Решение № 56 от 27.01.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Горна Оряховица, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20214120100157 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Искове за установяване съществуване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.92 от ЗЗД.

Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление : град София, район «Младост», ж.к. «Младост» 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез процесуален представител : адвокат В. П. Г. от САК, твърди в исковата си молба, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ИВ. АТ. ИВ. е образувано ч. гр. д. № 1603/2020г., по описа на ГОPC и против длъжника е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 324.37 лв. за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти. Сочи, че във връзка с депозирано възражение срещу заповедта за изпълнение на парично задължение от длъжника, на основание чл.422 във вр. чл.415 от ГПК, ищецът предявява иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение в размер 324.37 лв.

Твърди, че по повод договор за мобилни услуги от 17.10.2018г., сключен между страните, ответникът е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги и титуляр по мобилен номер 359888368506 с избрана абонаментна програма Тотал 24.99, със срок на действие 24 месеца - до 17.10.2020г. Заявява, че абонатът се е възползвал от предоставената му 1 възможност, като е сключил и договор за лизинг от 17.10.2018г., по силата на който е взел мобилно устройство марка ALCATEL 5 Dual Black за период от 23 месеца, срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 3.59 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора, срещу заплащане на допълнителна сума от 3.59 лв., да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1,ал.2 от договора за лизинг/. Сочи, че стандартната цена на мобилното устройство (в брой, без абонамент) е 619.90 лв., а общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 24.99 е 326.16 лв., като отстъпката, която ответникът е получил, възлиза на сума в размер на 293.74 лв. Пояснява, че потреблението за мобилен номер 359888368506 е фактурирано под клиентски номер № 006260008. Твърди, че по силата на договор за мобилни услуги от 17.10.2018 г. ответникът е избрал и трети мобилен номер 359893933796 с избран абонаментен план Тотал 10,99 за срок на действие 24 месеца до 17.10.2020г., като потреблението за мобилен номер 359893933796 е фактурирано под клиентски номер № 006258993.

Твърди, че за отчетния период на потребление 19.10.2018г. до 24.12.2018г., във връзка с мобилния номер 359888368506 по клиентски номер № 006260008, абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на „Теленор България“ дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 227.60 лв. по издадените фактура № **********/25.10.2018г., фактура

№

7281168552/25.11.2018г. и фактура

№

7282515018/25.12.2018г. Заявява, че за отчетния период на потребление 17.10.2018 г. до 24.11.2018 г. във връзка с мобилен номер 359893933796 по клиентски номер № 006258993 абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на „Теленор България“ дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 59.01 лв. по издадените фактури № 7279906309/25.10.2018 г. и фактура № 7281209487/25.11.2018г.

Твърди, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги в общ размер на 286.61 лв. е ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75 вр. чл.196,в) от ОУ на мобилния оператор, ищецът е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и е издал, както следва: 1/ По клиентски № 006260008, на дата 25.01.2019г. с крайна фактура № 7283904593 е начислена сума за неустойка в размер на 296.89 лв.; 2/ По клиентски № 006258993, на дата 25.01.2019г. с крайна фактура № 7283904586 е начислена сума за неустойка в размер на 27.48 лв. Пояснява, че след изтичането на срока за плащане, указан във всяка от издадените месечни фактури, и при нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно се ограничават първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите обаждания на абоната, като операторът няколкократно праща смс - напомняне за налична незаплатена месечна фактура. Посочва, че при нерегистрирано плащане, въпреки напомнянията от страна на оператора, ползваният телефонен номер е двустранно спрян, за което абонатът е уведомен с поредно смсизвестяване; предоставен е пореден шанс за плащане на дължимите месечни суми. Заявява, че датата на деактивация на процесния абонамент е 01.01.2019 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на оператора при нерегистрирано плащане и 2 наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Твърди, че абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите, както следва : 1/ Тотал 24.99 за мобилен номер 359888368506 до 17.10.2020 г., съгласно договора от дата 17.10.2018г.; 2/ Тотал 10.99 за мобилен номер 359893933796 до 17.10.2020 г., съгласно договора от дата 17.10.2018г.

Посочва, че предвид влизане в сила на постигната спогодба между „Теленор“ и Комисия за защита на потребителите относно начина на формиране на неустойките, претендирани при предсрочно прекратяване на договорен абонамент, начислената на абоната неустойка в размер на 27.48 лв. по клиентски № 006258993 и в размер на 296.89 лв. по клиентски № 006260008 е формирана съобразно новите правила за изчисление, уговорен в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги. Заявява, че претендираната неустойка в общ размер на 324.37 лв., представлява стойността на три месечни абонаменти такси на ползваната програма за всеки ползван номер и се формира, както следва : 1/ За абонаментен план Тотал 10,99 лв. във връзка с мобилен номер 359893933796 по договор за мобилни услуги от дата 17.10.2018г. се дължи неустойка в размер на 27.48 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, като стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, т.е. 9.16 лв. х 3 = 27.48 лв.; 2/ За абонаментен план Тотал 24,99 лв. във връзка с мобилен номер 359888368506 по договор за мобилни услуги от дата 17.10.2018г. се дължи неустойка в размер на 62.46 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси, като стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, т.е. 20.82 лв. х 3 = 62.46 лв.

Пояснява, че към абонаментен план Тотал 24,99 е начислена и неустойка за ползване на устройство ALCATEL 5 Dual Black в размер на 234.43 лв., представляваща такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.

Твърди, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Теленор България" ЕАД, ответникът се е съгласил и е приел Общите Условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, а според чл.71 от ОУ, „потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.27 от тези ОУ, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Заявява, че незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника. Твърди, че именно неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна, е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите. Счита, че поради това абонатът следва да 3 понесе отговорността си за неизпълнение на договорните задължения и да заплати на оператора неустойка за предсрочното прекратяване на сключените договори.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника ИВ. АТ. ИВ. с ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК 130460283, в размер на 324.37 лв., представляващо, както следва : 1/ сумата от 27.48 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 17.10.2018г. за мобилен номер 359894426438; 2/ сумата от 296.89 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 17.10.2018г. за мобилен номер 359888368506. Моли съда да му присъди разноските, извършени в настоящото исково производство.

В съдебно заседание, ищецът, не се представлява. Депозира писмена молба - становище, чрез процесуалния си представител – адв. В.Г. от САК, с която поддържа исковата молба.

Излага съображения. Моли съда да уважи предявения иск и да му присъди направените разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът ИВ. АТ. ИВ. с ЕГН **********, с постоянен адрес: град П...бул. .., ., призован по реда на чл.47 от ГПК, не депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК.

В предоставения му срок по чл.131 от ГПК, назначеният от съда на ответника особен представител по чл.47,ал.6 от ГПК – адв. Х.М. Х. - Й. от ВТАК, депозира писмен отговор на исковата молба.

Особеният представител счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Посочва, че фактическият състав, който следва да бъде осъществен, за да е налице правото на „Теленор България" ЕАД да търси от ответника стойността на начислената договорна неустойка е следният : валидно възникнало облигационно отношение между мобилния оператор и потребителя на услугата; услугата следва да е реално предоставена от оператора, т.е. да е използвана от потребителя; да е налице неизпълнение на задължението за заплащане на използваната от потребителя услуга; да е настъпило прекратяване на договорната връзка между страните и да е налице валидна клауза за неустойка. Заявява, че в настоящия случай няма данни дали е налице валидно възникнало облигационно отношение и с какъв точно предмет.

Заявява, че ако съдът счете, че е налице валидно облигационно отношение, от което произтича претендираното от ищеца вземане, то следва да се има предвид, че не са налице останалите кумулативно предвидени предпоставки за ангажиране на отговорността за неизпълнение на договорно задължение от страна на И.И., а от там и до валидно прекратяване на договорните му отношения с ищеца. Твърди, че няма данни ответникът реално да е ползвал предоставени от ищеца далекосъобщителни услуги, още повече за кои мобилни номера.

Сочи, че съгласно закона двустранните договори се развалят/прекратяват едностранно от кредитора поради неизпълнение на задължение поради причина, за която длъжника 4 отговаря, като кредиторът даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичане на срока ще смята договора за развален, а освен това, „предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма“ /чл.87,ал.1 от ЗЗД/.

Заявява, че в настоящия случай ищецът твърди, че е имал валидно сключени писмени договори с ответника, които е прекратил поради неизпълнение от страна на И.. Възразява, че няма доказателства ответникът по делото да е получавал подобни уведомления, както и да е получавал покани за доброволно изпълнение на задълженията си по договорите. Поради това счита, че не е налице едностранно прекратяване на договорното правоотношение между двете страни, следователно не е налице и хипотезата, при която операторът може да начисли неустойка за неизпълнение. Посочва, че неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Заявява, че основателността на предявените искове срещу ответника за осъждането му да заплати неустойки за предсрочно прекратяване на договорите се обуславя от предпоставките : валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от допълнителното съдържание на което е задължението на ответника да заплати определена парична сума (валидна уговорка за неустойка) при предсрочно прекратяване на договора, както и размера на това задължение. Цитира Решение № 228 от 21.01.2013г. по т.д. № 995/2011 г., Т.К., II т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че неустойката, освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. Заявява, че за да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.