Решение № 1360 от 27.07.2018, Районен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

1360/27.7.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД гр.Варна - 3-ти наказателен състав в публично съдебно заседание на пети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова при секретаря Петя Великова, като разгледа докладваното от съдията нахд № 1318 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от «М.л. ЕООД представлявано от управителя Св.Матеев против НП № 03-007567/17.05.2017г. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-гр.Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 300 лева, на основание чл.415в ал.1 от Кодекса на труда.

В жалбата се изразява несъгласие с фактическата обстановка описана в НП, навеждат се доводи за допуснати процесуални нарушения и за необосновано неприлагане на чл.28 от ЗАНН.

Формулира се искане за отмяна на обжалвания акт.

В съдебно заседание въззивникът е нередовно призован, но процесуалният му представител поддържа жалбата и искането до съда.

Представителят на Адм. наказващия орган оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на НП.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.04.2017 г. свидетелката Р.П., служител в Дирекция ”Инспекция по труда”-Варна, извършила по повод постъпила жалба в инспекцията, проверка по спазване на трудовото законодателство от «М.л.

ЕООД . След като се запознала с наличната документация свидетелката установила, че във ведомостта за заплати за м. януари 2017 г. работодателят – въззивното дружество е начислило дължимото месечно възнаграждение на служителя Ерсин Бехчет Ибрям, но до 01.03.2017 г., когато е следвало да му го плати, не го е направило.

За това на 10.05.2017 г. свид. П. съставила

АУАН № 03-007567, в който като нарушена е посочена разпоредбата на чл.128 т.2 от КТ . Актът бил връчен на представляващия дружеството. Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление, предмет на проверка в настоящото производство. В него административно наказващият орган възприел като цяло фактологията на нарушението и като отчел факта че нарушението е отстранено веднага след установяването му санкционирал въззивното дружество с имуществена санкция в размер от 300 лева.

Видно от представената разчетно-платежна ведомост на „М.л.“

ЕООД за м. януари 2017 г. срещу сумата за получаване от Ерсин Бехчет Ибрям ( р.17) не е положен подпис. От платежно нареждане от 05.05.2017 г. се установява, че дължимото трудово възнаграждение на Ерсин Ибрям за м. януари 2017 г. му е преведено по банков път.

От представените копия на болничен лист и епикриза се установява, че през периода 07.04.2017-14.05.2017 г., законният представител на дружеството жалбоподател, е бил на лечение в МБАЛ „Св.Марина“ ЕАД-Варна, като е диагностициран с онкологично заболяване. Същият е починал на 15.01.2018 г., което се установява от представеното у-ние за наследници.

Гореописаното съдът прие за установено от показанията на свидетелката Р.П. и от приобщените по делото писмени доказателства. Съдът ги кредитира изцяло като обективни и взаимно допълващи се.

При така установената фактология съдът формулира правно убеждение в следния смисъл:

По приложението на процесуалния закон:

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на Д”ИТ”-Варна, съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 5 от КТ и

Заповед № 3071/12.01.2010 г. на изпълнителния директор на ИА «ГИТ». АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на упълномощен представител на дружеството нарушител, като му е дадена възможност да организира адекватна защита. Жалбоподателят не е депозирал писмено възражение срещу АУАН в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, което обяснява и липсата на произнасяне на АНО по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН. В този смисъл съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения в производството пред АНО.

По приложението на материалния закон:

Съгласно чл.128 т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Действително във ведомостта за заплати за м. януари 2017 г. на Ерсин Ибрям е начислено дължимото трудово възнаграждение, но срещу сумата за получаване липсва подпис на лицето. Съгласно установеното от свид. П., при проверка на трудовите досиета на всички служители в дружеството това става до 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася трудовото възнаграждение. Свид. П. посочи, че до 13.04.2017 г. все още е нямало подпис във ведомостта от това лице, но след това й е представено платежно нареждане за превод на дължимата сума към работника. В този смисъл е представеното пред съда платежно наруждане. С оглед изложеното съдът прие, че въззивното дружество като работодател действително не е изплатило начисленото за м. януари 2017 г. трудово възнаграждение на служителя си Ерсин Ибрям в срока определен в трудовия договор с това лице, но след това в рамките на проверката и преди съставяне на АУАН, го е сторило.

По този начин е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл. 128 т.2 от КТ, което за АНО е било основание за ангажиране на административно наказателната отговорност на «Мулти лифт » ЕООД като работодател. При определяне на наказанието АНО е отчел вида и характера на нарушението, и факта, че е отстранено веднага след установяването му и е наложил санкция при условията на 415в ал.1 от КТ.

Съдът прецени, че установеното в настоящия случай нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи по следните съображения: Безспорно е, че макар и със закъснение, но в рамките на извършваната проверка и преди съставяне на АУАН жалбоподателят като работодател е изплатил дължимото трудово възнаграждение на работника Ерсин Ибрям. За това закъснение обаче има обективни причини, доколкото и в периода на проверката законният представител на дружеството е провеждал поредно лечение от онкологично заболяване, а неговата съпруга, която също е била служител в дружеството (видно от разчетно- платежната ведомост) явно е била ангажирана с този проблем. Отделно от това съдът отчете и факта, че смъртта на законния представител на дружеството жалбоподател е настъпила след подаване на въззивната жалба, но преди последната да бъде изпратена от АНО заедно с адм. наказателната преписка в съда.

Преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк.н.д. 1/2005 г./. Доколкото е свързана с правилното приложение на материалния закон е в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното решение.

Видно от Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на

ВАС, квалифицираният състав по чл. 415в от КТ е различен от общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. В първия случай има извършено типично административно нарушение, но поради отстраняването му и липсата на вредни последици, законодателят е предвидил привилегирован състав с по-ниско наказание. Привилегированите състави имат аналог в наказателното право, напр. чл.197 от НК. В случаите на чл.28 ЗАНН става въпрос за извършено нарушение, но поради по- ниската степен на обществена опасност, за същото не се налага наказание. И това има аналог в наказателното право, където за определени деяния, макар и да са престъпления, законодателят е предвидил да не се налагат наказания по НК. Няма никакви данни трудовите и осигурителните права на работника да са били нарушени, няма никакви данни дружеството да е извършвало идентични нарушения на трудовото законодателство, поради което съдът намира, че в конкретния случай степента на обществена опасност на извършеното е явно незначителна и налагането на административно наказание, по-скоро би имало негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие, каквито са целите както на ЗАНН, така и на НК.

Предвид изложеното, че нарушението отговаря на критериите за маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, съдът прие, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП № 03-007567/17.05.2017г. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда"-гр.Варна, с което на «М.л. ЕООД, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 300 лева, на основание чл.415в ал.1 от Кодекса на труда.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

.