Решение № 194 от 06.06.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. С.З., 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20245501000105 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 3/04.01.2024г., постановено по гр.д. № 903/2023г. по описа на Районен съд – К., в частта с която е отхвърлен предявения иск от „П.К.Б.” ЕООД против П. И. П. за разликата над сумата в размер на 3 810, 80 лв. до пълния претендиран размер от 4 862, 23 лв. главница и за сумата от 1928,64 лв. - договорно възнаграждение, дължимо за периода от 05.09.2021 г. до 05.09.2022 г.

В останалата част, с която са отхвърлени предявени осъдителни искове, решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Въззивникът „П.К.Б.” ЕООД излага подробни съображения във връзка с неправилност на решението в обжалваната част. Направено е искане да се отмени обжалваното решение в посочените части и съдът да приеме за установено, че ответникът следва да заплати претендираните суми.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от П. И. П.. В съдебно заседание чрез особения си представител взема становище, че обжалваното решение е правилно и моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, а решението оставено в сила като правилно и 1 законосъобразно и постановено при пълно обследване на обстоятелствата.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени положителни установителни искове с правно основание по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.

Ищецът „П.К.Б.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.“ ЕООД срещу длъжника П. И. П., възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 40004929056, в общ размер на 7 147,28 лв. от които: главница – 4 862, 23 лв.; непогасено падежирало договорно възнаграждение – 1928,64 дължимо за периода от 05.09.2021 г. до 05.09.2022 г.; законна лихва в размер на 356,41 лв. дължима от 05.09.2022 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.02.2023 г.; претендира и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди длъжника П. И. П. да заплати задължението, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 40004929056, а именно: възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 1 180,56 лв. и възнаграждението за закупена услуга „Флекси“ в размер на 2 172,22 лв., ведно със законната лихва.

Претендира разноски в заповедното производство и в исковото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. Ст.

Г.-Ч., в качеството й на процесуален представител на ответника, назначена по Закон за правната помощ. Заявява, че счита предявеният установителен иск за допустим и разгледан по същество частично основателен.

По делото не е спорно, че между „П.К.Б.” ЕООД и П. И. П. е сключен договор за потребителски кредит "Стандарт" № 40004929056/13.07.2021 г., съгласно който на П. И. П. е предоставена сума в размер на 5 000 лв., срока на кредита е 36 месеца, при размер на вноската 240, 27 лв.; ГПР – 49, 13 %; ГЛП – 41 %; лихвен процент на ден: 0, 11 % или общото задължение по кредита е в размер на 8 648, 96 лв. По пакета допълнителни услуги е предвидено възнаграждение за закупена услуга "Фаст" в размер на 1 250 лв. и 2 възнаграждение за закупена услуга "Флекси" в размер на 2 300 лв., като размера на вноска по закупени допълнителни услуги е 98,61 лв. Така общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 12 198, 96лв. и общ размер на вноска: 338,88 лв. с дата на погасяване 5-ти ден от месеца. По делото са приложени общи условия към договора, погасителен план и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Видно от представения погасителен план, падежът на последната погасителна вноска е 05.07.2024г.

Видно от т. V на Договора за потребителски кредит, с част от сумата по договора страните договорили да бъде извършено рефинансиране по друг договор, който клиентът П. И. П. сключил с „П.К.Б.” ЕООД за сумата от 4 603, 28 лв. Останалата част от сумата по договора, след извършеното рефинансиране, в размер на 396,72 лв. била преведена на П. П. по посочена от него банкова сметка, видно от приложеното преводно нареждане за кредитен превод от 14.07.2021 г. Видно от представения договор за потребителски кредит и общите условия към него, страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора Фаст приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т. 15. 1 от ОУ/ и пакет от допълнителни услуги Флекси - право на промяна на погасителния план при специфични условия/т. 15. 2 от ОУ/.

Поради неизпълнение на поетите договорни задължения П. И. П. изпаднал в забава, поради което съгласно чл. 12.3 от Общите условия кредитора обявил предсрочна изискуемост, с писмено уведомление от 05.09.2022 г., получено на 09.09.2022 г. от Р. И.а – майка.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 468/2023 г. по описа на Районен съд – К. е издадена Заповед за изпълнение № 269/28.02.2023 г. по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено П. И. П. да заплати на „П.К.Б.” ЕООД следните суми: 4 862, 23 лв.– главница; 1 928, 64 лв. – договорно възнаграждение за периода от 05.09.2021 г. до 05.09.2022 г.; 356, 41 лв. – законна лихва за периода от 05.09.2022 год., датата на предсрочна изискуемост, до 27.02.2023 г.; законната лихва върху главницата от 28.02.2023 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото: 142, 95 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 28.02.2023 г. съдът е отказал издаването на заповед 3 за изпълнение за: сумата от 1 180, 56 лв. възнаграждение за закупена услуга "Фаст", сумата от 2 172, 22 лв. възнаграждение за закупена услуга "Флекси".

В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. В срока по чл. 415 от ГПК „П.К.Б.“ ЕООД е предявил установителни искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение и осъдителни – за вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК , спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Ответникът е заплатил на ищеца по договора за потребителски кредит общо сумата от 1 189, 20 лв.– факт, признат от ищеца и в исковата молба.

Между страните е спорен въпросът със заплатената сума в размер на 1 189, 20 лв., каква част от задължението е погасено. Поради това въззивният съд следва да се произнесе относно действителността на закупена услуга "Фаст" с възнаграждение в размер на 1 180, 56 лв. и закупена услуга "Флекси" с възнаграждение в размер на 2 172, 22 лв. независимо, че по отношение на тяхната дължимост, решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Съдът счита, че описаните в договора и в чл. 15 от общите условия "допълнителни услуги" по съществото си не представляват реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, които да носят допълнителни ползи за кредитополучателя, за да обосноват заплащане на възнаграждения в определените размери. Обстоятелството, че 4 заплащането от потребителя на възнаграждения за т. нар. "допълнителни услуги" е предвидено като предварително, означава, че възнагражденията са дължими от потребителя само заради възможността за предоставянето на изброените услуги, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана от него.

Анализът на съдържанието на описаните в договора и чл. 15 от общите условия "допълнителни услуги" налага извод, че те касаят именно усвояването /по отношение на услугата „Фаст“ за приоритетното разглеждане и изплащане на сумата по кредита/ и управлението /по отношение на услугата „Флекси“ възможността за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяната на падежната дата/ на кредита.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че възнагражденията за услугите "Фаст" и "Флекси" в действителност са част от общия разход по кредита за потребителя, дефиниран легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежат на включване в ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В процесния договор, плащането на услугите "Фаст" и "Флекси" не е взето предвид като разход при формирането на посочения ГПР от 49, 13 %, въпреки че възнагражденията са включени в общата дължима сума и месечните вноски.

Поради това следва да се приеме, че така предвидените възнаграждения съставляват разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК , като по този начин се надвишава ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК /годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута/. Ето защо въззивният съд намира, че е нарушена императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7, 10 и 12 ЗПК и чл. 10а ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК в случай че договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

5

Видно от представените доказателства, размерът на предоставения кредит е 5 000 лв., като от страна на ответника са установени плащания по кредита в общ размер на 1 189, 20 лв. Следователно ответникът дължи на „П.К.Б.“ ЕООД сумата от 3 810, 80 лв., която е чиста сума по кредита след приспадане на направените плащания/ 5 000 лв. – 1 189, 20 лв. = 3 810, 80 лв./.

Предвид гореизложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №3/04.01.2024г., постановено по гр. д. № 903/2023г. по описа на Районен съд – К. в обжалваната част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6