Решение № 18839 от 08.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18839 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20231110126928 по описа за 2023 година

Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, във връзка с чл.149 от ЗЕ и по чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Т.“ ЕАД срещу Б. Г. В., както следва:

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 3312.65 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 104, находящ се в гр.София, ж.к. „Люлин“ бл.235, вх.В, ет.6, абонатен №133665, за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 01.12.2022 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 544.81 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г.;

-иск с правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 28.66 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението- 01.12.2022 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание правно основание чл.422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване 1 съществуване на вземане за сумата 6.09 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 16.11.2022 г.

Ответникът Б. Г. В. е получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез адвокат И. В.-особен представител. Заявява, че ответника Б. Г. В. не е изключителен собственик на процесния недвижим имот, като е собственик на 1/2 идеална част. Твърди, че исковете са недоказани.

С Определение № 6182/12.02.2026 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „Т.“ ЕООД.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Представен е Протокол от 01.10.2001 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение на решението Договор №2330/06.10.2001 г. По делото е прeдставен Договор № Д-О-67/03.06.2020 г. между ищеца и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лицепомагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 19, том I, рег.№ 1882, дело 16/06.03.2015 г. се установи, че С. Г. В.-М. е дарила на сестра си Б. Г. В. съсобствената си 1/2 идеална част от съсобствения недвижим имот- апартамент № 104, находящ се в гр.София, ж.к. „Люлин“ бл.235, вх.В, ет.6. В тази връзка и по тълкувателен път се прави извод, че ответника преди придобИ.ето на гореспоменатата 1/2 идеална част от имота е бил собственик на другата 1/2 идеална част, като в Нотариалният акт се говори за 2

„съсобственост“. С оглед на горепосоченото ответникът Б. Г. В. се явява собственик на процесния недвижим имот. Още повече, че Съобщение към Фактура № 1005524100/31.07.2020 г. и Съобщение към Фактура № **********/31.07.2021 г. са издадени с получател Б. Г. В., от което се прави извод, че последния е и ползвател на процесния недвижим имот. Ответникът не успя да проведе обратно доказване.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК при ВКС е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Предвид изложеното, ответникът се явява потребител по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „Т.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на СД на „Т.“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, в сила от 10.07.2016 г.

Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи задължението за топлинна енергия, включва сумата за битово-горещо водоснабдяване от 3291.21 лева и сумата от изравнителните сметки (за доплащане) от 21.44 лева, както и извършеното плащане от 119.94 лева /изчислена от ССЕ/. Така се получава общо сумата от 3192.71 лева, включваща сумите за битово-горещо водоснабдяване; за изравнителни сметки (за доплащане) и извършеното плащане, както и лихва от 735.67 лева, считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до 16.11.2022 г.

В тази връзка предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 1632.41 евро (равностойността на 3192.71 лева), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 01.12.2022 г. до окончателното изплащане, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот и за периода от 3

01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., като за разликата до пълния предявен размер от 3312.65 лева следва да бъде отхвърлен.

С оглед на гореизложеното и предвид диспозитивното начало в гражданския процес, регламентирано в чл.6 ГПК, предявения иск следва да бъде уважен за цялостния размер от 278.56 е в р о (равностойността на 544.81 лева), представляваща мораторна лихва, върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г.

Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения иск за сумата от 28.66 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, върху главницата от датата на заявлението-01.12.2022 г. до окончателното изплащане се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Щом неоснователен е иска за главницата, то неоснователен се явява и иска за сумата от 6.09 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 16.11.2022 г.

По разноските:

С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.

На ищеца на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата от 900.27 евро (равностойността на 1760.77 лева), представляваща разноски- за държавна такса о т 176.35 лева, възнаграждение за особен представител от 576.15 лева, възнаграждения за вещи лица от 864.23 лева и юрисконсултско възнаграждение от 144.04 лева, съразмерно на уважената част от исковете.

Ответникът Б. Г. В. се представлява по делото от адвокат И. В.-особен представител, поради което на него не следва да се присъждат разноски.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Б. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“бл.235, вх.В, ет.6, ап.104, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, съществуване на вземането за сумата от 1632.41 евро (равностойността на 3192.71 лева), представляваща главница за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот за периода о т 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 01.12.2022 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 3312.65 лева.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Б. Г. В., ЕГН 4

**********, с адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“бл.235, вх.В, ет.6, ап.104, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, съществуване на вземането за сумата от 278.56 евро (равностойността на 544.81 лева), представляваща мораторна лихва, върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 16.11.2022 г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Б. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“бл.235, вх.В, ет.6, ап.104, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 ЗС, във връзка с чл. 149 ЗЕ, за установяване съществуване на вземането за сумата от 28.66 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението-01.12.2022 г. до окончателното изплащане.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.“ ЕАД, ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец” № 23Б, против Б. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“бл.235, вх.В, ет.6, ап.104, иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване съществуване на вземането за сумата от 6.09 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 16.11.2022 г.