Решение № 283 от 05.01.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 56174/2022
- Вид
- Решение № 283
- Подписан
- 05.01.2024
- Състав
- МАЯ ЙОРДАНОВА МИХАЙЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 265, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 283 гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАЯ Й. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело № 20221110156174 по описа за 2022 година
Ищецът „Х....“ ЕООД е предявил срещу ответника „И...“ ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 265, ал. 2 вр. чл. 87, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 910.00 лв., представляваща получена на отпаднало основание част от авансово платено възнаграждение по сключения между страните Договор от 10.06.2022 г., както и сумата от 814.00 лв., представляваща неустойка за забава дължима съгласно уговореното в чл.7 от горепосочения договор, ведно със законната лихва върху уважените искове от датата на влизане в сила на съдебното решение до пълното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че по силата на сключения между страните договор за изработка от 10.06.2022 г., ответникът е следвало да достави и монтира следните мебели - един гардероб с плъзгащи се врати за спалня, един гардероб с плъзгащи се врати за коридор, един гардероб с нормални врати за детска стая, един ТВ модул, един скрин с чекмеджета за детска стая, един скрин с чекмеджета за спалня, две нощни шкафчета и едно антре – портманто и шкаф за обувки. Сочи, че цената за посочените мебели била 16 280.00 лв., от които половината – 8 140 лв., били заплатени авансово по банков път.
Посочва, че срокът за изпълнение на договора бил два месеца от плащането на тази сума, т.е. срокът бил изтекъл на 16.08.2022 г. Твърди, че мебелите 1 били доставени едва на 12.09.2022 г., като посочва редица недостатъци при портмантото, гардеробите и ТВ модула. Излага твърдения, че е поканил ответника да отстрани недостатъците на 21.09.2022 г., но последният е отказал и на 06.10.2022 г. ищецът развалил частично договора с ответника чрез уведомление, изпратено по електронна поща. Ищецът уведомил ответника, че запазва скриновете и нощните шкафчета на обща стойност 3 23000 лв. Претендира разликата между авансово платените 8 140.00 лв. и стойността на запазените мебели, в размер на сумата от 4 910 лв. Твърди, че за забавянето от страна на ответника следвало да се начисли неустойка в размер на 5 % от стойността на договора или общо сумата от 814.00 лв., която се претендира с исковата молба. Претендира разноски.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника „И...“ ЕООД е постъпил отговор, с който счита предявените искове за недопустими и неоснователни. Твърди, че не са настъпили условия за разваляне на договора, че изработката е извършена съобразно уговореното, както и че твърдените от ищеца недостатъци не са съществени. Не оспорва наличието на договор за изработка, както и авансовото плащането на половината от уговореното възнаграждение от ищеца. Не счита договора за развален.
Претендира разноски.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
С определение от 27.06.2023 г., в което е обективиран изготвения по делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че между страните е възникнало валидно облигационно отношение съгласно договор за изработка от 10.06.2022 г., по силата на което ответникът е следвало да достави и монтира посочените в исковата молба мебели, че от ищеца е заплатена изцяло авансовата сума от 8 140.00 лв. по сметка на ответника.
От неоспореното от страните и прието заключение на вещото лице по изслушаната СТЕ, което настоящия състав на съда намира за компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие, се установява, че вещото лице е извършило два отделни огледа на процесните мебели, като една част от тях са 2 огледани на мястото на монтажа им – в гр. София, ул. ..., а втората част се съхраняват в разглобен вид на адрес – гр. София, кв. Военна рампа, ул. ....
При извършения оглед вещото лице е установило следното:
Позиция 1.1: антре - портманто и шкаф за обувки:
Врата висока част монтирана надолу спрямо корпуса, в резултат на монтажа и липсата на регулация на пантите. На същата врата липсва механизъм за плавно затваряне.
Височината на плоскостта с огледалото е 10 мм по-малка от страницата на гардероба, в резултат на грешка при изработката на конкретния артикул.
Позиция 1.5: TV модул:
Трите долни врати не се затварят добре, в резултат поставяне на неподходящи за целта механизми. Изкривен пуш-механизъм, в резултат на грешен монтаж на механизма.
Луфт в затворено положение на високите врати, в резултат на монтажа на вратите и липсата на регулация на пантите.
Липсват насрещници на част от пуш-механизмите.
Странична бленда с по-голяма височина от корпуса на шкафа, в резултат на извършения монтаж.
Гардеробите се съхраняват в разглобен вид в складово пространство на ищеца и установяване на недостатъци в монтажа няма как да бъдат констатирани тъй като не са сглобени към момента на огледа и не се намират в предвидените за целта места. Наличните дефекти на отделните елементи са следните:
Позиция 1.2: гардероб с плъзгащи врати за коридор:
Драскотина на огледалото, в резултат на външно въздействие с остър предмет.
Спукана плоскост на страница, в резултат от монтаж на остри елементи в канта, от неправилно монтирана мебелна сглобка или от друг вид външно въздействие.
Застъпването на вратите е прекалено малко, конструктивен недостатък, още при изготвяне на чертежите.
Позиция 1.3: гардероб с нормално отварящи се врати за детска стая:
Отчупване на материала в зоната около винта, характерно при неправилен монтаж на даден винт.
Надраскана бленда в резултат на външно въздействие с остър предмет.
Спукана бленда, в резултат от монтажа на свързващ елемент в края на плоскостта, заковаване на пирон твърде близо до края на дадения 3 елемент.
Позиция 1.4: гардероб с плъзгащи врати за спалня:
Нарушаване на целостта на плоскостта в надстройката, недостатък появил се още в производствени условия.
Отчупване на страницата, този недостатък може да настъпи по време на изработка на самия детайл, по време на монтажа или транспорта.
Вещото лице е констатирало, че откритите недостатъци са от различно естество, като част от тях не пречат на нормалното функциониране на дадената мебел, други го затрудняват, а някои имат само естетически характер. За установяване на нормалната експлоатация на гардеробите е необходимо те да бъдат сглобени. След съпоставяне на размерите на гардеробите и тези на нишите, е установено, че всички гардероби могат да се монтират в предвидените за тях ниши.
По отношение на откритите недостатъци вещото лице е констатирало следното:
Недостатъци, които не пречат на нормалното функциониране на дадения шкаф, но развалят естетическия вид на изделието: врата монтирана надолу, разлика във височина плоскост /портманто/; различна височина на страничната бленда, наличие на странична бленда само в дясно /TV модул/; драскотина огледало, спукана плоскост /гардероб коридор/; отчупване материал зона винт; надраскана и спукана бленди /гардероб детска стая/; нарушаване на целостта в ъгъла на надстройката, отчупване на част от материала /гардероб спалня/;
- Недостатъци, които пречат на нормалната експлоатация на дадената мебел: невъзможност за затваряне на долни врати, изкривен пуш-механизъм /TV Модул/;
- Недостатъци, които водят до нормално функциониране, но е нарушена практичността на използването на дадения шкаф: липсва механизъм плавно затваряне /антре/; луфт в затворено положение на вратите /TV модул/; твърде малко застъпване на плъзгащите врати /гардероб коридор/.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Относно иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 265, ал. 2 вр. чл. 87, ал.1 ЗЗД
4
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД подлежи на връщане полученото на основание, което е отпаднало с обратна сила. В ППВС № 1/28.05.1979 г. неизчерпателно са изброени хипотези на неоснователно обогатяване, при които намира приложение третия фактически състав по чл.
55, ал. 1 ЗЗД, при който основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила, напр. при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение (когато то има ретроактивно действие), при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и др.
В константната практика на ВКС се приема, че само при надлежно упражнено право за разваляне на договора, би могло да се иска реституция на даденото по него.
Ето защо, по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение между страните по делото с твърдяното съдържание; престиране в изпълнение на същия в полза на ответника на претендираните за връщане суми предмет на договора; основанието за получаване на престацията е отпаднало впоследствие с обратна сила, обусловено с оглед конкретните твърдения от разваляне на договора. При доказване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за задържане на полученото – точно изпълнение на поетите с договора задължения, или алтернативно – връщане на дадената сума по договора.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:
В разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД са предвидени предпоставките за едностранно преустановяване на двустранен договор при неизпълнение от страна на длъжника, по причина, за която последният отговаря. С изявлението за извънсъдебно разваляне на договора изправната страна упражнява свое потестативно право, като е необходимо изявлението да достигне до неизправния длъжник. При сключен в писмена форма договор, предупреждението, на осн. чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД също следва да се направи писмено. То може да се отправи по пощата, чрез нотариална покана или с исковата молба. Ирелевантно е следователно дали изявлението за разваляне 5 на договора е направено преди подаване на исковата молба, тъй като е възможно договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на ответника, вкл. и в случаите, когато предмет на делото е реституция на даденото при сключване или по време на действие на договора, до настъпване на прекратителното действие на извънсъдебното разваляне на договора. (в този смисъл е константната съдебна практика, обективирана например в Решение № 269 от 22.10.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 1980/2017 г., Решение № 76 от 13.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1037/2016 г., I т. о., ТК и др.).
В случая по делото бе доказано както сключване на процесния договор с твърдяното съдържание, така и плащането на посочената сума в размер на 8 140.00 лв. от ищеца в изпълнение на същия. Посочените обстоятелства не са спорни между страните в настоящето производство.
За да възникне преобразуващото право да се развали един договор, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1 между страните да е сключен договор, който да не е прекратен на друго основание; 2 да има неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора - пълно неизпълнение, забавено, лошо, несъответно на уговореното или частично неизпълнение; 3 неизпълнената част от договора да е значителна; 4 неизпълнението да е виновно, т. е. да се дължи на причина, за която длъжникът отговаря; 5 кредиторът трябва да бъде изправен. Правото да се развали договорът отпада, ако длъжникът не отговаря за неизпълнението, напр. ако неизпълнението е в резултат на забава на кредитора, неоказано съдействие от негова страна, или забава на трети лица.
Доколкото процесният договор за изработка е сключен в писмена форма, съобразно правилото на чл. 87, ал. 1, изр. последно
ЗЗД предупреждението за разваляне трябва да се направи писмено и следва да бъде доведено на знанието на насрещната страна (в този смикъл Решение № 203 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 116/2011 г., II т. о., ТК).