Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260076 от 10.03.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 3441/2020
Вид
Решение № 260076
Подписан
10.03.2021
В сила
16.02.2022
Състав
АТАНАС ДИМОВ АТАНАСОВ, ДАНИЕЛА КАРОЛОВА ТЕЛБИЗОВА ЯНЧЕВА, НИКОЛАЙ ИЛИЕВ УРУКОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260076 10.03.2021 г. гр.С.З.СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети февруари две хиляди двадесет и първа година, в следния съдебен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА

ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ

АТАНАС АТАНАСОВ

Секретар: Таня Кемерова като разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов в.гр.д.№ 3441 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/ и сл.

Образувано е по въззивна жалба на Д.В.К. от гр.С.З.против решение № 260125/24.09.2020 г. по гр.д.№ 2139/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд.

Изложени са оплаквания, че обжалваното решение е неправилно, т.к. е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички релевирани от страната основания за незаконосъобразност на прекратяването на трудовото й правоотношение, касаещи липсата на мотиви в предизвестието и погрешното позоваване на чл.326 от КТ в него.

Досежно допуснатото нарушение на материалния закон се изтъкват доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за наличието на законовата хипотеза на чл.328, ал.1 т.12. от КТ.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново решение, с което въззивният съд уважи изцяло предявените искове по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 от КТ, а на въззивницата бъдат присъдени сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба е подаден такъв от насрещната страна „П.*“ ЕООД – гр.С., с който жалбата е оспорена като неоснователна.

Изложени са съображения, че обжалваното съдебно решение е правилно, т.к. при постановяването му не са били допуснати твърдените съществени процесуални нарушения, а правният спор е бил разрешен в съответствие с разпоредбата на чл.328, ал.1 т.12. от КТ.

Претендира се потвърждаването му и присъждането на разноските пред въззивната инстанция.

В откритото съдебно заседание въззивницата се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа въззивната жалба и пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждането на разноските пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемото дружество се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждането на разноските пред въззивната инстанция.

След обсъждане твърденията и възраженията на страните, въз основа на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Д.В.К. от гр.С.З.срещу „П.*“ ЕООД – гр.С., с която са били предявени искове по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 от КТ за признаване на уволнението на ищцата за незаконно и неговата отмяна, и за възстановяването й на заеманата допреди уволнението длъжност „крупие“.

Ищцата е изложила твърдения, че е била в трудово правоотношение с ответното дружество, по силата на което е заемала длъжността „крупие“.

Сочи, че за периода от 12.07.2019 г. до 25.08.2019 г. е била в разрешен отпуск за временна неработоспособност поради бременност и раждане, а след този период до прекратяване на трудовото правоотношение е била в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст.

Твърди, че на

31.03.2020 г. работодателят й е връчил при условията на отказ предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1 т.12 от КТ поради обективна невъзможност от страна на служителя да изпълнява трудовия си договор, настъпила в резултат на обявеното на 13.03.2020 г. извънредно положение в Република България. Заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение не й била връчена, а такава получила след отправена от нея на 13.05.2020 г. покана до работодателя да й оформи трудовата книжка и да й предостави копие от личното й трудово досие.

Ищцата е оспорила законността на извършеното прекратяване на трудовото й правоотношение поради липсата на материално-правната предпоставка на чл. чл.328, ал.1 т.12 от КТ, т.к. в случая обявяването на извънредното положение не е препятствало обективно възможността й да изпълнява трудовите си задължения, предвид че е била в отпуск за отглеждане на дете до 2 – годишна възраст. В тази връзка е възразила, че по аргумент на противното от разпоредбата на чл.333, ал.5 от КТ следва да се приеме тя да се е ползвала със закрила при уволнение на посоченото от работодателя правно основание.

Уволнението е оспорено като незаконно и поради неспазена процедура, а именно невръчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя на 31.03.2020 г., с която правоотношението е било прекратено считано от 01.05.2020 г. Във връзка с това оспорване се възразява и за несъответствие на посочените във връченото на ищцата предизвестие и невръчената й заповед основания за прекратяване на трудовото правоотношение, т.к. посоченото в предизвестието основание е чл.326 вр. чл.328, ал.1 т.12 от КТ, а отразеното в заповедта основание било само по чл.328, ал.1 т.12 от КТ. Възразява се, че в акта за прекратяване на трудовото правоотношение липсва минимално необходимото съдържание, което по аналогия следва да съответства на минимално задължителното съдържание на трудовия договор.

С подадения отговор на исковата молба ответното дружество е оспорило исковете като неоснователни.

Изложило е доводи, че с обявяването на извънредно положение в страната, в частност поради забраната за работа и посещение на увеселителни и игрални зали, е настъпила обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор от страните, поради което е било налице основанието по чл.328, ал.1 т.12 от КТ.

Като неоснователни са оспорени въведените от ищцата възражения за незаконност на уволнението й, отнасящи се до закрила при уволнение по чл.328, ал.1 т.12 от КТ и до неспазена процедура за прекратяване на трудовото правоотношение.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че исковете са неоснователни, т.к. прекратяването на трудовото правоотношение между страните е било извършено от работодателя на осъществило се правно основание.

Въз основа на събраните от Старозагорския районен съд доказателства въззивнитя съд приема за установено, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което Д.В.К. е работила в предприятието на „П.*“ ЕООД, на длъжността „крупие“ и с място на работа: игрална зала в гр.С.З., ул.“*****.

За времето от

12.07.2019 г. до 23.11.2019 г. Д.В.К. е ползвала разрешен отпуск за временна неработоспособност поради бременност и раждане, а за времето от 24.11.2019 г. до 24.08.2020 г. е била в разрешен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст.

С връчено на

31.03.2020 г. при условията на отказ, удостоверен с приподписване от двама свидетели, предизвестие работодателят е уведомил Д.К., че на основание чл.326, във връзка с чл.328, ал.1, т.12 от КТ, след изтичане на законния срок от 30 дни ще прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание.

Със заповед №

849/31.03.2020 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на Д.В.К. на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, настъпила поради обявеното извънредно положение на територията на страната от 13.03. до 13.04.2020 г. с Решение на 44-то НС на основание чл.84, ал.1, т.12, пр.2 от КРБ и Заповед РД-01-123/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, с която е преустановена работата на игралните зали на П.* ЕООД и наложена забрана да се допускат служители до игралните зали на основание чл.120в, ал.2 от ЗМДВИП, за дружеството и служителите възниква обективна невъзможност за изпълнението на трудовите договори.

Заповедта за прекратяване не е била връчена на Д.К., но с исковата си молба тя е представила като приложение копие от заповед № 849/31.03.2020 г., идентично по съдържание със съдържащата се в личното й трудово досие заповед № 849/31.03.2020 г., като в самата искова молба признава обстоятелството, че копието от заповедта й е било връчено заедно с оформената й от работодателя трудова книжка и трудовия й договор.

Видно от представеното ЛТД с декларация от 20.05.2020 г. тя е декларирала получаването на трудовата си книжка, поради което съдът приема, че заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение е била изпратена на въззивницата по пощата, ведно с трудовата книжка.

Със заповед №

РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание решение от 13.03.2020 г. на 44-то НС за обявяване на извънредно положение, е била въведена за срок до 29.03.2020 г. на територията на Република България противоепидемична мярка, изразяваща се в преустановяване на посещенията в увеселителни и игрални зали. С последващи заповеди

№№№ РД-01-154/26.03.2020 г., № РД-01-195/10.04.2020 г., № РД – 01-263/14.05.2020 г. на Министъра на здравеопазването срокът на въведената мярка е бил продължен до 14.06.2020 г.

Видно от протокол от 16.03.2020 г., на посочената дата е била проведена среща на работодателя с представители на работниците и служителите на „П.*“ ЕООД, на която последните са били уведомени, че във връзка с обявеното извънредно положение в страната се налагат масови уволнения в дружеството.

В тази връзка е било предвидено уволнение на 8 служители в игралната зала, находяща се в гр.С.З., бул.“*****, от които

2-ма на длъжността „крупие-супервайзор“ и 6-ма на длъжността „крупие“.

На проведено на

31.03.2020 г. заседание на съвета на директорите на „Е.В.Е.Х.“ АД е било взето решение за закриване на дейността на обект-игрална зала, находяща се в гр.С.З., бул.“*****, считано от 01.04.2020 г. В тази връзка на 08.04.2020 г. управителя на „П.*“ ЕООД е депозирал пред Държавната комисия по хазарта искане за прекратяване срока на действие на издаден лиценз за игралната зала, находяща се в гр.С.З., бул.“*****, а на 30.04.2020 г. е бил предсрочно прекратен договор за наем на недвижим имот, сключен между „Т.“ ООД –гр.С.З.и „П.*“ ЕООД.

Въз основа на така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е редовна и е допустима, т.к е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

В рамките на правомощията си въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество е правилно, по следните съображения:

Разпоредбата на чл.328, ал.1 т.12 от КТ предвижда, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2 от КТ при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор.

От своя страна нормата на чл.326, ал.2 от КТ урежда сроковете на предизвестието в зависимост от вида на трудовия договор и някои от основанията за уволнението.

Използваната законодателна техника несъмнено показва, че макар разпоредбата на чл.326 от КТ да е озаглавена прекратяване на трудовия договор от работника и служителя с предизвестие, тя се прилага и в хипотезите на чл.328 от КТ при прекратяване на трудовия договор от работодателя с предизвестие, в частност по отношение на предвидените в нея срокове.

Предвид това не е налице погрешно посочване на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение в отправеното до въззивницата предизвестие, което да не й позволява да упражни правото си на защита, т.к. при тълкуване на изявлението на работодателя се обуславя извод за изразена от негова страна воля за прекратяване с предизвестие на трудовия договор на основание чл.328, ал.1 т.12 от КТ .

Предизвестието от своя страна представлява едностранно писмено уведомление на някоя от страните в трудовото правоотношение, отправено до насрещната страна, което обективира решението на първата да упражни потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение, като то следва да съдържа и посочване на срок - датата, от която трудовият договор ще бъде прекратен. Освен тези реквизити законът не предвижда изисквания за други реквизити на предизвестието, като в този смисъл не се налага приложение по аналогия на нормата на чл.66, ал.1 от КТ, предвиждаща минимално необходимите реквизити на трудовия договор, т.к. двете норми касаят упражняването на коренно противоположни права .