Решение № 212 от 11.03.2020, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 212 гр. Плевен 11 март 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Н.

ГОСПОДИНОВ при секретар

Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов административно дело № 535/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл.3 и чл.

284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), вр. с чл. 3 от КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/.

Образувано е по искова молба от С.М.С., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора- Белене, с която е предявен иск против ГДИН- София с цена 50 000 /петдесет хиляди/ лв. и законната лихва върху сумата, считано от завеждане на ИМ до окончателното ѝ изплащане, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца през периода от 01.01.2015г. до датата на подаване на ИМ- 01.06.2018 г., произтичащи от подлагане на лишения от свобода на жестоко и нечовешко отношение и поставяне на същия в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, изразяващи се в лишаването му от възможност за нормално хранене, липса на достатъчно медицинско обслужване, лишаване от възможност за адекватно лечение и за изпълнение на дадените медицински предписания, свързани със запазване живота и здравето му, вследствие на които, през периода 01.01.2015г. до датата на подаване на ИМ- 01.06.2018 г., ищецът е претърпял стоматологични болки и страдания, загубил е част от зъбите си, принудително гладувал, загубил част от теглото си, получавал кризи и други здравословни проблеми, които трайно увредили здравето му.

По делото е предоставена правна помощ на ищеца по реда на ЗПП.

Служебно назначеният адвокат М.Д. *** е направила изменение в цената на иска по реда на чл.214, ал.1 от ГПК като вместо обезщетение в размер на 50 000 лв. се претендира присъждане на такова в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

От ответника е постъпило писмено становище, в което се оспорва предявената претенция. Излагат се доводи, че искът е предявен от процесуално легитимирано лице, но е неоснователан. Твърди се, че при постъпване на ищеца в затвора Белене той е съобщил, че е клинично здрав. Ответникът е узнал за стоматологичните проблеми на ищеца едва на 01.02.2017 г., когато е била препратена от ОП- Плевен молба, изхождаща от С.М.С. с рег. № 1863/20.01.2017 г. В тази връзка за периода от 01.01.2015 г. до 08.02.2017 г. се твърди неоснователност на предявената претенция, тъй като ответникът не е бил сезиран за здравословните оплаквания на С.. Сочи се, че на 08.02.2017 г. ищецът е бил прегледан от д-р П.Г.Г., който е стоматолог, обслужващ затвора, но е отказал провеждане на лечение, тъй като е имал желание такова да се проведе извън условията на местата за лишаване от свобода. Твърди се, че ищецът не е разполагал с парични средства, поради което не е било възможно извършване на медицински манипулации извън тези, които са договорени с касата и за които същият се явява осигурено лице с оглед разпоредбата на чл.128, ал.2 от ЗИНЗС.

Възможността за лечение е предоставена на ищеца, но след изчерпване на процедурите, на които има право като осигурено лице и при липсата на възможност да заплати манипулации, които на се финансират от НЗОК, то за ответника не е било налично законоустановено задължение за финансиране за сметка на бюджета на лечения, които не се покриват от НЗОК. Твърди се, че в конкретния случай са изпълнени в пълен обем всички финансирани от касата манипулации и не е налице бездействие от страна на ответника.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се явява. Същият се представлява от назначения служебен адвокат М. Д. ***, която пледира да бъде уважена исковата претенция. Представя писмено становище, в което подробно описва провежданото по отношение на доверителя ѝ медицинско обслужване, прави анализ на събраните гласни и писмени доказателства, както и приетата по делото стоматологична експертиза и изразява становище, че твърденията на ищеца, че е бил подложен на жестоко и нечовешко отношение като е поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ през посочения в ИМ период са доказани.

Същият е претърпял стоматологични болки, загубил е част от зъбите си, принудително е гладувал, загубил е част от теглото си, получавал кризи и др. проблеми, които трайно са увредили здравето му. Адв. Д. сочи, че е доказана липсата на медицинско обслужване в достатъчен обем като следствие от бездействието на длъжностни лица от администрацията на затвора Белене. Твърди за безспорно установено, че при постъпване в затвора на 06.12.2011г. на ищеца е извършен първичен медицински преглед, но без стоматологичен такъв, респ. не е изготвена лична амбулаторна карта на лишения от свобода, което е в нарушение на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС. Твърди, че е налице и нарушение на чл.140, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото по делото не се установява да е изпълнено задължението за провеждане на профилактични прегледи по отношение на ищеца. Горното се явява пречка за проследяване здравословното състояние на

С. от постъпването му в затвора на 06.12. 2011 г. до следващия общ медицински преглед, който е проведен на 09.11.2015 г. Първият запис в амбулаторната книга на МЦ Затвора- Белене, касаещ ищеца е от 30.03.2016 г., т.е. в продължение на 4 години ищецът е бил лишен от каквото и да е било медицинско обслужване, в т.ч. и от задължителните общи профилактични прегледи.

Твърди се, че от събраните доказателства се установява нарушение на чл.143, ал.1 от ЗИНЗС, тъй като на ищецът, въпреки установените по делото писмени и устни молби, не е предоставяна възможност да бъде приет от лекар във визирания от същата норма 24 часов срок. Горното бездействие е довело до погазване на правата на лишения от свобода, респ. здравословното му състояние и ако затворническата администрация е спазила вменените и от закона и Наредба № 2 задължения, то същият не би претърпял болки и страдания, или същите биха били с по- нисък интензитет. Твърди се, че е доказано лишаването от правото на адекватно лечение на ищеца като резултат от бездействие на затворническата администрация, която е предприела действия едва след драстично влошаване на здравословното му състояние. Въпреки доказаното посещаване на Мобилен стоматологичен кабинет, С. не е бил лекуван, а само диагностициран. При две от посещенията в Мобилен стоматологичен кабинет е извършена екстракция на два зъба, което не представлява нужното лечение, от което се е нуждаел пациента.

Излагат се доводи, че от приложените към делото амбулаторни листи е видно влошаване на състоянието на пациента и обстоятелството, че и други от зъбите му са обхващани от заболяването ***, но не е било предприемано поддържащо състоянието на пациента лечение. Оспорват се доводите на ответника, че ищецът е отказвал лечение и се твърди, че същият е търпял болки и страдания през целия процесен период, а единствено е доказано еднократно получаване на обезболяващи на 30.03.2016 г., което е крайно недостатъчно, поради което се твърди доказаност на жестоко и нечовешко отношение към лишения от свобода, проявено от затворническата администрация. Сочи се, че горното е довело и до лишаване от възможност за нормално хранене на ищеца, а освен това не същият не е бил предоставен поискания в тази връзка пасатор за храна. Невъзможността за нормално хранене е довела до принудително гладуване и загуба на тегло, което според адв.Д. също представлява проява на жестоко и нечовешко отношение. В заключение процесуалният представител на ищеца се позовава на презумпцията на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС и твърди,че е доказано наличието на вреди по смисъла на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, които следва да бъдат обезщетени по справедливост, поради което се прави искане да бъде уважен изцяло предявеният иск като основателен и доказан.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт У..

Същият изразява становище да бъде отхвърлен изцяло предявения иск като недоказан и неоснователен. Представя писмена защита, в която излага доводи, че ищецът не е ангажирал доказателства за обстоятелството, че е сезирал администрацията на ответника за стоматологичните си проблеми за периода от 01.01.2015г. до 02.02.2017 г. Първият стоматологичен преглед по отношение на него е проведен на 02.02.2017г., а от приложените по делото писмени доказателства се установява, че на ищеца е предложено дентално лечение, а не вадене на зъби, което той е отказал. Въпреки това администраацията на ответника е продължила да му оказва стоматологична помощ в обем, договорен в НРД с НЗОК. Сочи се, че ищецът е здравоосигурено лице на основание чл.128, ал.2 от ЗИНЗС и като такова има право на безплатно здравно обслужване в обема, договорен в НРД с НЗОК. Здравното обслужване в местата за лишаване от свобода е доброволно, поради което за да бъде получена медицинска помощ, то такава следва да бъде поискана от нуждаещото се лице, а задължение на администрацията на затвора е да я осигури. Ищецът не е търсил такава помощ за периода от 01.01.2015 г. до 02.02.2017 г., а след като е отказал предоставената му такава администрацията на затвора е продължила да му оказва помощ за облекчаване на болките и страданията му, тъй като от доказателствата се установява, че на ищеца са предоставяни обезболяващи средства и медикаменти във връзка с нарушенията на съня. Оспорват се част от събраните гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите Н.А., тъй като същият не е непредубеден свидетел, защото самият той е водил дело срещу ГДИН, свидетел по което е бил ищецът в настоящето производство. Сочи се, че заболяването на ищеца датира от времето преди последното му постъпване в затвора, което се установява от показанията на свидетеля Арабаджиев и от изслушаното в с.з. вещо лице. Твърди се, че от събраните по делото доказателства се установяват множество действия от страна на ответника за оказване стоматологична помощ на ищеца, респ. за облекчаване на болките и страданията му, поради което предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.

Алтернативно се изразява становище за недопустимост на предявения иск, тъй като се твърдят настъпили вреди от неоказана медицинска помощ, която не представлява административна дейност по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, което е видно от разпоредбата на чл.2 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г., препращаща към чл.5 от ЗЛЗ. Излагат се подробни доводи, че не е доказано бездействие от страна на орган или длъжностно лице от администрацията на ответника, както и че е изпълнено нормативно установеното задължение за създаване на условия за опазване физическото и психическото здраве на лишените от свобода в затвора Белене. Твърди се, че по делото не се установява настъпване на неимуществени вреди така, както се претендират от ищеца, които да се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията. Сочи се, че ищецът е този, който в рамките на производството следва да докаже както настъпване на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица. В заключение се изразява становище, че предявеният иск е недоказан и неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Алтернативно се сочи, че в случай на уважаване на претенцията съдът следва да съобрази обстоятелството, че вредоносният резултат е съпричинен от ищеца с отказа му от предложеното лечение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че от събраните по делото доказателства не се установява пряка причинна връзка между незаконна дейност на държавния орган, в случая ГДИН или длъжностно лице на ответника и претендираните от ищеца вреди, поради което счита, че предявеният иск е недоказан по основание и размер и следва да бъде отхвърлен като такъв.