Решение № 54 от 11.04.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Разград, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора М. Нейчева

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Теодора М. Нейчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253300600055 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава двадест и първа от НПК.

Въззивното производство по настоящото дело се провежда след като с Решение № 70/12.02.2025г. на ВКС Наказателна колегия, първо наказателно отделение, постановено в публично съдебно заседание на 13.12.2024г. по КНД № 1025/2024г., е отменено решение № 83/25.09.2024г., постановено по ВНЧХД № 216/2024г. по описа на Окръжен съд – Разград.

С Присъда № 135/20.11.2023г. по НЧХД № 40/2023г. на Районен съд –Русе, подсъдимият Ц. Б. Ц. е признат за невинен в това, че на 25.05.2022 г., пред полицай разузнавач Н.В. в сградата на ОД МВР – Русе, на адрес гр. Русе, бул. Скобелев № 49, приписал на частния тъжител П. П. П., с ЕГН **********, престъпление - подбуждане към лъжесвидетелстване, като заявил, че частният тъжител искал да го „подучи“ какво да говори пред полицията, както и че разгласил позорно обстоятелство, заявявайки че частният тъжител П. П. П. нарушавал фундаментални конституционни права, правейки изявлението, че имало друг човек, който бил казал, че П. П. П., записвал тайно разговори, поради което на основание чл. 304 НПК е ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 147, ал. 1 НК.

Със същата присъда П. П. П. е осъден да заплати на Ц. Б. Ц., сумата в размер на 400 лв. – за сторени разноски за производството.

Против посочената присъда е подадена въззивна жалба от частния тъжител П. П. П., чрез неговия пълномощник адвокат Ст. С.. Навеждат се оплаквания, че със събраните по делото доказателства са доказани по несъмнен начин всички признаци на деянието/от обективна и субективна страна/, за което е повдигнато в тъжбата обвинение, поради което се предявява искане въззивния съд да отмени обжалваната присъда на Русенския районен съд.

В допълнително изложение към въззивната жалба, подадено от пълномощника на частния тъжител – адвокат С., са релевирани и съображения за това, че деянието за което на 1

Ц. Ц. е повдигнато обвинение е доказано по несъмнен начин. Изразява несъгласие с мотивите на първоинстанциония съд за липса на субективна страна, за това че съдът е „завъртял“ на няколко пъти описанието на фактическата обстановка стараейки се мотивите да звучат малко по-състоятелно. Както това, че Ц. Ц. е отрекъл, че е направил процесните изявления, както и че е подписал документ, в който те са направени, което е опровергано от доказателствата по делото включително и почерковата експертиза. Същият е бил наясно, че заявява неистински и опозоряващи обстоятелства /включително приписвайки престъпление/ на частния тъжител, поради което счита, че умисълът за престъплението е категорично е установен. Направено е същото искане за отмяна на присъдата.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Отговор на въззивната жалба не е постъпил.

Настоящият въззивен съдебен състав, след запознаване с делото, с оглед характера на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите по чл. 327 НПК и установи:

При преценка на въззивната жалба, настоящият въззивен съдебен състав намира същата за редовна, като подадена от страна в процеса, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и отговаряща на изискванията по чл. 320, ал. 1 и ал. 2 от НПК.

Първоначално пред Окръжен съд - Русе е било образувано ВНЧХД № 154/2024г. по описа на посочения съд, по подадена против Присъда № 135/20.11.2023г. по НЧХД № 40/2023г. на Районен съд - Русе, въззивна жалба от пълномощника на частния тъжител П.

П. - адвокат С. В. С. от АК-Пловдив, с молба присъдата като незаконосъобразна да бъде отменена.

Делото е било насрочено за разглеждане пред състав на Окръжен съд - Русе за 14.03.2024г. На 11.03.2024г. е подадена молба с вх. №2786 с искане за отвод на съдебния състав, като са последвали отводи на всички съдии от състава на Окръжен съд - Русе, поради което производството е било прекратено и изпратено на ВКС.

С Определение на ВКС № 312 от 19.06.2024г. по ЧНД № 535/2024г. на I н.о., делото е изпратено за разглеждане и произнасяне на Окръжен съд – Разград.

С решение № 83/25.09.2024г., постановено по ВНЧХД № 216/2024г. по описа на Окръжен съд – Разград, е отменена присъда № 135/20.11.2023г. по НЧХД № 40/2023г. на Районен съд - Русе и е прекратено наказателното производство, образувано по тъжба вх. № 272/05.01.2023г. подадена от П. П. П., против Ц. Б. Ц., за извършено престъпление по чл.147, ал.1 НК. В останалата част, в частта за разноските е потвърдена присъдата на РРС.

Със същото решение на Окръжен съд – Разград, П. П. П. е осъден да заплати на Ц. Б.

Ц., сумата в размер на 400 лв. – за сторени разноски за производството/заплатено адвокатско възнаграждение/.

С Решение № 70/12.02.2025г. на ВКС Наказателна колегия, първо наказателно отделение, постановено в публично съдебно заседание на 13.12.2024г. по КНД № 1025/2024г., е отменено решение № 83/25.09.2024г., постановено по ВНЧХД № 216/2024г. по описа на Окръжен съд – Разград, след което е образувано и настоящото производство.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят П. П. П. се явява лично и заедно с процесуалния си представител адвокат С. С. от АК - Пловдив със становище, че поддържат жалбата и допълнително изложение към въззивната жалба. Адвокат С. предявява искане да бъде осъден подсъдимия Ц. Ц. да му заплати адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.1, т.3 и ал.2 от Закона за адвокатурата, както и пътни разноски.

Процесуалният представител на жалбоподателя П. П., адвокат С. пледира, че мотивите на районния съд за да постанови своя съдебен акт, са неясни и противоречиви, както и, че предявеното в тъжбата обвинение срещу подсъдимия е доказано от обективна и 2 субективна страна от всички събрани по делото доказателства. Доказано било, че подсъдимият е заявил пред трети лица, че частният тъжител го е записвал тайно и че го е наговарял да извърши престъпление против правосъдието. За субективната страна нямало съмнение, че подсъдимият е действал с умисъл, защото го е заявил осъзнато, без някой да го кара, и доброволно. Освен това заявеното е било казано пред полицейския служител в присъствието на лице с юридическа компетентност, което най-вероятно го е предупредило за последиците от изявленията му. Изразява и становище, че изявленията на подсъдимия са особено обезпокоителни и позорящи, които биха го компрометирали като университетски преподавател пред студентите, в семейството и обществото.

Частният тъжител заявява, че адвокат С. е изключително точен в представянето на твърдяното от нас и, че няма какво да добави. Освен това заявява и следното: Той нямал нищо напротив всеки да твърди каквото си иска, стига да е вярно и да е подкрепено с доказателства, а не да се отправят обвинения към мен, лишени от доказателства. На г-н Ц. са му били предоставени възможности от съда, той ебил разпитван пред съдия, а не пред някакво трето лице и затова тъжителят смята, че всичко, което го е казал е с ясното съзнание на това, което казва и с ясното разбиране, че той е вникнал в същността на въпросите, които са му поставени. В тази връзка моли съда да се произнесе по такъв начин, че решението да отговаря, освен на законите, то и на житейската логика. Твърди, че се е бил почувствал набеден в това да е уговарял някой да каже нещо невярно пред орган на властта. Заявява, че е доктор по икономика, има някаква юридическа подготовка от университет, макар че не в пълния, както юристите, но е наясно какво означава това да уговаряш някой да говори пред държавен орган неверни неща. Поради тази причина е решил да се възползва от правото си да напише жалба в прокуратурата и след като от там е получил отказ, е завел дело от частен характер, тъй като нямамал други законови права предоставени като граждани на Р България. В този смисъл очаквал държавата да покаже, че в България съществува понятието върховенство на закона и, че то се изпълнява.

Отговор на въззивната жалба не е постъпил.

В съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, подсъдимият Ц. Б. Ц., се явява лично и заедно със защитника си адвокат Е. Т. от АК- Русе.

Защитникът на подсъдимия моли да бъде потвърдена изцяло като законосъобразна и правилна присъдата на Русенския районен съд. Счита, че районният съд е изложил подробни мотиви в атакувания съдебен акт, с оглед на които правилно е приел, че предявеното в тъжбата обвинение срещу подсъдимия и за двете деяния не е доказано от субективна и обективна страна, по смисъла на чл. 147 НК в хипотезата на приписване на престъпление или на разпространяване на позорящи факти, и поради което подсъдимият правилно е оправдан. Заявява, че поддържа изцяло становището си, направено пред първата съдебна инстанция и пред предходния въззивен съдебен състав, разглеждали преди това делото, а именно - ЕСПЧ, е приемал, че твърдения, направени в жалби или в показания пред властите, сами по себе си не могат да бъдат разглеждани като клевета, тъй като техните автори не възнамерявали да накърнят репутацията на липостановена оправдателна присъда.

За съставомерността на деянието по смисъла на чл. 147 НК в хипотезата на приписване на престъпление или на разпространяване на позорящи факти, от обективна страна се изисква деецът да е съобщил свои твърдения, зад които застава, като претендира, че тези обстоятелства, за които е говорил, са факти от обективната действителност. С оглед характер на твърденията и в показанията на подсъдимия и в обясненията му пред полицейския служител се установявало липса на признаци от обективна страна на визираното от частния тъжител престъпление. Неведнъж в практиката си ВКС, препращайки към решения на цата, до които се отнасяли, а целели да упражнят правото си на жалби, да докладват за нередности или да търсят помощ от съответните властнически органи. За да е налице клевета, позорящото обстоятелство трябва да е неистинско и приписаното престъпление да не е 3 извършено от оклеветения. Предположенията, изводите, мненията и субективните оценки съгласно трайната практика на ВКС не консумирали състава на клеветата. Допълва и, че изводите на районния съд, както и изложените мотиви, напълно се подкрепят от събрания доказателствен материал по делото. Адвокат Т. прави и искане да им бъдат присъдени направените от подсъдимия разноски пред въззивната инстанция.

Упражнявайки правото си на защита подсъдимият Ц. Ц. счита, че не е извършил престъпление. Заявява, че вече е дал обяснения и няма какво да добави. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Упражнявайки правомощията си по чл.314 и чл.327 НПК и във връзка с образуваното въззивно производство, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и за да се произнесе съобрази следното:

За да постанови своя съдебен акт, Русенският районен съд е приел за установена следанта фактическа обстановка:

Частният тъжител П. и подс. Ц. Ц. са били познати. През 2007 г. частният тъжител, който бил управител на търговското дружество „ЕВРОПАРТНЬОРИ“ ООД, развиващо строителна дейност и построила жилищна сграда на ул. „Люляк“ № 9 до № 11 в гр. Русе, сключил договор за продажба от името на дружеството, с който продал на подс. Ц. апартамент № 13 в сградата на горепосочения адрес. Известно време след това отношенията между частния тъжител и подсъдимия се влошили, като поводът бил свързан със закупеното от последния жилище от търговското дружество, чийто управител бил първият.

Във връзка с образувано наказателно производство - ДП № СлО- 285/2015 г. по описа на ОП - Русе, в което частният тъжител бил привлечен в качеството си на обвиняем за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1 НК, подс. Ц. бил разпитан като свидетел от следовател при ОСлО при ОП - Русе на 07.07.2021 г., като в показанията си заявил, че в края на м. юни 2021 г. се срещнал с частния тъжител. При срещата им последният бил с една чанта през рамо, за която подс. Ц. счел, че в нея имало записващо устройство, защото и друг път частният тъжител бил записвал разговори между хората. Пред разследващия орган подсъдимият казал, че частният тъжител поискал да го заведе при адвоката му, за да го „подучи“ какво да говори, но подсъдимият отказал и частният тъжител си тръгнал.