Решение № 94 от 16.03.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. ХАСКОВО, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Д. А. А. -С. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20255600500955 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив против Решение № 242/11.07.2025 г., постановено по гр. д. № 74/2025 година, по описа на Районен съд Димитровград, с което съдът е признал за установено по отношение на „Електроразпределение Юг”, ЕАД, че Д. Ж. Т., ЕГН **********, не дължи сума в общ размер на 1287.70 лева, представляваща допълнително начислени суми, вследствие на установено непълно измерване на използваната електрическа енергия по фактура № 8326711733/07.01.2025г. за периода 02.09.2024 г. до 28.11.2024 г. за място на потребление: къща в *** за електромер с фабричен № ***, и е осъдил ответника „Електроразпределение Юг” ЕАД да заплати на ищеца сумата от 750 лева, представляваща направените по делото разноски.

В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение, поради неговата необоснованост и материална незаконосъобразност. Въззивникът твърди, че е неправилен изводът на решаващият съд, че не са налице предпоставки за корекция на сметката.

Твърди, че неправилно съдът приел, че след като не е доказано по надлежния ред виновно поведение на потребителя, то не били налице и основания за корекция на сметката. Излагат се съображения във връзка с дължимостта на сумата, която е включена в коригиращата сметка и съответно издадената въз 1 основа на нея фактура. Изложени са съображения и относно приложението на материалния закон във връзка с измененията в законодателството и поконкретно за правилата за измерване на количеството електрическа енергия, които счита, че следва да намерят приложение в настоящия случай. Позовават се и на новата съдебна практика на ВКС, която моли да бъде взета предвид от въззивната инстанция. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови ново, по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК като неоснователен и недоказан и присъди направените по делото за двете инстанции разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на подадената въззивна жалба от въззиваемата страна Д. Ж. Т..

Постъпило е становище по същество от Д. Ж. Т., чрез адв. Б. И., с което се моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски за въззивното производство.

Окръжен съд Хасково, след като обсъди направените в жалбата доводи и прецени доказателствата по делото, приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред РС Димитровград е образувано по искова молба, подадена от Д. Ж. Т., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив сумата от 1287 лева и 70 стотинки начислена с фактура № 8326711733/07.01.2025 за имот находящ се в ***, с измервателна точка (ИТН) *** на клиентски номер ***.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че не е доказано виновно поведение на потребителя, което да е препятствало правилното отчитане на потребената ел. енергия, въпреки положената от лицензианта грижа, чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства, поради което едностранната корекция от страна на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е недопустима. Поради това е приел, че предявения иск е основателен и доказан, поради което го е уважил.

Така постановеното от РС Димитровград решение е правилно. При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и сочени от страните доказателства. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да се направи извод, различен от направеният от първоинстанционния съд.

2

Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества. На този въпрос нееднократно е даден отговор и той е, че ответното дружество не може едностранно да коригира отчетените показатели на ел. енергия без да установи ,че измервателното устройство е манипулирано умишлено от потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел. енергия е била отчетена за съответния период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на неправилно отчитане и т.н. В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието е още, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел. енергия, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел. енергия от средството за търговско измерване /СТИ/, отговорността да се прехвърля върху потребителя. Ответното дружество е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство, поради което същия следва да полага необходимите грижи за правилното функциониране на измервателното устройство, като констатираните неизправности бъдат своевременно отстраняване и да не възлага тежестта за тези неизправности на потребителя.

Безспорно установените в конкретния случай отклонения в работата на процесното СТИ, довели до неточното отчитане на потреблението на ел. енергия от ответника, не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението на потребителя. Начислената сума за плащане по процесната фактура е резултат на предположение и на презумпция, които са лишени от законово основание. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ и схемата му на свързване, както и пряко породената от тях неточно отчитане на ел. енергия, консумирана от потребителя. От събраните по делото доказателства не се установи, че причината електромера да отчита доставената до процесния обект ел. енергия с грешка извън допустимата се дължи на манипулацията на СТИ, реализирана именно от потребителя или от лице, действало с негово знание и съгласие.

Предвид изложеното Окръжен съд Хасково приема, че постановеното 3 от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено, съответно с препращане към мотивите на Районен съд Димитровград, в допълнение на изложените от въззивната инстанция.

Съдът не споделя мнението на въззивника, че цитираното от него решение на съдът на ЕС подкрепя тезата, че процесната сума се дължи от ищеца и искът следва да бъде отхвърлен, доколкото същото касае различна фактическа обстановка, в която безспорно е установено виновно поведение от страна на потребителя. Както бе посочено в настоящият случай не се установява виновно поведение от страна на потребителя, поради което и изхода от спора е в обратен смисъл от посочената от „Електроразпределение Юг” ЕАД съдебна практика.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото разноски, за въззивната инстанция. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 08.12.2025 г., върху който е отбелязано, че при сключването му е заплатена в брой сумата от 300 лева, в която част същият има стойността на разписка. Въззивникът е направил своевременно възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата платено възнаграждение за адвокат. Съдът намира направеното възражение за неоснователно. Уговореното и изплатено възнаграждение в размер на 300 лева е изначално под минимума предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Така уговореното възнаграждение съдът намира за справедливо и отговарящо изцяло на степента на оказаната правна помощ, фактическата и правна сложност на делото и дори се явява занижена, спрямо размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение от въззивника. Предвид изложеното и отчитайки правната сложност на делото, конкретния казус и положения от пълномощника на въззиваемия труд, съдът приема адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за справедливо в конкретния случай и същото не следва да бъде намалявано като прекомерно. Поради това въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата 153.39 евро /с равностойност 300 лева/, представляваща разноски за производството пред въззивната инстанция.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 242/11.07.2025 г., постановено по гр. д.

№ 74/2025 г. по описа на Районен съд Димитровград.

ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37, да 4 заплати на Д. Ж. Т., ЕГН ********** сумата 153.39 евро, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. ХАСКОВО, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Д. А. А. -С. като разгледа докладваното от ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ Въззивно гражданско дело № 20255600500955 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив против Решение № 242/11.07.2025 г., постановено по гр. д. № 74/2025 година, по описа на Районен съд Димитровград, с което съдът е признал за установено по отношение на „Електроразпределение Юг”, ЕАД, че Д. Ж. Т., ЕГН **********, не дължи сума в общ размер на 1287.70 лева, представляваща допълнително начислени суми, вследствие на установено непълно измерване на използваната електрическа енергия по фактура № 8326711733/07.01.2025г. за периода 02.09.2024 г. до 28.11.2024 г. за място на потребление: къща в *** за електромер с фабричен № ***, и е осъдил ответника „Електроразпределение Юг” ЕАД да заплати на ищеца сумата от 750 лева, представляваща направените по делото разноски.

В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение, поради неговата необоснованост и материална незаконосъобразност. Въззивникът твърди, че е неправилен изводът на решаващият съд, че не са налице предпоставки за корекция на сметката.

Твърди, че неправилно съдът приел, че след като не е доказано по надлежния ред виновно поведение на потребителя, то не били налице и основания за корекция на сметката. Излагат се съображения във връзка с дължимостта на сумата, която е включена в коригиращата сметка и съответно издадената въз 1 основа на нея фактура. Изложени са съображения и относно приложението на материалния закон във връзка с измененията в законодателството и поконкретно за правилата за измерване на количеството електрическа енергия, които счита, че следва да намерят приложение в настоящия случай. Позовават се и на новата съдебна практика на ВКС, която моли да бъде взета предвид от въззивната инстанция. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови ново, по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.