Решение № 238 от 05.07.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. С., 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20245440100147 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищцата Р. Р. Б. срещу ответника "С." АД, както следва:

- Да бъде признато за установено, че клаузата, уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение (чл. 27 вр. чл. 17, раздел V. ОБЕЗПЕЧЕНИЯ) от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № ***/17.02.2023 г. сключен между Р. Р. Б., ЕГН ********** и „С.“ АД, ЕИК: ***, е нищожна - Да бъде осъдено ответното дружество „С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ***, На основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД да заплати на ищцата Р. Р. Б., ЕГН ********** сумата в размер 28,38 лева която сума е заплатена без основание за неустойка при непредоставяне на обезпечение.

-Да бъде признато за установено, че клаузата, уреждаща начисляване на разходи за извънсъдебно събиране на вземания (чл. 10, раздел „III. ЛИХВИ И ТАКСИ") от Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № ***/17.02.2023 г., сключен между Р. Р. Б., ЕГН ********** и „С." АД, ЕИК: *** е нищожна.

- Да бъде признато за установено, че клаузата, уреждаща допълнителна неустойка при неизпълнение в размер 1% на ден (чл. 28, раздел „НЕУСТОЙКИ") от Договор за потребителски кредит, предоставен от ’разстояние с № ***/17.02.2023 г. сключен между Р. Р. Б., ЕГН ********** и „С.“ АД, ЕИК: *** е нищожна.

Основанията за нищожност са посочени по- долу, както следва:

Твърденията във връзка с предявените искове са, че клаузата за начисляване на неустойка при не представяне на обезпечение е нищожна, тъй като няма характер на такава, няма характеризиращите и присъщите за това функции. Кредиторът я е именувал неустойка, за да заобиколи ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК при изчисляване на ГПР. това вземане е печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка. Кредиторът си е гарантирал, че ще получи това вземане, като е създал прекомерни изисквания, предпоставки за сигурно неизпълнение- осигуряване на 1 поръчители или банкова гаранция в тридневен срок. Предвидената неустойка не изпълнява обезщетителна функция, тъй като не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение. Налице е неравноправност по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като кредиторът има право на обезщетение, надхвърлящо надхвърлящо значително размера на дължимата мораторна лихва. Неустойката не притежава обезщетителна функции така предвидено, че се дължи независимо дали кредиторът е претърпял вреди от настъпило неизпълнение. Неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестност, излиза извън присъщата и обезпечителна функция. Заобикаля се и разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като се уговаря още едно допълнително обезщетение. Кумулиране на неустойка а забава с мораторна лихва е недопустимо и е неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП. Посочената клауза е неравноправна и съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП. Нищожна е и клаузата от договора, уреждаща начисляване на разходи за извънсъдебно събиране на вземания, като противоречаща на забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Въпросните разходи са обвързани с неизпълнение на задължение по договора и като такива следва да се възприемат за неустойка. и е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.33 от ЗПК, тъй като се търси още едно обезщетение. За нищожността на клаузата от договора, уреждаща допълнителна неустойка при неизпълнение в размер на 1% на ден, като ответното дружество би получило две обезщетения за едни и същи вреди в резултат на забавата. С тази клауза се заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК Кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител в съдебното заседание.

С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника "С." АД исковете се оспорват като неоснователни.

Ответната страна не спори, че на 17.02.2023 година между дружество „С.“ АД като кредитор и ищеца Р. Р. Б., като Потребител по смисъла ЗПК е сключен ДОГОВОР за ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ предоставен от разстояние с № ***, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 1300 лв. (хиляда и триста лева), която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. По отношение на твърдението, че договорената неустойка в горепосоченият договор е нищожна на основание чл. 26 ал.

1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави се излага, че сключването на договора е инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на Дружеството. На 17.02.2023 година чрез създаденият от Р. Р. Б. личен профил, същата е попълнила Заявка за кандидатстване за кредит от разстояние, като в зададените полета в заявлението са въведени следните данни - три имена, ЕГН, номер на документ за самоличност, постоянен и настоящ адрес, електронен адрес за получаване на документи и кореспонденция, лице за контакт, желания размер на кредита, условията при които желае да ползва кредита и желания начин на усвояване на сумата. В заявлението е посочен и така нареченият „Идентификационен номер“.

След попълване на Заявлението за кандидатстване и в съответствие с посоченото в чл.

6 ал. 2 от ОУ на ищеца е изпратена необходимата пред договорна информация, включваща СЕФ, за да завърши заявката потребителят натиска бутон „Вземи парите“, което действие е потвърждение на недвусмисленото искане за отпускане на исканата от Потребителя сума. След натискането на бутона „Вземи парите“ на Потребителя се предоставя възможност да изтегли проект за договор за потребителски кредит ,като ако е съгласен с неговото съдържание, Потребителят натиска бутона „Подпис“, с което действие последният дава своето недвусмислено волеизявление за съгласието му със съдържанието на договора и за неговото сключване. След одобрението на подадената Заявка от страна на „С.“ АД за отпускане на сумата посочена от ищеца на електронна поща посочена от него в Заявката са изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние № *** от 17.02.2023 г. с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи съдържат предвидената в 2 законите пред договорна информация за желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за кредит и приложенията към него бяха посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение. След запознаване с всички условия във връзка с кредита на 17.02.2023 година ищеца е натиснал бутона „Подпис“, с което последният е изразил и своето не двусмислено съгласие за сключване на Договора. В резултат на тези предприети от страна на ищеца действия между „С.“ АД и ищеца като кредитополучател на 17.02.2023 година е сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит - кредитна линия предоставен от разстояние с № ***. Сключването на договора във формата на електронен документ е съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи. Относно дължимата неустойка при не предоставяне на обезпечение, независимо, че такава неустойка не е начислявана и събирана от дружеството, законодателство. На първо място съгласно правната теория и съдебната практика, неустойката представлява самостоятелен договор съгласно по смисъла на чл.

8 ал. 1 от ЗЗД, като същата може да се материализира и като клауза в договор, чието изпълнение обезпечава/така Решение № 80 от 25.01.2010 г по в.гр.д. № 1297/2009г. на Апелативен съд София, ГО, 3 състав/. Тоест неустойката представлява самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит. С оглед по отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД. За да възникне задължение за неустойка, е необходимо наличието на няколко предпоставки: неустойката да е уговорена между страните, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; да е налице неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава и обезщетява./Определение № 369 от 17.05.2016 г. по т.д. № 2456/2015 г. на ВКС, 2-ро търг. Отделение/, като всички тези обстоятелства са налице в настоящият случай. Неустойката се дължи от неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно - не предоставяне на обезпечение по договора.

Неустойката е винаги парична санкция, имаща за цел да гарантира изпълнението „под страх“, че в противен случай би се начислила /в този смисъл Решение № 59 от 29.04.2010 г. по т.д. № 687/2009 г. на ВКС, ТК/. С оглед което е и нормално в случай, че задължението, което тя обезпечава не бъде изпълнено - размерът на задължението на длъжника да бъде увеличен. Това обстоятелство не би следвало да я прави нищожна, с оглед факта, че това е присъщата за нея функция. В случая тя е уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълни в някакъв момент своето задължение. С оглед на което и размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума, като същата се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависи изцяло от волята на заемателя. Съгласно Решение № 122 от 18.07.2019 г. по гр.д. 3238/2018 г. на ВКС, „ Гр. Отделение, при определяне , дали неустойката противоречи на добрите нрави, съдът следва да вземе в предвид и възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за де не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване, с каквато възможност разполага и заемателят по Договора. Видно от Договора неустойката се дължи единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата спира да се начислява. Тоест причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено виновното поведение на ищеца. Така договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на договора изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага /Решение № 89 от 02.10.2019 г. по т.д. № 1213/2018 г. на ВКС 2-ро търг. Отд./. Неустойката освен обезщетителна функция 3 има и други функции - обезпечителна и санкционна, като целта е да се стимулира изпълнението и превенира допускане на неизпълнение. В случая уговорената неустойка не излиза извън присъщите и функции, като аргументи гласящи, че е „загубила присъщата и функция“,т.к. няма данни за ответника да са настъпили вреди са противоречащи на закона и на установената съдебна практика. Неустойката има стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си, тъй като в противен случай ще носи отговорност, без кредиторът да трябва да доказва настъпването на вредите и техният размер. При неустойката настъпването на вредите е предполагаемо, макар и кредиторът да не трябва да доказва техният размер /така Решение № 11 от 27.06.2016 г. по т.д. № 3568/2014 г. на ВКС 1 търг. Отд.; Решение № 52 от 20.04.2015 г. по гр.д. № 5278/2013 г. на ВКС 1- во Гр. Отд.; Решение № 464 от 18.03.2011 г. .по гр.д. № 516/2010 на Софийски Апелативен съд/.Въпреки това вредите от неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение за очевидни. С оглед на не предоставянето на обезпечение, кредиторът е лишен от гаранция, че неговото вземане някога ще бъде удовлетворено, което безспорно засяга неговия интерес. Основната цел на уговорената неустойка е да репарира причинените от неизпълнение в срок вреди. Останалите цели предвидени с неустойката целят да реализират точното изпълнение и ако не се постигна - да санкционират за неизпълнение, както е в настоящият случай /в този смисъл Решение № 89 от 02.10.2019 г. по т.д. № 1214/2018 г. на ВКС 2 - ро търг. Отд./.