Решение № 233 от 21.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Варна, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20253100900711 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от Е. П. И. от гр.Варна, чрез адв. Св.С. - ВАК срещу ЗК „Лев Инс“ АД, със седалище гр.София, иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ във връзка с чл. 52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 28 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 26.12.2024 г., причинено от автобус „Соларис", ДК № ******, управляван от Д.Д.В., ведно със законната лихва върху посочената сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване на ответника с извънсъдебна претенция - 10.02.2025г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 26.12.2024 г., около 18:41 часа, в гр. Варна на пешеходна пътека на кръстовището между ул. „Девня" и ул.“Дунав“, е настъпило ПТП между автобус „Соларис", ДК № ******, управляван от Д.Д.В. и Е. П. И. като пешеходец. Твърди се, че произшествието е настъпило по вина на водача на автобуса, който не е пропуснал пресичащата на пешеходна пътека Е. И.. Вследствие на ПТП пострадалата получила загуба на съзнанието на определен период от време, травми на главата с голяма разкъсно - контузна рана, подкожен хематом на главата, мозъчно сътресение.

Продължително време след инцидента, а и към настоящия момент ищцата имала силно главоболие и световъртеж, които вследствие на мозъчното сътресение продължавала да получава и понастоящем. Твърди се, че пострадалата е претърпяла силен емоционален стрес, съпроводен с негативни психични изживявания, свързани с нарушен сън – често сънувала кошмари, липса на апетит, страх да пресича сама. Сочи се, че неимуществените вреди се изразяват с претърпени силни болки и страдания от получените травматични увреждания, както и силен емоционален стрес, съпроводен с негативни психични изживявания.

Твърди се също, че към датата на събитието е било налице валидно 1 застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите", предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ с ъ с ЗК „Лев Инс“ АД. Сочи се, че пострадалата е депозирала писмена претенция до ЗК „Лев Инс“ АД, получено на 10.02.2025 г., на която до момента няма писмен отговор за определяне на обезщетение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище гр.София,, депозира по делото отговор на искова молба. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, настъпилото произшествие по вина на водача на автобус „Соларис“. Оспорва се твърдението за настъпила загуба на съзнание, както и интензитета на претърпените болки, страдания и емоционален стрес. Сочи се, че видно от представeната медицинска документация ищцата е получила само повърхностни наранявания в областта на главата. Оспорва се предявения иск по размер, като се сочи, че претендираната сума е прекомерна.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез заплащане обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.

С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /ДВ бр.102/2015г., в сила от 01.01.2016г./ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.

За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.

За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.

При липсата на влязла в сила присъда или решение по чл. 78а НК в 2 настоящия случай на установяване пред гражданския съд подлежи факта на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Факта на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие н а 26.12.2024 г. около 18:41 часа, в гр. Варна на пешеходна пътека на кръстовището между ул. „Девня" и ул.“Дунав“, между автобус „Соларис", ДК № ******, управляван от Д.Д.В. и Е. П. И. като пешеходец, е приет за безспорно установен между страните и се установява посредством приетите като доказателства и неоспорени от страните в процеса официални удостоверителни документи – констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 26.12.2024г. и акт за установяване на административно нарушение №3299469 от 26.12.2024г. За безспорно установено между страните е прието с ъ щ о наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество за МПС автобус „Соларис", ДК № ******.

С протоколно определение от 22.04.2026г. е приет за безспорен между страните и механизма на настъпване на ПТП, съгласно твърденията в исковата молба, а именно при пресичане на ищцата на пешеходна пътека на кръстовището на ул.“Девня“ и ул.“Дунав“ на 26.12.2024 г. е настъпило ПТП с автобус на градския транспорт „Соларис“ с ДК №****** при завой наляво с посока ЖП гара – Варна, като автобусът не е пропуснал пешеходката и я е ударил.

Въз основа на отразеното в констативния протокол и акта за административно нарушение описание на ПТП, както и въз основа на приетия за безспорен механизъм на ПТП, се налага изводът, че водачът е извършил нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП, съгласно който при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Изложените изводи мотивират обосновано становище за противоправния характер на поведението на водача на лекия автомобил.

Установява се и наличието на пряка причинно-следствена връзка между поведението на този водач и настъпването на произшествието, което е източник на вредите. Водачът на МПС е могъл да предотврати или да избегне ПТП, ако е изпълнил задължението си по чл.119, ал.1 от ЗДвП да изчака пешеходецът да премине и тогава да потегли.

При установяване факта на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, която съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД се предполага, на доказване подлежат причинените имуществени и неимуществени вреди и техния размер. Вследствие на произшествието пострадалото лице е получило увреждания, които са описани в представената по делото медицинска документация и съответно са установени от заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебномедицинска експертиза.

От заключението по СМЕ се установява причинно-следствена връзка между описаните в исковата молба травматични увреждания и процесното ПТП, настъпило на 26.12.2024 г., при което ищцата Е. И. е била блъсната и паднала на земята, в спешна помощ била поставена диагноза „разкъсноконтузна рана в лява челна област – 3 см, хематом подкожно в теменната област, сътресение на мозъка със степенно стеснение на съзнанието“. Раната била обработена в условията на спешност – първична хирургична обработка 3 чрез лепене, според заключението медико-биологичната квалификация на травмата на главата, вкл. съобщеното степенно стеснение на съзнанието, се определя като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В резултат на разкъсно-контузната рана на главата вещото лице установява белег, различим на фона на околната кожа, който не води до промяна в общите черти и не обуславя изразена асиметрия и деформация на лицето.

Понастоящем вещото лице е установило пълно възстановяване от уврежданията вследствие на инцидента. Като трайна следа от уврежданията вещото лице определя белега в лявата половина на челото, при който е възможно да се наблюдават отделни сетивни нарушения при промяна на условията на средата.

От заключението по съдебно-психологичната експертиза се установява, че психичното състояние на изследваното лице Е. И. все още е дисбалансирано вследствие на преживяното ПТП. Вещото лице констатира повишена емоционална лабилност, трудно овладяване на емоциите и чести изблици на плач. Според заключението травматичното събитие се оказва с дълготрайно негативно въздействие върху психоемоционалното функциониране на лицето. Не се установяват данни за клинично изразено депресивно разстройство, но е налице ясно изразена тревожна симптоматика с посттравматичен характер.

От показанията на разпитания свидетел С.Х. П., майка на ищцата, кредитирани изцяло поради тяхната непосредственост и съответствие със заключението на вещото лице по СМЕ, се установява, че след инцидента видяла дъщеря си в Окръжна болница, където я докарала линейка, била цялата в кръв и в безсъзнание. Прибрали я вкъщи, на следващия ден трябвало да я заведат на скенер, дотогава лицето й се подуло, станали сини отоци, всичко я боляло, не можела да се движи. Физическите оплаквания продължили повече от седмица, все още имала световъртежи и паник атаки.

Въз основа на горното съдът намира за доказани всички предпоставки за възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице, вследствие на което били причинени посочените увреждания.

При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди. Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ и свидетелските показания се установява, че получените травми и контузии са причинили болки на пострадалата през възстановителния период, като не се доказва да е изпадала в състояние на безсъзнание, съобразно поясненията на вещото лице по СЧЕ в съдебно заседание симптомите на пострадалата покриват диагнозата лекостепенно мозъчно сътресение, изразяваща се в обърканост, лека дезориентация. От заключението по съдебно-психологичната експертиза и от показанията на разпитаните свидетели се установява състояние на психоемоционална лабилност, повишена обща тревожност непосредствено след инцидента, която продължава и към момента на прегледа.

Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на ищеца са били причинени физически увреждания, довели до болки, 4 както и че инцидентът и получените травми са довели до дълготрайно негативно въздействие върху психоемоционалното функциониране, намира, че дължимото на пострадалата обезщетение е в размер на 18 000 лв., които съдът приема за справедливи с оглед обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца. При определяне на този размер съдът отчита изпитаните от ищцата болки по време на оздравяването, но и същевременно относително краткия период, необходим за възстановяване, също така и че емоционалният дисбаланс според вещото лице отчасти се дължи на личностния профил на пострадалата.