Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 37 от 28.02.2020, Районен съд - Левски

Съд
Районен съд - Левски
Дело
Гражданско дело 676/2019
Вид
Решение № 37
Подписан
28.02.2020
Състав
ДЕСИСЛАВА КОНСТАНТИНОВА НИКОЛАЕВА-ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2 · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
  • чл.111, б."а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.120 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.46, ал.2 · Закон за нормативните актове
  • чл.136, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.140 · Кодекс на труда
  • чл.143 · Кодекс на труда
  • чл.143, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.149 · Кодекс на труда
  • чл.2, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Левски, 28.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД – ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА при участието на секретаря Илияна Петрова, като разгледа докладваното от съдията Николаева гр.д.№676 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 ЗЗД от И.П.Д. *** срещу Главна дирекция „Гранична полиция” към Министерство на вътрешните работи - гр.София.

Ищецът твърди, че в периода от 01.10.2016г. до

30.09.2019г. е работил на длъжност младши инспектор в Стационарен пост за техническо наблюдение в гр.Белене към ГПУ – Свищов при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Русе – Главна Дирекция „Гранична полиция” град София на МВР. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Позовава се на разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР, съгласно която нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично. Посочва, че редът за организацията, разпределянето и отчитането на работното време, както и за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивки на държавните служители се определяли с наредба на министъра на вътрешни работи. Твърди, че в процесния период действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г./ обн. в ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./, като в нея липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, които са били уредени в отменени подзаконови нормативни актове /Наредба №81213-407 от 11.08.2014г/. Позовава се на разпоредбата на чл.46, ал.2 от Закона за нормативните актове, съгласно която, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Предвид това, следвало да бъде приложена по аналогия общата законодателна разпоредба относно наличието и заплащането на нощен труд - разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, според която реално отработените от ищеца часове нощен труд, следвало да бъдат преизчислени с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Твърди, че за процесния период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019г. бил положил общо 1776 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлизал на 254 часа труд, който трябвало да му бъде заплатен допълнително като извънреден труд. Съобразно заплатата му, часовата ставка била в размер на 6.87 лв., поради което за 254 часа труд му се дължала сумата от 1744,98лв. Навежда довод, че задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд било част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното бил установен срок. На основание чл.84, ал.1 от ЗЗД ответникът изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение, поради което за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до датата на подаване на исковата молба се дължала законна лихва.

Моли съдът да осъди ответника

Главна дирекция „Гранична полиция” да заплати на ищеца на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата от 1698,39 лв. /след допуснато на основание чл.214, ал.1 ГПК изменение размера на иска в о.с.з. на 28.01.2020г./, представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода 01.10.2016 г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до датата на подаване на исковата молба в размер на 231,72 лв. /след допуснато на основание чл.214, ал.1 ГПК изменение размера на иска в о.с.з. на 28.01.2020г./.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника Главна дирекция „Гранична полиция” към Министерство на вътрешните работи гр.София, чрез гл.юрисконсулт Й. С., с който предявените искове са оспорени по основание и размер. Не оспорва, че през периода 15.10.2016 – 30.09.2019г. ищецът бил служител на МВР, както и че приложимият закон, уреждащ това служебно правоотношение е ЗМВР, който се явявал специален по отношение на ЗДСл и КТ. Твърди, че на ищеца бил заплащан положеният от него нощен труд с увеличението от 0,25лв., съгласно Заповеди №8121з-791/14.10.2014г. и №8121з-1429/23.11.2017г., както и положеният от него извънреден труд. Навежда довод, че не била налице твърдяната в исковата молба празнота в нормативната уредба, относима спрямо служебното правоотношение на ищеца, която да обоснове препращане по аналогия към Кодекса на труда и НСОРЗ. Посочва, че държавните служители в МВР, чиито статут се уреждал със ЗМВР, били специфична категория служители, извършващи специфични дейности, със специфична насоченост, като за изпълнение на тези специфични дейности била създадена и специална организация на работния процес - работни смени с различна продължителност, със смесване на дневно и нощно работно време, при големи температурни разлики, при опасни за здравето условия и т.н., поради което служебните им отношения се уреждали от специален закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Специална била и уредбата за полагане на нощен и извънреден труд. Навежда довод, че съгласно чл.2, ал.2 от НСОРЗ, на която се позовавал ищецът, същата била приложима за работниците и служителите по трудово правоотношение, а съгласно текста на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, нормата се прилагала, когато продължителността на нощния труд била по-малка от продължителността на дневния, каквато продължителност в общия случай установявал КТ – 7 часа нощен труд и 8 часа дневен труд. Посочва, че за служителите в МВР, за които се прилагали разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, с оглед специфичния характер на работа, била установена еднаква продължителност за дневния и за нощния труд, а именно 8 часа. Позовава се на становище от проф. д. ю. н. В. М. в изготвена от него писмена консултация от 27.09.2019г., както и на становища на експерти от МТСП, съдържащи разяснения по въпроса кога следва да се прилага чл.9, ал.2 от НСОРЗ, съгласно които, когато нормалната продължителност на дневното и нощното работно време била еднаква, като тази, установена за служителите на МВР, преизчисляване не се прилагало. Като допълнителен довод за липсата на основание за заплащане на извънреден труд посочва, че в хипотезата на превръщане на нощните часове в дневни, работникът или служителят не работел извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ. Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за наличието на извънреден труд, който би бил налице само ако работниците и служителите действително работели извън установеното за тях работно време. Позовава се на разпоредбите на чл.143 от КТ, Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. - чл. 18, ал.1, чл.22, ал.1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., съгласно които извънреден бил трудът, положен извън установеното работно време, като държавните служители изпълняват служебните си задължения извън редовното работно време въз основа на заповед за полагане на труд извън редовното работно време. Позовава се още на чл. 2 от Директива 2003/88/ЕО на

Европейския парламент и на Съвета от 4.03.2003г. Навежда довод, че часовете, които биха се получили чрез преизчисляването на положения нощен труд по реда на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, не били включени в изчерпателно изброените в чл.22, ал.1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. хипотези, поради което работата при тези хипотези пораждала задължение за работодателя да заплати на служителя съответното основно възнаграждение.

Моли съдът да се произнесе с решение с което да отхвърли исковете с правно основание чл.179, ал.1, вр. с чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, като недоказани по основание и размер. В допълнителна писмена молба вх.№59/07.01.2020г. е направено възражение относно началната дата на процесния период посочен в исковата молба и приет в изготвения от съда проекто-доклад. Направено е възражения, че периодът 01.10.2016г. – 15.10.2016г. излиза извън тригодишния такъв, предвиден в разпоредбата на чл.111, б.”а” от ЗЗД, поради което вземането за този период било погасено по давност.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника Главна дирекция „Гранична полиция” – МВР, възникнало на основание ЗМВР, на длъжност старши полицай в група „Охрана на държавната граница” на ГПУ Свищов при Регионална дирекция „Гранична полиция” – Русе към Главна дирекция „Гранична полиция” – МВР, както и че през процесния период е полагал труд на смени при 12-часов режим на работа съгласно графици, при сумарно отчитане на работното време, включително труд през нощта (22.00 – 06.00ч.).

Установява се от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и пълно, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Установено е, че положеният нощен труд не е бил преизчислен от ответника с коефициент

1.143 за превръщането му в дневен труд.

Същият е заплащан своевременно по 0.25 лв./час. За целия процесен период, видно от платежните ведомости на ответника, ищецът е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час за положен нощен труд съобразно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните работи, с които е определен размерът на допълнителното възнаграждение. Съобразно задачата, поставена от ищеца, вещото лице е извършило преизчисляване на нощните часове към дневни с коефициент 1.143, съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. В писменото заключение и при изслушване на вещото лице в съдебно заседание са дадени два варианта на изчисление – съобразно поставената в исковата молба задача и при съобразяване направеното от ответника възражение за погасяване на част от вземането по давност.

Направено е изчисление, че за периода 15.10.2016г. – 30.09.2019г. ищецът е положил общо 1680 часа нощен труд. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1920.24 часа, като за разликата 240.24 часа се изчислява брутно възнаграждение в общ размер на 1674,47 лева, изчислено със средна ставка 6,97 лв., формирана от основната заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки отработен месец. Изчислението е съобразно поставената от ищеца задача - с увеличение 50% за извънреден труд.

Лихвата за забава върху посочената главница е в размер на 225,20 лв.

Положените часове за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019 г. са 1704 часа, които приравнени с коефициент 1,143 се равняват на 1947,672 часа, съответно разликата между положените часове нощен труд и приравнените са 243,673 часа.

За последните часове е изчислено съобразно посочената по-горе ставка брутно възнаграждение в общ размер на 1698,39 лева. Размерът на лихвата за забава е 231,72 лева.