Решение № 256 от 21.03.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Перник, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислава П. Б.-Здравкова при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска като разгледа докладваното от Борислава П. Б.-Здравкова Гражданско дело № 20221720105860 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Л. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Е. И. Р., ЕГН **********, с адрес: *** , иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ ГАРАЖ, прилежащ към самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Перник, одобрена със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо обекта от *** г., с адрес: ***, граничещ по скица: на изток – магазин, на север – двор, на запад – гараж, на юг-двор, на основание давностно владение.

В исковата молба се излага, че ищецът е собственик на магазин, към който е присъединен процесният гараж. Твърди, че е упражнявал явно и необезпокоявано давностно владение върху същия, на което основание е придобил правото на собственост върху него.

Тъй като ответницата се легитимира като собственик на имота на основание нотариален акт за покупко-продажба, за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли за уважаването му и присъждане на разноските за производството по делото.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения особен представител адв. В., с който оспорва иска като неоснователен.

Твърди, че в сградата съществуват два гаража като временно ползването им е било разменено по уговорка между собствениците, което изключва давностното владение.

Оспорва ищецът да е собственик на магазин, към който да е присъединен гаражът, както и 1 че такова присъединяване е извършено. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска. В открито съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от Нотариален акт за учредяване право на строеж върху чужда земя № ***, том I, рег. № * * * г., че И.А.Б.и Н.Т.Б. като собственици на дворно урегулирано място, образуващо парцел ***, в кв. *** по плана на гр. Перник с пространство от *** кв.м., при съседи: от две страни улици, Б.К.и Д., са учредили на сина си Г.И.А. и на дъщеря си Й.И.А. безвъзмездно и безсрочно правото да построят върху гореописания им собствен имот двуетажна жилищна сграда съгласно утвърден архитектурен план върху около 120 кв.м. два гаража и мазета, като Г. да построи гаража при съседа Б.К. и мазето за този гараж и първия етаж от жилищната сграда и ½ ид.ч. от общите части на сградата и тавана, Й.и И.А. - да построи гаража откъм новооткритата улица и мазето зад този гараж и втория етаж от жилищната сграда и ½ ид.ч. от общите части на сградата и тавана.

От Нотариален акт за учредяване на право на строеж №*** г. се установява, че Г.И.А., Й.И.А. и съпругът й Д.В.А. като собственици на дворно урегулирано място с площ от *** кв.м., находящо се в землището на гр. Перник и съставляващо по регулационния план на същия град парцел *** за имот планоснимачен номер ***, при граници: улица – от две страни, Д. и Т.Н.и К.С.С., са учредили на племенницата на първия и дъщеря на втория и третия Л. Д. Г. правото на строеж, по силата на което да построи за себе си съобразно одобрен архитектурен план в източната част на подробно описания по-горе имот и да стане изключителна собственица на търговска постройка /магазин/ с площ от около 30 кв.м.

С разрешение за строеж № *** г. от отдел „ТСУ“ при Община Перник е одобрен архитектурен проект за гараж 3,50/8 м.

Видно от Акт за узаконяване № *** г., издаден от Община Перник, че е узаконено преустройството на гараж в магазин за хранителни стоки върху парцел *** по плана на гр.

Перник, съгласно одобрен архитектурен проект.

От Становище за съответствие с изискванията на правилата и нормите за пожарна безопасност с рег. № *** г., издадено от ОД на МВР, РУ „Пожарна безопасност и спасяване“-гр. Перник се установява, че магазин за хранителни стоки на адрес: ***, е изпълнен в съответствие с изискванията за пожарна безопасност.

Съгласно удостоверение № *** г. за въвеждане в експлоатация на строеж „Магазин за хранителни стоки“ *** кв.м., издадено от Община Перник, строежът в УПИ ***, кв. ***, по плана на ***, а съгласно КК и КР на гр. Перник в ПИ с идентификатор *** е изпълнен в съответствие с одобрени приекти и издадения Акт за узаконяване № *** г., съгласно представения констативен акт обр. *** г. и изискванията към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 и 2 от ЗУТ.

Съобразно справка № *** г. чрез отдалечен достъп по данни за имот за вписвания, 2 отбелязвания и заличавания в СВ-гр. Перник за имот с идентификтор ***, сграда за търговия с площ *** кв.м., на *** г. е вписано учредяване на договорна ипотека от ипотекарни длъжници Л. Д. Г. и В.Д.Г..

Видно от удостоверение за граждански брак, издадено на *** г. от Община Перник, че Л. Д. Г. и В.Д.Г. са сключили граждански брак на ***г.

От удостверение с изх. № *** г., издадено от Агенция по вписванията, се установява, че в регистъра на имуществените отношения на съпрузите за лицето В.Д.Г. към *** г. не е регистриран режим на имуществени отношения на съпрузите.

По делото са приети договор за наем от *** г. и от *** г., сключени между Л. Д. Г., в качеството на наемодател, и „ЕФМ“ ЕООД в качеството на наемател, с предмет предоставяне за временно и възмездно ползване на помещение за магазин за хранителни стоки, намиращо се в ***.

Съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том**, рег. № ***, дело № *** г. Т.Л.Т. продава на Е. И. Р. правото на собственост върху ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Перник, одобрена със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с целия самостоятелен обект в сграда с идентификатор * * * по КККР на гр. Перник, одобрена със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК с предназначение жилище-апартамент, заедно с прилежащите му гараж и мазе, разположени в сутерена и ½ ид.ч. от общите части на сградата и тавана.

По делото е прието заключение на вещото лице по проведената съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице Н.. Експертът посочва, че процесният гараж по ККР представлява самостоятелен обект с идентификатор ***, и е присъединен към магазина, находящ се в двора на *** – сграда за търговия с идентификатор ***. Няма документи, указващи кога е извършено присъединяването на гаража към магазина, нито утвърден инвестиционен проект. Предназначението на гаража с оглед неговото реално ползване е променено. В момента гаражът е търговска площ към магазина – сграда за търговия с идентификатор ***, находящ се в двора на ***, а мазетата югозападно от гаража са преустроени на складови помещения и санитарен възел. В открито съдебно заседание вещото лице отбелязва, че до мазетата се влиза през гаража и няма друго мазе за обект с идентификатор ***.1.

Съдът кредитора заключението на вещото лице като обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните по делото.

В производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Б.Е.Т. и П.С.А. – без дела и родство със страните, и свидетелката Т.Л.Т. – майка на ответника, без дела със страните.

Свидетелят Б.Е.Т. заявява, че живее на горната улица – ***, и познава ищцата Л..

Влизал е в магазина, зареждал го е със стока. Посочва, че магазинът е направен през 1994 – 1995 г. и още от 1997 г. гаражът е част от магазина. Преди 5 месеца правил основен ремонт в 3 магазина и никой не е идвал да оспори. Не познава Е..

Свидетелят П.С.А. излага, че е взела под наема магазина от Л. и В. Преди около месец видяла за първи път Е., когато дошла в магазина и крещяла, че всичко е нейно. Магазинът функиционира от много години, като свидетелката го стопанисва от 2023 г., но е работила в магазина от 2018 г. при предишния наемодател. Магазинът се състои от две помещения, сега разбрала, че едното било гараж и по стълбички се влиза в търговския салон. Преди да наеме магазина му направила основен ремонт и никой не е имал претенции.

Свидетелката Т.Л.Т. заявява, че съпруга й Г. си паркирал колата в този гараж. Той й споделол, че Л. му се помолила да размени гаражите временно и той се съгласил тя да го ползва временно. Направила го магазин, а също направила и баня до гаража. Той починал преди 11 години.

Съдът кредитира показанията на свидетелите относно непосредствено възприетите факти като съответстващи на доказателства по делото. Доколкото свидетелката Т. не е очевидец на уговорката между ищцата и Г., съдът не възприема показанията й в тази част.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Искът е допустим, доколкото ответникът се легитимира като собственик на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от предявения иск.

За успешното провеждане на предявения установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот на посоченото придобивно основание – давностно владение.

Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице оригинерното придобивно основание, следва да са се осъществили двата елемента от фактическия състав на придобивната давност, а именно, да е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона срок ; тази фактическа власт да е осъществявана с намерението за придобиване на вещни права върху имота. Чл. 69 ЗС въвежда оборима презумпция относно намерението за своене. Трайно обобщените необходими признаци на владението са същото да е несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно.

От събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че на основание Нотариален акт за учредяване на право на строеж № *** г. ищцата е придобила правото на собственост върху магазин, изграден в парцел *** в кв. *** по плана на гр. Перник. Въз основа на разрешение за строеж от *** г. и акт за узаконяване от ***г. , издадени от Община Перник, е извършено преустройство на гаража, граничещ с магазина, като стената, която ги дели, е премахната, и на *** г. е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на 4 обекта.

О т събраните гласни доказателства се установява, че от 1997 г. ищцата упражнява непрекъсната, явна и необезпокоявана фактическа власт върху гаража, граничещ с магазина, и представляващ по КККР самостоятелен обект с идентификатор *** Предвид начина на упражняване на фактическата власт – чрез извършване на преустройство на гаража и присъединяването му към магазина на ищцата и впоследствие ползването му като част от търговското помещение, извършвайки всички действия, характерни за собственика, съдът прави извод, че фактическата власт е осъществявана с намерение за своене.

С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът е придобил правото на собственост върху процесния гараж чрез десетгодишно давностно владение.

Доколкото от заключението на вещото лице се установява, че в югозападната част на гаража е разположено и мазето, прилежащо към жилище с идентификатор *** по КККР на гр. Перник, което е единственото складово помещение за жилището и до което няма друг достъп освен през гаража, съдът намира за нужно да отбележи следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 37 и чл. 98 ЗС, избените помещения не са самостоятелни обекти на собственост, а представляват придадени към жилищните обекти складови помещения и следват собствеността на жилището. Същите биха могли да бъдат придобивани по давност или на друго основание, но само от лице, притежаващо самостоятелен обект на собственост в същата сграда в режим на етажна собственост и то при условие, че това избено помещение не е единственото складово помещение на друг самостоятелен обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда наличието на такова (напр. на жилище, което няма таванско или друго помещение с подобно предназначение) - в този смисъл Решение № 70 от 14.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3602/2021 г., I г. о., ГК , Решение № 27 от 30.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2741/2021 г., I г. о., ГК на ВКС и др.