Решение № 365 от 04.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Пловдив, 04.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20215330106653 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Oбразувано е по искова молба от Е. Г. Г. срещу „4финанс“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 212,24 лв. – получена без основание сума по договор за потребителски кредит № *** и анекс за допълнителна сума към договор за потребителски кредит № ***, представляваща сбор от суми за лихвен процент и такси за експресно разглеждане по договор за потребителски кредит и анекс за допълнителна сума към договора за потребителски кредит.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** и анекс за допълнителна сума към договор за потребителски кредит № ***, по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 620 лева, с годишен лихвен процент от 40,99% и ГПР 49,7%, със срок на кредита от 30 дни, като общата дължима сума по договора била в размер на 747,84 лв. Сочи, че на 05.07.2020 г., ищецът сключил анекс за допълнителна сума към договор за потребителски кредит №***, по силата на който, на ищеца била предоставена сумата от 480 лв., с годишен лихвен процент от 40,97%, стандартен лихвен процент от 40,96% и ГПР от 49,9%, като общата сума по кредита, възлизала на 1100 лева. На 03.02.2021 г., ищецът погасил задълженията си към дружеството, като общият размер на заплатените суми бил 1312,24 лв. Счита, че договорът и анексът към него, не отговарят на изискванията на ЗПК, като последният се явява недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като същата надвишавала трикратния размер на законната лихва. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не бил посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и липсва, каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. С начисляването на допълнителни такси за отделни услуги, пък се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли за уважаване на предявените искове, претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника. Твърди, че между страните е сключен процесния договор, както и анекса, като заявената и отпусната сума по договора за кредит е преведена на ищеца на 29.06.2020 г. по банковата му сметка. При отпускане на допълнителната сума, съдържанието на договора за кредит останало непроменено /падежната дата, останала същата както е първоначално уговорено/ освен промяната на сумата, която кредитополучателят трябва да заплати на падежната си дата. За всяка изтеглена допълнителна сума по кредита се дължали съответно уговорени лихви и такси.

Ищецът, действително изтеглил и допълнителна сума в размер на 480 лв., като с тегленето на допълнителната сума, клиентът дължал сумата от 1100 лв. – главница, 32,74 лв. – договорна лихва, 137,94 лв. – такса за експресно разглеждане. Така общият размер на задължението бил 1270,68 лв. Промяната на стойността на кредита била отразена в Анекс за промяна на вече съществуващия Договор за кредит, който бил изпратен на ищеца на 06.07.2020 г. Ищецът три пъти правил плащания по договора, като към 02.07.2021 г., не е погасил своето задължение.

Оспорва изцяло предявените от ищеца обективно кумулативно съединени иска. Не било основателно твърдението, че договорът е нищожен, както и, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че цената по договора за кредит /възнаградителната лихва/ и законната лихва имат различна същност и не е налице нищожност при възникване на задължение за кумулативното им заплащане.

Не било налице твърдяното от ищеца нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР може да се уговаря свободно до 50% от главницата по кредита, като страните се съгласили да сключат договор за кредит при годишен лихвен процент от 49,7% по договора за потребителски кредит. Не било основателно твърдението на ищеца, че процесният договор е нищожен, тъй като в ГПР не била включена таксата за експресно разглеждане. По съществото си същата представлявала възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга, която ответникът предоставил на ищеца преди сключване на договора, която нямала връзка с условията и параметрите на договора за кредит.

Предлаганата възможност за експресно разглеждане, не била пряко свързана с договора за кредит, а е по повод на същия. Счита, че таксата за експресно разглеждане, както и таксата за удължаване на падежната дата по кредита, не са пряко свързани с договора за кредит, тъй като такъв може да съществува в правния мир и без тях, заплащането им е в резултат на свободната воля и индивидуалното желание на ищеца, заплащането им не е задължително условие за отпускане на кредит, поради които обстоятелства законодателят е извадил разходите за подобни допълнителни услуги от общите разходи по кредита. Всички стойности, въз основа на които се изчислява ГПР били посочени в специалните условия на договора за кредит, като таксата за експресно разглеждане и таксата за удължаване на падежната дата по кредита, не представляват разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 и параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което няма основание да се включват в обхвата на ГПР по чл.

19, ал. 4 ЗПК и няма основание да се подчинява на предвидените императивни изисквания за максимално допустим размер, а исковата претенция на това основание се явява неоснователна. Сочи, че таксата за експресно разглеждане не се отнасяла до действия, касаещи усвояване и управление на кредита, доколкото същата се дължи за услуга, която се изпълнява преди сключването на договора за кредит и не касае условията по предоставянето и връщането на същия.

Противопоставя се на искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като не били представени доказателства за реалното заплащане на размера на адвокатското възнаграждение. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи плащането 2 на сумата от 212,24 лева за лихвi и такса за експресно разглеждане. Ответникът следва да установи основание за получаване на сумите, а именно: сключването на валиден договор за паричен заем, съдържащ валидна уговорка за възнаградителна лихва и други лихви и валидна уговорка за такса за експресно разглеждане, както и техните размери.

С определение от 18.08.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили договор за потребителски кредит № *** и анекс за допълнителна сума към договор за потребителски кредит № ***, с посоченото от ищеца съдържание, в които е уговорена възнаградителна лихва и такса за експресно разглеждане на документи, която не е включена в ГПР, че тази такса е формулирана в Общите условия към договора.

С Протоколно определение от 10.01.2022 г. съдът е отделил като безспорно между страните, че ищецът е заплатил на ответника по договора за кредит сума в общ размер на 1312.24 лева, от които 1100 лева – главница, 32.74 лева – лихва, 137.94 лева – такса за допълнителни услуги, 20 лева – наказателни такси и 21.56 лева – наказателна лихва.

С изрична молба ищецът е уточнил, че претендираната от него сума в общ размер на 212.14 лева, недължимо платена по договора, включва 32.74 лева – лихва, 137.94 лева – такса за допълнителни услуги, 20 лева – наказателни такси и 21.56 лева – наказателна лихва Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „4финанс“ ЕООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.

Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

По доводите за недействителност на договора за кредит:

За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. чл.11, ал.1 т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.

В настоящия случай, съдът е обвързан от заявените в исковата молба основания за недействителност на процесния договор, които са предмет на делото и не следва служебно да разглежда други основания за нищожност на договора, незаявени от ищеца.

В исковата молба са изложени обстоятелства и твърдения за недействителност на процесния договор за заем, поради липсата на реквизитите, предвидени в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.

След изследва съдържанието на договора, съдът намира, че са спазени изискванията към съдържанието на договора за потребителски кредит, предвидени в цитираните разпоредби.

Ищецът счита, че договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото посочения лихвен процент не отговаря на действителния по договора, тъй като към него следвало да се включи и вземането за такса за експресно разглеждане на документи, която представлявала скрита възнаградителна лихва, а и защото самата възнаградителна лихва е нищожна, като неравноправна и противоречаща на добрите нрава, надхвърляща трикратния размер на законната лихва съгласно практиката на ВКС, което водело до липса на реквизитите по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК.

В чл.11, ал.1, т.9 ЗПК ясно е посочено какви следва да са реквизитите на договора за кредит съобразно тази разпоредба – лихвен процент и условията за прилагането му.

Видно от договора за кредит от 27.06.2020г. /л.5/, представен от самия ищец, на 3 първата страни е посочен лихвеният процент по кредита, който е 40.99 % годишен лихвен процент по заема, който е фиксиран за целия период от договора, като в този случай не е необходимо да се посочват условия за прилагането му, доколкото такива условия няма. От договора ясно се вижда какъв е размерът на възнаградителната лихва, а именно 20.89 лева /разликата между общо дължимата сума 747.84 лева, отпуснатия кредит 620 лева и таксата за експресно разглеждане 106.95 лева/, а с анекса от 05.07.2020 г., с оглед допълнителния заем, възнаградителната лихва е нараснала на 32.74 лева /разликата между общата сума 1270,68, отпуснатия кредит 1100 лева, двете такси за експресно разглеждане 51.88 и 106.95 лева/ Това съдържание е залегнало и в Анекса от 05.07.2020 г. /л.6/, с който е предоставена допълнителна парична сума от 480 лева.

Всичко това е достатъчно да обоснове липса на нарушения по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото в договора се съдържат всички реквизити, посочени в тази разпоредба.

Обстоятелството дали предвидената в договора за кредит такса за експресно разглежда представляват скрита възнаградителна лихва и следва да бъдат включени в лихвения процент не рефлектира върху действителността на договора като цяло, то би могло да доведе до разсъждения за недействителност на клаузата за такса за експресно разглеждане.

По отношение на довода, че не е спазено съдържанието на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, доколкото възнаградителната лихва била нищожна, същият е лишен от всякакво законово основание. Ако дадена клауза от договора е нищожна, тя е нищожна сама за себе си, и не влече нищожност на целия договор, ако договорът би бил сключен и без нея, съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД. Законът за защита на потребителите говори за неравноправни клаузи, при наличието на такива, само те са нищожни, а не целият договор.