Решение № 343 от 06.08.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. Ловеч, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20234310101718 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителните директори Д.Ш. и П.Д., действащо чрез пълномощника си С.З. – адвокат от САК против Р. П. В., с адрес: ***.

Ищецът излага в исковата молба, че по силата на Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 31.05.2023 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД Банката е придобила на основание чл.15 и сл. от ТЗ собствеността върху цялото търговско предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България.

С ИМ ищецът изрично уведомява, че по силата на сключения договор за прехвърляне на търговското предприятие всички активи, задължения и фактически отношения, свързани и попадащи в дейността на Търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“, както и всички права и задължения на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ по сключените договори с клиенти, се прехвърлят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД.

Ищецът твърди се, че на 02.03.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България в качеството му на кредитор, от една страна и Р. П. В., в качеството на кредитополучател, от друга страна, е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS19191520/02.03.2022 г. Посочва, че по силата на чл.2 от договора, размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“,а именно 10 000 лв, срещу което кредитополучателят се задължил да върне отпуснатия кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени с договора. Излага, че съгласно чл.3 от договора, предоставянето на сумата съставлява изпълнение на задължението на 1

Кредитора да предостави заема и създава задължение за кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „Месечна погасителна вноска“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“. С изготвения погасителен план страните установили параметрите, отнасящи се до размера на предоставената главница, началото на усвояване на кредита, края на издължаването му, размера на погасителните вноски, техния брой и падежи. Конкретизира, че в случая договорът е сключен да срок от 84 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 15.03.2029 г., съгласно погасителен план, като размера на всяка вноска е 312,67 лв.

Твърди се, че на 04.03.2022 г., след извършените удръжки уговорени в чл.2 от договора, кредитополучателят усвоил остатъка от предоставения кредит в размер на 9750 лв, по посочената в договора банкова сметки при банка: Уникредит Булбанк АД. Отбелязано е, че от общия размер на кредита служебно е удържана сумата от 250 лв, с основание „Такса ангажимент“, която е такса, срещу която кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби към ЗПК.

Ищецът счита, че разглеждани като съвкупност от писмени доказателства, процесният Договор за потребителски кредит, погасителният план към него, както и банково бордеро от 04.03.2022 г. по несъмнен начин доказват факта, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България и ответника е възникнало облигационно отношение, основано на процесния договор за банков кредит.

Наведени са твърдения, че въпреки установените клаузи между страните, ответницата трайно преустановила погасяването на кредита, като в този случай в чл.5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, а при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, , вкл. определените в договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава. Поради неплащане на вноска с падеж 15.09.2022 г. и вноска с падеж 15.10.2022 г, при спазване условията на чл.9 от договора за кредит, банката на 13.12.2022 г. е изпратила на длъжника покана за доброволно изпълнение, с която кредиторът изрично е обявил кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че предсрочната изискуемост на вземането на банката е настъпила на 13.12.2022 г.

Ищецът излага, че след настъпване на предсрочната изискуемост и в изпълнение на чл.14 от договора за кредит „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД подало заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя и по ч.гр.д.№ 937/2023 г. по описа на РС – Ловеч е издадена заповед за изпълнение за процесните суми. Във връзка с връчването на заповедта при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в изпълнение на чл.415 ГПК РС е постановил разпореждане, с което на заявителя е указано да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок.

Наред с горното, ако съда счита, че правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на исковата молба, то моли 2 съда да приеме, че с връчването на ответника – кредитополучател на препис от ИМ с приложенията, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД обявява вземането си за пълния размер на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство, което представлява правнорелевантен факт, който моли да бъде съобразен от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В тази връзка прави изявление, че уведомява ответницата В. за прехвърлянето на търговското предприятие, както и обявява предсрочната изискуемост на вземането си за пълния размер на кредита.

В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да установи със сила на присъдено нещо, че по отношение на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД ответника Р. П. В. дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД задължението по Договор за потребителски кредит № PLUS- 19191520/02.03.2022 г възлизащо общо на 20 947,96 лв, от които 10 028,00 лв. главница, ведно със законна лихва от 29.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на 10 166,13 лв. за периода от 15.09.2022 г. до 15.03.2029 г.,; мораторна лихва в размер на 753, 83 лв. за периода от 15.10.2022 г. до 19.06.2023 г, за които суми ответника е осъден със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 937/2023 г. по описа на РС – Ловеч.

В условията на евентуалност, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Р. П. В. да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД задължението по Договор за потребителски кредит № PLUS- 19191520/02.03.2022 г възлизащо общо на 20 947,96 лв, от които 10 028,00 лв. главница, ведно със законна лихва от 29.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на 10 166,13 лв. за периода от 15.09.2022 г. до 15.03.2029 г.; мораторна лихва в размер на 753, 83 лв. за периода от 15.10.2022 г. до 19.06.2023 г, ведно със законна лихва ърху главницата изчислена от датата на входиране на иска до окончателното изплащане на вземането.

Претендирани са и съдебните разноски по заповедното производство, както и сторените разноски в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника - адв. И.. Застъпва становище, че промяната на кредитора не е съобщена на длъжника и ответник по делото Р. В., като изтъква, че към исковата молба няма приложено уведомление за прехвърляне на вземането, адресирано до длъжника. На следващо място, счита, че уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост не е редовно връчено на длъжника. Отбелязва, че към исковата молба е приложен документ наименован „Последна покана“, без обаче да има известие за доставяне, от което да стане ясно кога и дали изобщо е изпращан на Р. В.. Намира, че в настоящия случай не би могло да се приеме, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем е съобщено на кредитополучателя с връчването на исковата молба. Изтъква, че исковата молба е връчена на особен представител и предвид специфичната роля на особения представител в исковия процес, не може да се приеме, че връчването се приравнява на нотифициране на 3 кредитополучателя. Позовава се на съдебната практика, в т.ч. и задължителната такава – ТР от 08.04.2019 г. на ВКС по тълк.д.№ 8/2017 г. на ОСГТК, според която е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.

Счита, че по тази причина за кредитора не е възникнало правото да претендира вземането в пълен размер по договора за потребителски кредит. Моли съдът да отхвърли предявеният иск, като неоснователен. Оспорва като неоснователен и предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск.

В о.с.з. ищeцът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД се представлява от адв. Г. Моли като основателни и доказани предявените искове да бъдат уважени изцяло, като се присъдят и направените по делото разноски.

Ответницата Р. П. В. не взема лично участие в процеса. Представлява се от адв. И.

/особен представител/, която оспорва иска като неоснователен. Подробни съображения са изложени в писмено становище.

Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното ч.гр.д №937/2022 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД е издадена Заповед № 464 от 30.06.2023 г., с която съдът е разпоредил длъжникът Р. П. В. с ЕГН: ********** и адрес:

********** да заплати на кредитора ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД с ЕИК: 000694749 и адрес:

********** сумата 10 028,00 лева (десет хиляди двадесет и осем лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 29.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 10 166,13 лева (десет хиляди сто шестдесет и шест лева и 13 стотинки), представляваща възнаградителна лихва за период от 15.09.2022 г. до 15.03.2029 г., сумата 753,83 лева (седемстотин петдесет и три лева и 83 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.10.2022 г. до 19.06.2023 г., както и държавна такса в размер на 418,96 лева (четиристотин и осемнадесет лева и 96 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 1 607,93 лева (хиляда шестстотин и седем лева и 93 стотинки), представляващи разноски по делото.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с Разпореждане № 1904 от 26.09.2023 г. заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

Констатира се, че съобщението с указания относно възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 11.10.2023 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за 4 установяване на вземането си със СПН.

Предявеният иск е с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД (в качеството му на правоприемник на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България) съществува вземане срещу ответника Р. П. В. - предмет на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.№937/2023 г. по описа на РС – Ловеч.

Страните не спорят, а при извършена служебна справка Търговския регистър се установи, че по силата на Договор за прехвърляне на търговско предприятие от 31.05.2023 г, вписан в Търговския регистър на 06.06.2023 г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД е придобила на основание чл.15 и сл. от Търговския закон собствеността върху цялото търговско предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“.