Определение № 269 от 14.05.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 269 гр. М., 14.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20261600500176 по описа за 2026 година Производството по делото е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от адвокат Ж. С. - АК М., процесуален представител на В. В. Е. от гр.Б. против ОПРЕДЕЛЕНИЕ рег.№ 180/23.03.202бг., постановено по гр.д.№ 27/2026г. по описа на Районен съд Б..

С атакуваното Определение рег.№180/23.03.202бг., постановено по гр.д.№ 27/2026г. по описа на Районен съд Б. е ДОПЪЛНЕНО Определение № 88/10.03.26 г. по .гр.д. № 27/2026 г. по описа на Районен съд - Б. и и е осъден Д. Д. Й. с ЕГН ********** със съгласието на неговия баща и законен представител Д. П. Й. с ЕГН **********, двамата от гр. Б., ул. П., общ. Б., ДА ЗАПЛАТИ на В. В. Е. с ЕГН ********** от гр. Б., ул.П., общ. Б., СУМАТА от 255.65 евро, представляваща направени в производството деловодни разноски.

Жалбоподателката счита постановения съдебен акт за неправилен, тъй като съдът е уважил искането на жалбоподателката Е. за присъждане на съдебни разноски частично, в размер на 255,65 евро, вместо в пълен размер350 евро, като е приел за частично основателно направеното възражение от пълномощника на ищеца за прекомерност на адвокатския хонорар.Именно крайното решение на съда е незаконосъобразно и необосновано и следва да бъде отменено, защото:

Изложени са доводи и че предявения иск е недопустим, тъй като за претендирания период по отношение на ищеца е имало влязло в сила съдебно 1 решение за присъдени разноски.

В жалбата се твърди също така, че съгл. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа при посочена от ищеца цена на иска в размер на 3850 лева, минималния адвокатски хонорар е в размер на 350,23 евро, т.е. възражението на процесуалния представител е неоснователно..

Моли съда да отмени атакуваното определение като незаконосъобразно и необосновано и да постанови друго определение, с което да се присъдят на жалбоподателката Е. претендираните от нея съдебни разноски по делото в пълен размер.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Д. Д.

Й. , ЕГН ********** действащ със съгласието на своя баща и законен предст.

Д. П. Й. , ЕГН **********, и двамата с настоящ адрес : гр. Б., като молят съда да постанови определение, с което да остави без уважение частната жалба против Определение № 180/ 23.03.2027 г. , постановено по гр. д. № 27 / 2026 г.

БРС и в сила обжалваното определение като правилно и законосъобразно.Отговора е подробно мотивиран.Направил е искане за присъждане на разноски.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията в частната жалба, въз основа на закона и събраните доказателства, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, при спазване на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Производството пред първостепенния съд е образувано по предявен искова молба на Д. Д. Й. със съгласието на неговия баща и законен представител Д. П. Й. срещу В. В. Е. за присъждане на издръжка за минало време.

В хода на процеса преди първото по делото съдебно заседание е постъпила е молба вх. № 1078/10.03.26 г. от ищеца със съгласието на неговия баща, с която заявява, че оттегля предявеният иск и моли производството да бъде прекратено.

Оттеглянето на исковата молба представлява изявление на ищеца до 2 съда, с което десезира съда от разглеждането на спора.

С Определение № 88/10.03.26 г. по в.ч.гр.д. № 27/2026 г. по описа на Районен съд - Б. производството по делото е прекратено, поради заявено оттегляне на исковата молба от ищеца Д. Д. Й. със съгласието на неговия баща и законен представител Д. П. Й., при условията и реда на чл. 232 ГПК.

Впоследствие е постъпила е молба от адвокат С., процесуален представител на ответницата В. В. Е. с искане за допълване в частта за разноските на горното определението, с което е прекратено производството.

В предоставения срок е постъпил отговор от ищеца Д. Д. Й. чрез неговия процесуален представител, като възразява че размера на претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерен и същият да бъде намален до минималния като се съобрази, че по делото не е провеждано съдебно заседание, а хонорара е уговорен за изготвяне на отговор и процесуално представителство.

За да постанови атакувания съдебен акт първоинстанционния съд е приел, че в случая съдът действително не се е произнесъл по дължимите разноски, като същите са претендирани от ответницата още с отговора на исковата молба.

Приел е че на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответницата В. В. Е. се дължат направените от нея разноски за предявения против нея иск. Същата претендира да й бъдат заплатения направените разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, което е в размер на 350 евро /договор за правна защита и съдействие на л. 34 гръб/, като видно от неговото съдържание същото е уговорено за изготвяне на отговор по чл. 131 ГПК и защита.

Съдът е приел направеното възражение от страна на ищеца за прекомерност на адвокатския хонорар за частично основателно доколкото така уговореният размер от 350 евро е над минималните размери предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за адвокатската работа за такъв вид дела.Тъй като дело не се отличава с фактическа и правна сложност от обичайната за такъв тип дела, съдът е приел, че възнаграждението следва да бъде намалено до минималния размер по Наредбата от 255.65 евро.Не е споделено становището, че на процесуалния представител на ответницата не се дължи 3 възнаграждение за процесуално представителство.

МОС намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното определение правилно и законосъобразно.

Като се прецени фактическата и правна сложност на делото , проведените процесуални действия и събраните писмени доказателства, както и установената трайна съдебна практика по спорните правни въпроси, МОС намира, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са адекватни и справедливи.Настоящият съдебен състав изхожда и от това, че адвокатският труд е високо квалифициран, в производството пълномощникът на ответницата е защитила интересите й, тъй като производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска и направените възражения.

Вярно е, че по делото не е провеждано съдебно заседание, но същото е било насрочено за разглеждане с Разпореждане № 271/05.02.26 г., с което съдът е съобщил на страните и доклада по делото. Във връзка с изготвения доклад по делото е постъпило становище от процесуалния представител на ответницата вх. № 1006/05.03.26 г., предвид което следва да се приеме, че адв.

С. е предоставила адвокатска правна помощ на ответницата, както за изготвянето отговора на исковата молба, така и за процесуална защита и представителство по делото.

Размерът на възнаграждението е под предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, но това е допустимо като се вземе предвид, че производството се е развило само до размяна на съдебни книжа и не се е наложило допълнително събиране на нови доказателства и отлагане на делото, не са били разглеждани насрещни искове.

Не са налице условия за допълнително изменение на определения размер на адвокатското възнаграждение, поради което обжалваното определение е правилно и законосъобразно и МОС го потвърждава.

При този анализ на доказателствата, МОС намира жалбата за неоснователна, а атакуваното определение като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

На основание горното МОС

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на адвокат Ж. С. - АК М., процесуален представител на В. В. Е. от гр.Б. против ОПРЕДЕЛЕНИЕ рег.№ 180/23.03.202бг., постановено по гр.д.№ 27/2026г. по описа на Районен съд Б.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5