Решение № 1185 от 23.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1185 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20251100503048 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. 17 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), вр. чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 1925 от 06.02.2025 г., постановено по гр. дело № 58560 по описа за 2024 г., Софийският районен съд, 37-ми състав, е оставил без уважение молбата на С. М.

Б., ЕГН **********, действаща лично и като майка и законен представител на малолетното дете К. И. П., ЕГН **********, двамата с адрес – град София, жк ****, за издаване на заповед за съдебна защита срещу И. Н. П., ЕГН **********, с адрес – град София, жк ****, и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.

Осъдил е С. М. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 50.00 лева, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, както и на основание чл. 77 ГПК за заплати сумата от 1 200.00 лева, платени възнаграждения на вещи лица. Осъдил е С. М. Б., ЕГН **********, да заплати на ответника И. Н. П., ЕГН **********, сторените по делото разноски в размер на 700.00 лева.

Молителката С. М. Б., действаща лично и като майка и законен представител на малолетното дете К. И. П., (въззивници в настоящото производство) са останала недоволни от така постановеното Решение и са го обжалвала с въззивна жалба, вх. № 56372 от 17.02.2025 г. по описа на СРС. Поддържат, че решението е неправилно, необосновано, 1 постановено при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила, както и в разрез със събрания доказателствен материал по делото. Съобразно изложеното молят въззивния съд да отмени изцяло обжалваното Решение, и вместо него да постанови друго, с което да уважи молбата за защита. Претендират разноски за настоящото производство.

Представят писмена защита по делото, чрез пълномощник.

Ответникът по молбата И. Н. П. (въззиваем в настоящото производство) е подал отговор на въззивната жалба на 21.02.2025 г., чрез процесуалния му представител адвокат С.

С., оспорва същата изцяло. Заявява претенция за разноски за настоящото производство.

Представя писмена защита по делото, чрез пълномощник

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срок, от легитимирани страни, при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният съдебен акт е валиден и допустим, и подлежи на въззивно обжалване.

Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното:

Софийският районен съд е сезиран с молба, депозирана на 04.10.2024 г. от С. М. Б., действаща лично и като майка и законен представител на малолетното й дете К. И. П., роден на **** г. срещу фактическия си съжител и баща на детето И. Н. П.. Твърди се, че страните нямат брак и живеят в жилище, находящо се в град София, жк ****. Твърди се, че през последните месеци отношенията между страните са силно напрегнати поради системен психически тормоз, упражняван по отношение на молителката от ответника почти винаги в присъствието на детето. Конкретен повод за търсене на защита са следните действия на ответника: по време на пореден семеен скандал, иницииран от ответника на 22.09.2024 г. около 00:45 часа в жилището, в което живеели на посочения адрес, той я ударил неколкократно в горната част на тялото, в областта дясното рамо, от което молителката изпитала силна болка, загубила равновесие и паднала на дИ.а, който бил зад нея. След това ответникът отново я ударил няколко пъти в горната част на тялото, при което изпитала силна болка и страх за живота си. Тези агресивни действия на ответника били извършени в присъствието на малолетното им дете К.. Същото е направило клипче на тези действия на баща си. Молителката молела ответникът да спре, но той продължил с агресивните си действия като през цялото време повтарял „Не ми викай!“, „Не ми викай!“, „Не ми викай!“.

Молителката изпитвала болка и страх през целия следващ ден – 22.09.2024 г. Вторият акт на насилие, който се твърди в сезиращата молба, е от 23.09.2024 г. Около 11.40 часа ответникът отново ударил молителката в горната част на тялото, в областта на лявото рамо, от което изпитала силна болка и уплаха. Свидетел на тези действия на ответника отново било общото им малолетно дете, което заснело клипчета. Ответникът по същия начин повтарял през цялото време „Не ми викай!“, „Не ми викай!“, „Не ми викай!“. Молителката Б. твърди, че след като е жертва на актове на психическо и физическо насилие от страна на ответника, извършени в присъствието на детето, се притеснява както за своята безопасност, така и за тази на малолетното им дете К.. Моли да се приложат мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, 3, 5 и 6 ЗЗДН за максимален срок, предвиден в закон. Към молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Ответникът И. Н. П. оспорва твърденията в сезиращата молба. Заявява, че не молителката, а той е този спрямо когото е упражнено физическо и психическо насилие в присъствието на детето на посочените дати. Твърди, че отношенията между страните са силно изострени от началото на 2024 г. Съжителката му Б. внезапно и без основателна причина изменя поведението си към него, започва да го напада вербално, да го обижда, 2 заплашва и то в присъствието на малолетното им дете К. П.. По този повод е издадена заповед за незабавна защита по гр. дело № 6360/2024 г. по описа на СРС, 181-ми състав, с която съдът е задължил Б. да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие по отношение на ответника И. П. и тяхното общо малолетно дете К.. Освен това твърди, че между страните е започнало съдено производство за определяне на родителската отговорност по отношение на общото им малолетно дете и молителката в настоящото производство злоупотребявала с право, за да събере изгодни за нея доказателства в другото производство. Като основна причина за поведението й счита освен искането за възлагане на родителските права, също и интересът й да продължава да ползва жилището на посочения адрес, което е негова лична собственост и от което в момента е изведен по силата на заповедта за незабавна защита.

По делото не се спори, че страните С. М. Б. и И. Н. П. са били във фактическо съжителство, по време на което е родено общото им малолетно дете К. И. П., роден на **** г. Страните са живели в жилище, лична собственост на ответника, находящо се в град София, жк ****.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай е останало недоказано авторството на твърдените актове на домашно насилие от страна на ответника И. П..

Молителката С. Б. не е ангажирала доказателства за твърдените актове на домашно насилие, въпреки указанията на съда в доклада по § 1 от ЗР на ЗЗДН, вр. чл. 146, ал. 1 ГПК. Нещо повече, от представените писмени доказателства и приетите заключения на допуснатите по делото експертизи се установило, че ответникът при двата случая е имал защитно поведение и е казвал „Не ми викай!“ по няколко пъти. От събраните по делото доказателства може да се направи извода, че молбата за защита от страна на молителката е отговор на предприети действия на защита от страна на бащата. Същата и в съдебно заседание е заявила, че той пръв е започнал да води дела. По делото не е ангажирано нито едно доказателство, че бащата е извършил твърдените от молителката актове на насилие. Дори обратното, несъмнено неговото поведение е било защитно. От заключението на приетата експертиза се установява, че майката е говорила и подготвила детето за делата. Същото използвало пред вещото лице изрази, които не са присъщи за неговата възраст. Дори това обстоятелство е достатъчно да обоснове извода, че не бащата, а майката е тази, която подлага на психическо насилие малолетното й дете, използвайки го като оръжие в делата срещу бащата. Предвид това първостепенният съд е приел, че в производството не са събрани нужните доказателства, от които да може да бъде направен категоричният извод за осъществено от ответника деяние, което да изпълнява фактическия състав на чл. 2 ЗЗДН и да може да се квалифицира като акт на домашно насилие и то да е осъществено на твърдените от молителката две дати. Поради това съдът е оставил молбата без уважение и е отказал издаването на заповед за съдебна защита в полза на молителката С. М. Б., действаща лично и като майка и законен представител на малолетното й дете К. И. П., роден на 27.01.20216 г.

Във въззивната инстанция е направено доказателствено искане – за извършване на съдебно - техническа експертиза (СТЕ) на два представени видеозаписа, което въззивният съд е допуснал. Прието е и Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 31.03.2025 г. на Софийска районна прокуратура.

Във въззивната инстанция въззивницата С. Б. се явява лично и като представител на другия въззивник детето К. П., и с пълномощник адвокат К. С., като заявяват, че поддържат 3 въззивната жалба. Въззиваемата страна И. П. се явява лично и с пълномощник от адвокат С.

С., които оспорват въззивната жалба.

Въззивният съд приема като неоснователна въззивна жалба на въззивниците, подадената срещу Решението от 06.02.2025 г. Първоинстанционното Решение е правилно.

Първоинстанционният съд е приел, че не е доказано авторството на твърдените актове на домашно насилие на посочените дати. От изслушаната във въззивното производство СТЕ не се установяват твърдените действия да са осъществени от И. П..

Констатират се значителни разминавания за действията, които са извършени от И. П., подробно описани в молбата за защита и Декларацията по чл. 9, ал. З ЗЗДН, и установените от вещото лице действия от П., при анализа на двата видеозаписа.

Вещото лице, установява, че „… на 21.09.2024 г. в 00:44:59 часа (българско време), се вижда мъж и жена, намиращи се в общо затворено помещение. В 0:03 на видеото мъжът блъска с лявата си ръка дясното рамо на жената, веднага след което (в 0:04) мъжът с двете си ръце изблъсква двете рамена на жената, при което тя губи равновесие и сяда на дИ.а зад нея. В 0:09 мъжът, държейки жената за ръцете със своите две ръце, леко избутва жената назад към дИ.а, при което тялото й леко се отмества назад. В края на видеото мъжът се обръща и тръгва в обратна на жената посока“.

В Декларацията по чл. 9, ал. З ЗЗДН, С. Б. заявява: „ На 22.09.2024 г. … Този път той си позволи да ме удари неколкократно в горната част на тялото, в областта дясното рамо, от което изпитах силна болка, в резултат на което загубих равновесие и по някаква чиста, щастлива случайност паднах върху намиращия се зад мен дИ.. Докато бях на дИ.а И. Н. П. се приближи и отново ме удари в горната част на тялото, в областта на двете рамене, от удара отново изпитах силна болка и страх за живота си“.

За втория описан акт на домашно насилие, вещото лице установява, че „… на 23.09.2024 г. в 11:39:12 часа … мъжът блъска с дясното си рамо лявата горна част на тялото на жената, при което тя губи равновесие и сяда на дИ.а зад нея, като след това мъжът остава в право положение, а жената – в седнало. В 0:18 от видеото мъжът бута с дясната си ръка лявото рамо на жената, при което лявата част на тялото й се отмества леко назад. В края на видеото жената се изправя от дИ.а, а мъжът се обръща и тръгва в обратна на жената посока“.

В Декларацията по чл. 9, ал. З ЗЗДН С. Б. заявява: „ На 23.09.2024 г. … И. Н. П. отново си позволи да ме удари неколкократно в горната част на тялото, в областта на лявото рамо, от което изпитах силна болка и страх, в резултат на което загубих равновесие и паднах върху дИ.а. Докато бях на дИ.а И. Н. П. се приближи и отново ме удари в горната част на тялото, в областта на лявото рамо, като от удара отново изпитах силна болка и страх за живота си“.