Решение № 210 от 22.12.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. Разград, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20233330200527 по описа за 2023 година

Постъпила е жалба от М. Г. Г. от гр.К*****, обл.Бургас, срещу Наказателно постановление

№38-00005630/25.07.2023г. на Директор на Регионална дирекция

«Автомобилна администрация» гр. Русе, с което за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.183, ал.1 т.1 от същия закон му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв и за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл.6 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ и на основание чл.177, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата му е наложено административно наказание глоба от 3000 лв. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли същото да бъде отменено.

В съдебното заседание повереникът на жалбоподателя е оттеглил жалбата в частта за наложеното наказание глоба в размер на 10 лв за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.183, ал.1 т.1 от същия закон. В останалата част жалбата се поддържа.

За наказващия орган не се явява представител.

За Разградска районна прокуратура не се явява представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество е само частично основателна относно размера на санкцията и неоснователна в останалата част.

С обжалваното Наказателно постановление №38-00005630/25.07.2023г. на

Директор на Регионална дирекция «Автомобилна администрация» гр. Русе на жалбоподателя М. Г. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата 1 и на основание чл.183, ал.1 т.1 от същия закон му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв и за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл.6 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ и на основание чл.177, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата му е наложено административно наказание глоба от 3000 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение №822/01.06.2023г., съставен на жалбоподателя от инспектор към наказващия орган. В акта и НП се сочи, че на 01.06.2023г. , в гр.Разград, разклон за с.

Стрзжец в посока вход гр. Разград, жалбоподателят управлявал МПС ДАФ ФТ ХФ 105 с peг. № **** от кат. №4 с прикачено към него полуремарке МЕГА МНВ с peг. № ****** от кат. О4 като извършва Обществен превоз на товар - зърно на територията на Република България по маршрут гр. Кубрат - с. Камено, видно от кантарна бележка номер:

152/01.06.2023г. като при проверката е установено, че: 1.Водачът извършва превоз като при проверката е без контролен талон към СУМПС номер: 283782686.; 2.Пътното превозно средство е с маса, която надвишава допустимите максимални маси за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, Водачът, Г. извършва превоз на товар с композиция състояща се от МПС от кат. N3 две оси и ППС от кат. 04 - три оси с обща маса на натоварване 51540 кг., която надвишава установената норма от 40000 кг. на МРРБ нарушение с 11540 кг., видно от кантарна бележка номер: 152/01.06.2023 г. В същата кантарна бележка като Продавач е посочен ********* - гр. Кубрат и като купувач ******* с. Камено В момента на проверката водачът не представил квитанция за претоварване от Агенция Пътна инфраструктура.

По делото е разпитан като свидетел актосъставителя Г. Д., инспектор към наказващия орган. Същият потвърждава фактическите обстоятелства отразени в акта и НП.

Сочи, че на процесната дата била извършена проверка на автомобила и полуремаркето, управлявани от жалбоподателя и на база на представената кантарна бележка било констатирано реалното тегло на съчлененото МПС с товара. В кантарната бележка /копие на л.6/ е посочено и общото /бруто/ тегло за съчлененото ППС с товара /51540 кг./. Кантарната бележка има качество на първичен счетоводен документ по смисъла на чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството, който установява реалното количество на товара /Решение на АС Разград по КАНД №46/2021г./ и в случая общата маса на натовареното съчленено ППС. Не е спорно, че жалбоподателят не е разполагал с квитанция за претораване при процесния превоз. Не се споделят доводите на повереника на жалбоподателя за недостоверност на посоченото тегло, доколкото от негова кореспонденция с БИМ, Главна дирекция «Мерки и измервателни уреди», следвало да се заключи, че автомобилната везна притежавана от ЕТ «Асотекс-Хамза Чакър» /издател на кантарната бележка/ не била преминала към процесния момент периодична проверка /такава била премината впоследствие/. Тези данни и развиваните на тяхна база хипотези не разколебават достоверността на кантарната бележка, доколкото същата като първичен счетоводен документ, издаден от изпращача на товара, следва да се счита за меродавния документ, определящ реалното тегло. В крайна сметка с оглед показанията на актосъставителя и представените писмени доказателства /конкертно копие от кантарна бележка / съдът приема обстоятелствата по акта и НП за доказани.

2

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:

Наказателното постановление, ангажиращо наказателната отговорност на жалбоподателя е законосъобразно – съставено е от компетентен орган и при спазване на нормативните изисквания. Доводите за некомпетентност на наказващата администрация са несъстоятелни – компетенциите на наказващия орган в случая са нормативно обосновани. Не са допуснати нарушения при административнонаказателното производство. От фактическа страна относимите обстоятелства са описани по ясен и пълен начин. Жалбоподателят е санкциониран на осн.чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 2 от ЗДвП движещите се по пътя ППС трябва да бъдат с размери, маса и натоварвания на ос, които не надвишават установените от Министъра на регионалното развитие норми, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Нормата на чл. 139 от ЗДвП е бланкетна и препраща към Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, която в чл. 6, ал.

1, т. 3 б. "а" въвежда допустима максимална маса от 40 тона за съчленени ППС от моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси - 40 t. Процесният случай попада именно под действието на нормата на чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ като нарушението се състои в неспазване на изискването за максимално допустима маса на движещото се по път, отворен за обществено ползване, ППС, което вместо с изискуемата максимална маса до 40 тона, е управлявано с общо тегло от 51540 кг. Посоченото обстоятелство се установява безспорно от представената от жалбоподателя по време на проверката кантарна бележка. Жалбоподателят е следвало да държи сметка за установените изисквания относно допустимата маса на ППС и след като не се е съобразил с тези изисквания, то същият е действал най-малкото небрежно.

Извършвайки превоза в нарушение на тези изисквания, без да има съответна квитанция допускаща претоварване, жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение и основателно е санкциониран по чл. 177, ал. 3, т.1 от ЗДвП. Съдът обаче намира, че наложеното му наказание е несправедливо завишено. Няма данни за други нарушения на водача, а и са налице данни, че същият е с невисоки доходи. При това съдът намира, че следва наказанието да е по близо до минималния размер, но и малко над него, с оглед немалкия размер на констатираното превишение в теглото. С оглед на това съдът намира, че размера на глобата следва да е 600 лв и в този смисъл НП следва да бъде съответно изменено. С оглед тежеста на разглежданото нарушение, явната масовост на този тип нарушения и предвид възможните неблагоприятни последици от тях, то не може да се говори за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН.

В частта относно наложеното на жалбоподателя наказание глоба от 10 лв за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.183, ал.1 т.1 от същия закон съдебното производство следва да се прекрати, поради оттегляне на жалбата в тази част.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №38-00005630/25.07.2023г. на Директор на Регионална дирекция «Автомобилна администрация» гр. Русе, в частта с която на жалбоподателя М. Г. Г. от гр.К***** за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движението по пътищата във вр. с чл.6 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ и на основание чл.177, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата му е наложено административно наказание глоба от 3000 лв като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 1500 лв на 600 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по АНД №527/2023г. на РС Разград досежно частта на Наказателно постановление №38-00005630/25.07.2023г. на Директор на

Регионална дирекция «Автомобилна администрация» гр. Русе, с която на жалбоподателя за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.183, ал.1 т.1 от същия закон му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

4