Решение № 302 от 01.04.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Стара Загора, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20245530105194 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр.

Ищецът Д. Р. Р. твърди в исковата си молба, че Директива /ЕС/ 2019/904 относно пластмасовите продукти за еднократна употреба била приета от ЕС през юни 2019г., с цел предотвратяване и намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда. Едно от поставените изисквания на Директивата била за отделно събиране на пластмасовите бутилки, а тези, които имат капачки и капаци, произведени от пластмаса да бъдат пускани на пазара само ако капачките и капаците остават прикрепени към съдовете.

Директивата следвало да бъде транспонирана в националните законодателства, и да се прилага от 3 юли 2021 г., а изискванията за продуктов дизайн на капачките и капаците на ППЕУ съдовете за напитки трябвало да се прилагат от 3 юли 2024г. Съгласно чл.13, ал.1 от Закона за управление на отпадъците, изискванията към продуктите след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци, редът и начините на тяхното разделно събиране, повторна употреба, рециклиране и/или оползотворяване вкл. целите за разделно събиране, повторно употреба, рециклиране и/или оползотворяване, се определяли с Наредба на МС. С ПМС №354 от 26.10.2021г. на МС била приета Наредба за намаляване въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда /обн. ДВ бр.91 от 02.11.2021г./ Тази Наредба транспонирала в българското законодателство изискванията на Директива /ЕС/ 2019/ 904. Съгласно чл.6, ал.1 от Наредбата, от 3 юли 2024г. пластмасови съдове за напитки с вместимост до 3 литра, които имали капачки или капаци, произведени от пластмаса, следвало да бъдат пускани на пазара, само ако капачките или капаците оставали прикрепени към съдовете по време на употреба на продукта. Ищецът счита, че Държавата, в качеството си на член на ЕС, транспонирайки в националната законодателство Директива /ЕС/ 1

2019/904, му нанася неимуществени вреди, изразяващи се в следното: Съгласно експертно решение на ТЕЛК от ***г. ищецът бил инвалид, втора група по СТН, p.I, т.15., със пожизнен срок на инвалидност, поради травматична ампутация на ръката му непосредствено под раменната става и дланта. Ампутирането се наложило през 1983г., когато той бил едва на 12 години, по повод заболяване на газова гангрена на дясната ръка. От 3 юли 2024г., откогато пластмасовите съдове за напитки с вместимост до 3 литра, които имат капачки, и капачките останали прикрепени към съдовете, ищецът, купувайки си минерална вода, бира или безалкохолна напитка в такива съдове, изпитвал изключително неудобство и притеснение, тъй като поради липсата на дясната му ръка, се налага да отваря пластмасовите бутилки с лявата ръка, което много често се оказвало невъзможно, тъй като прикрепените капачки били много здраво затегнати. В тези случаи трябвало да сложи бутилката между краката си, за да има опора да я отвори, но тогава, стискайки бутилката, последната се деформирала, и течността от нея излизала и се разливала върху него. В такива случаи, когато ищецът бил извън дома си, трябвало да се прибере, за да се преоблече, особено когато бил разлял безалкохолна напитка или бира. Когато бил навън сред други хора, този начин за отваряне на бутилките не бил много уместен и трябвало да моли за помощ, което го карало да се чувства неудобно, а също така се чувствал и зависим от чужда помощ. Нещо повече – ищецът бил Председател на ***, и в това си качество член на УС, а кооперацията на *** била член на РКС - Ст. Загора. Тъй като има представителни функции спрямо кооперацията, участвал в ежемесечни заседания на УС, както и вземал участие в Председателски съвет, който се организирал от РКС - Ст. Загора при необходимост. В тези заседания вземали участие председатели и на други кооперации. Тъй като минерална вода се употребява и във формалната и в неформалната част на заседанията, всеки път ищецът бил изправен в неудобната за него ситуация да моли някой да му отваря бутилките, тъй като всеки друг негов метод на отваряне щял да доведе до разливане на течност и необходимост от смяна на облеклото му. Счита, че ситуацията, в която се намирал води до нарушение на основен принцип, залегнал в Закона за хората с увреждания, а именно правото на личен избор и независимост на хората с увреждания. Тези вреди, които изпитвал ищецът, оценява на 10 000 /десет хиляди/ лева. Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сума в размер на 1 000 лева, частично предявена претенция от цялата претенция в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на търпени от ищеца неудобство, притеснение и зависимост от чужда помощ, поради транспонираната от държавата Директива /ЕС/2019/904, относно пластмасовите продукти за еднократна употреба, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на задължението. Претендират се сторените по делото разноски.

С уточняваща молба от 31.01.2025г., депозирана пред Адм. съд – Стара Загора, ищецът заявява, че претенцията си за присъждане на обезщетение за претърпени от него вреди основава на приложението на подзаконов нормативен акт, а именно Наредба за намаляване въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда /обн.

ДВ бр. 91 /02.11.2021г./, приета с ПМС № 354 от 26.10.2021г., която наредба е действаща към 2 настоящия момент. Приложението на тази наредба причинявало вредите, които ищецът е описал в исковата си молба, като по този начин се чувствал дискриминиран и поставен в неравностойно положение спрямо другите хора без увреждания, нарушено било правото му на личен избор и независимост като човек с увреждане, равнопоставеност и недискриминация. Моли искът да се счита предявен срещу Министерски съвет на Република България, съответно Администрацията на Министерски съвет на Република България.

С Молба Вх. №37881 от ищцовата страна се уточнява, че моли предявения иск да се счита предявен само срещу Администрация на Министерски съвет на Република България, оттегля иска си срещу ответника Министерски съвет на РБ. С Молба Вх. №38358 оттегля иска си срещу Държавата представлявана от Министъра на финансите В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Министерски съвет и Администрацията на Министерски съвет, с който предявеният иск се счита за недопустим, неоснователен и недоказан. Исковата молба била нередовна и съдът следвало да я остави без движение. С първоначално предявената искова молба, ищецът насочил иска си срещу държавата, представлявана от министъра на финансите. С уточняващата искова молба от 31.01.2025г., не ставало ясно кой е надлежният ответник по така предявения иск. Било посочено, че насочва иска си срещу Министерски съвет (МС) на Република България и срещу Администрацията на Министерски съвет (АМС). Не били изложени абсолютно никакви доводи защо ищецът счита, че именно така посочените страни са надлежни ответници. В исковата молба били наведени единствено доводи за отговорността на държавата, за това че транспонирайки цитираната директива на ЕС, именно държавата е нанесла претендираните неимуществени вреди на ищеца. На второ място, исковата молба се явявала нередовна, тъй като въпреки депозираните от ищеца уточняващи молби, с предявения паричен иск за обезщетение, липсвал посочен период, в който ищецът е търпял претендираните неимуществени вреди. Искът, предявен срещу Министерския съвет бил недопустим. Съгласно чл. 20, ал. 3 от Закон за администрацията (ЗА) Министерския съвет на Република България бил централен колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност. Надлежни страни в гражданския процес били лицата - физически, юридически и държавата, а не органи на власт. Последните притежавали процесуална правосубектност в административни производства, но настоящото не било такова. Министерският съвет е централен колегиален орган на изпълнителната власт, който притежавал обща компетентност в областта на вътрешната и външна политика на страната. Министерският съвет се състоял от избраните от Народното събрание министър-председател, заместник министър-председатели и министри - чл. 108, ал.

1 Конституция на Република България (КРБ). Министерският съвет не бил юридическо лице.

Такова качество не било предвидено нито в КРБ, нито в някой от действащите закони, нито в действащия Устройствен правилник на Министерски съвет и неговата администрация. На основание чл. 40, ал. 1 ЗА, чл. 4, ал. 1, дейността на Министерски съвет като висш орган на изпълнителната власт се подпомагала от Администрацията на Министерски съвет (АМС).

3

Съгласно чл. 40, ал. 3 ЗА Администрацията на Министерски съвет била самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка с определен щат работници и служители. В този смисъл, АМС следвало да се разглежда като юридическо лице с ранг на министерство.

Именно АМС била държавно учреждение, което участва в граждански правоотношения.

Бидейки юридическо лице, АМС се явявала процесуално правоспособна по смисъла на чл.

27 ГПК. Министерският съвет като колегиален орган на изпълнителната власт не можел да се разглежда като държавно учреждение и поради това не притежавал самостоятелна процесуална правоспособност по смисъла на ГПК. От името на АМС, изразява следното становище: Фактическите твърдения в исковата молба, относно основаването на исковата претенция на ищеца за обезщетяване на неимуществени вреди се явявали необосновани и недоказани. В конкретния случай, предявеният иск срещу АМС на основание чл. 71, ал. 3, т.

3 от ЗЗДискр. се явявал неоснователен, поради недоказаност на елементите на фактическия състав. Липсвала и не била доказана пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претендираната вреда и установено дискриминационно третиране. Не било доказано, че е налице каквато и да е форма на дискриминация, основана на признака „увреждане“, която да е довела до вреди, изразяващи се в причинени на ищеца психически неудобства, нарушаване правото на свободен избор и независимост от чужда помощ като увредено лице.

Ищецът твърдял в исковата си молба, че е претърпял неимуществени вреди в резултат от действието на Наредба за намаляване въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, обн. в ДВ бр. 91 от 02.11.2021г., приета с ПМС № 354/26.10.2021г. на Министерски съвет, с която наредба е транспонирана Директива ЕС 2019/904, и с което се нарушавало правото на личен избор и независимост, установено в Закона за хората с увреждания и е поставен в неравностойно положение, спрямо хората с увреждания, т.е. е дискриминиран. Ищецът твърдял, че с процесната наредба е наложена употреба само на пластмасови бутилки за напитки с вместимост до 3 литра с прикрепени към тях капачки.

Същевременно ищецът твърдял, че е инвалид с решение на ТЕЛК с пожизнен срок, поради травматична ампутация на дясната ръка под раменната става и дланта през 1983г. Законът за защита от дискриминация целял установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразявал в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други, при сравними сходни белези. Неравно третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. бил всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засягало права или законни интереси. Фактическият състав на дискриминацията включвал белези на конкретно лице, които съответстват на някой от изчерпателно изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. признаци, неблагоприятно третиране или нежелано поведение и причинна връзка между тях. В съдебната практика не всяко неравно третиране представлявало дискриминация, а само това, което се основавало на поне един от посочените признаци. Пряка дискриминация било всяко неравно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Пряката дискриминация представлявала обективно състояние, независещо от намеренията на 4 субекта, тоест не се обуславяла от наличието на вина. Непряка дискриминация била поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Поставянето в неблагоприятно положение се изразявало в еднакво третиране, но при несъобразяване с различия, произтичащи от естеството на забранения признак. Забраната при този вид неравностойно третиране била относителна и допускала злепоставянето да бъде оправдано при наличието на определени предпоставки. Различното по-неблагоприятно третиране или положение към дадено лице или група лица трябвало да е обусловено от признак по чл. 4 от закона. Ето защо, не било достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице в конкретен случай, а било необходимо да се докаже, че то е извършено заради някой от обсъжданите признаци, като следва да е налице и пряка причинноследствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, което ищецът не е доказал. Тоест, за да бъде налице нарушение по Закона за защита от дискриминация, следвало да се установи не какво да е неблагоприятно третиране на лице или група от лица, а по-неблагоприятно третиране въз основа на критерий, изрично формулиран в закона, в друг закон или международен договор, по който държавата е страна. В конкретния случай, твърденията на ищеца в исковата молба, че е претърпял неимуществени вреди в резултат от действието на Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, обн. в ДВ бр. 91 от 02.11.2021 г., приета с ПМС № 354/26.10.2021г. на Министерски съвет, с която наредба е транспонирана Директива ЕС 2019/904/, и с което се нарушавало правото му на личен избор и независимост, установено в Закона за хората с увреждания и е поставен в неравностойно положение спрямо хората с увреждания, т.е. е дискриминиран, съдът следвало да приеме за неоснователни.