ от по 1500 лева, увеличени с ½, т.е. по 2250 лв. за всеки частен обвинител или общо дължимо минимално възнаграждение от 6750 лева. Затова се иска от въззивната инстанция да им бъдат присъдени минимални разноски за адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ в размер от 10 125 лева или при евентуалност от 6750 лева.

3

На ОП – Пазарджик са изпратени преписи от постъпилите въззивна жалба и отговор, но не са взели отношение.

Представителят на АП – Пловдив счита, че подадената въззивна жалба на подсъдимия с искане за намаляване срока на лишаване от правоуправление за неоснователна. Подчертава, че това не би могло да стане в параметрите поискани от защитата от 1 година, предвид разпоредбата на чл. 49, ал.2 от НК, която изисква съобразяване с размера на наказанието лишаване от свобода от 1 година и 6 месеца. Намира, че от окръжния съд са отчетени управлението на МПС с превишена скорост, нощно време, при неработещо улично осветление и многократното санкциониране на подсъдимия по ЗДвП, което го отъждествява като безразсъден водач. Затова и намаляването на размера на наказанието лишаване от правоуправление няма да доведе до постигане на основната цел за превъзпитанието на извършителя. Не взима отношение относно претендираните разноски от повереника.

Частните обвинители И. Д., Р. Д. и С. Д. се явяват редовно призовани, като се представляват от повереника им – адв. Д. Т. от АК – С.. Той моли да се потвърди постановената присъда изцяло като правилна и справедлива, а изложените доводи в жалбата на подсъдимия смята за неоснователни. По отношение на присъдените разноски от окръжния съд заявява, че нещата са приключили. Поддържа искането си за присъждане на разноски пред въззивната инстанция, като обяснява че тъй като за извършеното престъпление са предвидени наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление, тарифата предвижда отделно възнаграждение, което е в основата на искането му за определяне на по-висок размер.

Подсъдимият Д. се явява лично и с адв. Б., като заявяват, че поддържат жалбата си по изложените в нея съображения. Молят във връзка с наложеното наказание лишаване от правоуправление, същото да се намали до 1 година и 6 месеца, предвид поведението на пострадалата, наличието и на друг автомобил пред този на подсъдимия, естеството на допуснатите нарушения на правилата за движение преди деянието и липсата на нови такива след произшествието, както и че работата му изисква да управлява МПС.

Възразяват и срещу присъждането на възнаграждение по предоставената безплатна правна помощ, тъй като за частните обвинители няма данни да са били нетрудоспособни или да са регистрирани в бюрото по 4 труда. Ако се присъждат такива разноски следва да са в размер на 1000 лева, поради предвидената по-лека наказателна отговорност за престъплението, за което подсъдимият е бил признат за виновен. В тази връзка молят да се измени първоинстанционната присъда в частта за наложеното наказание и съобрази становището им за разноските.

Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Въззивната жалба на подсъдимия е неоснователна.

Делото е било образувано пред Окръжен съд – Пазарджик по внесен обвинителен акт срещу подс. Н. А. Д. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 03.01.2020г. в гр. П. при управление на МПС – лек автомобил „Ф.Г.“ с ДК № ********* по ул. „Х.Д.“, с посока към кръстовище с ул. „К.“ нарушил правилата за движение - чл.21, ал.1 от ЗДвП, превишил максимално разрешената скорост от 50 км/ч, като в населено място е управлявал МПС от категория „В“ със скорост 88 км/ч, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Ц. Д. от гр. П..

След провеждането на разпоредително съдебно заседание подс. Д. се е признал за виновен и със защитника му – адв. Б., са отправили искане делото да се разгледа по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, за предварително изслушване на страните и съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27 от НПК.

По делото са конституирани в качеството на частни обвинители близките родственици на пострадалата – И. С. Д., Р. С. Д. и С. С. Д., съответно нейни синове и дъщеря, с повереник – адв. Д. Т. от АК – С..

Първоинстанционният съд е допуснал разглеждането на делото по този ред, като на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК е установил, че направеното от подс. Д. самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва при постановяването на присъда, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

При тези условия Пазарджишкият окръжен съд правилно е приел за установено от фактическа страна следното:

На 03.01.2020 г., около 23 ч., пострадалата по делото Г. Д. се движела по улица „Х.Д.“ в гр. П.. В един момент предприела пресичане на пътното 5 платно от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила, управляван от подсъдимия - „Ф.Г.“ с рег. № *********. Последният се движел по същата улица, в посока към кръстовището с ул. „К.“, със скорост от около 88 км/ч, въпреки че разрешената скорост била 50 км/ч. Движението се извършвало в тъмната част на денонощието, на къси светлини. Уличното осветление в тази отсечка не работело. Водачът възприел пешеходката, когато се намирал на разстояние 45-60 м преди мястото на удара, когато Д. са намирала по средата на пътното платно. След възприемане на пострадалата Д. задействал спирачната система, съчетано с отклонение на дясно, но не успял да предотврати удара. пострадалата била ударена с предния ляв калник на опитващия се да я заобиколи отдясно автомобил и паднала отстрани, вляво от автомобила. Подсъдимият се обадил на телефон 112.

Въпреки проведеното пострадалата починала. лечение, в

00:38 часа на

04.01.2020г.,

От назначената и изготвена по делото заключение на автотехническа експертиза, което съдът възприе изцяло, като обективно и компетентно изготвено, както и от приложената скица, се установява, че автомобилът на подсъдимия е бил технически изправен; скоростта на движение на автомобила е била около 88 км/ч.; при движение със скорост 50 км/ч. произшествието е могло да бъде предотвратено с аварийно спиране.