Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 83 от 24.06.2021, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно наказателно дело 547/2021
Вид
Определение № 83
Подписан
24.06.2021
В сила
24.06.2021
Състав
Блага Иванова, Милена Панева, Мая Цонева

Цитирани разпоредби

  • чл. 36, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 43 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 43, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 83 гр. София , 24.06.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Блага Иванова

Мая Цонева

Милена Панева като разгледа докладваното от Милена Панева Касационно частно наказателно дело № 20218003200547 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 43, т. 1 НПК.

Образувано е, след като с разпореждане № 506 от 26.05.2021 г. съдията-докладчик по НОХД № 930/2021 г. по описа на Русенския районен съд е прекратил съдебното производство и е постановил изпращане на делото на Върховния касационен съд за определяне на осн. чл. 43, т. 1 НПК на друг, равен по степен съд, който да го разгледа и реши.

Представено е становище от прокурор при Върховната касационна прокуратура, според което са налице основания за промяна на местната подсъдност.

Върховният касационен съд, като взе предвид данните по делото и становището на прокурора, прие, че липсват подкрепящи искането и съответстващи на посоченото в него нормативно основание факти. Съображенията на сезиращият съдия за неговото отправяне са ориентирани към постигане на процесуална икономия, тъй като голяма част от свидетелите, посочени от прокурора живеят в гр. Ловеч, а в досъдебното производство са разпитани и още двама свидетели, живеещи в района на този град, като е възможно да се наложи и техния разпит.

От гледище на фактическото положение по делото този аргумент не надделява над принципа за местната подсъдност, заложен в чл. 36, ал. 1 НПК, според който делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението. Правилата за подсъдността са предназначени да създадат еднакъв мащаб за разглеждането и решаването на делата от гледище на обективност, непосредственост, ефективност, срочност, минимизиране на разходите и трудностите от деловоден характер, т.е. от гледище на действителното прилагане на основни принципи и изисквания на закона в наказателния процес. Поради това възникването на обстоятелства, поставящи под въпрос възможността за ефикасното 1 съблюдаване на тези принципи и изисквания законът е свързал с възможността за корекция в местната подсъдност, указвайки в чл. 43 НПК изрично хипотезите, в които е допустимо това да се случи. Предвиденото конкретно в чл. 43, т. 1 НПК изключение, на което съдията от РРС се е позовал, е допустимо, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на друг съд. Както вече е разяснявано в практиката на ВКС (напр. определение № 124/2016 г. по ч.н.д. № 1120/2016 г. на ВКС, ІІ н.о.) изискването за множественост предполага „преобладаваща група, съществен, преимуществен брой на лицата, установени като обвиняеми и/или свидетели“. В случая от приложения към обвинителния акт списък на лицата за призоваване е видно, че четирима от общо шестимата посочени в това приложение свидетели живеят в гр. Ловеч, един е с адрес за призоваване в гр. Русе, един е с посочен адрес в гр. Павликени, а подсъдимият живее в гр. /населено място/. Разсъжденията на съдията-докладчик от Софийския районен съд, свързани с наличието на разпитани като свидетели по делото лица, които не са посочени от прокурора сред включените в приложението към обвинителния акт са неотносими към чл. 43, т. 1 от НПК. При тези данни аргументите за възможни затруднения при организацията на съдебните заседания, са несъстоятелни, тъй като същите проблеми биха възникнали в другия съд при обективни предпоставки да са с не по-малък обхват, като се има предвид, че трите вещи лица са с адреси за призоваване в гр. Русе, а защитникът - в гр. Велико Търново.

С пренасяне на разглеждането на делото в съдебен район, различен от този на РС - гр. Русе няма да се постигне значима процесуална икономия, тъй като няма как да се избегне призоваването на свидетели, подсъдим, вещи лица, защитник от различни населени места в страната.

Предвид изложеното и на осн. чл. 43, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на съдията от Русенския районен съд за определяне на друг, равен по степен съд, за разглеждане на НОХД № 930/2021 г. по описа на същия съд.

Връща НОХД № 930/2021 г. за разглеждане и решаване от районният съд в гр. Русе.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3