Решение № 156 от 10.07.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Габрово, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20244200500203 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 86 от 09.04.2024 г. постановено по гр. д. № 253 по описа за 2023 г . на Районен съд – град Севлиево, съдът е осъдил М. Г. Н., с ЕГН **********, и А. Л. Н., с ЕГН **********, и двамата с адрес: в гр. Севлиево, ****, да заплатят солидарно на С. Л. С., с ЕГН **********, с адрес: : в гр. Севлиево, *****, сумата от 300,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди на апартамент № 13, находящ се в гр. Севлиево, *****, причинени от проникването на вода от апартамент № 16, находящ се в гр. Севлиево, *****, ведно със законната лихва върху присъдената сума за обезщетение, считано от 07.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения иск за сумата от 2 700,00 лв., представляваща разликата между уважения и пълния претендиран размер от 3 000,00 лв. лева имуществени вреди, като неоснователен. Осъдил е М. Г. Н. и А. Л. Н. да заплатят солидарно на С. Л. С. сумата от 157,74 лева, представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска. Осъдил е С. Л. С. да заплати на М. Г. Н. и на А.

Л. Н. сумата от 540,00 лв., представляваща разноски по делото, съобразно отхвърлената част от иска.

Срещу горното решение е постъпила е въззивна жалба от С. Л. С., чрез адв. М. Д. от ГАК. Обжалва решението в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявения иск за сумата от 2 700,00 лв. Счита, че решението в обжалваната му част е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на закона, като на практика липсват конкретни мотиви, от които да се изведе решаваща воля на съда за определяне размера на имуществените вреди. Счита изложените мотиви за вътрешнопротиворечиви и неясни, както и че са допуснати съществени нарушения на съдопризоводствените правила, доколкото отсъства обосновка как се кредитира заключението по първоначалната съдебно техническа 1 експертиза. Моли да се отмени решението в обжалваната му част като неправилно, необосновано и постановено при нарушение на закона, като вместо него се постанови решение, с което да се уважи отхвърлената част на имуществените вреди в размер на 2 700,00 лв. Претендира разноски за двете инстанции.

В срок от ответникът по въззивната жалбата е подаден писмен отговор, чрез адв. Н.

Н.-Г. от ГАК. Моли постановеното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.

В осъдителната част за сумата от 300,00 лв. решението е влязло в сила и не подлежи на въззивен контрол.

Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Пред районен съд – гр. Севлиево е образувано гр.д. № 253/2023 г. по искова молба на С. Л. С. против М. Г. Н. и съпругата му А. Л. Н., с която /съгласно уточнението от 14.03.2023 г. и от 25.04.2024 г./, е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата от 3 000,00 лв. – обезщетение за имуществени вреди в апартамент № 13, находящ се в гр. Севлиево, *****, причинени от течове от апартамент № 16, находящ се в гр. Севлиево, *****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.03.2024 г., до окончателното изплащане на сумата. Ищецът се легитимира като собственик на описаното жилище, в което живеят дъщеря му и внук му. Излага твърдения, че в резултат на теч на вода са настъпили вреди в имота му. Тази вода се просмуквала и наводнявала тръбите, и предимно две от помещенията в жилището /общи баня и тоалетна, както и кухня/. Вследствие на наводненията през години, двете помещения били изцяло във влага и мухъл, а носещата се от тях миризма се разнасяла в целия апартамент. Вследствие на течовете в жилището на ищеца били нанесени вреди, които възлизали на сумата от 3 000 лева, както следва: изстъргване на мухъл и стара шпакловка - 65 кв.м. х 7 лв. – общо 455 лева; шпакловка – 30 кв.м. х 15 лева – общо 450 лева; гипсокартон влагоустойчив – 35 кв.м. х 40 лева – общо 1400 лева; боядисване с латекс - 65 кв.мм. х 8 лева – общо 520 лева, текстилна щора в кухнята – 175 лева.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от всеки от ответниците по иска, в който предявеният иск се оспорва, като неоснователен и недоказан. В отговора на исковата молба се признава, че действително ищецът и ответниците са съседи, като ответниците били собственици на апартамент, находящ се в гр. Севлиево, *****, а ищецът е собственик на апартамента под него - на ет. 5. Твърди се, че ответниците, както и други съседи, имали същите проблеми с мухъл и влага, което налагало извода, че причината за влагата в жилищата се дължала най-вероятно на технически проблем в целостта на общите части на етажната собственост, а не на виновното поведение на ответниците.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е събрал писмени и гласни доказателства. За изясняването на фактическата обстановка е допуснал извършването на съдебно-технически експертизи.

В решението, районният съд е приел, че с оглед твърденията на ищеца, че ответниците не са предприели необходимите действия навреме да отстранят повредите на инсталацията в апартамента си и да предотврати проникването на вода в ищцовия апартамент, съдът е квалифицирал предявения иск по чл. 45 от ЗЗД. Съобразно събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че пряка и непосредствена 2 последица от поведението на ответниците са част от описаните в исковата молба, възприети и остойностени в заключението на съдебно-техническа експертиза, вх. № 4089/13.09.2023 г., посочени по–горе имуществени вреди, причинени на ищеца. Определил е обезщетение за имуществените вреди, причинени на ищеца от ответниците в размер на 300,00 лв., която сума да бъде заплатена солидарно от ответниците, присъдил е законна лихва върху сумата от 300,00 лв. от предявяване на исковата молба – 07.03.2023 г., до окончателното изплащане. За горницата от 2 700,00 лв. до пълния предявен размер от 3000,00 лв. е отхвърлен предявения иск като неоснователен. Осъдил е на разноски.

Във връзка с така установената фактическа обстановки, въззивият съд прави следните правни изводи.

Правната квалификация на предявения иск е по чл. 45 във вр. чл.51 във вр. с чл. 86 от ЗЗД, като съобразно дадената правна квалификация е разпределена и доказателствената тежест между страните.

Разгледани по същество, предявените искове се явяват частично основателени, поради което постановеното решение следва да бъде отменено частично в обжалваната част.

За да бъде уважен предявения иск по чл. 45 от ЗЗД следва да възникне отговорност за вреди от непозволено увреждане, като трябва да са налице четири предпоставки: противоправно действие или бездействие; вреди; причинна връзка между действието или бездействието и вредите; вина на делинквента. Само при едновременното съществуване на посочените предпоставки е налице непозволено увреждане, като осъществяването на фактическия състав завършва с настъпването на вредите. От този момент възниква и правото на увреденото лице да търси обезщетение за претърпените от него вреди.

Имуществените вреди са два вида: претърпяна загуба и пропуснати ползи. По отношение на деликтната отговорност, това разделение се извежда от нормата на чл. 51, ал.

3 от ЗЗД, където се предвижда обезщетяване на „всички вреди“, които са пряка и непосредствена от увреждането.

При иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане увреденото лице трябва да установи всички елементи, включени във фактическия състав на увреждането, с изключение на тези, които се предполагат по силата на закона, а делинквентът следва да установи обстоятелствата, водещи до отпадане на отговорността му или до ограничаване на обема й. Вината на делинквента се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 45 от ЗЗД. Всички елементи от фактическия състав подлежат на доказване от увреденото лице.

От двете съдебно-технически експертизи по делото е установено, че в двете жилища е наличен мухъл, в резултат на влагата, която навлиза от междупанелните фуги на фасадата на сградата. Според вещото лице И., причината за описаните в исковата молба поражения в жилището на ищеца: в общия санитарен възел и кухнята са от недостатъците във ВиК инсталацията на ответника и навлизане на влага от фасадните фуги на жилищната сграда.

Вещото лице Ж., счита, че овлажняването по стените и тавана в ап. 13, ет. 5 се дължи на попадането на вода от ползването на банята на ап.16, ет.6 и вероятно от остарялата хоризонтална канализация, поемаща отпадните води от кухненската мивка, умивалника в банята и включената в нея пералня. Появата на мухъл в ъглите на помещенията, около прозореца и кухнята, по стените и таваните също се ускорява от износеното замонолитване на хугите на панелите /подови и стенни/. Сградата е строена преди 35 години и в апартамента не е извършван текущ ремонт. Откритият /необзидан/ инсталационен канал в банята също е допринесъл за появата на влага в сервизното помещение и образуването на мухъл.

От свидетелските показания на св. Н., който има апартамент в същия вход на блок № 7, ет.1, същото крило, където са апартаментите на страните по делото, се установя, че въпреки че е правил основен ремонт преди 3-4 години на жилището, почти във всяка стая 3 има влага и мухъл. Сочи, че след като е сменил дограмата с алуминиева и е вкарал газ, има влага в жилището. Допълнително е фугирал външните фуги на панелите от външна страна на апартамента си. Има проблем в кухнята, в крилото, в ъгъла, когато вали силно дъжд с вятър – „няма спасение“. Изолирал е стените си вътрешно и външно и пак има влага.

От събраните в хода на делото доказателства – писмени и гласни, се доказа наличието на вреди в апартамента на ищеца, поради виновно и противоправно поведение на ответниците, изразяващо с в отвеждането на отпадните води от кухненската мивка на ответниците в подовия сифон на банята, в нарушение на императивните норми, като това отвеждане води до намаляване на пропускателната способност на подовия сифон и подприщване на отпадните води от банята. Постоянната влага на пода преминава през монтажните отвори на сифона и тръбите за газ и овлажнява тавана на банята на ищеца.

Подовата настилка от теракотни плочки в банята на ответниците е с недостатъци по фугите, което също е довело до причина за достигане на влагата в монтажните отвори на сифона и тръбите за газ. Отвеждането на отпадните води от пералнята на ответниците предизвиква овлажняване по тавана на санитарния възел и на част от кухнята, за което също има следи в жилището на ищеца. Така е възприел фактическата обстановка и първоинстанционния съд.

Съгласно приетата съдебно –техническа експертиза на вещото лице Ж., необходимите строително-монтажни работи, които следва да се извършат в апартамент № 13 на ет. 5 /апартамент, собственост на ищеца/ са остойностени на 2 767,00 лв. В количественостойностната сметка е посочено, че за ремонтните дейности по санитарния възел са необходими 533,80 лв., а за кухнята -2 233,10 лв. С оглед на даденото заключение, че подовото покритие от теракотни плочки около тоалетната не е изпълнено качествено, има големи фуги между плочките около тоалетното седало, които са подмазани с циментов разтвор на ищеца следва да се присъди сума за претъпрпените имуществени вреди в санитарния възел /баня и тоалетна/ размер на 533,80 лв., съгласно дадената количествено стойностна сметка.