Решение № 62 от 14.05.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Варна, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Я.

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. К.а при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева в присъствието на прокурора А. Вл. П. като разгледа докладваното от Светослава Н. К.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600022 по описа за 2024 година Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от адв.Й. Д. от ВАК - защитник на въззивника К. С. К., ЕГН ********** против присъда № 46, постановена на 22.08.2023 г. по НОХД № 932/2023 г. по описа на ОC – гр. Варна.

С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по смисъла на чл.115, вр. чл.18 ал.1 от НК, за това, че на 21.02.2023 г. в с. Камен дял, община Дългопол, обл. Варна, направил опит умишлено да умъртви А. К. А. на 31 години, ЕГН **********, като деянието останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини, поради което и на основание чл.54 от НК било определено наказание лишаване от свобода за срок от ПЕТНАДЕСЕТ години, което по реда на чл.58а ал.1 НК било редуцирано с 1/3. За изтърпяване било наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ, при първоначален строг режим.

С присъдата първоинстанционният съд на основание чл.68, ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимия с присъда по НОХД № 135/2022 г. на РС - Провадия, а именно лишаване от свобода за срок 1 от ШЕСТ МЕСЕЦА при първоначален СТРОГ режим.

С присъдата е била ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимия К., който е осъден да заплати на гражданския ищец А. К. А., ЕГН ********** сумата от 75 000 лева, представляваща обезщетение за причинени в следствие на деликта неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания.

Съдът е възложил сторените по делото разноски за заплащане от въззивника К. както и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 3000 (три хиляди) лева; произнесъл се е и относно съдбата на веществените доказателства.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на изводите на първата инстанция. Иска се оправдаване на подсъдимия по предявеното му обвинение в опит за убийство и преквалификация на деянието като причиняване на телесни повреди. В условията на евентуалност се иска намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода. По отношение на гражданския иск се заявява оплакване за неговата недоказаност или за завишеност на присъденото обезщетение.

В съдебно заседание въззивникът лично и чрез защитника си поддържа жалбата на изложените в нея основания единствено в нейната наказателна част. По отношение на гражданския иск – заявяват оттегляне на жалбата. В пренията по същество адв.Д. излага съображения за липса на умисъл за убийство на пострадалия, тъй като не бил установен мотив подс.К. да иска смъртта на А. А.. Подсъдимият признал, че е го намушкал с нож, но не е предприел други действия, с които да му причини смъртта, въпреки че видял пострадалият да се отдалечава. Защитата заключава, че ако подс.К. е имал намерение да убие А., е щял да стори това, тъй като е имал възможността да нанесе повече удари с ножа. Поддържа се искане за преквалификация на деянието като причиняване на телесна повреда, или намаляване на размера на наложеното наказание.

Представителят на въззивната прокуратура намира жалбата за неоснователна, моли настоящата инстанция да потвърди първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и добре мотивирана. На първо място прокурорът изтъква, че авторството на деянието е доказано, а правната квалификация е правилна, за което са изложени убедителни мотиви. Според прокуратурата претенцията за преквалификация на деянието не намира опора, нито в доказателствата по делото, нито в 2 правото. Първата инстанция правилно е отчела смекчаващите отговорността на въззивника обстоятелства при индивидуализацията на наложеното наказание, което представителят на публичното обвинение намира за съответно както на личността на дееца, така и на стореното от него.

Повереникът на гражданския ищец, редовно призован за съдебното заседание пред ВАпС, не се явява. Писмено е изразил становище за неоснователност на жалбата на подс.К. и моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде оставена в сила.

В последната си дума въззивникът К. заявява молба за намаляване на наложеното му наказание, за да може да помага на А..

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество се преценява като неоснователна по следните аргументи:

Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие, проводено по реда на чл.371, т.2 от НПК, доказателства настоящата въззивна инстанция приема за безспорно установена следната фактическа обстановка:

На 21.02.2023г. до около 15 часа св. А. К. А. и св. С.Р.И. разтоварвали траверси от камион, след което седнали под сайванта в двора на св. А. в с.

Камен дял да се почерпят с уиски, закупено от св. А. като бутилката била от 700 грама „Блек Рам". Двамата изпили около 500 грама и около 18 часа св. И. си тръгнал, а св. А. хапнал, поиграл с дъщеря си и легнал да спи. Около 21 21.30 часа св. А. се събудил, ходил до тоалетна, запалил цигара и тогава се сетил, че бил обещал да занесе вода на другия си братовчед А., с българско име Ангел, който живеел в същото село, бил болен в дома си и нямал вода.

По същото време, около 21-21.30 часа на 21.02.2023г. подс. К., когото наричали с името А., се бил върнал в дома си в с. Камен дял от рожден ден на брат си Е. С. К.. Съпругата на подс. К., С.А.К., била собственик на л.а. „Алфа Ромео", модел 147 с per. № В 8151 НК, с прекратена регистрация.

Подсъдимият поискал ключовете за автомобила от съпругата си, но тя не му ги дала и се скарали. Излязъл от стаята, която била с кухнята и хванал вратата 3 да я затвори след себе си, но не я хванал за дръжката, а я хванал за крилото над дръжката и щял да я затръшне след себе си. Тогава жена му С. отвътре блъснала вратата, при което подс. К. си наранил двата пръста - средния и безименния на лявата ръка. От тях потекла кръв на терасата между вратите.

Усетил силна болка. Ядосал се и с крака ритнал парапета на терасата в ъгъла, който се счупил. В този момент излязла съпругата му С. и му хвърлила ключовете за колата. С автомобила подс. К. отишъл до магазина в селото, купил си едно „патронче" водка 200 гр., след което с автомобила отишъл до чешмата на селото, пуснал си музика от колата и оставил да светят аварийните й светлини. Подс. К. седнал на чешмата, слушал си музика от колата, която била с отворени прозорци и си пиел от водката. В същото време при него дошъл св. Ю.М.Ю.. Поздравил го, поговорили малко и подсъдимият обяснил, че пие водка и го поканил да пият заедно. Св. Ю. забелязал, че бутилката била малка - «патронче» - 200 грама и в нея нямало почти нищо, отпил една глътка и тя свършила. След това около половин час си говорили за чужбина, за Норвегия, където подс. К. бил на работа. Докато си говорели, седели върху чешмата като краката им висели над коритото и слушали пуснатата силно музика от колата. Св. Ю. седял от лявата страна на подс. К. и забелязал, че подс. К. носи нож на колана, тъй като му се било издуло горнището, макар да не видял самия нож.

По същото време св. А. К. А. излязъл от дома си, за да отиде при братовчед си, да вземе бутилка и да му налее вода. Пътят му минавал покрай чешмата, на която седели подс. К. и св. Ю.. Св. А. видял, че върху чешмата седят двама души, но в тъмното не ги разпознал първоначално. Св. Ю. го забелязал, че приближава и казал на подс. К., че А. идва към тях. Като чул това, подс. К. скочил от чешмата, тръгнал към св. А. и като викал „ къде, къде”, го хванал за гърлото с лявата ръка и докато го държал така, с дясната отворил носения от него сгъваем нож, и със сила забил острието му в корема на св. А. като го задвижил нагоре и надясно. Острието на ножа попаднало в ляво и под пъпа на около 7 см. с раневи канал, започващ от левия фланг на корема към средната линия, ангажиращ кожа, подкожие, подлежаща мускулатура, външен перитонеален лист, чреводържател на тънките черва в началния им отдел, тънко черво в горните отдели /йеюнум/ - три увреждания в същата област, долна коремна артерия към основата й и клонове в същата област. Докато движел ножа в корема на св. А., подс. К. бил с лице към св. А. и говорел високо, на турски език. Св. А. чул щракването на ножа като се отворил. Св. Ю. се спуснал да ги разтървава като задърпал подсъдимия, който 4 пуснал св. А., но успял да го изрита по задните части. Св. Ю. попитал подс. К. защо е направил това, а подс К. отговорил: “ще го убия" и започнал да го псува на турски език. Св. Ю. попитал за причината, а подс. К. отговорил: „Той си знае”. Св. А. продължил да върви напред в посоката, за която бил тръгнал, защото първоначално не усетил голяма болка. Като приближавал към светещата улична лампа болката се засилила, причерняло му пред очите.

Шумът от силната музика от колата до чешмата и впоследствие силни гласове от към чешмата били чути от св. Ф. С.а К. и съпруга й М.Ю.М., родители на св. Ю., които били в дома си и решили да излязат на улицата да видят какво става. Първа излязла св. Ф. К., а мъжа й М.М. вървял след нея.

Св. К. забелязала, че срещу нея в тъмното, по черния път, върви мъж и го попитала кой е. Той отговорил „ батко, аз съм А., наръгаха ме с нож" и паднал на земята. Свидетелите К. и М. се приближили и разбрали, че падналият мъж бил съседа им - св. А. А.. Св. А. си надигнал фланелката и се видяла раната му, от която течало кръв и се стичала по земята. Св. М. попитал кой му е направил това и св. А. отговорил, че бил А. /подс. К./. Св. М. отишъл до чешмата, където били подсъдимият и св. Ю. и попитал какво са направили, обяснил, че св. А. бил паднал близо до портата им, лежал на земята и умирал.

Св. Ю. веднага тръгнал към падналия на земята св. А., попитал го какво става и св. А. обяснил, че подсъдимият го надупчил с нож в корема. Св. А. се обадил по мобилния си телефон на 112, за да съобщи за случилото се, а впоследствие и св. Ф. К. и св. М. се обаждали на тел. 112, за да изпратят линейка. Св. Ю. се върнал на чешмата и казал на подс. К., че св. А. умирал на земята, а той отговорил, че нищо му няма, но решил да отиде да види, като преди това загасил двигателя на колата и спрял музиката, оставил я с незаключени врати като ключът останал на предна дясна седалка до преносимата тонколонка. По пътя изхвърлил носения от него нож в близост до едно дърво. След като подс. К. отишъл до св. А. А. го попитал какво било станало и той му отговорил, че го е надупчил. Св. А. набрал телефона на брат си - св. А. А. и го дал на св. М., който му казал да пали колата и да идва, че брат му бил наръган в корема с нож. Св. А. А. веднага пристигнал с автомобила си и видял, че брат му лежи на земята, а до него били съседите свидетелите Ф. К., М. М. и сина им Ю.. Подсъдимият също бил там. Св. А. качил в автомобила брат си и тръгнал да го закара в ЦСМП - Дългопол. По пътя св. А. А. бил в съзнание и обяснил, че подс. К. го продупчил с нож. Св.

А. му казал да не се товари да говори, а да си притиска раната с ръце.

Дежурен лекар във филиал Дългопол на ЦСМП - Варна бил св. В.Ц.В., 5 който около 23:27 часа получил сигнал за посещение в с. Камен дял и преди да тръгнат от координационния център в гр. Варна получил обаждане, че пациентът ще бъде докаран в службата в Дългопол. Св. В. се обадил да докарат реанимационен екип в гр. Провадия и след като св. А. бил докаран от брат си, раната му била обработена, за което бил издаден фиш за спешна медицинска помощ № 7251 /21.02.2023г. и с линейка бил откаран в спешния център в гр. Провадия, където бил прехвърлен в реанимационна линейка и откаран в спешното отделение на МБАЛ „Св. А. - Варна" АД и опериран по спешност.